Михаил Чаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за гумендженеца, съратник на Гоце Делчев и петрички, серски и велешки войвода на ВМОРО. За екшисуеца, лерински деец на ВМОРО вижте Михаил Чеков.

Михаил Чаков
български ревоюционер

Роден
Починал
Михаил Чаков в Общомедия

Михаил Чаков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е Кръстьо Лазаров.

Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на Солунската българска гимназия и става учител в Тумба. През 1897 година е привлечен във Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Даме Груев и Пере Тошев. Става четник при Михаил Апостолов - Попето, като обикалят Воденско и Ениджевардарско, след което става самостоятелен войвода.

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Чаков е на третия ред, втори от ляво надясно.

През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 човека и обикаля района на Поройско, южно от Петрич. На 18 август преминава и през селата Горни и Долни Порой. Сред четниците са Алексо Поройлията и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая.[1]

Той е районен и околийски войвода в Петричко (1901 - 1902), Драмско и Серско (1903 - 1904). Никъде в документи или спомени не се споменава през месец май 1903 година Михаил Чаков да участва в сражението при село Баница, Серско, в което загива Гоце Делчев, но той описва трагичната случка в спомените си като очевидец.[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание в Пирин на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански, капитан Юрдан Стоянов и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. Участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим, заедно с Иван Апостолов, Стоян Мълчанков и Никола Груйчин на 13 и 14 септември и в последвалия бой в Харамибунар на 16 септември.

След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в Кумановско (1905), отново в Серско (1906) и Велешко (1907 – 1908). На 23 април 1906 година Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четите на Михаил Чаков, Тане Николов, Иван Наумов, Христо Цветков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Атанас Попов и местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски взима участие в битката на Ножот през юли 1907 година.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун.[3]

Четата на Михаил Чаков, участвала в епопеята на Ножот.

През 1912 година Чаков взима участие в Балканската война като войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение.[4] Заедно с Андон Кьосето, Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Лазар Топалов, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-ми Чепински полк четата атакува Мехомия. Освобождават още Банско, Драма, Неврокоп и Кавала, като превземат града, без да се даде и един изстрел.

Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от Долна баня[5] в освободения Кавала, 1912 г.

Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер 9-та погранична дружина от 85-и полк[6], тогава негов четник е сетнешният воденски войвода Йордан Лазаров. Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти, където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница. До 1923 година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на Тодор Александров ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.

В следвоенния период дейно участва в Илинденската организация.

Михаил Чаков почива на 17 септември 1938 година.[7][8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, стр. 343,344
  2. Васил Станчев, „Четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев“, Стара Загора 2003 г., стр.8
  3. Дебърски глас, година 1, брой 11, 14 юни 1909, стр. 3.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794, 892.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 184.
  7. 95 години от гибелта на Гоце Делчев, спомени на Михаил Чаков
  8. Безсмъртните рицари от Ножот
     Портал „Македония“         Портал „Македония