Гърленски храм-кладенец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гърленски храм-кладенец
Входът на съоръжението (заснет отвътре)
Входът на съоръжението (заснет отвътре)
Местоположение
Bulgaria Pernik Province relief location map.jpg
42.787° с. ш. 22.848° и. д.
Гърленски храм-кладенец
Местоположение в България Област Перник
Страна Флаг на България България
Област Област Перник
Археология
Вид Култов градеж
Период XII-X век пр. Хр.
Епоха късна Бронзова епоха
Гърленски храм-кладенец в Общомедия

Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната Бронзова епоха, намираща се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземна сводеста зала, изградена над кладенец, към който води стълбище. Окривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец в Балао[1][2] дава основание за датирането към ХІІ-Х в.пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.[3][4][5]

За популяризирането на храм-кладенецът след 2004 г. се грижи инж. Любомир Цонев – като един от инициаторите на проекта „Балкански мегалити“.[6]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Открит е при разкопки през 1972 г. от научен екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло западно от пролома Клисура образуван от Красавската река, на северния дял на Гребен планина (част от Плано-завалската верига), под връх Кула при село Гърло.[7][8]

Според проф. Джонова храм-кладенецът при село Гърло е единственият сакрален градеж, аналогичен и синхронен на протосардинския кладенец Куккуру от Сетимо сан Пиетро, Сардиния. Подобно на същия сардински сакрален градеж, Гърленският храм-кладенец е бил елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 1960-те години е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца според данни на местните жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 m северозападно са били издигнати менхири известни като Русалимските гробища.

По време на теренното проучване през 1972 г., което проф. Джонова осъществява по северозападния склон на връх Кула, тя отбелязва че по целия склон се наблюдават разхвърляни камъни, аналогични на строителния материал използван за изграждането на кладенеца. Обстоятелството, че този камък се намира по-високо над градежа, категорично разкрива наличието на друго, аналогично синхронно строителство. Вероятно тези градежи са били разрушени още през Античността, защото на източната страна на връх кула през този период е изградена крепост. Храм-кладенецът е останал незасегнат, защото е почти изцяло изграден под земята и изваждането на строителния материал би било трудно и опасно.[9]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Поглед през опейона към вътрешността на съоръжението
Вътрешността на съоръжението след консервацията през 1980-те

Подземният храм-кладенец е изграден в малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (dromos/δρόμος)[10] с дължина 7 m, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла сводеста(θολωτός)[11] зала, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Кръглата зала има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод и е изграден посредством т.нар. „циклопична техника“. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор опеон (ὀπαῖον).

Особен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип (като може да се предполага, че това е най-ранното им изграждане на Балканския полуостров и в Континентална Европа, ако датировката предложена от проф. Джонова бъде потвърдена).

При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход – в горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при похлупаци на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена само със средствата на суха каменна зидария.[4]

Стъпалата, такива, каквито са е във днешния си вид са променени от реставраторите от Пернишкия музей и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоят от 90°.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите.) Ширината на стъпалата е варирала между 0,23 и 0,56 m, а височината им – между 0,13 и 0,24 m.

Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.

Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха, започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV- XII в.пр.Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при с.Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.[12]

Култовият градеж край с.Гърло се разглежда и като част от проблема за произхода на куполните строежи в Тракия, който е твърде дискусионен и заплетен. Анализирайки куполните постройки в Микена, изграждани до към XIII в.пр.Хр., тези в Тесалия, разпространени до VII в., гробницитв в Етрурия и Кария, които се появяват, когато тесалийските изчезват, още Богдан Филов предлага тракийските куполни сгради да се смятат за ренесанс на микенските в една по-късна епоха, когато общественото развитие диктувало нуждата от тях. Това мнение се потвърждава именно от откритието на храм-кладенеца, който е вкопан в естествен хълм. Не е изключено подобни градежи да бъдат открити вбъдеще, които да изпълнят поне част от времето между XII и V в.пр.Хр. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че с куполовидно покритие са повечето от скалните гробници и е съвсем вероятно чрез съществуването им да е предаван споменът и да е запазен смисълът на микенската традиция, където куполът наподобява небесния свод и изграждането ми е свързано с микенската и тракийската представа за строежа на света.[13]

Историческа идентификация[редактиране | редактиране на кода]

Историческото идентициране на археологическата находка преполага нейното датиране с добра точност както и разбиране за културно-историческата принадлежност на хората, чието дело е тя. При липсата на достатъчна информация се търсят аналогии – в случая градежи на обекти от същия тип и архитектура в същия стил.

Древни подземни кладенци са известни не само от остров Сардиния, където те наброяват няколко десетки[14], но и от различни други места :

Мегалитни градежи с пред-нурагически (или прото-сардински) вид има в:

В Сардиния мегалитните съоръжения изобилствали още в 'донурагическия' период, като още в III хилядолетие пр. Хр. имало развити култури. [22]В края на II хилядолетие пр.н.е. в резултат от нашествието на т.нар. морски народи и на острова се разпространили знания за добиването и обработката на метали, поради което и започва замяната на старите богато украсени гробници със строителството на нураги.

Античната традиция свързва тези преобразувания с миграцията на баларите от североизточна Иберия (Сердан), която била обитавана от сордони и керетани. Аналогични нурагически култури имало през Бронзовата епоха и на Балеарските острови и Корсика. Най-важните и близки паралели на съоръжението от с.Гърло се откриват културата Нураги, на остров Сардиния. Там са регистрирани 70 подземни храм-кладенци, от които 30 са добре запазени. Изграждането е датирано в периода ХІІ – Х в. пр. Хр. Основните им архитектурни компоненти са подземен толос, в средата с кладенец, полупокрит дромос, каменна стълба в дромоса, която извежда на повърхността, и правоъгълно предверие пред дромоса. Единични са случаите когато дромосът и предверието са едновременно подземни, или когато е еднакво нивото на предверието и дромоса, или когато толосът е без отвор в кулминацията. Най-близкият паралел на съоръжението от с.Гърло е подземният кладенец от Балао (Сардиния).[23]

Носителите на Нурагическата култура били неиндоевропейски народ. Общоприето е мнението, че протосардинската култура нураги има месопотамски характер и че нейни носители са морският народ шардени/сардени/сордони. Нурагическата култура просъществувала до миграцията на етруските от Мала Азия в този регион. Някои артефакти от нурагическата култура показват аналогии с Етруското изкуство и със сходни изделия от Източното Средиземноморие.[24] Сходни на нурагите били торетата в Корсика, талайотите на Балеарските острови и сесиотите в Пантелерия.[25] Според Масимо Палотино (специалист по праисторията на Сардиния и етрусколог), архитектурата на градежите създадени от културата Нураги е най-напредналата и усъвършенстваната от всички други съществуващи във Западното Средиземноморие по време на късната Бронзова епоха, включително и във сравнение с тази на дрвеногръцките колонии възникнали на полуостров Сардиния след VII в.пр.Хр.[26]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Според датировката на проф. Димитрина Митова-Джонова – XII в.пр.Хр. – късната Бронзова епоха и е синхронично на селището и светилището от съседния връх Кула, която интерпретация го представя като най-старият градеж на Балканският полуостров – по-стар от долмените – първата гробищна архитектура, появили се на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и Сърнена Средна гора през Желязната епоха.

