Хенриета Тодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хенриета Тодорова Вайсова
български археолог
проф. Хенриета Тодорова
проф. Хенриета Тодорова

Родена
Починала
12 април 2015 г. (82 г.)
Научна дейност
Област Археология
Семейство
Деца

Иван Вайсов

Ивет Александрова

Проф. Хенриета Тодорова (Хенриета Теодор Бланк) е български археолог-праисторик с международна известност, член-кореспондент на Българска академия на науките, член-кореспондент на „Немския археологически институт“, гр. Берлин, Германия, задграничен член на академия „Лайбниц социете“ в гр. Берлин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25.02.1933 г. в София, България в семейството на Теодор Бланк и Мария Статкова.

През 1954 г. – завършва университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, специалности история и философия.

През 1964 г. – защита на кандидатска дисертация в Археологическия институт на Словашката академия на науките в гр. Нитра, Словакия на тема: „Енеолитната керамика от Тракия и Североизточна България“. Същата година е удостоена и с титлата PhDr. на университета ”Ян Амос Коменски“ в Братислава.

От 1967 г. е научен сътрудник в АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).

През 1978 г. защитава дисертация на тема „Каменномедната епоха в България“ и получава титлата „Доктор на историческите науки“. Става старши научен сътрудник ІІ-ра степен в АИМ–БАН.

  • 1977 – 1979 г. – проф. Хенриета Тодорова е научен секретар на „Центъра по история“ към БАН.
  • От 1981 – 2004 г. – проф. Хенриета Тодорова е старши научен сътрудник І-ва степен в АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
  • От 1978 г. – проф. Хенриета Тодорова става член-кореспондент на „Немския археологически институт“, гр. Берлин, Германия.
  • 1978 – 1990 г. – проф. Хенриета Тодорова завежда „Проблемна група по интердисциплинарни изследвания“ към АИМ.
  • 1989 – 1993 г. – проф. Хенриета Тодорова е заместник-директор на АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
  • 1982 – 1994 г. – проф. Хенриета Тодорова е член на „Научния съвет“ на АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
  • 1982 – 2000 г. и 2004 – 2010 г. – проф. Хенриета Тодорова е член на „Специализирания съвет по стара история, археология и етнография" при „Висшата атестационна комисия“.
  • 1984 – 1994 – проф. Хенриета Тодорова е член на „Историческата комисия“ към Висшата атестационна комисия.
  • От 2004 г. – проф. Хенриета Тодорова е избрана за член-кореспондент на БАН.
  • От 2007 г. – проф. Хенриета Тодорова е избрана за задграничен член на престижната немска академия „Лайбниц социете“ в гр. Берлин[1].

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Хенриета Тодорова е автор на 18 монографии, над 150 студии, статии, съобщения и рецензии, публикувани в България и в чужбина. Трудовете ѝ са многократно рецензирани в най-реномираните специализирани издания и до днес са постоянно цитирани.

Чете поредица от курсове от лекции в СУ, НБУ и ВТУ. Има отделни публични лекции в Берлин, Франкфурт, Кьолн, Хайделберг и др.

Гост-професор в следните университети:

  • 1988 – Бон, Германия;
  • 1990 – Хаджеттепе в Анкара, Турция;
  • 1999 – 2000 – Фрейберг, Германия.
  • 2007 – Хайделберг, Германия

Научен ръководител на редица докторантури.

Участва в многобройни международни научни конгреси, симпозиуми и конференции. Организатор е на три международни симпозиума по праистория в България:

  • 1978 г. – „Pulpudaeva Praehistoricus“ – в Пловдив;
  • 1988 г. – „Pontus Praehistoricus“ – в Добрич;
  • 2004 г. – „Strymon Praehistoricus“ – Кюстендил-Благоевград-Серес-Амфиполис.

Международни проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1984 – 1986 г. – Хенриета Тодорова участва в българо-немския проект „Садовец“, проект на Баварската академия на науките.
  • 1993 – 1998 г. – Хенриета Тодорова участва в проект на Макс-Планк институтите в Майнц и Хайделберг за изследване на най-ранната металургия в България.
  • 1984 – 2007 г. – Хенриета Тодорова е ръководител на българския екип в българо-гръцкия проект „Промахон-Тополница“.

