III велико народно събрание

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Представителите в III ВНС. Източник: ДА „Архиви“

Третото велико народно събрание (III ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г.[1]

Избори[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Парламентарни избори в България (1886)

Обстановката в страната е напрегната след абдикацията на Батенберг. Изборите за III ВНС са насрочени с указ на Регентския съвет № 16 от 8 септември 1886 г.[2] с основна задача да избере нов княз след абдикацията на княз Александър Батенберг. На 15 септември 1886 руският императорски пратеник в България генерал Николай Каулбарс връчва нота на българските власти, с която настоява за освобождаване на арестуваните детронатори, отмяна на извънредното положение и отлагане на изборите за Велико народно събрание. Първите две искания са изпълнени, но третото не[3].

Противно на руските искания, Регентството и правителството на Радославов провеждат парламентарните избори на 28 септември 1886 г. Избрани са 493 народни представители.[1] Предизборната кампания е настървена, вотът е окървавен – в Дупница са убити трима бивши депутати и полицейският началник. За първи път в 7 от 85 избирателни околии вотът пропада поради сблъсъци или неявяване на избиратели. В Кутловица с абсолютно мнозинство за депутат е избран руският император Александър III[4]:с. 147

Русия отказва да признае резултатите от вота.[3] През октомври 1886 тя дори изпраща два бойни кораба във Варненския залив. Едновременно с тази демонстрация избухват антиправителствени вълнения в Бургас, Сливен и други места, както и проруски бунтове.[3]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

На първото заседание на 24 октомври 1886 г. е узаконен назначеният Регентски съвет, но П. Каравелов веднага подава оставка. Това принуждава да подадат оставки и Стамболов и Муткуров, тъй като Регентският съвет е колективен орган. След седмица III велико народно събрание избира ново регентство в състав: Стефан Стамболов, Сава Муткуров, Георги Живков и приключва първата си сесия.

На 29 октомври 1886 Третото велико народно събрание отправя покана към принц Валдемар Датски, брат на императрица Мария Фьодоровна (Дагмар Датска). Тя е отклонена два дни по-късно от бащата на Валдемар, крал Кристиан IX, което е пореден удар за регентството. Остава да се намери кандидат, готов да дойде в София без изричното одобрение на Русия и другите Велики сили. Затова събранието избира делегация в тричленен състав, чиято задача е да потърси нов княз в Европа. Тя трябва да обясни българската ситуация пред европейските правителства и да ги призове да влязат в ролята на гаранти за европейското статукво[4]:с. 147.

Каулбарс не признава нито резултатите от изборите, нито властта на Регентството и на 6 ноември 1886 скъсва дипломатическите отношения на Русия с България, използвайки като претекст инцидент със служител на руското консулство в Пловдив.[3]

Между 20 ноември 1886 и януари 1887 г. делегатите Стоилов, Греков и Хаджикалчов посещават последователно Белград, Виена, Берлин, Лондон, Париж, Рим и Атина. Срещат се с Фердинанд Кобургготски и с Батенберг. Не са допуснати в Петербург.[5] През януари–февруари 1887 представителят на Регентството Георги Вълкович преговаря в Цариград с посредничеството на великия везир Кямил паша с водача на опозицията в емиграция Драган Цанков за разрешаване на българската криза. Условията на Цанков (министър-председателски пост за опозицията, руски контрол на военното министерство, избиране на ново ВНС и княз Мингрели) са отхвърлени.[6]

На 25 юни 1887 г. ІІІ ВНС избира немския принц Фердинанд Сакскобургготски за български княз[4]:с. 155, а на 3 август същата година, след клетвата на Фердинанд, се разпуска. На 2 август 1887 г. Фердинанд е коронясан в Търново, без да бъде признат от османския сюзерен и Великите сили, подписали Берлинския договор. Австро-Унгария, Италия и Великобритания не признават Фердинанд, но поддържат назначеното от него правителство на Стамболов.[7]

Сесии[редактиране | редактиране на кода]

Събранието заседава в три сесии:

  • 19 октомври – 1 ноември 1886
  • 22 юни – 27 юни 1887
  • 1 – 3 август 1887

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Народно събрание на Република България – Хронология
  2. ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 85/12.09.1888
  3. ↑ а б в г Стателова 1999, с. 94 – 97.
  4. ↑ а б в Палангурски, Милко. Нова история на България. Ι Княжеството (1879 - 1911). София, Сиела, 2013. ISBN 078-954-28-1370-5.
  5. ↑ Александров 2003, с. 265 – 266.
  6. ↑ Стателова 1999, с. 99 – 100.
  7. ↑ Стателова 1999, с. 103 – 105.
  • Александров, Емил (ред.) и др. История на българите. Том IV: Българската дипломация от Древността до наши дни. София, Издателство „Знание“, 2003. ISBN 954-621-213-X.
  • Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=III_велико_народно_събрание&oldid=12228109“.