Голяма Косматка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голяма Косматка
Вход към гробницата на Севт III
Вход към гробницата на Севт III
Местоположение
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.6999° с. ш. 25.3334° и. д.
Голяма Косматка
Местоположение в България Област Стара Загора
Страна Флаг на България България
Област Област Стара Загора
Археология
Вид Могила
Период ΙV век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Голяма Косматка в Общомедия

Голяма Косматка е тракийска могила намираща се на 1 км южно от град Шипка, България. В нея е открита една от малкото запазени неограбени тракийски гробници – най-вероятно тази на Севт III.

Паметникът е отворен за посетители.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Голямата Kосматка е сред най-големите могили в Тракия, с максимална височина 23 м и диаметър 130 м.[2] Гробницата е изградена в предварително натрупан за целта могилен насип.[3] Широка алея води към фасадата и входа.

Под могилата, гробницата се състои от коридор (дромос) дълъг 13 м и три последователни помещения. Първото помещение е правоъгълно и покрито с фалшив свод. В него е намерен скелет на кон.[4] Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 4.50 м. На входа на това помещение се намира мраморна врата, в която са издялани релефни касети, гвоздеи и два релефни медальона, изобразяващи Хелиос на източното крило и Горгона Медуза на западното.[5] Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него е издълбана погребалната камера, с моделирано каменно легло. В това помещение са намерени повечето предмети.[6]

Археологически находки от гробницата[редактиране | редактиране на кода]

Находки – гробен инвентар I
Находки – гробен инвентар II

В третата камера на място са намерени предмети, които свидетелстват за особено пищно погребение. Те включват:[7] златен венец дъбови листа и жълъди, съдове за пиене и сервиране на вино (три глинени амфори, бронзов аскос и патера, сребърна каничка и фиала, златен киликс); елементи от въоръжението (бронзов шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници, нагръдник със златотъкана украса, железен меч в ножница със златни апликации, върхове на копия), украса за конска амуниция, кръгла златна апликация с глава на разярен лъв с прецизно изработени растителни орнаменти, стъклени пулове за игра, предмети, както и свързани с тоалета: два съда за благовония от алабастър и позлатена сребърна пиксида (кутийка) с форма на мида.

Човешки останки[редактиране | редактиране на кода]

В гробницата не са намерени човешки останки, освен три негорели зъба от 10-12-годишен индивид, разпръснати в кръглата камера.[8] Няма данни в подкрепа на идеята, че тялото е било кремирано в дромоса.[9]

Бронзова глава[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата глава – изложена в НАИМ – София

На 7 м пред фасадата е открита бронзова глава от статуя на мъж, на средна възраст, с мустаци и брада.[10]

Според проучвателите, това е портрет на Севт ІІІ. Димитрова обнародва пълните резултати от извършеният химичен анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава показва, че тя е от района на гр. Казанлък, което е свидетелство, че скулпторът/ите изработили тази статуя, са работили на място. Според Димитрова техниката на изливане на бронза и стилът позволяват да се предположи, че авторът на този античен шедьовър е Силанион – един от най-известните атински скулптори.[11]

Затваряне на гробницата[редактиране | редактиране на кода]

След полагането на гробните дарове, в първата камера е извършено жертвоприношение на кон, мраморната врата към втората камера е начупена и късове от нея, заедно с други камъни и блокове, са използвани за зазиждане на входовете към първите две камери. Коридорът е опожарен и запълнен с камъни и почва.

Интерпретации и дискусии[редактиране | редактиране на кода]

Датировка[редактиране | редактиране на кода]

Предметите, открити в гробницата се датират общо в късния IV – ранния III век пр.н.е. Точната дата е трудно да се установи, тъй като металните предмети имат дълъг период на употреба. Една от трите амфори има печат Ἡροτίμου Ἀν(—), който се датира грубо в периода 310 – 275 г. пр.н.е. [12]

Севт ΙΙΙ[редактиране | редактиране на кода]

Аргументите да се твърди, че погребаният в Голямата Косматка е тракийският владетел Севт ІІІ са няколко:[13]

  • Върху шлема и два от сребърните съдове е изписано името на собственика им в родителен падеж: Севт (ΣΕΥΘΟΥ);
  • Могилата е издигната на 10 км от Севтополис, столицата на Севт III;
  • Според Китов, изображенията на Севт III върху монетите са сходни с профила на бронзовата глава;
  • Датата на погребението съвпада с периода, в който се счита, че е починал Севт ІІІ (за смъртта му няма преки данни; според различните мнения, Севт умира между края на IV и 80-те години на III в. пр.н.е.).[14]

