Хлябовски долмени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Хлябовските долмени са част от древен некропол разположен в землището на днешното село Хлябово, Община Тополовград, област Хасково.

Карта на долмените и мегалитните съоръжения в землището на село Хлябово

На територията на землището на селото се намират най-голям брой запазени долмени, не само в Сакар планина, но и в цялата зона на разпространението им – Странджа, Сакар и Източни Родопи.

Голяма част от описаните в края на XIX в. от братя Шкорпил и Георги Бончев долмени са били впоследствие напълно разрушени. Братя Шкорпил съобщават за общо 75 долмена в землището на селото. През 1901 г. Георги Бончев, който е обходил района на село Хлябово най-щателно, описва над 100 долмена, като 82 от паметниците са били разположени по Средния рът източно от сегашното село.

Откритие и публикуване[редактиране | редактиране на кода]

Долменът в местността Нъчеви чаири

Първите изследователи на долмените в землището на село Хлябово са братя Херман и Карел Шкорпил, които съобщават за 75 долмена на територията селото. Един от първите български археолози – Георги Бончев, който обхожда землището на селото още по-внимателно след експедицията на Шкорпил, описва 100 долмена.[1].

Между 1973 – 1976 г. научни експедиции ръководени от проф.Иван Венедиков и проф. Александър Фол документират в землището на село Хлябово седем долмена в местностите Бялата трева, Пейов кладенец (Манов баир), Голям рът (Нъчеви чаири), Ивджика, Гердемското кули и Герена.

През 1974 г. са проучени повторно долмените в местностите Бялата трева и Нъчеви чаири и за първи път долменът в местността Купанов долап и в тях са осъществени малки сондажи. През 1976 г. е продължено разкопаването на долмените в местностите Нъчеви чаири и Купанов долап.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Царският долмен

На територията на землището на с.Хлябово са разположени седем долмена (относително добре запазени) – един обект в м.Гайдаров долап, един обект в м.Славова кория, и по два в м.Евджика и Бялата трева. На около 4 km западно от селото, в м.Нъчеви чеири, близо до пътя за с.Българска поляна е разположен трикамерен долмен.

  • Долмени местността Бялата трева

Т.нар. „Царски долмен“ се намира в м.Бялата трева. Това е и най-добре запазеният долмен на територията на Югоизточна Европа. Мегалитният обект е датиран към ранната Желязна епоха (около 1050 – 500 г. пр. Хр). Мястото е обозначено и има изградена пътека до долмена.

Другият археологически обект в м.Бялата трева е разположен на около 3,5 km южно от с.Хлябово. Това е един от най-големите и най-добре запазени долмени в Сакар планина, поради което е привлякъл вниманието на всички значими изследователи на късната Желязна епоха в България. Той е бил документиран от експедицията на проф. Фол през 1973 г.

Пред долмена на място са запазени трите централни плочи на правата фасадна стена с височината на дромоса, която твърде много прилича на тези при долмените в м.Нъчеви чаири и м.Купанов долап. Две от плочите са разположени в линия източно от входа на долмена, а третата, завъртяна с външния си край напред – западно от него.[2]

  • Долмен местността Нъчеви чаири
Входът на долменът в местността Нъчеви чаири

Долменът в местността Нъчеви чаири (Голям рът) се намира на около 1,5 km западно от с.Хлябово. Мегалитният обект е бил докумнтиран първоначално от експедицията на проф.Александър Фол през 1973 г. и описанието му е публикувано в каталога „Тракийски паметници“ том III.[3] При сондажите през 1974 г. е била разчистена вътрешността на двете камери и части от дромоса. През 1976 г. е разкопано пространството пред долмена; освен намирането на сравнително богат археологически материал са били и разкрити неизвестни дотогава детайли на долмена – фасадната стена и долепеният отстрани втори долмен, в който за първи път са били документирани запазени останки от погребение.

  • Долмен местността Купанов долап

Долменът в м.Купанов долап („Гайдарова пещера“) се намира на 1,5 km югозападно от с.Хлябово, на склона на десния бряг на р.Дуандере. Този долмен е бил посетен първоначално от експедицията на проф. Фол през 1974 г. и повторно през 1976 г. По време на двете посещения са били направени неголеми по обем сондажи във вътрешността на долмена и пред него, където е открит обилен керамичен материал. Местността Купанов долап представлява отворен на запад и югозапад склон над десния бряг на р.Дуандере, изобилстващ със скални блокове и материци. Има пряка визуална връзка с разположения на срещуположния бряг, отдалечен на около 1,5 km долмен в местността Нъчеви чаири.[4].

Долменът в местността Купанов долап е голям, двукамерен, ориентиран е с входа си на юг – югоизток. Главната камера е дълга 2,25 m, широка в основата си отзад 2,05 m и отпред 1,95 m и висока 2,20 m., като четирите ѝ страни са наведени навътре. Предната камера има трапецовиден плам; тя е висока 1,10 m, широка в основата си отзад 2,05 m отпред 1,75 m и висока 1,90 m. Могилата на долмена достига на височина почти до горния край на плочите му. Тя е заобиколена (освен отпред, където е пресечена от фасадата) с кръгла крепида с диаметър около 11 m, изградена от масивни плочи, част от които са запазени на място.

