Нове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за древноримското селище в България. За градчето в Италия вижте Нове (Италия).

Нове
Novae prinicipia.jpg
Местоположение
Bulgaria Veliko Tarnovo Province relief location map.jpg
43.6167° с. ш. 25.35° и. д.
Нове
Местоположение в България Област Велико Търново
Страна Флаг на България България
Област Област Велико Търново
Археология
Вид Град
Период I-VII век
Епоха Римска империя
Нове в Общомедия

Нове (на латински: Novae) е име на антично селище, което се намира на 4 километра източно от центъра на днешния град Свищов, България в местността Паметниците, наричана още Стъклен. Градът е създаден с Декрет за земята на Тит Флавий Веспасиан, на 26.10.69 г. от н.е., тоест два дни след като е официално признат от Сената за Император, успешно победил самопрогласилия се за император Вителий.

През 48 г. тук е дислоциран VIII Августовски легион, който строи своите първи укрепления. През 69/70 г. той е заменен от един от трите елитни легиона на император Веспасиан – I Италийски легион. Той строи своя постоянен форпост на това място и остава близо четири века, като през това време е основна военна единица в охраната на Долнодунавския лимес. Заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум, Рациария те оформят външния отбранителен пръстен по река Дунав т.н. Дунавски Лимес спиращ нашествията към земите на днешна България.

Както всяка римска крепост по онова време Нове има прилежащо селище – т. н. канабе, където живеят колонисти и пенсионирани легионери, женени за местни жени, търговци, обслужващи легиона и други. VIII-ми Августовски Легион е новооснован по изрична заповед на император Нерон вероятно на 20 септември 66 г. Задачата на легиона е да замине на изток към Каспийските врати и по-нататък до Индия, като в неговия обхват попада и Йерусалим. Преместването на Изток е прекратено след смъртта на Нерон на 9 юни 68 г. Данните за пребиваването на VIII Августовски Легион са много оскъдни, а най-вероятно умишлено скрити.

Според археологическите изследвания размерите на легионния лагер са 368 м северна и южна страна и 492 м източна и западна страна. Общата площ на Нове е точно 44 хектара според Декрета на Веспасиан, издаден въз основа на Lex Iula Municipalis на Цезар. Нове има важно значение в римската отбранителна система в тази част на империята. Посещаван е от римските императори Траян, Адриан и Каракала.

Като основен граничен пункт на империята на североизток, Нове е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по-късно Византия. 

При Нове през 250 г. 70 000 готи под ръководството на Книва форсират река Дунав. За това свидетелстват разрушения в околностите, както и в части от самия лагер. Въпреки обсадата на Нове от войските на Книва, крепостта успешно се защитава и не е превзета. През следващите десетилетия следват още няколко готски нашествия в Мизия. Провинция Мизия (дн. Северна България) става прародина, така да се каже, не само на готската държавност, в една нейна поредна фаза, но и на старогерманската християнска култура. Това става през 376 г., когато вестготите (част от готите, които се делят на източни и западни), т.е. западните готи се заселват в Мизия със съгласието на източно-римския император Валент. Нове става столица на краля на вестготите Аларих, по-късно столица и на краля на остготите Теодорих. Нове става главна резиденция на готския крал Теодерих I в периода 418 – 451 г. През 476 г. император Зенон му предоставя областта Систово (Sistowo, Нове, Свищов) и му дава титлата императорски magister militum praesentalis.

Архитектурно-строителни промени са извършени при управлението на Константин I. Последното стабилизиращо строителство се извършва при управлението на император Юстиниан I. В края на VI и началото на VII в. градът е атакуван от аварите, но се постига мир с местните славяни. Най-късните монети – 416 – 422 г., намерени при археологически проучвания, са сечени по време на управлението на императорите Фока и Ираклий.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Дичек, Пьотр, Йежи Колендо, Тадеуш Сарновски. Нове (Novae) – B: Римски и Ранновизантийски селища в България, т. III, Иврай – София, 2008, стр. 50 – 53.