Стефанаки Савов
| Стефанаки Савов | |
|---|---|
| български революционер | |
 Снимка на С. Савов, експонат на РИМ—Враца |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
2 декември 1930 г.
|
|
Народен представител в: IV ОНС III ВНС V ОНС VI ОНС IV ВНС VII ОНС VIII ОНС IX ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС |
|
Стефан (Стефанаки) Христов Савов е български революционер, Ботев четник, обществен и политически деец, депутат.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 10 януари 1854 г. във Враца. Савов е баща на Димитър Савов и дядо на политика Стефан Савов[1]. Учи във Възнесенското училище, но след смъртта на баща се отказва от учението и се заема с търговия на кожи, вълна и добитък. През 1872 г. Савов става секретар на Врачанския частен революционен комитет. След смъртта на Левски революционната дейност във Враца запада, а Савов става адвокат. През 1875 г. Врачанския комитет повторно се създава и Савов става отново негов секретар. Заедно с друг революционер Саво Петров отиват до Оряхово да убедят Христо Ботев да отложи за 1 юни качването на парахода Радецки, но не успяват и се присъединяват към него. Участва в сраженията на Ботевата чета и след смъртта на войводата върви с групата на Димитър Икономов. Дават сражения на турците при село Люти брод. При село Литаково се предават и са отведени от турски части към Ботевград. Лежи в Софийския и Берковския затвори със смъртна присъда, която после е заменена с доживотен затвор. По-късно е затворен във Видин, където дочаква Освобождението на България. Един от основателите е на ученолюбивото дружество „Развитие“ и дълги години е негов председател. През 1885 г. организира първия молебен на Милин камък. Член и ръководител на Прогресивно-либералната партия във Врачанско. Народен представител е в периода 1884-1913 г. През декември 1895 година е делегат от Врачанското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.[2] Там той е сред русофилската опозиция, срещу която противостоят военните и Наум Тюфекчиев[3]. Стефанаки Савов умира на 2 декември 1930 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Николай”. По-късно е обявен за почетен гражданин на Враца.
Паметна плоча на стената на хана на Стефанаки Савов
Сградата на хана в центъра на Враца
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-54.
- ↑ Забравени герои: Стефанаки Савов - секретар на Врачанския революционен комитет, ботев четник, деец на македонското освободително движение
Портал „