Нураг край Чиарамонти по пътя за Сасари, Сардиния
Купол на нураг в Сан Антине, Сардиния

Храм-кладенецът е археологически проучен – открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, което според проф. Джонова определя сакралната същност на обекта. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение храм-кладенецът намира пряка връзка с Протосардинската култура Нураги и с предноазиатската култова архитектура. Засега обектът е единствен представител на културата „нураги“ в България и представлява особен научен интерес. Градежите оставени от културата нураги са датирани от официалната наука по различен начин. Храмът-кладенец от с. Гърло, официално е датиран към ХIV в. пр. Хр., свещеният кладенец от Балао (о-в Сардиния) е датиран към IХ в. пр. Хр., а светилището от Пантикапей – към V-VI в. пр. Хр. (този култов градеж се свързва и с култа към Асклепий, който е доста по-късен), докато храмът-кладенец от с.Гърло – с шумерския бог Енки, а свещеният кладенец от Балао (о-в Сардиния), както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са свързани с неизяснен религиозен култ, който е безспорно свързан почитането и обожествяването на подпочвените води.[27]

Д-р Николай Дерменджиев посочва, че най-трудно обяснимия факт в паметника при село Гърло, е технологията на градеж на толоса – в истински свод. Този метод се появява значително по-късно от предполагаемата дата на строеж късната Бронзова епоха.[28] Това, заедно с наличието на издълбаните римски цифри (V и VI) в близост до входа в толоса и евентуалното късно засипване на съоръжението (през III-IV в.сл.Хр. – в късната Античност), разколебава значително идеята за ранна датировка. (Разкопките осъществени от проф. Митова-Джонова не са оставили нито един по-сигурен репер за датиране на този уникален обект.)

Интерпретиране[редактиране | редактиране на кода]

При работата си върху Протосардинската култура проф.Димитрина Митова-Джонова в научния труд „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“[29] отстоява тезата, че храм-кладенецът при с.Гърло е посветен на подземния океан Абзу и на сладките води подвластни на Шумерския Бог Енки. Във своето пространно изследване проф. Джонова установява, че след миграциите на народи от азиатския дял на югозападна Евразия, предизвикани от селскостопанската и металургичната революция от Неолита и Бронзовата епоха о-в Сардиния прераства в емпория на източните цивилизации; Зикуратът във Монте Д'Аккоди (о-в Сардиния) е падан за зикурата на Шумерския бог Нана в Ур от III хил.пр.Хр.; кулите нураги са жертвени олтари на бог Нана от III хил.пр.Хр. в Урук; култовите кладенци са синоним на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на бог Енки.[9]

Проф.Васил Марков смята, че това архитектурно съоръжение трябва да се тълкува като светилище, особено, ако се съди по кладенеца във вътрешността и следите от култови обреди. Като архитектура според Марков обекта има добър паралел в градените куполни гробници в Древна Тракия. Също така, професорът установява забележителна аналогия в структурно отношение с пещерата Драганчовица (край село Гложене), където също има засводяване с отвор към небето и кладенец на дъното. Това според проф. Марков е още едно свидетелство за генеалогията на тракийските свети места и развитието им от скални към повтарящи ги, като архитектоника, архитектурни храмове.[30]

Фотогалерия (Състояние на обекта при археологическото проучване)[редактиране | редактиране на кода]

Археостраномическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Добавеният 90° завой и стъпала при реставрацията
Зимно слънцестоене наблюдвано от вътрешността на кладенеца
Наблюдателна позиция

Гърленският храм-кладенец е разгледан подробно от Д-р Николай Дерменджиев в дисертационния труд „Методология на археостраномическите изследвания. Анализ на обекти от територията на България“.[31] По-нови разглеждания са публикувани от Цонев и Колев[32]

Според Дерменджиев всички астрономически хипотези в това древно съоръжение са свързани с линтела– оригиналният завършек на тавана на дромоса, който е бил преместван, по време на реставрацията на съоръжението.

Наличната документация от НИПК през 1983 г. сочи, че той е бил с 8,8 см. по-ниско от нивото, на което е закрепен (и циментиран) днес. Ширината на светлата проекция, хвърляна от линтела върху пода, при входа на толоса, е по-малка отколкото ширината на самия вход (при пода). Ето защо, от двете страни на светлата проекция, са били наблюдавани два симетрични тъмни участъка с ширина около 4 – 5 см., които са позволявали точното центриране на светлата полоса в оста на съоръжението. Първоначалната хипотеза на Дерменджиев, е че линията на входа при толоса е служела за приемане на светлата проекция на равноденствието.

Оригиналната конфигурация на стълбите, е заличена безвъзвратно. Проф.Джонова отбелязва, че ширината на отделните стъпала, измерена по дължината на стълбището, се увеличавала постепенно, слизайки надолу към вътрешността на помещението. Според Дерменджиев този феномен е бил свързан с проследяването на времеви интервали със стойност „две седмици“ (около 15 денонощия). Тези 15-дневки (на отместване), преминавайки от лятно към есенно равноденствие, увеличават хоризонталната си стъпка към вътрешността на съоръжението. И обратно – намаляват при движение от пролетно равноденствие към лятно. Това според д-р Дерменджиев е астрономическата логика на постепенното разширяване на стъпалата в посока към вътрешността на съоръжението. (Ширината на стъпалата (по дължината на оста) е варирала между 23 и 56 см, а височината между 13 и 24 см. Според проф. Джонова от комуникационна и практична гледна точка са наложени и различията в размерите на стъпалата, колкото по-навътре отвеждат, толкова повече увеличават ширината си и намаляват своята височина, което се възприема като неадекватно твърдение от Дерменджиев.)