Пиксида с форма на мида[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-озадачаващите артефакти от погребалния инвентар е изящната позлатена пиксида с форма на мида (Pecten jacobaeus), с дължина 16 см, ширина 17.8 см, височина 4 см и тегло 381.46 грама. Китов я интерпретира като „обект на военна плячка“ или кутийка за царския пръстен-печат. Но предметът според преобладаващото мнение на траколозите е твърде „дамски“, за да присъства в погребални дарове на владетел и воин.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Едно вероятно обяснение за присъствието на козметична кутийка в иначе воински гроб е, че пиксидата е принадлежала на Береника, съпругата на Севт, спомената в Севтополския надпис. Емил Нанков, който предлага идеята, показва, че този тип предмети се срещат в богати женски гробове в Южна Италия и Древна Македония, откъдето най-вероятно е и коренът на Береника. Според него Береника поставя пиксидата в гробницата на съпруга си като начин да се сбогува с него.[15]

Надписи върху сребърните съдове[редактиране | редактиране на кода]

Върху два от сребърните съдове има надписи с теглото им в монетни единици (тетрадрахми) и името на собственика (Севт). Според Чавдар Цочев, надписите са направени при постъпването на съдовете в хазната на Севт III или при по-късна инвентаризация.[16]

По-ранни фази и култови интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Китов изказва предположението, че преди затварянето на гробницата, съоръжението е използвано повече от век като храм в който са извършвани Орфически мистерии.[17] Твърдението му не е подкрепено с археологически данни.

Според Диана Димитрова, възможният строител, който е имал ресурс да поръча изграждането на подмогилното съоръжение от могилата Голяма косматка е одриският владетел Котис I в първата половина на ІV век пр. Хр., а към края на ІV век пр. Хр. то е било превърнато в гробница на одриската владетелска династия.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

При градежа се наблюдават специфични насипвания, а формата на преупотребените квадри, от които е изградена фасадата на коридора на дромоса и очевидно преупотребения вторично архитрав, карат археолозите да предположат, че може да има първична, по-ранна и по-голяма сграда в Косматката, която частично да е била разрушена и на последният етап от градежа да е била изградена около гробницата на тракийският владетел.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Иван Маразов обяснява отделянето на главата от статуята на владетеля с индоевропейските миторитуални практики, където често именно главата, отделена от тялото, продължава да пази цялото царство. Бронзовата глава е отделена много внимателно и поставена в пространството пред самата гробницата.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Голямата Косматка е разкопана през септември и октомври 2004 г. от екипа на Георги Китов.

Геофизични измервания[редактиране | редактиране на кода]

На 24 и 25 ноември 2007 г. в гробницата в могила „Голямата Косматка“ са осъществени първите измервания на археологически обект с георадар на територията на България. Членове на научния екип извършил изследването са – д-р Явор Шопов, археолозите Васил Мутафов и Атанас Койчев от Лабораторията по Археогеофизика при Физически факултет на СУКлимент Охридски“ съвместно с РИМ „Искра“, гр. Казанлък.

Посредством гео радар са измерени 60 скана на стените и пода на гробницата, като всеки скан се състои от по 90 до 690 (средно по 390) измервания на различните трасета на проникване на радарното лъчение в дълбочина.

Скановете на стените на гробното съоръжение показват, че само в долният им край радарното лъчение се разпространява в еднороден материал – до 16 метра във всички посоки. Материалът от който са изработени блоковете за направа на стените е гранит. От тук следва, че гробницата е вкопана на около 0,50 m дълбочина в гранитна площадка с диаметър поне 32 m, което според изследователите не означава, че площадката е кръгла. Възможно е да продължава във всички посоки, но радарното лъчение не е достигнало до краищата ѝ.

Научният екип сканира група от 5 успоредни скана на височина от 0 до 250 см в кръглата камера на гробницата, след което скановете са сумирани в една тримерна база данни. Впоследствие екипът прави 15 среза през 20 наносекунди (съотвестващи на дебелина от 0,75 m при проникване на сигнала през почвен слой дебел до 3 m). Хоризонтална разделителна способност на срезовете е 0,10 m. и вертикална от 0,50 m. Поради кръглата форма на камерата получените от сканирането срезове са на кръгли сегменти. Двумерните карти, които са изработени след сканирането са във вид на отпечатъци от цилиндрични печати. Въпросните двумерни карти показват, че от западната стена на кръглата камера се намира втора значително по-голяма неразкопана кръгла камера, в която вероятно са монтирани вътрешни колони.

За да бъдат потвърдени и допълнени данните от георадарното изследване е извършено и вертикално електрическо сондиране на дълбочина от 1 до 14 m над мястото на засеченият неизвестен обект. Установено e, че обекта започва на дълбочина от 6,50 m под повърхността на могилата и достига до около 12 m под нея до предполагаемото ниво на местния терен.

