Трапезица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трапезица.

Трапезица
Местоположение
Bulgaria Veliko Tarnovo Province relief location map.jpg
43.0833° с. ш. 25.6361° и. д.
Трапезица
Местоположение в България Област Велико Търново
Страна България
Област Област Велико Търново
Археология
Вид Столична крепост
Период XII-XIV век
Епоха Средновековие
Трапезица
Трапезица вляво, Царевец вдясно

Трапезица е хълм във Велико Търново, както и едноименна крепост в средновековния Търновград.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

За името Трапезица има 2 предположения. Според едни това име се свързва с думата „трапеза“, а според други то произхожда от „трапец“, тъй като формата на платото е трапецовидна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Хълмът има обща площ от 80 декара.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Останки от Двореца на Асен и Петър

Трапезица е втората крепост на вътрешния град на Средновековен Търновград (Велико Търново). Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – единият в източната част, край църквата „Св. Димитър“, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата „Св. 40 мъченици“. Към този вход е водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.

Иконопис в Църквите на Трапезица

При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазените преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити „стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време“. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.

Руини на Църквите на Трапезица

Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името „Иван Рилски“. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Известно е, че цар Иван Асен I през 1195 г. пренесъл от гр.Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

На хълмът се провеждат нови разкопки в периода 2008 – 2015. През същия период, се възстановява южната кула и се правят реконструкции на някои от църквите.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Носят се легенди, че на хълма е съществувала монетарница. Помещавала се е в района на Южния вход. През завладяването на османците, всички машини и сурово злато били скрити в тайно подземие. Изходът на това подземие, бил покрит с каменна плоча.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]