Върху лицето на един от камъните, разположени на срещуположната на входа стена на толоса, е издълбана тънка линия. При по-внимателен оглед се вижда, че камъкът, на който тя принадлежи, е поставен в най-горната част на една своеобразна „колонка“, изградена от плочести камъни, която изпъква добре в профила, на фона на правилния ход на хоризонталните каменни редове от зидарията. Това е едно нестандартно натрупване на вътрешното лице на стената (подобни не се виждат на други места). Д-р Дерменджиев изтъква тази поява, като чисто астрономическа. Плочестите камъни от тази „вградена“ структура, е трябвало да образуват серия от успоредни линейни контури, които да „улавят“ светлата, хоризонтална проекция на линтела, по време на зимното слънцестоене, или на Луната по време на минимална лунна деклинация. Тази изкуствената линия според Дерменджиев е „маркер на зимното слънцестоене“.

За голямо съжаление, линтелът не е открит непокътнат. Неговата масивна плоча и днес е наклонена навътре (горния, заден ръб), което показва вероятността, тя, при всяко поредно земетресение, да се е измествала навън от центъра на съоръжението. Това движение, обаче прави датировките все по-древни, тъй като намалява височината на хоризонта. Успоредно с това движение, в същата посока (на „одревняване“) е имало и пропадане на плочата (надолу). Според Дерменджиев, регистрираното положението на линтела по време на разкопките през 1983 г., е отразявало фаза от естественото разрушаване на паметника, при която този елемент е бил изнесен напред (навън) и едновременно с това пропаднал надолу. С колко и в каква посока, това остава неизвестно. Разместването на линтела компрометира напълно възможността за достоверна и прецизна астрономическа датировка на съоръжението.

Входът на нураг La Prisgiona

В култура Нураги долните половини от стълбищата на всички подземни кладенци са напълно унищожени. (Най-често се предполага съвременна иманярска намеса или „акт на вандализъм“.) Според Дерменджиев има закономерност при строителството на подобни съоръжения, която обяснява добре точно тази особеност на градежа. Стъпалата, в тези съоръжения, или поне първите 6 (от долу-нагоре), които винаги са свързани със светлинни календарни ефекти, очевидно са били изработвани едва в самия край на строителните работи. Според българският учен логиката показва, че първо е бил фиксиран линтела (хоризонтално) върху стените на дромоса, след като е бил напасван спрямо бъдещите значими маркери на „светли проекции“ в оста на съоръжението (равноденствия, зимно и лятно слънцестоене), които са били предварително отложени с (предварителни) гномонни измервания. Горната половина от стъпалата, които очевидно нямат директни астрономически валенции, защото попадат южно от маркера на лятното, са били фиксирани стабилно, още при масивния (груб) строеж. Долните 6 стъпала са били нагаждани с директни наблюдения, едва след завършването на градежа на цялата постройка. При това положение е нямало как тези стъпала да бъдат здраво закрепени и фиксирани устойчиво. Те не са били застъпени от стените на дромоса, били са изработвани от по-малки (плочести) камъни и тяхната конструкция е наподобявала „пълнеж“. Очевидно е, че първите 6 стъпала, в храмовете-кладенци, са били най-лесно изменчивото място в тези съоръжения. Тези камъни са могли да бъдат преподреждани. Състоянието, в което се намират сега, вероятно е свързано или с последното (поредно) „календарно преустройство“, или (най-често) с етап от естественото разрушаване на обекта – свличане на камъни, иманярски инвазии, размествания и др.

„Храм кладенците“ са били полезни във всяко едно отношение съоръжения, защото са съчетавали две изключително ценни качества – достъп до питейна и календар, вграден по един ефективен и ненатрапващ се начин, в сърцевината („кухината“) на храма-водохранилище. Именно затова не са регистрирани опити за разрушаване на тези съоръжения (в Сардиния). Храмът при с. Гърло например, също е съжителствал, до времето на късната античност, с намиращата се непосредствено до него баня от римската епоха.

Дерменджиев отбелязва, че през Средновековието на о. Сардиния все още е бил използван един „народен“ календар, без аналог в света. Макар повторяемостта на слънчевата година да е 6 месеца (от лятно до зимно слънцестоене и отново), този календар има 7. Обяснението е, че той наследява древноримски календар, в който понякога се налагало включването на допълнителен по кратък месец „Маркедоний“, така както по настоящем се налага допълване на високосния м. февруари. Според този календар годината започвала на 1 септември и наброявала едва 7 слънчеви (юлиански) месеца. Интересен факт, е че храм-кладенците от Сардиния (най-вероятно и съоръжението при с.Гърло), са свързани с датата на римските „Фонтиналии“ (отбелязвани на 13 октомври). Това е празник на есенното покачване на нивото на подземните води. Приблизително по същото време в Гърленския кладенец светлата полоса е достигала (при прехода от лято към зима) до южния ръб на кладенеца, осветявайки, за пръв път през годината, части от неговата вътрешност. Последният слънчев лъч, по обратния път, е напускал вътрешността на кладенеца около 23 февруари – дата свързана отново с характерен римски празник – „Терминалиите“. След него, при възникването на (календарна) нужда, били дните от м. Марцедоний (с продължителност от 22 или 23 денонощия).[31]

Научни теории и хипотези[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към вътрешността
Символът издълбан вдясно от входа
Изображение на Бог Енки

В своя последен научен труд проф. Димитрина Митова-Джонова „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“ защитава теорията, че съществува връзка между протосардинската Култура Нураги, Яхвизма и Християнството. Нейното заключение е, че общото между Културата Нураги и шумероакадските предно-азиатските религии е било засвидетелствувано и от протосардинската пластика, в която най-широко е бил застъпен шлемът с рогата. С такива шлемове през II-I хил. пр. н. е. са изобразявани боговете Ану/Ан, Енлил и Енки, от религията на шумероакадите. Рогът е бил най-същественият атрибут и в цялата култура на Междуречието и в Предна Азия. Там не само боговете, но и свещенослужителите и светският персонаж от висшата класа носят шлем дори с няколко чифта рога. Цялостната иконографска връзка обаче между протосардинската пластика и религията на шумероакадите най-ясно е изявена при изображенията от цилиндричните печати. И докато при протосардинската пластика изображението на бога изобщо е липсвало, при сцените от шумероакадските печати то е заемало централно място. Затова може би точно чрез тях са маркирани едни от пътищата на предноазиатските преселници към Западното Средиземноморие.[33]

Дерменджиев подчертава, че храм-кладенецът при с.Гърло стои изолиран и самотен, в самия център на Балканския полуостров, без близки паралели. Разположен е в карстов район, където няма дефицити от вода, и в този смисъл култът към водата едва ли е бил особен приоритет за племената в района, що се отнася до автохтонното население, което без съмнение е било тракийско (агриани, леи). Специалната загриженост – да се изгради храм, върху карстов извор, по един явно вече добре „отработен“ и „канонизиран“, проект, е индикация за присъствието на етнически чужд елемент сред местните тракйски племена.

