Стефанаки Савов

Стефанаки Савов
	български революционер
	Снимка на С. Савов, експонат на РИМ—Враца
Роден	10 януари 1854 г. Враца, Османска империя
Починал	2 декември 1930 г. (76 г.) Враца, България
	Народен представител в:; IV ОНС III ВНС V ОНС VI ОНС IV ВНС VII ОНС VIII ОНС IX ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС

Стефан (Стефанаки) Христов Савов е български революционер, Ботев четник, обществен и политически деец, депутат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 януари 1854 г. във Враца. Савов е баща на Димитър Савов и дядо на политика Стефан Савов^[1]. Учи във Възнесенското училище, но след смъртта на баща се отказва от учението и се заема с търговия на кожи, вълна и добитък. През 1872 г. Савов става секретар на Врачанския частен революционен комитет. След смъртта на Левски революционната дейност във Враца запада, а Савов става адвокат. През 1875 г. Врачанския комитет повторно се създава и Савов става отново негов секретар. Заедно с друг революционер Саво Петров отиват до Оряхово да убедят Христо Ботев да отложи за 1 юни качването на парахода Радецки, но не успяват и се присъединяват към него. Участва в сраженията на Ботевата чета и след смъртта на войводата върви с групата на Димитър Икономов. Дават сражения на турците при село Люти брод. При село Литаково се предават и са отведени от турски части към Ботевград. Лежи в Софийския и Берковския затвори със смъртна присъда, която после е заменена с доживотен затвор. По-късно е затворен във Видин, където дочаква Освобождението на България. Един от основателите е на ученолюбивото дружество „Развитие“ и дълги години е негов председател. През 1885 г. организира първия молебен на Милин камък. Член и ръководител на Прогресивно-либералната партия във Врачанско. Народен представител е в периода 1884-1913 г. През декември 1895 година е делегат от Врачанското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.^[2] Там той е сред русофилската опозиция, срещу която противостоят военните и Наум Тюфекчиев^[3]. Стефанаки Савов умира на 2 декември 1930 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Николай”. По-късно е обявен за почетен гражданин на Враца.