Голяма Косматка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голяма Косматка
Вход към гробницата на Севт III
Вход към гробницата на Севт III
Местоположение
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.6999° с. ш. 25.3334° и. д.
'
Страна Флаг на България България
Област Област Стара Загора
Археология
Вид Могила
Период V век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха


Голяма Косматка е тракийска могила намираща се на 1 km южно от град Шипка, България, в която на 21 септември 2004 г. д-р Георги Китов открива една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски владетел, погребан със своя кон. Гробното подмогилно съоръжение е едно от най-големите по размер в "Долината на тракийските владетели" и едно от значимите археологически открития на територията на България - предполагаем последен дом на един от най-могъщите тракийски владетели от племето на Одрисите - Севт III.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Находки - гробен инвентар I
Находки - гробен инвентар II

Градежът на гробницата е датиран от V век пр. Хр. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 450 см. На входа на това помещение се намира мраморна врата с човешки изображения. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него с голяма прецизност е издълбано помещение, в което се намира и каменното легло на тракийския владетел погребан тук.

Според проф.Валерия Фол в този най-голям подмогилен храм в Югоизточна Европа тракийските аристократи са извървявали пътят към безсмъртието. За това свидетелстват следите от по-старо скално-изсечено светилище около него и под могилния му насип. Съоръжението е изградено в характерната за ІІ и началото на І ­хил. пр. Хр. скално-мегалитна среда. Владетелят и аристократите-орфици от династическото семейство са прекрачвали в Отвъдния свят, когато телата им са внасяни в куполната камера, където се вярва, че се е осъществявала символична свещено-брачна връзка с Великата богиня-майка на десетата степен от космостроежа, в която те се обезсмъртяват.

Проф.Фол подчертава, че десетте псевдоколони, които поддържат кошеровидната камера, показват, че мъртвият постига най-високата степен и става антроподемон. Тялото му престоява в храма-хероон, след което според орфическата традиция е погребвано в близост до него. Такова погребение е открито край монолитната грунтова скала под могилният насип в непосредствена близост. За религиозният синкретизъм в наши дни е свидетелство изграденият параклис посветен на Св. Богородица на една от могилите до гробницата.[2]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди, киликс и фиала и каничка, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни.

Мащабите на гробницата и огромната стойност на скъпоценните предмети открити в нея доказват, че тук е погребан голям тракийски владетел. Надписи по предпазното въоръжение показват, че името на владетеля е Севт, предполага се че става дума за един от най-могъщите одриски династи Севт III, владетелят на Одриското царство с главен център - Севтополис.

Предполага се, че съоръжението е използвано повече от век като храм в който са извършвани Орфически мистерии.[3]

Градеж[редактиране | редактиране на кода]

Подмогилното гробно съоръжение е изградено в предварително натрупан за целта могилен насип - то се състои от дромос и три камери с различен план - правоъгълна, кръгла с куполно покритие и правоъгълна - изградена в монолитен блок.

Зад представителната фасада на гробницата е изграден дромос от ломени камъни, който е необичайно дълъг - цели 13 m . Той е бил покрит с дървени талпи, каквито са използвани и за покритие на на подът му. В края на дромоса следва втора фасада, зад която е разположена първата камера. Тя е с правоъгълен план - изградена от квадри и покрита с фалшив свод, а подът й е застлан с каменни плочи. (В нея археолозите откриват скелета на кон, в пълен анатомичен ред.)

Според хипотезата на българската археоложка Диана Димитрова, възможният строител, който е имал ресурс да поръча изграждането на подмогилното съоръжение от могилата Голяма косматка с три мистериални зали, е одриският владетел Котис I в първата половина на ІV в.пр.Хр., а към края на ІV в.пр.Хр. то е било превърнато в гробница на одриската владетелска династия.

Археологически находки[редактиране | редактиране на кода]

Артефактите открити в сркофагоподобната камера свидетелстват, че погребението извършено в съоръжението е било пищно – на място са открити предмети на въоръжението, украса за конска амуниция, кръгла златна апликация с глава на разярен лъв с прецизно изработени растителни орнаменти, три глинени амфори, върхове на копия и меч, бронзов шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници с изображения на Великата богиня-майка и грифони с огромни крила, меч в кожена ризница със златни апликации, два бронзови съда с изображения по дръжките, сребърна каничка с дръжка и сребърна фиала, позлатена пиксида изработена от сребро (точно копие на бисерна мида), златни украси за конска амуниция с човешки и животински изображения, киликс, златен царски венец и др. Вратите, монтирани между първите две камери, са двукрили, касетирани с изобразени по тях гвоздеи, като на лицето на всяка са изработени по два кръгли релефа. Лявото крило, боядисано в черно, носи маската на Медуза, дясното, оцветено в червено – образа на Хелиос-Аполон. Археолозите предполагат, че е възможно на място да са били извършвани обреди по обезсмъртяване. Владетелят е "слизал" в подземния свят на Горгоната Медуза през лявата черна врата и след като прекарвал известен период от време там, се "качвал" в горния свят през дясната врата, където го посрещал Хелиос – бог на раждащата светлина.