Няма как този паметник да се характеризира като „тракийска гробница“, защото е напълно изключено какъвто и да е човешки труп да бъде поставен в контакт със „свещената вода“.

Земите на днешният административен район Пернишка област са били богати на медни и оловни руди в древността и античността. Редица средновековни и антични извори показват, че в Западна България и Македония е имало етнически инфилтрации на специализирано население от металурзи. (Гали-металурзи от Норикум са работели в стадиалните рудници по р. Искър, над Самоков, през римската епоха и късната античност. Чехи, сакси и др. се трудели по различно време в Етрополско, Софийско, Кратовско, Трънско и Мървашко.)

Рударският тип население формира свой особен начин на живот, който е тясно свързан със строителството, често подземно. Съоръженията в култура Нураги също са дело на един такъв „етнос от металурзи“, понеже о-в Сардиния е изключително богат на метали (там са открити стотици вотивни култови фигурки, вероятно свързани със сюжети от Стария завет).

Според д-р Дерменджиев, паметникът при с. Гърло може да се характеризира най-общо като дело на чужд етнически инфилтрат. По-точно – на специализирано в металургията население. То очевидно не се е задържало дълго време в тези земи, защото особената му храмова традиция не е получила развитие. Но в самото начало на престоя, това население е изпитвало нужда, вероятно по чисто религиозни причини (като например опазване от чуждото тракийско обкръжение), да направи свой „храм на водата“, според своите правила и традиции. Към това може да се добави, че строителите са въплътили, в новия храм, не само своите архитектурни „канони“ (сред които и истинския свод), но и своите календарни традиции. Последното е важно, особено за едно население, тръгнало по пътя на компактната професионална емиграция. Такова население трудно се поддава на акултурация, защото то живее винаги изолирано и като правило има по-висок стандарт на живот. Традициите на такова население се спазват най-добре и най-дълго при наличието на собствен календар.

В рамките на една твърде обща хипотеза, Дерменджиев отбелязва, че е възможно коментирания етнически инфилтрат да е бил от келтски произход. Сердите – късен етноним от Тракия, вероятно са били част от едно по-голямо келтско племе, разпиляно при преселението, чиито останки са сардеите в Добруджа (съседи на Калатис) и сардеатите в Далмация. В родната историография е изказано мнението, че името Дунакс, на Рила планина, е келтско. (В надпис на войник от VIII-ми легион в Карнуциум (провинция Горна Панония), Д. Дечев открива местното име Dinace (Dinax), посочено като родно място на лице, носещо келтското име Могециус. Войниците от този легион били рекрутирани в Тракия.

Всичко това, кара Дечев да изкаже предположението, че в областта на Рила, съвместно с тракийските племена са живеели и келтски анклави, които именно може да са оставили самото название на планината – Дунакс, където галското du-nos е равностойно на „високо място“.[31]

Мегалитните паметници, в частност нурагическите, обикновено са ориентирани така, че важни техни елементи да сочат към астрономически забележителни точки.[34]

Според една спекулативна хипотеза на арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов[35] древните ползватели на съоръжението са наблюдавали небесните тела, които са се виждали през „небесния отвор“ (на купола на кладенеца) в горната част на камерата. На дъното на кладенеца може да е имало параболично огледало и съоръжението да е функционирало като рефлекторен телескоп.

Статут и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Входът към куполното помещение в наши дни
Оригиналното стълбище

Сатутът на древното съоръжение като уникален за територията на България археологически обект е неясен. В момента, паметникът се стопанисва от Oбщина Брезник и Регионалният исторически музей в гр. Перник. Според уеб сайтът на община Брезник, храм-кладенецът се ползва със статут на паметник с национално значение,[36] въпреки че във уебсайта на „Националния институт за недвижимо културно наследство“ липсват данни за този обект.[37]

Електронното издание на областния всекидневник „Градски вестник“ твърди, че древното съоръжение е под егидата на ЮНЕСКО[38], но никъде в регистрите на организацията това не е отбелязано.[39] При откриването му е съществувало намерение обектът да бъде предложен за вписване в регистъра на Световно културно наследство на ЮНЕСКО, но тези планове са били изоставени.[40]

Община Брезник все още не е предприела мерки за включването на обекта към списъка с регистрирани културни ценности (чл. 64, ал.1,3 от Закона за културното наследство)[41]. Към края на 2015 година статутът на обекта е неясен, той спада към категорията на недвижимите културни ценности. Моментното състояние на паметника застрашава неговата цялост. РИМ-Перник, както и Община Брезник следва да вземат мерки по неговото укрепване, реставриране и опазване (чл. 72, ал. 2)[41].

До 1970 г. храм-кладенецът е „запечатан“, но през следващата 1971 г. иманяри премахват покривна каменна плоча с дебелина 1 m, при което е бил разкрит отвор с диаметър около 1 m. По време на иманярския набег е премахнат и камък от основата на зида, точно на ъгъла, където стълбището свършва и преминава в куполната цилиндрична зала. Поради тази причина цялото съоръжение постепенно се е деформирало – погледнат отвътре навън, някога симетричният коридор сега е изкривен, а захлупващата плоча от арката над стълбището точно на границата между коридора-стълбище и залата е пропукана.[42]

В процеса на експонирането му през 1980-те години специалистите от „Института за паметниците на културата“ провеждат реставрация, която за съжаление се намесва чувствително в архитектурата на обекта и нарушава автентичността на градежа. Липсват детайлни данни за нанесените от реставраторите корекции в градежа, но са внесени поне две значителни промени в оригиналния градеж:

  • Горният край на стълбището, в откритата му част е бил доизграден за удобство на посетителите завой на 90 градуса, който да изведе оригиналното стълбище от дълбочина 1.5 m до нивото на околния терен. Такъв завой не имало в оригиналното стълбище, т.е. то вече не не е автентично.
Входът (90°завой е доизграден от реставраторите)
  • Отворът на купола е значително разширен спрямо оригинала. Според проф. Джонова оригиналният отвор вероятно е бил колкото диаметъра на кладенеца, т.е. 1 – 1.5 m, докато реставраторите са си позволили да го разширят до диаметър над 2 m.