Проф. Хенриета Тодора е:

Главен редактор на научната поредицата “Durankulak“ – издание на Немския археологически институт в Берлин.

Член на редколегията на „Сборник Добруджа“ от основаването и до 2002 г.

Съредактор на поредицата „In the Steps of J.H. Gaul“.

През 2003 г. проф. Х. Тодорова е обявена за почетен гражданин на град Добрич. В нейна чест е издаден сборник (брой 21 на списанието „Сборникът Добруджа“, 2003).

През 2007 г. „Националният археологически институт с музей“ към БАН издава сборник в нейна чест – PRAE: In honorem Henrieta Todorova[1]

През 2016 г. колеги и приятели от Румъния и посвещават сборник (In Memory of Henrieta Todorova) с научни статии на тема "Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. ISBN: 978-606-8698-10-6[2].

Теренни археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 г. – Енеолитен некропол в гр. Девня, Варненско (публикувано);
  • 1967 – 1970 г. – Селищна могила Голямо Делчево, Варненско (публикувано);
  • 1971 – 1980 г. – Неолитно селище Усое, Варненско (предварителни съобщения);
  • 1971 – 1973 г. – Селищна могила Овчарово, Търговищко (публикувано);
  • 1973 – 1974 г. – Селищна могила Поляница, Търговищко (публикувани планове на отделните хоризонти);
  • 1974 г. – Неолитно селище Шабла, Добричко (публикувано от П. Георгиева);
  • 1974 – 2004 г. – Археологически комплекс при с. Дуранкулак, Добричко състоящ се от: Средновековно селище и некропол (публикувано в „Дуранкулак т. I“, София 1989), Елинистически пещерен храм на богинята Кибела, антични стуктури, погребения и др. (публикувано в „Durankulak Bd. III“, Berlin 2016, издание на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin), Къснобронзово селище, Енеолитна селищна могила на „Големия остров“, Неолитни землянки и Праисторически некропол с над 1200 погребения от неолита, енеолита и прото-бронзовата епохи (публикувано в „Durankulak Bd. II, Teile 1 und 2“, Sofia 2002, издание на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin)
  • 1975 г. – Енеолитен некропол Поляница, Търговищко;
  • 1975 г. – Селищна могила Дулапкулак, Добричко (сондажи);
  • 1975 г. – Пещерата Оногур, Добричко (сондажи);
  • 1976 г. – Раннонеолитно селище Поляница-платото, Търговищко (селище от най-хранния – Монохромен неолит в Северна България);
  • 1978 г. – Височинно селище „Джугера“, Врачанско;
  • 1979 г. – Контролни разкопки на Големаново кале при Садовец, Плевенско (публикувано);
  • 1979 г. – Височинно селище „Галатин“, Врачанско;
  • 1983 г. – Енеолитно и раннобронзово селище Негованци, Пернишко;
  • 1987 г. – Пещера с пещерни рисунки при с. Байлово, Софийско;
  • 1988 г. – Винчанска сграда в Подуене, София, среден енеолит (публикувано);
  • 1983 – 1988 г. – Къснонеолитно селище Тополница, Благоевградско (публикувано в редица предварителни съобщения, статии и студии), През 1996 – 2005 г. тези разкопки продължават като гръцко-български проект „Промахон-Тополница“.
  • 2005 – 2007 г. – Научен консултант на археологическите разкопки на неолитно селище край Оходен, Врачанско.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mark Stefanovich, Christina Angelova, PRAE – In Honorem Henrieta Todorova, Sofia : National Archaeological Institute with Museum, 2007 (ISBN: 978–954–91587–8–6) c vii-xxiii, [1]
  2. Ursu, C-E., Poruciuc, A., Lazarovici, C-M. (eds.). Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. Papers presented at the international symposium „FROM SYMBOLS TO SIGNS. SIGNS, SYMBOLS, RITUALS IN SANCTUARIES“ Suceava, Romania, 11 – 13 September 2015. Muzeul Bucovinei Suceava, Academia Română-Filiala Iaşi, Institutul de Arheologie Iaşi (Editura Karl. A. Romstorfer 2016).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]