Хърлец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хърлец
Общи данни
Население 2 101 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 47,681 km²
Надм. височина 36 m
Пощ. код 3329
Тел. код 09163
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 77548
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Козлодуй
Маринела Николова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Хърлец
Огнемир Симов
(БСП)

Хърлѐц е село в Северозападна България. То се намира в община Козлодуй, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Хърлец се намира в северозападна България, между Стара планина и река Дунав. Покрай селото минава още река Огоста. Землището и селото лежат върху плато, което е дело на голям метеорит, прелетял от вселената преди хилядолетия. Наносната почва, наречена тук “льос” е песъчлива край Дунав, а направените сондажи в Дунавската равнина, откриват присъствие – на море. Платото носещо името на плодородната “Златия” е хълмисто, пресечено от юг на север с много дерета и долове, по които текат малки реки и потоци, които се вливат в реките Огоста и Дунав. Землището на Хърлец привидно е сухо. Лишено е от извори. От север се докосва от Дунав, а на изток граничи с Огоста. Но при направените сондирания са открити големи количества подпочвена питейна вода, която днес се използва за водоснабдяването на селото. Територията на Хърлец е разположена върху 45264 декара площ. Надморското равнище на селото е 54,5 м. Върху землището на селото е построена първата на Балканите атомна електроцентрала – Първа атомна, която се намира на 3 км. от центъра на селото. Хърлец се намира на 12 км. от гр. Козлодуй

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото има вековна история. Културна забележителност в селото, е национален археологически резерват “Августа”, намиращ се в местността “Калето” на 5 км. северно от село Хърлец. Резервата е обявен за паметник на културата в Държавен вестник, бр. 90 от 1965 г. Крепостта има форма на неправилен петоъгълник, издължен от север към юг. Портите на крепостта са три – по една от запад, север и изток, а кулите са тринадесет – две ъглови и единадесет междини. През периода 1973-1984 г. на територията на крепостта са провеждани планирани археологически проучвания, които дават значими научни резултати. Най-ранните останки, регистрирани в обекта са от края на бронзовата епоха. Открити са няколко погребения, извършвани чрез трупоизгаряне в урна. Първото поселение е от времето на траките, то е просъществувало до установяването на римското владичество в днешна северна България. Данни за трайно римско военно присъствие има от средата на I век, когато е изграден укрепен лагер. Първоначално лагерът е бил ограден от дървено – землено укрепление, което по-късно прераства в каменна крепостна стена. През II–VI век се развива римски и ранно византийски градски център “Августа” с характерна за периода укрепителна система. Тя изцяло е проучена и е установено, че крепостната стена е вкопана до 2,30 м. и дебелината и достига до 2,50 м. Стените и са изградени от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при Първото и Второто готски нашествия през III–IV век. Последното разрушение на града е през VI век от аварите, след това той не е възстановен. Проучванията установиха, че върху развалините на “Августа” впоследствие е изградено славяно- българско селище.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е изцяло съставено от християни. Църквата “Успение Богородично” е пазител на българския дух за хърлечани. От плочата, монтирана на западната стена на църквата е видно, че самият храм паметник е построен 1884 г. През 1995 година, в навечерието на 111-годишнина на храм паметника е направена вътрешна реконструкция – възстановяване на иконописа по стените в корабната част и ремонтиран изцяло олтара. Ремонта е извършен от десет студенти от художествена академия в София под ръководството на декана - доц. Григоров и с помощта на асистент Белишки. Целият ремонт е направен безплатно от студентите като дар за селото. И досега църквата си остава един духовен център, тачен от жителите на село Хърлец.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото означава геран, кладенец, бунар.

Легенда за селото: Това се случило много отдавна. Живели си хората мирно и щастливо в своите колиби, орали земята, сеели семена, отглеждали деца. Реките Дунав и Огоста шумолели сред тополи и върби, носели бистри сини води към морета и океани. Летели птици, звънели хлопатарите на стадата. Но коварна болест започнала да помита младо и старо. Зачернила колибите. Объркани хората се питали: “Къде да отидем, къде да се спасим?” Тогава от една землянка излязла стара прегърбена старица, с коса по-бяла от снеговете. Лицето ѝ набраздено, като разораните напролет ниви. -Мили хора - рекла тя на селяните - трябва да бягате на запад към дъбовия хълм... Там ще останете девет месеца и пак ще бягате... Девет пъти огнища трябва да направите. - Коя си ти, бабо? – запитали хората. - Не сме те виждали... - Която и да съм, слушайте какво ви казвам. Така ще се спасите от коварната чума... - А ти? - Аз ще остана да я заблудя - отговорила старицата и се върнала в колибата. Послушали я хората. Впрегнали кравите и отишли на дъбовия хълм. Задимели огнищата. Като минали девет месеца се преместили. След още девет, пак запалили огнище на друго място. Така девет пъти правили колиби: отишли на хълма на Чока, после мястото на днешните овчарници, към днешното село Сараево, край Огоста, в местността “Бели брег”, в Гърлището, в Телешмана, в Барочията и още на други места, докато спрели на мястото на днешното село. И задимели отново огнищата, а хората със страх поглеждали към най-старите колиби. Спомнили си за старицата. Един смелчага веднъж решил да отиде при старицата. Спуснал се на север и стигнал разрушените колиби. Само една все още димяла. Приближил и чул песен. Бил гласът на старицата. Тя пеела песен за това, как чумата се удавила в реката. Влязъл младежът, хванал сухата ръка на бабата и я целунал. А тя попитала: - Сменихте ли девет места? - Сменихме ги. - Сега вече нищо няма да ви изгони от там. Помолил я младежът да отиде с него в новото село, но тя отказала. Пожелала да умре в старото селище, къде била погребала мъж и деца. А когато умряла, селяните я погребали близо до Дунав, на хълма, където после съградили манастир. Дълго после хората идвали в него да запалят свещица, да се помолят, сватба да направят, дете да кръстат. Не зная дали всичко е истина, но във всяка легенда има и зрънце светлина. Може пък точно така да е създадено нашето село Хърлец.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хърлец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

От Искър до Огоста