Хенриета Тодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хенриета Тодорова
български археолог

Родена
Починала

Националност  България
Образование Софийски университет и
Университет Коменски гр. Братислава
Научна дейност
Област Археология
Семейство
Деца

Иван Вайсов

Ивет Александрова
Хенриета Тодорова в Общомедия

Хенриета Тодорова Вайсова (Хенриета Теодор Бланк) е български археолог, праисторик, професор, член-кореспондент на Българска академия на науките, член-кореспондент на Немския археологически институт – Берлин, задграничен член на Академията „Лайбниц социете“ в Берлин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Хенриета Тодорова е родена на 25 февруари 1933 г. в София, Царство България, в семейството на Теодор Бланк и Мария Статкова. През 1954 г. завършва университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, специалност „История“ и „Философия“, а през 1964 г. защитава кандидатска дисертация в Археологическия институт на Словашката академия на науките в гр. Нитра, днешна Словакия на тема „Енеолитната керамика от Тракия и Североизточна България“. Същата година е удостоена и с титлата PhDr. на университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава. От 1967 г. работи в АИМ–БАН (днес НАИМ–БАН).

През 1978 г. защитава дисертация (хабилитационен труд) на тема Каменномедната епоха в България и получава титлата „доктор на историческите науки“ (Dr. habil.). Става старши научен сътрудник II степен в АИМ–БАН. От 1977 до 1979 г. е научен секретар на Центъра по история към БАН. От 1978 г. е член-кореспондент на Немския археологически институт (DAI), гр. Берлин (Германия). 1978 – 1990 г. е основател и ръководител на Проблемна група по интердисциплинарни изследвания към АИМ–БАН (днес НАИМ–БАН). От 1989 до 1993 г. е заместник-директор на АИМ–БАН (днес НАИМ–БАН) от екипа на проф. Велизар Велков. От 1982 до 1994 г. е член на Научния съвет на АИМ–БАН (днес НАИМ–БАН). През периода 1982 – 2000 и 2004 – 2010 г. е член на Специализирания съвет по стара история, археология и етнография при Висшата атестационна комисия. От 1984 до 1994 г. е член на Историческата комисия към Висшата атестационна комисия. През 2004 г. е избрана за член-кореспондент на БАН, а през 2007 г. — за задграничен член на престижната немска академия Лайбниц социете в гр. Берлин.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Хенриета Тодорова е автор на 18 монографии, над 150 студии, статии, съобщения и рецензии, публикувани в България и в чужбина. Публикува на български, английски, френски, немски, италиянски и руски. Трудовете и са многократно рецензирани в най-реномираните специализирани издания и до днес са постоянно цитирани.

Чете поредица от лекции в СУ, НБУ и ВТУ. Има редица публични лекции в Берлин, Франкфурт, Кьолн, Хайделберг и много др. Гостуващ професор на следните университети:

  • 1988 – Бон (Германия);
  • 1990 – Хаджеттепе в Анкара (Турция);
  • 1999 – 2000 – Фрейберг (Германия);
  • 2007 — 2008 – Хайделберг (Германия)

Научен ръководител на много докторанти.

Участва в многобройни международни научни конгреси, симпозиуми и конференции. Организатор е на три международни симпозиума по праистория в България:

  • 1978 г. – Pulpudaeva Praehistoricus – в Пловдив;
  • 1988 г. – Pontus Praehistoricus – в Добрич;
  • 2004 г. – Strymon Praehistoricus – Кюстендил–Благоевград–Серес–Амфиполис.

През 1984 – 1986 г. участва в българо-германският проект „Садовец“ (проект на Баварската академия на науките). През 1993 – 1998 г. участва в проект на Макс Планк институтите в Майнц и Хайделберг за изследване на най-ранната металургия в България. През 1984 – 2007 г. е ръководител на българския екип в българо-гръцкия проект „Промахон-Тополница“.