  • Долмен местността Евджика
Долменът в местността Евджика

В тази местност е разположена долменоподобна скално-изсечена камера, която е леко скосена в горната си част. Открита и публикувана през 1901 г. от Георги Бончев. По описанието на откривателя и фотографиите, които той прави на мястото се вижда че камерата е имала плоча, която липсва в наши дни. Наличието на плоча при фронталния отвор е типично за долмените със скално-изсечена камера на територията на Странджа-Сакар. Във скалата и до днес личат следи от жлебовете, където е прилягала плочата. Вътре в камерата личат малки вдлъбнатини по стените, които са с изкуствен произход, но все още не е ясно дали са имали функционална или символична роля.[5]

  • Долмен местността Стоева круша

Археологическият обект е разположен южно от с.Хлябово, в м.Стоева круша, която отстои югозападно от местността Авджика.На терен се наблюдават останките от голям разрушен мегалитен обект (най-вероятно долмен). Над земята се показват и върховете на вертикално забити плочи със заоблени кантове, каквито са типични за местните долмени, но могат да бъдат и елементи от крепида.[6]

Свързаност с други археологически обекти[редактиране | редактиране на кода]

„Квачката“ в местността Калинкин камък край село Хлябово
  • На 2,5 km югозападно от село Хлябово в местността Стоева круша е документирано изкуствено мегалитно съоръжение наричано от местното население Юрушки камъни (с височина 2,2 m, широчина 2,1 m и дължина 3,2 m), съставено от четири камъка, които наподобяват „трилит“ положен върху хоризонтална плоча. Процепът е ориентиран север-юг. Съоръжението е документирано в „мегалитна среда“, сред останки от скални издълбавания, могили и други съоръжения, които не са археологически проучвани.[7][8]
  • Скално-изсеченият обект Квачката в местността Калинкин камък, се намира на 10 km южно от град Тополовград, върху издигаща се на около 0,60 m, над околния терен, хоризонтална скала, от едрозърнест гранит, са издялани 34 дупки с диаметър от 3 до 9 см (т.нар. „пиленца“) и една централна с диаметър 17 и дълбочина 12 см (т.нар."квачка"). Някои от дупките образуват редици, ориентирани в характерни географски посоки. Предназначението на този добре запазен паметник е неясно.[9]
  • На около 2 km югозападно от селото и на около 800 m от местността Нъчеви чаири се намира могилен некропол разположен на нисък сакарски рът. Запазени са три могили, а останалите са разрушени. Западно от този некропол в местността Мастиеви могили на невисок рът е разположен друг могилен некропол, където добре са запазени две могили с насип от ломен камък и височина до 1,5 m. В тази местност е съществувал долмен, който е бил разрушен.

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

Долмените при с.Хлябово са обявени за природна забележителност със Заповед No.378 от 05.02.1964 г.[10]

По данни на Георги Бончев и Херман и Карел Шкорпил в землището на село Хлябово са съществували 95 долмена, а в РИМ гр. Ямбол през 1969 са картотекирани едва 7 запазени долмена.[11][12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карел Шкорпил „Старини в черноморската област, част I – Мегалитни паметници и могилища“, София 1925
  2. Ал.Фол (ред); "Тракийски паметници. Том 3: „Мегалитите в Тракия, Част 2. Тракия Понтика“, Изд. Наука и изкуство, София 1982.
  3. „Тракийски паметници“ том III редактор Александър Фол, София, 1982 г., стр. 193
  4. Ив. Венедиков, Ал. Фол (ред), Тракийски паметници. Том 1: „Мегалитите в Тракия““, Изд. „Наука и изкуство“ и Институт по тракология при БАН, София 1976
  5. Иван Панайотов „Експедиции на Института по тракология през 1972 – 1973“ – статия в сп. Векове (БИД), годишн. 3, 1974 г., кн.1, стр. 111 – 119.
  6. Проект Балкански мегалити – МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ ДОЛМЕНИ – Долмен южно от с. Хлябово, Хасковска област (КОД Dsak-006/BG)
  7. Д. Кожухаров. Мегалитно съоръжение за астрономически наблюдения от района на Сакар. – Интердисциплинарни Изследвания, XVIII, 1991, стр.145 – 159
  8. wikimapia.org – Скален култов комплекс Юрушки камъни (Стоева круша)
  9. Д. Вълчев. Археоастрономическа интерпретация на скалния обект „Квачката“ в Сакар планина. – Интердисциплинарни Изследвания, XVIII, 1991, стр.150 – 154.
  10. bulgariatravel.org Долмени с.Хлябово
  11. Горо Горов „Долмените в Странджа“ – сп. Турист, том V, 1960, кн.3.
  12. Д. Пеев „Някои нови проучвания на долмените в Югоизточна България“ – статия в сп. Археология, годишн. 16, 1974, кн. 1, стр. 24 – 31