След 1989 г. археологическият обект е изоставен без грижа от компетентните власти и институции. Изграденият предпазен навес рухва през 2008 година. Според непроверени източници през последните години е имало предложение археологическият паметник да бъде заровен с пръст, за да бъде предпазван от иманярски набези.[43]

Според електронното издание – „Перник Днес“ към историческия обект е бил проявен интерес от Провинция Нуоро, о-в. Сардиния, Италия през януари 2008 г., като официални лица са изразили готовност да помогнат за спасяването на култовото съоръжение. Първоначалният план е бил община Перник да подготви съвместни проекти с община Озерей, провинция Нуоро, с които да кандидатства за финансиране от европейските фондове за защита и консервация на съоръжението.

Единодействието е в рамките на подписани договор за сътрудничество между двата града. [44] Към 2015 година няма данни за съществуването на гореспоменатия проект между двете общини, нито за предприети стъпки по осъществяването на това сътрудничество.

През м. април 2012 г. група от астроархеолози, геофизици, и учени от БАН от още няколко области, правят опис на храм-кладенеца, за да се допълни експертното становище за разгадаване на предназначението му. [45] За съжаление визитата на учените с нищо съдейства за защитаването на това уникално праисторическо съоръжение.

През същата 2012 г. клуб „Ленд Ровър и приятели- България“ съвместно с проект „Балкански мегалити“ и портал „Нашето отечество България“ провежда еднодневна експедиция за прочистване на пътя към археологическия обект като премахва гъстата паразитна растителност, която пречи на достъпа до съоръжението.[46]

Към лятото на 2015 г., състоянието на уникалния археологически обект е лошо. Непрекъснато е посещаван от иманяри, които го разрушават в опитите си да намерят ценни артефакти. Нееднократно различни медии сигнализират, че безотговорните търсачи на богатства развалят уникалния градеж, за да търсят злато зад камъните.[47] (В близост до всички мегалитни градежи от подобен род никога не са били заравяни каквито и да е ценни артефакти или злато.) Сигнализира се също, че съществува спешна нужда от възстановяване на разрушения навес, укрепване и консервиране на археологическия обект. На обекта няма постоянна охрана, служители отговарящи за стопанисването на обекта или видео наблюдение. Защитата на съоръжението е важна за предпазването на обекта от иманярските набези и осигуряването на обезопасяването му в това отношение.

Храм-кладенецът се почиства при инициативи на частни лица, които в безвъзмездни акции премахват паразитната растителност.(Ако се допусне в процепите между скалните блокчета да израстат цели дръвчета, това би било причина за напукване на сухата зидария.)

Въпреки своята уникалност, храм-кладенецът е сравнително неизвестен, както в България, така и извън пределите на страната. Освен действия в насока подобряване състоянието на археологическия обект, липсват, каквито и да е опити за популяризиране на съоръжението, като обект на културно-исторически туризъм. Лошата инфраструктура затруднява достъпа до местността Пусто Гърло. Черният път водещ до съоръжението минава през територията на микроязовир Красава, която е вододайна зона и съответно достъпът за външни лица е забранен, макар и тази забрана да не се спазва. През пролетния и есенния сезон местността е популярна сред местните ловни дружини и достъпът за туристи би могъл да е опасен. Липсват табели с разяснителна информация за посетителите.

Фотогалерия (Актуално състояние на обекта)[редактиране | редактиране на кода]

Свързаност с други археологически обекти и артефакти[редактиране | редактиране на кода]

Скалното светилище на южния склон на връх Кула, с.Гърло

Непосредствено над храма е съществувало светилище. По спомени на местни жители по околните скали в миналото по скалният масив в местността Кула са били запазени изрязани знаци, рисунки и едно малко каменно корито (поставено в близост с храм-кладенеца), за което има данни че е било непокътнато до началото 1970-те години. В свой труд Кръстю Миятев споменава за побити камъни (менхири) от т.нар. „Русалимско гробище“ (в близост до съседното село Билинци и Билинския манастир), които са били на разстояние 700 – 800 m северозападно от храма-кладенец. Според неговото описанието, това са били наредени в редица необработени каменни стълбове (които често съпровождат Културата Нураги). По време на разкопките на обекта тези сведения са потвърдени пред проф. Джонова от местни жители на село Гърло. Според нея, набелязаните паметници са отделни елементи от културата на нурагите и съставляват част от култ към Луната като допълват характера на храм-кладенеца. При тях, както при иманярските изкопи открити около култовото съоръжение, така и при изваждането им за употреба като строителен материал за строящ се наблизо асфалтов път не са били намерени никакви археологически материали.[48]

Изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс при село Гърло е загадка за българската археология. Дали преселници от културата на нурагите са пожелали да имат в новото си място на заселване свой храм или върнали се в родината си след дълга миграция местни обитатели, са довели строители, за да им изградят такова съоръжение поради някаква причина са открити въпроси за археологическата наука. Фактът че култовото съоръжение е почти изцяло запазено прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.[49]

В своите теренни проучвания в Горнострумските райони проф. Джонова открива още три дълбоки кладенеца – един при село Долни Раковец и два при село Долна Секирна, които остават непроучени. Кладенците при Долна Секирна са разкрити в дълбочина от поройните води, прорязали планинския скат, а този при село Долни Раковец е засипан и над терена се очертава неправилният елиптичен отвор. Тяхната същност и датировка си остава доста относителна. Според проф. Джонова е показателен фактът, че те са изградени в планински скатове, изолирани и далеч от по-големи селища, които биха оправдали изграждането им като водоемни съоръжения за битови нужди.

Мегалитното съоръжение на Бърдото, гр.Брезник
Фрагмент от стена при праисторическото светилище над с.Парамун
Скалният диск от Мала Гарваница при с.Берайнци
Издълбана паничка, м.Плоча, землище на с.Берайнци
Крепостта Св.Петър с.Горна Секирна
Оброчнен кръст на Чуката, с.Долни Романци
Скалните масиви от м.Кула
Чуката при с.Долни Романци

Религията на най-раните обитатели на Пернишка област от епохата на Неолита и Бронзовата епоха е все още недостатъчно добре проучена. Научните теренни проучвания от 1970-те години проведени от проф. Димитрина Митова-Джонова откриват безценни артефакти и обекти от голямо значение за развитието на културата на първите обитатели на района. Най-ранните паметници, пряко свързани с религията и сакралните ритуали са скалните култови инсигнии при село Берайнци, село Долна Секирна, село Долна Мелна, село Парамун, село Долни Романци и при град Брезник (м.Чуряк, Брезнишко бърдо). При теренните проучвания екипът на проф. Джонова попада на още три значително дълбоки кладенеца – един при село Долни Раковец и два при село Долна Секирна. В своите научни публикации проф. Джонова подчертава, че изграждането на въпросните съоръжения на планински скатове, изолирани и далеч от големи селища е показателен и връзката им с храм-кладенеца край село Гърло е възможна.

