Калище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калище.

Калище
Общи данни
Население 479 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,604 km²
Надм. височина 606 m
Пощ. код 2431
Тел. код 07742
МПС код РК
ЕКАТТЕ 35434
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Ковачевци
Васил Станимиров
(БСП)
Калище в Общомедия

Калище е село в Западна България. То се намира в община Ковачевци, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Калище се намира в планински район на 1 километър от язовир Пчелина.

Отстои на 9 км южно от Ковачевци. Съседни на Калище са селата: Поцърненци, Егълница, Блатешница, Жабляно и Лобош.

Селото е от пръснат тип селища, множеството му махали са разположени из най-южните възвишения на планината Черна гора и по северните предпланински хълмове на Конявска планина. Средището му се намира не далеч от едноименната спирка на жп линията София – Кюстендил. Средната надморска височина на селото е 585 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото. Тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище.

Според друга легенда преди много години селото се е казвало Калинка. През 17 век настанала чумна епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището. За да изплашат чумата, хората кръстили новото село с грозното име Калище.

Районът на днешното село Калище е бил населен още през древността. Доказателство за това са разкритото антично селище в местността „Хайдушки лак“ и некрополът от същия период в Джалева махала. Ценен културно-исторически паметник, намерен в землището на селото, е Калищката стела, открита през 1963 година, съхраняваща се днес в Историческия музей, Перник.

През Средновековието село Калище е документирано за първи път в османските данъчни документи на Кюстендилски санджак. То се среща в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където под същото име – Калища – е вписано към нахия Сирищник, прераснала по-късно в кааза, а от първата половина на XVIII в. до Освобождението, то е неизменна част от кааза Радомир. Материално свидетелство от средновековния период е запазената до наши дни гробищна църква „Св. Атанасий“. Макар и намираща се днес в много лошо състояние, в нея има оцелял стенопис от 17 век, има и стари предмети например два кръста. В днешната махала над футболното игрище има стар кръст от 15 век.

През XVIII – началото на XIX в. откъслечна информация за селото има в помениците на Рилския манастир, в които се споменават имената на свещениците, предвождали групи поклонници към обителта. Сведенията за Калища зачестяват особено след средата на XIX в., когато започва да се среща и в църковните списъци на Кюстендилската епархия.

През Възраждането, макар и с малко закъснение, жителите на Калища не остават чужди на общонационалния духовен подем. През 1878 г. те построяват новата и просторна църква „Св. Атанасий“, носеща името на стария селски храм.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Калищенските баби

В селото има фолклорна група, известна под името „Калищенските баби“, а също така и състав за стари градски песни. Ценен културно-исторически паметник е каменната статуя на тракийски вожд от с. Калище, която се съхранява в Историческия музей, Перник. Интерес представлява гробищната църква „Св. Атанас“. Също така Калище е родното място на известния български филмов режисьор Методи Андонов.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Сурова в Калище

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калище

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.