Проф. Хенриета Тодорова е била:

  • главен редактор на научната поредицата Durankulak – издание на Немския археологически институт в гр. Берлин;
  • член на редколегията на Сборник Добруджа от основаването му до 2002 г.
  • съредактор на поредицата In the Steps of J.H. Gaul и т.н.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. проф. Хенрието Тодорова е обявена за почетен гражданин на град Добрич. През 2003 г. в нейна чест е издаден сборник (брой 21 на списанието Сборник Добруджа, 2003), а през 2007 г. Националният археологически институт с музей към БАН издава още един сборник в нейна чест – PRAE: In honorem Henrieta Todorova[1]. През 2016 г. колеги и приятели от Румъния ѝ посвещават сборникът (In Memory of Henrieta Todorova) с научни статии на тема Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. ISBN 978-606-8698-10-6.[2]

Теренни археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1967 г. проучва неолитният некропол в гр. Девня, Варненско (публикувано);
  • През периода 1967 – 1970 г. проучва селищната могила Голямо Делчево, Варненско (публикувано);
  • През периода 1971 – 1980 г. с прекъсвания проучва къснонеолитното селище Усое, Варненско (публикувани предварителни съобщения);
  • През периода 1971 – 1973 г. проучва селищната могила Овчарово, Търговищко (публикувано);
  • През периода 1973 – 1974 г. проучва селищната могила Поляница, Търговищко (публикувани са плановете на селището, започва обработката на материалите от изследванията резултатите от което остават непубликувани);
  • През 1974 г. частично проучва неолитното селище при гр. Шабла, Добричко (публикувано от П. Георгиева);
  • През периода 1974 – 2004 г. Ръководител на мащабните проучвания на Археологическия комплекс при с. Дуранкулак, Добричко. Той се състои от: Средновековно селище и некропол (публикувано в „Дуранкулак т. I“, София 1989), Елинистически пещерен храм на богинята Кибела, антични структури, погребения и др. (публикувано в „Durankulak Bd. III“, Berlin 2016, издание на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin), Къснобронзово селище, Енеолитна селищна могила на „Големия остров“, Неолитни землянки и Праисторически некропол с над 1200 погребения от неолита, енеолита и прото-бронзовата епохи (публикувано в „Durankulak Bd. II, Teile 1 und 2“, Sofia 2002 и Durankulak Bd. III издания на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin и в многобройни статии и студиа)
  • През 1975 г. проучва енеолитният некропол Поляница, Търговищко;
  • През 1975 г. проучва със сондажи селищната могила Дулапкулак, Добричко;
  • През 1975 г. проучва пещерата Оногур, Добричко (сондажи);
  • През 1976 г. проучва раннононеолитното селище Поляница – платото, Търговищко (селище от най-ранния – Монохромен неолит в Северна България);
  • През 1978 г. проучва височинното селище Джугера, Врачанско;
  • През 1979 г. прави предварителни проучвания на Големаново кале при Садовец, Плевенско (публикувано);
  • През 1979 г. проучва височинното селище от Преходния период Галатин, Врачанско;
  • През 1983 г. частично проучване на енеолитното и раннобронзово селище Негованци, Пернишко ( публикувано от П. Георгиева;
  • През 1987 г. проучва Пещера с пещерни рисунки при с. Байлово, Софийско;
  • През 1988 г. проучва сграда от периода на култура Винча D в кв. „Подуене“, гр. София, среден енеолит (публикувано);
  • През периода 1981 – 1988 г. е ръководител на археологическите проучвания на къснонеолитното селище Тополница, Благоевградско. През 1994 – 2005 г. тези проучвания продължават като гръцко-български проект „Промахон–Тополница“ (публикувано в редица предварителни съобщения, статии и студии).
  • През периода 2005 – 2007 г. е научен консултант на археологическите разкопки на неолитното селище край Оходен, Врачанско.

Приживе проф. Хенриета Тодорова приема за свои най-големи постижения в науката откритията в Овчарово, Дуранкулак и Тополница (Промахон-Тополница)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Праистория“         Портал „Праистория          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България