Засега подземният куполен храм-кладенец край село Гърло е единственият археологически проучен паметник свързан с ранната праисторическа религия на първите заселници в пределите на Западна България.

Култовите съоръжения и селища, които безспорно принадлежат на I хил.пр.Хр., в който е бил изграден и е функционирал храм-кладенецът са следните:

  • Мегалитно култово съоръжение (м.Чуряк, град Брезник)

На източния склон на Брезнишко Бърдо, под Вицините кошари и под бившия Пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора, са изрязани каменни кръгове с диаметър 0.80 – 0.85 m и височина 0.30 – 0.35 m Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. В подножието на скалата има паднал фрагмент от един такъв барабан, пречупен на две. Въпросът за предназначението на тези каменни съоръжения засега, единствено въз основа на теренни проучвания, остава неизяснен с категоричност.

Направеният петрографски анализ на скалата изключва употребата на барабаните за воденични колела или за точила. Трудно могат да бъдат свързани и със строителството в този район, където липсват монументални градежи. Като хипотеза можем да поставим интерпретирането им като култови съоръжения, свързани със соларния култ. Каменните съоръжения се намират в близост до мегалитния храм-кладенец във с.Гърло; светилищата от с.Парамун и с големите религиозни християнски комплекси от Брезнишко Бърдо, а религиозния синкретизъм не се изразява само в иконография и архитектура, но и в местностите – свещените места винаги са почитани и при всички периоди над тях се изгражда култово съоръжение.[50]

  • Праисторическо светилище (връх Чуката, село Парамун, община Трън)

Светилището се намира на около 0,5 km северозападно от с.Парамун, на скалистия връх от северозападния Парамунски дял от планината Стража.

Скалният масив от най-високата част на Чука, заедно с прилежащия му терен в западна посока, е ограден от широк зид, който се очертава като вал, обхванат от храсти. Този зид е изграден от необработен камък без спойка и обхваща площ с елипсовиден план и големина около 700 – 800 m². Източната част на оградената площ е чувствително по-висока. Там вероятно е имало постройка, която в последствие е била разрушена. Днес на терена не се намират никакви археологически материали. В миналото местните хора съобщават, че са намирали груба, сивочерна, дебелостенна керамика и монети.

Малките размери на оградената площ, строителната техника, скалният масив включен в нея, както и местонахождението дават основание това архитектурно съоръжение да се отнесе към праисторическата епоха – края на Бронзовата, началото на Халщатската епоха и да се свърже по всяка вероятност с култа към слънцето и скалата. Археологическите данни, както и местоположението на това архитектурно съоръжение дават основание то да бъде свързано със соларния култ, отколкото с военно отбранителното дело.[51]

  • Праисторическо светилище (м.Мала Гарваница, с.Берайнци, община Трън)

Светилището се намира на около 6 километра югозападно от с.Берайнци и е било изградено на северния планински скат върху скалния масив и под него.[52] На западния откос на скалата е изрязан диск с диаметър 0,80 м. На терена под скалния масив в миналото са разкривани керамични съдове от сивочерна и кафява глина с пластична украса. Едни от тях били пълни с пепел. Скалния масив Мала Гарваница дълги години е използван като каменна кариера и днес дебел пласт от каменен трошляк покрива целия терен. Изрязаният диск дава основание на археолозите да го свържат с култа към Слънцето и да предположат, че на това място е имало светилище, което е било свързано със подобните му култови съоръжения на територията на Западна България.

В близост до с.Берайници в местността Плоча – на около 6 км от землището на сегашното село има останки от друго праисторическо култово съоръжение. На платото над Знеполе, заето от големи каменни плочи е издълбана паничка с диаметър 0,30 m. Археологически материали около паничката липсват, но близкото ѝ местоположение до соларния диск от м. Мала Гарваница безспорно свидетелства за връзка между двете съоръжения, които са свързани със соларния култ. Тук е съществувало мегалитно съоръжение, което е представлявало мегалитен валун с вкопан в скалата трон, с височина 2 m., който е бил унищожен от иманяри още преди 9 септември 1944 година.

Култовите съоръжения край с.Берайнци са свързани с Праисторическото селище от местността Завой, останки от което са открити от археолозите непосредствено до селото в северна посока. На площ от около 10 декара. в се намират все още фрагменти от сивочерна, праисторическа керамика, твърде изтрита и обезличена. Единични фрагменти имат пластична декорация, характерни за Халщатската епоха.[53]

  • Античен кладенец (с.Долни Романци, община Брезник)

В западния скат на хълма Чуката в с.Долни Романци се намира античен кладенец, сега запълнен с пръст и камъни и обрасъл в паразитна растителност.[54] Съоръжението е изградено от камък и има неправилна елипсовидна форма. Местното население помни кладенеца от столетия. Старите хора от селото знаят от техните родители, че кладенецът е много стар, че вода от него никога не е ползвана и че някога е ползван за изхвърляне на животински трупове. Незначителните части, които се виждат от неговия кант при сегашното му състояние, дават основание на екипа на проф. Митова-Джонова (когато е регистриран през 1970-те години), да го отнесе към Античността, но датировката и принадлежността на съоръжението към дадена историческа епоха все още са под въпрос.

По всяка вероятност кладенецът е свързан с някакво светилище, почитано още от по-древни времена, което е маркирано днес със оброчен Християнски кръст.[55]

На терена при Чуката могат да се намерят и фрагменти от антична керамика.

