Античност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Анти́чност (на латински: antiquitas - древност) — съвкупност от исторически форми на общественото съзнание, религия, митология, философия, наука, изкуство и др., в страните от Азия, Древна Гърция и Древния Рим в периода от 1000 г. пр. Хр. според едни изследователи - до 475 г. сл. Хр.(падането на Западната Римска империя), а според други – до началото на VII в. сл. Хр. (т.е. управлението на император Ираклий и грецизацията на Източната Римска империя).

През тази епоха били положени основите на големи постижения във всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура. Разнообразните постижения на елинския свят били наследени от Рим, който ги използвал, но и издигнал на нова по-висока степен. Античността се цени заради своето богато съдържание, както и за продължителното благотворно въздействие върху следващите епохи.

Месопотамия[редактиране | edit source]

Древен Египет[редактиране | edit source]

Древна Гърция[редактиране | edit source]

Хронология[редактиране | edit source]

Късна античност - ІV–VІ в. Това е период от античността, определена като отбранителна и укрепителна във връзка с „ варварските нашествия”. Строени били мощни крепости и отбранителни съоръжения. Градовете били укрепвани с крепостни стени. Строели се нови пътища от здрава каменна настилка, с цел по – бързото придвижване на римската войска.

В резултат на извършените теренни обхождания в землището на Община Благоевград са регистриани 90 антични обекта. Констатирано силно увеличаване на броя на селищата през тази епоха. Около едно основно селище с големи размери и добро местоположение са разположени няколко „сателитни” поселения с по - малки размери. Освен селищата се появяват градища, крепости, църкви (базилики), единични постройки, надгробни могили, зидани гробници и плоски некрополи.

Крепостите са разположени на стратегически позиции, по долината на Струма и по долините на притоците й, където са минавали античните пътища. Локализацията на регистрираните обекти показва, че долините на малките речни притоци са били активно ползвани като пътища, свързващи долината на Струма с долината на Вардар. Долината на река Дренковска минаваща през землището на с.Дренково е била може би важна пътна артерия свързваща селищата от долината на Струма с големия административен център Пауталия (дн. Кюстендил).

Античното селище, на мястото на което е разположен дн. Благоевград е известно с името Скаптопара по т. нар. Скаптопаренски надпис, намерен в с. Грамада.

От Късната античност е проучената в с. Дренково квадратна сграда с отбранителни полукръгли кули в четирите ъгъла. Сградата е обект за културно-исторически туризъм.

През IV–VI в. се наблюдава усилено строителство на църкви – тип базилики, свързани с приемането на новата християнска религия. От този период е базиликата в квартал Струмско.

Антични цивилизации[редактиране | edit source]

По време на нея се развили две големи цивилизации – елинистическата и римската, постиженията на които са залегнали в основата на европейската култура. В основата на елинистическата цивилизация са развитието и постиженията на древна Гърция или още Елада, откъдето и името й – елинистическа.

Вижте също[редактиране | edit source]