От тленните останки положени в гробницата са открити четири зъба, по всяка вероятност тялото е било е кремирано. В първата камера е извършено жертвоприношение на кон, след което мраморната врата към втората камера е начупена и късове от нея, заедно с други камъни и блокове, са използвани за зазиждане на входовете към първите две камери. Коридорът е опожарен и запълнен с камъни и почва. На 7 m пред фасадата екипът на Георги Китов открива погребана ритуално бронзова глава от статуя на владетеля, след което и самата алеята е запълнена с камъни и почва.

Главата е едно от най-майсторските произведения на античното изкуство. Тя представя мъж на средна възраст, с грижливо вчесани коси, мустаци и брада, с благородно лице. Аргументите да се твърди, че става дума именно за тракийският владетел Севт ІІІ, са следните - столицата му Севтополис е само на около 10 km от могилата; гробницата - мавзолей е една от най-представителните в Долината на тракийските владетели, погребението е много пищно и може да принадлежи само на владетел; откритите находки датират от втората половина на ІV в.пр.Хр., а върху една от глинените амфори има печат от самото начало на ІІІ в.пр.Хр. – периодът на смъртта на Севт ІІІ; по два от сребърните съдове и върху челото на шлема са нанесени идентични по начин на изписване надписи с името Севт ІІІ; в коридора са намерени 4 бронзови монети, сечени от същия владетел; сравнението между изображенията на владетеля от монетите и профила на бронзовата глава свидетелства, че те представят едно и също лице. (Проф.Иван Маразов обяснява отделянето на главата от статуята на владетеля с индоевропейските миторитуални практики, където често именно главата, отделена от тялото, продължава да пази цялото царство. Бронзовата глава е отделена много внимателно и поставена в пространството пред самата гробницата.)

Един от най-озадачаващите артефакти от погребалния инвентар е изящната позлатена пиксида (мида) с дължина 16 см, ширина 17.8 см, височина 4 см и тегло 831.46 грама, която доц. Китов интерпретира като "обект на военна плячка", но предметът според преобладаващото мнение на траколозите е твърде "дамски", за да присъства в погребални дарове на владетел и воин. Другото предположение на Китов е, че може би се касае за кутийка за царския пръстен-печат. Според българския археолог Емил Нанков действителният притежател на въпросния артефакт по всяка вероятност е Беренике, засвидетелствана като майка на четиримата синове на Севт III в големия Севтополски надпис.[4][5]

Според Нанков т.нар - "мидена мода" е типична за земите на Южна Италия и Древна Македония, откъдето най-вероятно е и коренът на Беренике. Съществува предположението, че тя е втора съпруга за Севт, който е имал още двама синове от друга жена преди нея. Нанков изхожда от предположението, че синовете на владетеля Хебризелм, Терес, Садок и Садала заедно с майка им Беренике изпращат владетеля в последния му път. Той допуска, че Беренике е била в центъра на организацията на погребението, следвало тя е поставила пиксидата в гробницата. Нейното решение е мотивирано вероятно поради факта, че тя е била чужденка в земите на одрисите, следователно е избрала да отдаде последната си почит в съответствие със своите религиозни вярвания, може би като посветена в мистериите на Деметра и Кора.[6]

Бронзовата глава на Севт ІІІ[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата глава - изложена в НАИМ

Безспорно една от най-големите находки от района на подмогилното погребално съоръжение е бронзовата глава на статуя, която изобразява владетелят Севт ІІІ. В средата на 2015 г. българската археоложка Диана Димитрова публикува обобщените резултати от изследванията на този артефакт.

Димитрова обнародва пълните резултати от извършеният химичен анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава показва, че тя е от района на гр.Казанлък, което е свидетелство, че скулпторът/ите изработили тази статуя, са работили на място. Според Димитрова техниката на изливане на бронза и стилът позволяват да се предположи, че авторът на този античен шедьовър е Силанион - един от най-известните атински скулптори.[7]

Геофизични измервания[редактиране | редактиране на кода]

На 24 и 25 ноември 2007 г. в гробницата в могила "Голямата Косматка" са осъществени първите измервания на археологически обект с георадар на територията на България. Членове на научния екип извършил изследването са - д-р Явор Шопов, археолозите Васил Мутафов и Атанас Койчев от Лабораторията по Археогеофизика при Физически факултет на СУ "Климент Охридски" съвместно с РИМ "Искра", гр.Казанлък. Посредством гео радар са измерени 60 скана на стените и пода на гробницата, като всеки скан се състои от по 90 до 690 (средно по 390) измервания на различните трасета на проникване на радарното лъчение в дълбочина.

