Новокаменна епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Новокаменната епоха или неолит (от гръцки neos – ново и lithos – камък или нова каменна епоха) е последния период от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Името е измислено от Джон Лъбок през 1865 г. като усъвършенстване на трипериодната система. Тя следва плейстоцена и ранните години на холоценската мезолитна култура, като започва с откриването и разпространението на земеделието и свършва, когато изполването на метални инструменти измества ползването на каменни и става широко разпространено през каменно-медната, бронзовата или желязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. Например в Близкия изток обществата започват да обработват земята ок. 1000-1500 години преди тези знания да се разпространят и да достигнат до обществата в Европа.

Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот (характерни за старо- и среднокаменната епохи) към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция.

От 10 000 до 8000 г. пр.н.е. хората култивират и отглеждат прости земеделски култури (диви и питомни) и развъждат кози и овце.

Към 7000 г. пр.н.е. започват да опитомяват и други животни – (крави, прасета), опитомяват кучето както и започват да живеят в постоянни и наколни селища. Развива се и грънчарството. Развитието на тези умения отново не е едновременно и се появява по различно време в различните части на света. Японските общества например познават грънчарството още през среднокаменната епоха, докато обществата в Западна и Централна Европа го откриват едва ок. 6000 г. пр. н.е.

Земеделието и скотовъдството били основна стопанска дейност през неолита и халколита. Земята била обработвана с помощта на дървени и каменни оръдия. През халколита били използвани мотички, изработени от рог на елен, а през втората му половина в употреба влязло ралото – кука, с което били разравяни рохкави почви. Може би някои почви били напоявани по изкуствен начин от водите на пълноводните реки. Първите земеделци засявали различни сортове пшеница /най-рано бил отглеждан еднозърнестият лимец/, ечемик, фий, бобови растения и други. Отглеждали са лозата /Казанлък, с. Чавдар, Софийско/, събирали горски плодове. Реколтата от житни растения прибирали с помощта на сърпове, характерни за старата неолитна култура. Този вид сърпове са изработени от рог на елен и снабдени с кремъчни зъбци, обикновено с четири на брой. Зъбците били заздравявани в жлеба на сърпа посредством иглолистна смола. Дължината на сърповете е около 30см. Краищата на някои от тях са украсени с нарези, а на дръжката има дупка за окачване. Такива сърпове са открити в неолитните селища при с. Караново, Стара Загора /Азмашката селищна могила/, с. Чавдар, Софийско, и особено в Казанлък /тук е открита при разкопки в селищна могила в неолитен пласт една от най-големите колекции от сърпове в Европа – към 70 сърпа/. Подобни сърпове са слабо познати досега в съседните страни, а също и в по-далечни области в Европа.

Най – старите сърпове, открити в нашата страна и особено в Тракийската низина, Казанлъшката долина, в Пирдопско – Златишкото поле и другаде наред с други находки, като овъглени храни, които се намират в голямо количество в опожарените жилища, както и оръдия за обработване на почвата са красноречиво доказателство за съществуването на развито земеделие още през старата неолитна епоха.

КЕРАМИЧНО ПРОИЗВОДСТВО Най – характерна е боядисаната керамика с геометрични мотиви, изпълнени с бяла боя върху червена полирана основа преди изпичането на съда. Западнобългарската рисувана керамика освен бяло върху червено има във фонда си и орнаменти, изпълнени с тъмни бои – кафява, черна, виненочервена и др., – които се срещат съвсем рядко в неолитните селища в Южна България. В с. Чавдар, Софийско, са открити едновременно и двата вида рисувана керамика, геометричните мотиви на която се придружават от бели точки.

По същото време в Северозападна България цъфтяла старонеолитна културна група, която познавала наред с бихромията /двуцветността/ още и полихромията /многоцветността/ и достигнала високо съвършенство по отношение на мотивите на орнаментите.

Особено внимание заслужават антропоморфните съдове, които се откриват почти във всяко неолитно селище. Забележителен по своето изражение и лицевият образ върху един антропоморфен съд от с. Чавдар, Софийско, който много наподобява театрална маска. Твърде интересен е антропоморфният съд от Казанлък с отчетливо изобразен женски полов орган, който по безспорен начин позволява да се интерпретира символиращ култа към плодородието на „майката – земя“. Тази „лицева“ ваза прилича на познатите вази от Троя, но тя ги предхожда най – малко с две хилядолетия.

ЦЕНТРОВЕ НА КУЛТУРАТА Пирдопско – Златишкото и Софийско поле били заселени още по време на стария неолит. Най – голямо значение за изясняване на главните проблеми на неолитната култура с рисувана керамика в тези покрайнини имат селищата в с. Кремиковци и край с. Чавдар, Софийско.

Кремиковското неолитно селище се намира в центъра на селото на брега на селската река. Дебелината на културния му пласт варира от 3,20 до 4м. Животът на селището е започнало през стария неолит /културна група Кремиковци 1/, траял е през халколита и първата половина на бронзовата епоха. В Софийско поле, особено в подножието на Стара планина и Лозенската планина, има и други неолитни и халколитни селища, например при гр. Нови Искър /кв. Курило/ и при селата Бухово, Ребърково, Милковица, в София и др., които говорят за плътното му заселване.

Чавдарското неолитно селище е разположено на брега на р. Тополница, сред малка живописна долина. Дебелината на културните наплъстявания на селището е около 3.50м, в които е съществувала неолитна култура, която подобно на селищата в Софийското поле, в Казанлъшката долина, в Тракийската низина и други покрайнини е претърпяла определено развитие.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]