На базата на получените резултати от геофизични измервания с гео радар и с вертикално електрическо профилиране може да се твърди, че в могилата „Голямата косматка“ се намира неразкопана древна сграда с размери по-големи от тези на разкопаното през 2004 г. гробно съоръжение.[18]

Храмът – светилище на Дионис от Севтополис[редактиране | редактиране на кода]

Плочата с т.нар. „голям надпис“ на старогръцки оформена с фронтон. Надписът е поместен на 37 реда, който представлява клетвен договор между видни представители на одриската и македонската управляваща върхушка. Тук е споменато и Светилището на Дионис от Севтополис.

През 2008 г. Явор Шопов открито изказва предположението, че въпросната неразкрита структура под могилата Голяма косматка е храмът на Дионис от Севтополис, за съществуването на който се знае от т.нар. „надпис от Севтополис“, открит от акад. Димитров, когато с провеждат археологическите разкопки на Севтополис през 1949 – 1953 година, по време на подготвителните работи за строежа на язовир Копринка, в който се споменава за храма на великите тракийски богове, който е в самия дворец резиденция на Севт III и за един „храм на Дионис“, който е някъде във Севтополис или околностите му, който до момента не е открит от българските археолози.

Междувременно кметът на град Казанлък Стефан Дамянов заявява публично, че ще осигури сумата от 50 000 лева за допълнителни проучвания на откритието на д-р Шопов и екипа му, а директорът на Регионалния исторически музей в Казанлък, Косьо Зарев и Георги Китов наемат втори геофизичен екип, който да провери проучването на екипа на д-р Шопов. След което изненадващо Косьо Зарев съобщава, че вторият екип е открил „храма на Дионис от Севтополис“, като посочва откритието на Шопов, приписвайки го на колегите му. Впоследствие от изявленията на Косьо Зарев пред пресата става ясно, че съществуват няколко конфликта във взаимоотношенията между двата екипа извършили сканирането на могилата Голяма косматка, д-р Георги Китов и него самия. На допълнителните археологически проучвания на могилата не е даден ход към началото на 2016 г. и няма данни за бъдещи планове по въпроса.[19]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

От началото на месец юни 2016 г. гробницата е отворена за посетители след извършване на необходимите СМР и реставрационни дейности.[1]

В началото на месец март 2015 г. д-р Момчил Маринов (директор на Историческия музей „Искра“, гр. Казанлък от 2013 г.), обявява, че могилния насип на Голямата косматка пропада заради дъждовете и усилилите се свлачищни процеси на хълма през пролетта на същата година и земни маси са проникнали в дългия коридор към куполната камера на съоръжението.

Свлачищните процеси са регистрирани от служителите на музея още в началото на 2015 г. и поради това гробницата-музей е функционирала със спорадично работно време за посетители до 3 март, след която дата обаче е затворена за посетители.[20]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б muzei-kazanlak.org Могила Голяма Косматка – Гробница Севт ІІІ
  2. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 35 – 36.
  3. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 38.
  4. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 66 – 74.
  5. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 81 – 88.
  6. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 94 – 100.
  7. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 102 – 332.
  8. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 113.
  9. Nankov, E. 2011. Berenike bids farewell to Seuthes III: the silver-gilt scallop shell pyxis from the Golyama Kosmatka tumulus Archaeologia Bulgarica 15(3), с. 2.
  10. Saladino, V., 2012. Il ritratto di Seuthes III, Jahrbuch des Deutschen Archäologischen Instituts 127/128, 125 – 205.
  11. Димитрова, Д. „Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка“, София 2015, ИК Арос, ISBN 9789549873948
  12. Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 783 footnote 7. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
  13. Kitov, G., 2005. The newly discovered tomb of the Thracian ruler Seuthes III, Archaeologia Bulgarica 9(2), 52.
  14. Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 783. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
  15. Nankov, E. 2011. Berenike bids farewell to Seuthes III: the silver-gilt scallop shell pyxis from the Golyama Kosmatka tumulus Archaeologia Bulgarica 15(3), с. 1 – 22.
  16. Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 779 – 794. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
  17. Китов Г., „Царската долина на траките в Казанлъшко“, сб. „Казанлък в миналото и днес“, кн. 5, 1995 г., Стара Загора
  18. Г. Китов, М. Първин, Я. Шопов „Първо проучване на археологически обект с георадар у нас – на могилата Голямата Косматка до с. Шипка“ (Археологически открития и разкопки през 2007 г. XLVII Национална археологическа конференция, София 2008)
  19. dariknews.bg – „Кой от кого открадна откритието на храм на Дионис в Голямата Косматка?“, публикация от 4 юни 2008 г., автор Боряна Лазарова
  20. dariknews.bg „Пропада хълмът над гробницата на Севт Трети“, публикация от 19 март 2015, Автор – Деляна Бобева

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]