Скановете на стените на гробното съоръжение показват, че само в долният им край радарното лъчение се разпространява в еднороден материал - до 16 метра във всички посоки. Материалът от който са изработени блоковете за направа на стените е гранит. От тук следва, че гробницата е вкопана на около 0,50 m дълбочина в гранитна площадка с диаметър поне 32 m, което според изследователите не означава, че площадката е кръгла. Възможно е да продължава във всички посоки, но радарното лъчение не е достигнало до краищата й.

Научният екип сканира групa от 5 успоредни скана на височина от 0 до 250 см в кръглата камера на гробницата, след което скановете са сумирани в една тримерна база данни. Впоследствие екипът прави 15 среза през 20 наносекунди (съотвестващи на дебелина от 0,75 m при проникване на сигнала през почвен слой дебел до 3 m). Хоризонтална разделителна способност на срезовете е 0,10 m. и вертикална от 0,50 m. Поради кръглата форма на камерата получените от сканирането срезове са на кръгли сегменти. Двумерните карти, които са изработени след сканирането са във вид на отпечатъци от цилиндрични печати. Въпросните двумерни карти показват, че от западната стена на кръглата камера се намира втора значително по-голяма неразкопана кръгла камера, в която вероятно са монтирани вътрешни колони.

За да бъдат потвърдени и допълнени данните от георадарното изследване е извършено и вертикално електрическо сондиране на дълбочина от 1 до 14 m над мястото на засеченият неизвестен обект. Установено e, че обекта започва на дълбочина от 6,50 m под повърхността на могилата и достига до около 12 m под нея до предполагаемото ниво на местния терен.

На базата на получените резултати от геофизични измервания с гео радар и с вертикално електрическо профилиране може да се твърди, че в могилата "Голямата косматка" се намира неразкопана древна сграда с размери по-големи от тези на разкопаното през 2004 г. гробно съоръжение.[8]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

В началото на месец март 2015 г. д-р Момчил Маринов (директор на Историческия музей "Искра", гр.Казанлък), обявява, че могилния насип на Голямата косматка пропада заради дъждовете и усилилите се свлачищни процеси на хълма през пролетта на същата година и земни маси са проникнали в дългия коридор към куполната камера на съоръжението.

Свлачищните процеси са регистрирани от служителите на музея още в началото на 2015 г. и поради това гробницата-музей е функционирала със спорадично работно време за посетители до 3 март, след която дата обаче е затворена за посетители.[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Градски легенди[редактиране | редактиране на кода]

В годините след археологическото проучване на могилата Голяма косматка българската жълта преса е тиражирала множество слухове и интерпретации на такива - според един от тези слухове, смъртта на доц. Георги Китов е била "предизвикана" от прокълнато турско съкровище във вид на златни монети, закопано на могилата от Вейсел паша през Руско-турската освободителна война. Турският генерал използвал могилата като щаб на Османската армия.

Друга популярна градска легенда е за наличието на несметни богатства в разкритата при гео-радарното проучване на могилата втора камера в недрата на могилата. Според непроверени източници, свидетели на засиленото полицейско присъствие по време на археологическото проучване на Голямата косматка, доц. Китов със сигурност е открил нещо значимо, което не е било доведено до публично знание.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. muzei-kazanlak.org Могила Голяма Косматка - Гробница Севт ІІІ
  2. thracians.net Валерия Фол "Архитектурата на посветените"
  3. Китов Г., "Царската долина на траките в Казанлъшко", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 5, 1995 г., Стара Загора
  4. Китов, Г. "Долината на тракийските владетели", 2005, Варна, ИК Славена
  5. Китов, Г. "Тракийски могилни храмове.Проблеми и изследвания на тракийската култура",2005, Казанлък, ИК Ирита, стр. 82-114;
  6. Nankov, E.: Berenike Bids Farewell to Seuthes III: The Silver-Gilt Scallop Shell Pyxis from the Golyama Kosmatka Tumulus No3, Archaeologia Bulgarica Magazine vol. XV 2011
  7. Димитрова, Д. "Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка", София 2015, ИК Арос, ISBN: 9789549873948
  8. Г.Китов, М.Първин, Я.Шопов "Първо проучване на археологически обект с георадар у нас - на могилата Голямата Косматка до с. Шипка" (Археологически открития и разкопки през 2007 г . XLVII Национална археологическа конференция, София 2008)
  9. dariknews.bg "Пропада хълмът над гробницата на Севт Трети", публикация от 19 март 2015, Автор - Деляна Бобева
  10. bolgari.net Прокълнато турско имане затрило Георги Китов (Изследване на в-к Шоу)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]