В близост до кладенеца през 1970-те години са разкрити основите на праисторическо селище. В пръстта са намерени фрагменти от праисторическа, дебелостенна керамика със сивочерен цвят и бойни каменни топки. Тези материали са намерени в близост до стена, която има характер на мегалитен градеж.[56]

  • Култово съоръжение „Паниче“ (с.Долна Мелна, община Радомир)

В местността Прибой, на около 4.5 km югозападно от с.Долна Мелна, в ляво от пътя за с.Шипковци и във непосредствена близост до извор, който блика от дънера на стар бук, се намира голям камък, в който е издълбана малка паничка, с диам. 0.25 m и дълбочина 0.15 m. Водата тече през камъка, напълва паничката и прелива през нея. Паничката се знае от местното население от незапомнени времена по предание. Тя намира близка аналогия при праисторическите култови панички по скалните масиви, свързани с неизяснен пра-стар култ (подобна на описаната край с.Берайници).[57]

  • Праисторическо мегалитно светилище (връх Св.Петър, с.Горна Секирна, община Брезник)

Скалният връх Св.Петър е ограден от крепостна стена с приблизителна дебелина 2 м. без хоросанова спойка. Оградената площ има кръгъл неправилен план с максимална ширина около 100 м. Днес стените са обрасли с храсти и треви и се очертават на терена като лек вал. Въз основа на местоположението и археологическите метериали открити от археолозите на това място, архитектурното съоръжение на връх Св.Петър дават основание древният градеж да бъде разглеждан като култово, отколкото като фортификационно съоръжение от средата на I хил.пр.Хр. и да бъде сързано със култа към Слънцето. Днешният оброк Свети Петър от тази местност е далечна реминисценция на праисторическото езическо светилище.[58]

  • Праисторическо селище в местността Кула (с.Гърло, община Брезник)
Нурагическата стела от село Калище, Община Радомир

В местността Кула, на източния склон на Гребен планина, над Красавската река в близост до местността Пусто гърло, през 1970-те години, археолозите са открили единични фрагменти от праисторическа керамика. Между дебелостенната, сивочерна, груба керамика има фрагменти от широко отворени купи, декорирани с изрязани орнаменти, запълнени с бяла пастозна материя. Въз основа на декоративните мотиви и инкрустационната декоративна техника, като тези фрагменти са датирани към късната Бронзова епоха. В наши дни, цялото селище е залесено, като малка незалесена площ има около скалите. Обхватът на праисторическото селище е трудно определим. То е било изградено над храм-кладенеца от същата епоха и без съмнение е било свързано с него.

Тези данни, както и внушаващите скални масиви от местността Кула, където има издълбани силно изветрели ниши, несъмнено са свързани със соларния култ и дават основание на проф. Митова-Джонова и екипа ѝ да допуснат, че на околните върхове и възвишения е имало светилища и че селището е било свързано с култовите места – от скалните масиви до подножието, където е разположен храм-кладенецът.[59]

  • Каменна антропоморфна скулптурна стела от Калище (с.Калище, община Радомир)

Артефактът принадлежи към далечната северозападно-черноморска антропоморфна пластика, включена в Източния азиатски дял на Югозападна Евразия. Кордонът, падащ върху късия нож, падащ върху широкия пояс с декорация и подаващите се под него два края с ресни на пояса и огърлица на врата маркират принадлежността на представената личност във висша йерархия, а представената под пояса къса брадва и четриъгълник, може би представляват отвор на шахта, фланкиран от две стъпала на един индивид дават основание на проф. Митова-Джонова да свърже артефакта с рударството и металодобива и да го отъждестви със фигурата на редемптора (организатор на металургичната група и еквивалент на жреца-воин от храмовата формация при протосардинската култура Нураги). Обърнатите надолу стъпала вероятно маркират странстващият характер на рударството, синкретизирало шумерското йерархическо ръководство, застъпен при металургичния комплекс от III – IV в.сл.Хр. от Плана – недалеч от Калище.

Находката е открита в местността Хайдушки лак край село Калище и е публикувана за пръв път от българската археоложка Горанка Тончева през 1971 година. Стелата е интерпретирана първоначално като статуя на тракийски вожд. Години по-късно проф. Митова-Джонова при изследванията си върху Сардинската жреческа храмова формация разпознава в стелата аналог на подобни идентични находки от о-в Корсика и село Федоровка (при река Ингул, Украйна).(Находката се съхранява в Регионален Исторически музей гр. Перник.)[60][61]

  • Шарденски шлем с рога от Тракия (Гробница при с.Брестник, Област Пловдив)

Шарденският шлем с рога е единственият (засега) добре запазен артефакт от подобен вид открит на територията на България, отнесен безспорно към морските народи, участвали заедно със сардите и филистерите в Морската битка на египетския фараон Рамзес III. Той е синхронен на гробницата от Пестум (Апенините), свързан със смъртта на шардени, придружени от филистери, кито без съмнение са участвали във войните от централния и западен дял на Югозападна Евразия.[61]

Пътеводител[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към средновековния християнски некропол по пътя за кладенеца

До с. Гърло се пътува от гр.Брезник в посока гр.Трън. На около 4 km след гр. Брезник вдясно от пътя е отбивката за с.Гърло. Разклонът е маркиран с табели за с.Гърло и с.Видрица.

Към с.Гърло води асфалтов път, който стига до центъра на селото, където излиза на широк триъгълен площад. През десния изход на триъгълния площад се продължава по стар асфалтов път посока север. Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е покрит с чакълена настилка и продължава през махала Старо Гърло, където от двете страни на селския път има разположени около десет къщи. След махалата започва черен път, който след около 2 km води до стената на микроязовир „Красава“. Веднага след последната къща от дясната страна на черния път се забелязват масивните християнски надгробни паметници на средновековно гробище.

На две места пътят се пресича от воден поток, който често наводнява образувалите се от автомобили коловози. (При дъжд или мокро време, потокът може да се премине само с високо проходим автомобил 4х4.)

По черния път се стига до е бариерата пред стената на „Микроязовир Красава“. От там до археологическия обект се върви пеша. Няма указателна табела и пътеката към обекта не е маркирана. (За допълнителни указания може да се пита охраната на микроязовира в малката постройка отстояща на около 50 м. от бариерата.)

От стената до храм-кладенеца пътят се изминава за около 15 минути.

Минава се по стената-насип. Пресича се желязното мостче над бетонния преливник на язовира. Пътеката (която не е маркирана) се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. Някъде по средата на склона има триангулационна точка (бетонна колона висока 1 м.). Храм-кладенецът се намира на източния склон на хълма. От триангулачната точка до кладенеца най-лесно се стига по пътеката, която се спуска към брега на язовира.

Пътеката води до телена ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж. От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад).

Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката (ако е имало такава) са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се направо нагоре през гората и след 100 m се стига до терасата, ограждаща кладенеца.

GPS координатите непосредствено до купола на кладенеца са : N 42° 47´ 13,51” ; E 22° 50´ 53,92”.[35]

До съоръжението може да се стигне и по алтернативен маршрут през близкото село Красава. По шосето за селото пътят следва отбивка вляво за микроязовир Красава.

