Стефанаки Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефанаки Савов
български революционер
Снимка на С. Савов, експонат на РИМ—Враца
Снимка на С. Савов, експонат на РИМ—Враца

Роден
Починал
Народен представител в:
IV ОНС   III ВНС   V ОНС   VI ОНС   IV ВНС   VII ОНС   VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   

Стефан (Стефанаки) Христов Савов е български революционер, Ботев четник, обществен и политически деец, депутат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 януари 1854 г. във Враца. Савов е баща на Димитър Савов и дядо на политика Стефан Савов[1]. Учи във Възнесенското училище, но след смъртта на баща се отказва от учението и се заема с търговия на кожи, вълна и добитък. През 1872 г. Савов става секретар на Врачанския частен революционен комитет. След смъртта на Левски революционната дейност във Враца запада, а Савов става адвокат. През 1875 г. Врачанския комитет повторно се създава и Савов става отново негов секретар. Заедно с друг революционер Саво Петров отиват до Оряхово да убедят Христо Ботев да отложи за 1 юни качването на парахода Радецки, но не успяват и се присъединяват към него. Участва в сраженията на Ботевата чета и след смъртта на войводата върви с групата на Димитър Икономов. Дават сражения на турците при село Люти брод. При село Литаково се предават и са отведени от турски части към Ботевград. Лежи в Софийския и Берковския затвори със смъртна присъда, която после е заменена с доживотен затвор. По-късно е затворен във Видин, където дочаква Освобождението на България. Един от основателите е на ученолюбивото дружество „Развитие“ и дълги години е негов председател. През 1885 г. организира първия молебен на Милин камък. Член и ръководител на Прогресивно-либералната партия във Врачанско. Народен представител е в периода 1884-1913 г. През декември 1895 година е делегат от Врачанското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.[2] Там той е сред русофилската опозиция, срещу която противостоят военните и Наум Тюфекчиев[3]. Стефанаки Савов умира на 2 декември 1930 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Николай”. По-късно е обявен за почетен гражданин на Враца.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-54.
  3. Забравени герои: Стефанаки Савов - секретар на Врачанския революционен комитет, ботев четник, деец на македонското освободително движение

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония