Хенриета Тодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хенриета Тодорова Вайсова
археолог
проф. Хенриета Тодорова
проф. Хенриета Тодорова

Родена
25 февруари 1933 г.
Починала
12 април 2015 г.
Научна дейност
Област Археология
Семейство
Деца

Иван Вайсов

Ивет Александрова

Проф. Хенриета Тодорова (Хенриета Теодор Бланк) е български археолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25.02.1933 г. в София, България в семейството на Теодор Бланк и Мария Статкова.

През 1954 г. – завършва университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, специалности история и философия.

Приз 1964 г. – защита на кандидатска дисертация в Археологическия институт на Словашката академия на науките в гр. Нитра, Словакия на тема: „Енеолитната керамика от Тракия и Североизточна България“. Същата година е удостоена с титлата PhDr. на университета ”Ян Амос Коменски“ в Братислава. От 1967 г. е научен сътрудник в АИМ–БАН.

През 1978 г. защитава дисертация за Доктор на историческите науки на тема „Каменномедната епоха в България“. Става старши научен сътрудник ІІ степен в АИМ–БАН.

  • 1977 – 1979 г. – научен секретар на Центъра по история
  • От 1981 – 2004 г. – Старши научен сътрудник І степен в АИМ–БАН.
  • От 1978 г. – Член-кореспондент на Немския археологически институт в Берлин
  • 1978 – 1990 г. – завежда „Проблемна група по интердисциплинарни изследвания“ към АИМ.
  • 1989 –1993 г. – заместник-директор на АИМ–БАН, днес НАИМ-БАН.
  • 1982 – 1994 г. – член на „Научния съвет“ на АИМ–БАН.
  • 1982 – 2000 г. и 2004 – 2010 г. – член на „Специализирания съвет по стара история“, археология и етнография при „Висшата атестационна комисия“.
  • 1984 – 1994 – член на Историческата комисия към Висшата атестационна комисия.
  • От 2004 г. – Член-кореспондент на БАН.
  • От 2007 г. – Задграничен член на академията „Лайбниц социете“ в Берлин[1].

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Хенриета Тодорова е автор на 18 монографии, над 150 студии, статии, съобщения и рецензии, публикувани в България и в чужбина. Трудовете ѝ са многократно рецензирани в най-реномираните специализирани издания и до днес са постоянно цитирани.

Чете поредица от курсове от лекции в СУ, НБУ и ВТУ. Има отделни публични лекции в Берлин, Франкфурт, Кьолн, Хайделберг и др.

Гост-професор в следните университети:

  • 1988 – Бон, Германия;
  • 1990 – Хаджеттепе в Анкара, Турция;
  • 1999 – 2000 – Фрейберг, Германия.
  • 2007 – Хайделберг, Германия

Ръководи редица докторантури.

Участва в многобройни международни научни конгреси, симпозиуми и конференции. Организатор е на три международни симпозиума по праистория в България:

  • 1978 г. – „Pulpudaeva Praehistoricus“ – в Пловдив;
  • 1988 г. – „Pontus Praehistoricus“ – в Добрич;
  • 2004 г. – „Strymon Praehistoricus“ – Кюстендил-Благоевград-Серес-Амфиполис.

Международни проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1984 – 1986 г. – Участва в българо-немския проект „Садовец“ с Баварската академия на науките.
  • 1993 – 1998 г. – Участва в проекта на Макс-Планк институтите в Майнц и Хайделберг за изследване на най-ранната металургия в България.
  • 1984 – 2007 г. – ръководител на българския екип в българо-гръцкия проект „Промахон-Тополница“.

Главен редактор на научната поредицата “Durankulak“ – издание на Немския археолигически институт в Берлин.

Член на редколегията на „Сборник Добруджа“ от основаването и до 2002 г.

Съредактор на поредицата „In the Steps of J.H. Gaul“.

През 2003 г. е обявена за почетен гражданин на град Добрич и в нейна чест е издаден сборник (брой 21 на списанието „Сборникът Добруджа“, 2003).

През 2007 г. „Националният археологически институт с музей“ към БАН издава сборник в нейна чест – PRAE: In honorem Henrieta Todorova[1]

Теренни археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 г. – Енеолитен некропол в гр. Девня, Варненско (публикувано);
  • 1967 – 1970 г. – Селищна могила Голямо Делчево, Варненско (публикувано);
  • 1971 – 1980 г. – Неолитно селище Усое, Варненско (предварителни съобщения);
  • 1971 – 1973 г. – Селищна могила Овчарово, Търговищко (публикувано);
  • 1973 – 1974 г. – Селищна могила Поляница, Търговищко (публикувани планове на отделните хоризонти);
  • 1974 г. – Неолитно селище Шабла, Добричко (публикувано от П. Георгиева);
  • 1974 – 2003 г. – Дуранкулак, Добричко: Средновековно селище и некропол (публикувано в Дуранкулак т. I, София 1989), Елинистически пещерен храм (публикувано в Durankulak Bd. III, Berlin 2016), Къснобронзово селище, Енеолитна селищна могила на „Големия остров“, неолитни землянки, неолитни и енеолитни некрополи с над 1200 погребения (публикувано в Durankulak Bd. II, Teile 1 und 2, Sofia 2002) – находките съставляват Археологически резерват „Дуранкулак“
  • 1975 г. – Енеолитен некропол Поляница, Търговищко;
  • 1975 г. – Селищна могила Дулапкулак, Добричко (сондажи);
  • 1975 г. – Пещерата Оногур, Добричко (сондажи);
  • 1976 г. – Раннонеолитно селище Поляница-платото, Търговищко (Монохромен неолит);
  • 1978 г. – Височинно селище „Джугера“, Врачанско;
  • 1979 г. – Контролни разкопки на Големаново кале при Садовец, Плевенско (публикувано);
  • 1979 г. – Височинно селище „Галатин“, Врачанско;
  • 1983 г. – Енеолитно и раннобронзово селище Негованци, Пернишко;
  • 1987 г. – Пещера с пещерни рисунки при с. Байлово, Софийско;
  • 1988 г. – Винчанска сграда в Подуене, София, среден енеолит (публикувано);
  • 1983 – 1988 г. – Къснонеолитно селище Тополница, Благоевградско (публикувано в редица предварителни съобщения), През 1996 – 2005 г. тези разкопки продължават като българо-гръцки проект „Промахон-Тополница“.
  • 2005 – 2007 г. – Научен консултант на археологическите разкопки на неолитно селище край Оходен, Врачанско.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mark Stefanovich, Christina Angelova, PRAE – In Honorem Henrieta Todorova, Sofia : National Archaeological Institute with Museum, 2007 (ISBN: 978–954–91587–8–6) c vii-xxiii, [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]