Пътеписи и любителски фотогалерии[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към слънчевото светилище с.Гърло

Видеоматериали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фонтана Коберта, (it) Massimo Rassu, I pozzi sacri in Sardegna e in Bulgaria
  2. Свещеният кладенец в Балао
  3. Митова-Джонова, Димитрина; „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“. ИК „Иврай“, 2007
  4. а б инж. Любомир Цонев, Проект „Балкански мегалити“, "МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ КВАЗИМЕГАЛИТНИ ОБЕКТИ- Подземен храм-кладенец в Брезнишко (КОД QM-001/BG)"
  5. Митова-Джонова, Димитрина; „Мегалитен храм кладенец при с.Гърло Пернишки окръг“, НИПК, София 1984 г.
  6. инж.Любомир Цонев (Балкански мегалити) „Подземен храм-кладенец в Брезнишко“
  7. Митова-Джонова, Димитрина;"Мегалитен храм-кладенец при село Гърло, Пернишки окръг"; Център за пропаганда, информация и печат при Комитета за Култура, София 1984 г.
  8. wikimapia.org – Pozzo sacro di Garlo/Гърленски храм-кладенец
  9. а б "Димитрина Митова-Джонова, „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“, ИК Иврай, София 2007 г.
  10. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/171788/dromos
  11. от θολος/tholos/ вж. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/592746/tholos
  12. Димитрина Митова-Джонова „Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг“, изд. С 1984 от Комитета за култура, НИПК и Окр. съвет за култура в Перник
  13. Георги Китов, Даниела Агре; Въведение в Тракийската археология; София: Авалон, 2002 г.; ISBN 9549704076; стр.99
  14. Parole di segni, L'alba della scrittura in Sardegna, Sardegna archeologica, Guide e Itinerari, M.Monoja, C.Cossu, M.Migaleddu, Carlo Delfino Editore, Sassari, 2012
  15. https://en.wikipedia.org/wiki/Sherden
  16. https://en.wikipedia.org/wiki/Royal_Kurgan_%28Kerch%29
  17. Internet Encyclopedia Of Ukraine Panticapaeum , based on Blavatskii, V. Pantikapei: Ocherki istorii stolitsy Bospora (Moscow 1964) and Marchenko, I. Gorod Pantikapei (Symferopil 1974)
  18. Ел Ахуат
  19. v. Adam Zertel Sardinians in central Israel
  20. http://ahwat.haifa.ac.il/
  21. Robert Tykott, (Biblical Archeology Review Vol.28(3), 2002), „The Nuragic Civilization of Sardinia—A Link to Ancient Israel“
  22. Unesco.org
  23. Ннурагическа култура (ит.)
  24. The American Journal of Archeology and OF THE HISTORY OF THE FINE ARTS vol. VII 1891;
  25. Nuraghe (en)
  26. Miriam S. Balmuth, ed. Studies in Sardinian Archaeology 3: Nuragic Sardinia and the Mycenaean World (Oxford, 1987) presents papers from a colloquium in Rome, September 1986; the view of „gateway-communities“ from the Mycenaean direction is explored in T.R. Smith, Mycenaean Trade and Interaction in the West Central Mediterranean, 1600 – 100 B.C., 1987.
  27. Dimitrina Mitova – Dzonova; „Megalithischer Brunnentempel protosardinischen Typs vom Dorf Garlo, Bez. Pernik“; Komitee fur Kultur, Sofia 1983
  28. Baird W. S. (2011), The Garlo Well Temple and Tholos Structural Mechanics
  29. „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“;Издателство ИВРАЙ,2007, София
  30. В.Марков „Културно наследство и приемственост“ УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2007, стр.101 – 102
  31. а б в Дерменджиев Н., "Методология на археостраномическите изследвания. Анализ на обекти от територията на България"; София: БАН, 2007, стр.37 – 45
  32. L. Tsonev, D. Kolev – Journal of Astronomical History and Heritage, 2014, vol.17, p.222 The Sardinian type underground well temple at Garlo, Bulgaria: an architectural and astronomical survey
  33. Иванов Й., (МАБИК) За белите петна в историята на Пернишко и храма на семитите край село Гърло.
  34. Zedda, M. & Belmonte, J. A., Journal for the History of Astronomy (ISSN 0021 – 8286), Vol. 35, Part 1, No. 118, p.92 (2004)On the orientations of Sardinian nuraghes
  35. а б арх.Василева Д., инж. Димов К, Алексеев В., инж. Хаджимитов В., (Balkanmysteries.com/bg) Древен кладенец – телескоп край с. Гърло
  36. Каталог на Исторически Паметници на Културата В Община Брезник
  37. НИНК Регистър недвижими културни ценности
  38. Градски вестник (ел.издание) Учени от БАН проучват храм-кладенеца в с.Гърло (Автор: Елеонора Ташева)
  39. unesco.org – Tentative Lists (State Party:Bulgaria)
  40. Л.Цонев breznikonline.com Мегалитният храм – кладенец край с.Гърло, Брезнишко
  41. а б НИНК ЗАКОН за културното наследство
  42. Димитрина Митова-Джонова „Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг“, изд. Септември; 198, стр. 57 – 58
  43. bgjourney.org – Експедиция за прочистване на пътя до подземния куполен храма близост до с. Гърло
  44. pernikdnes.com Чужденци ще спасяват единствения в България храм-кладенец
  45. standartnews.com – НАСА копира храм от наше село (Автор: Анна Георгиева)
  46. bgjourney.com Експедиция за прочистване на пътя до подземния куполен храма близост до с. Гърло
  47. zapernik.com – Иманяри съсипват мегалитен храм-кладенец от световно значение край Брезник
  48. Митова-Джонова 1983, с. 57 – 8.
  49. Митова-Джонова 1983, с. 188 – 9.
  50. Митова-Джонова 1983, с. 30.
  51. Митова-Джонова 1983, с. 121.
  52. wikimpia.org Скално светилище Мала Гарваница
  53. Митова-Джонова 1983, с. 20.
  54. wikimapia.org – Чуката, с.Долни Романци
  55. snimka.bg – Фотогалерия Чуката, с.Долни Романци (Фотография: Димитър Тонин)
  56. Митова-Джонова 1983, с. 71 – 2.
  57. Митова-Джонова 1983, с. 69.
  58. Митова-Джонова 1983, с. 52.
  59. Митова-Джонова 1984, с. 57.
  60. Тончева, Г. „Два надгробни монументалних паметника фракийским вождям“, Thracia I, стр.101 – 119, София 1972 г.
  61. а б Митова-Джонова, Димитрина; Сардинска шумерска жреческа храмова формация с металургична и търговско-транспортна икономика IX-VI в. пр. Хр. Монотеизъм. Книга 1. Част 2: Бронзова пластика“. ИК Агенция ДАН – Ейдженси, София, 2012 г.