Сборови грамади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сборови грамади
Светилището на вр.Сборови грамади
Светилището на вр.Сборови грамади
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.56° с. ш. 24.5647° и. д.
Сборови грамади
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Скално светилище
Период XII-VII век пр. Хр.
Епоха ранна Желязна епоха

Скалното светилище на връх Сборови грамади е разположено на 500 m югоизточно от древнотракийският тюрзис на връх Кози грамади и представлява дълъг скален масив и тясна, широка на места до 1 m билна част.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

На връх Сборови грамади древните траки са практикували сезонни обреди, свързани с ритуалното разтрошаване на керамични съдове, и поднасянето дарове на дребни метални предмети и монети. Светилището е разположено на около 500 м югоизточно от археологическите обекти при връх Кози грамади и представлява дълъг скален масив и тясна, широка на места до 1 m, билна част. Светилището има визуална връзка със следните археологически обекти – култовият комплекс при Четиньова могила, тюрзисът на връх Кози грамади и могилния некропол при връх Фенера.

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

При теренни обходи през 2011 г. на самия връх и всички стръмни склонове е събран фрагментиран керамичен материал датиран от ранната Желязна епоха. Концентрацията на керамични фрагменти е регистрирана основно в най-високата част на западните и северни склонове. Керамиката, открита на територията на светилището на връх Сборови грамади, е правена на ръка, от глина с ниска концентрация на слюда, към която, в зависимост от функцията на съдовете, са добавени различни количества, предимно дребен пясък. Сред керамиката открита по склоновете на светилището има и такава с по-късна дата – фрагменти от съдове на колело и на ръка, които се датират в късната Желязна епоха. Вероятно светилището е функционирало и през ІV в.пр.Хр. По склоновете са открити и сребърни варваризирани хемидрахми. При обходите е намерено и кремъчно ядро интерпретирано като дар в светилището.[2]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Скалното светилище на връх Сборови грамади е една от финалните точки на свещеният път, който след Старосел към планината е бил охраняван от две важни укрепления. Едното е разположено в м.Калето над Четиньова могила, а другото фортификационно съоръжение е разположено в местност със същото име. Местните жители я наричат също Матиничарско кале по името на близко разположеното село Мътеница.

Пътят в древността е завършвал на билото на планината в местността Пъпчето (вр.Фенера 1440 м.н.в.), където дори от далечните равнини на север и на юг от Средна гора в наши дни се забелязват две големи надгробни могили, но самият некропол се състои от три надгробни могили, една от които е особено голяма и забележима от долината на р.Пясъчник. (Трите могили са засегнати от иманяри.) Събраната фрагментирана керамика в иманярските изкопи позволява да датираме времето на изграждане на съоръженията най-общо за V – III в.пр.Хр.[3]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org – Сборови грамади
  2. Ив. Христов. Експедиция „Кози грамади 2011“. Издирвания на архео-логически обекти в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Климент, община Карлово. – АОР през 2011, София, 2012, 548 – 549.
  3. Христов, Ив., „Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. хр.“ София, 2010, стр.137 – 142.