Сборови грамади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сборови грамади
Светилището на връх Сборови грамади
Светилището на връх Сборови грамади
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.56° с. ш. 24.5647° и. д.
Сборови грамади
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Скално светилище
Период XII-VII век пр. Хр.
Епоха ранна Желязна епоха

Скалното светилище на връх Сборови грамади е разположено на 500 m югоизточно от древнотракийският тюрзис на връх Кози грамади и представлява дълъг скален масив и тясна, широка на места до 1 m билна част.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

На връх Сборови грамади древните траки са практикували сезонни обреди, свързани с ритуалното разтрошаване на керамични съдове, и поднасянето дарове на дребни метални предмети и монети. Светилището е разположено на около 500 м югоизточно от археологическите обекти при връх Кози грамади и представлява дълъг скален масив и тясна, широка на места до 1 m, билна част. Светилището има визуална връзка със следните археологически обекти – култовият комплекс при Четиньова могила, тюрзисът на връх Кози грамади и могилния некропол при връх Фенера.

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

При теренни обходи през 2011 г. на самия връх и всички стръмни склонове е събран фрагментиран керамичен материал датиран от ранната Желязна епоха. Концентрацията на керамични фрагменти е регистрирана основно в най-високата част на западните и северни склонове. Керамиката, открита на територията на светилището на връх Сборови грамади, е правена на ръка, от глина с ниска концентрация на слюда, към която, в зависимост от функцията на съдовете, са добавени различни количества, предимно дребен пясък. Сред керамиката открита по склоновете на светилището има и такава с по-късна дата – фрагменти от съдове на колело и на ръка, които се датират в късната Желязна епоха. Вероятно светилището е функционирало и през ІV век пр. Хр. По склоновете са открити и сребърни варваризирани хемидрахми. При обходите е намерено и кремъчно ядро интерпретирано като дар в светилището.[2]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Скалното светилище на връх Сборови грамади е една от финалните точки на свещеният път, който след Старосел към планината е бил охраняван от две важни укрепления. Едното е разположено в м.Калето над Четиньова могила, а другото фортификационно съоръжение е разположено в местност със същото име. Местните жители я наричат също Матиничарско кале по името на близко разположеното село Мътеница.

Пътят в древността е завършвал на билото на планината в местността Пъпчето (връх Фенера 1440 м.н.в.), където дори от далечните равнини на север и на юг от Средна гора в наши дни се забелязват две големи надгробни могили, но самият некропол се състои от три надгробни могили, една от които е особено голяма и забележима от долината на р.Пясъчник. (Трите могили са засегнати от иманяри.) Събраната фрагментирана керамика в иманярските изкопи позволява да датираме времето на изграждане на съоръженията най-общо за V – III век пр. Хр.[3]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org – Сборови грамади
  2. Ив. Христов. Експедиция „Кози грамади 2011“. Издирвания на архео-логически обекти в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Климент, община Карлово. – АОР през 2011, София, 2012, 548 – 549.
  3. Христов, Ив., „Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. Хр.“ София, 2010, стр.137 – 142.