Велес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Македония. За славянския бог вижте Велес (бог). За аржентинския футболен отбор вижте Велес Сарсфийлд.

Велес
Велес
— град —
    
Герб
Велес с часовниковата кула
Велес с часовниковата кула
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 206 m
Население (2002) 55 108 души
Пощенски код 1400
Телефонен код (+389) 043
МПС код VE
Официален сайт http://www.veles.gov.mk/
Велес в Общомедия

Вѐлес (на македонска литературна норма: Велес) е град в централната част на Република Македония, разположен на река Вардар. Градът е център на Община Велес и на Повардарска епархия. Турското му име е Кьопрюлю (Köprülü), което означава мост. От 1946 до 1996 г. градът носи името Титов Велес в чест на комунистическия диктатор Йосип Броз Тито. Южно от града се намира пещерната църква „Свети Марко“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Близо до Велес се намира река Брегалница, която се влива във Вардар. Градът се намира на главния път между Скопие и Гевгели (продължава за Атина).

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан през 168 г. пр. Хр. и носи името Вила Зора. Част от жителите му идват от античния град Стоби.

След началото на XI век градът неколкократно се споменава като част от Пелагонийската епархия на Охридската архиепископия.[1] По-късно градът е известен с манастира „Свети Димитър“ от XIV век.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Печат от Велес: „Печ(атъ): Велеското. българск(о): училищ(е): 1845“, като един от ръководителите на училището е Ангелко Палашов.
Учителите в във велешкото българско първоначално и класно училище „Св. св. Кирил и Методий“: Иван Хаджипанзов, Методи Михайлов, Христо Елезов, Ванчо Котев, Атанас П. Стефанов, Иван Крайничанец, Роса Бошнакова, Мария х. Попкостова, Велко Думев, Кона Арсова, Ачков, К. Пейов

През 1704 година сръбският книжовник Йеротей Рачанин посещава Велес и пише:

И пак дойдохме на 14 ден във Велес, град български, а турците го наричат Кюпрюлия[2]...

През 1840 г. е построена църквата „Свети Пантелеймон“, проектирана от архитект Андрей Дамянов, една от най-големите църкви от XIX век в Македония. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 30 – 35 хиляди жители, като мнозинството са турци, но всички говорят български.[3]

Руският консул в Битоля, Михаил Хитрово, през 1862 година пише, че общият брой на населението на Велес достига до 20 000 души, от които две трети българи-християни. Според него мюсюлманските жители на града непрекъснато намаляват, като 40 години по-рано са били мнозинство от населението. Езиците, които се употребяват във Велес са български и турски, като турците също говорят български. В града отдавна функционира българско училище. „В нито един от градовете на тукашните местности, отбелязва Хитрово, не съм срещал българското население така развито в гражданско отношение, както във Велес[4]

Посрещане на първия влак във Велес в 1873 година

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Велес (Vélissa Keuprulu) живеят 5200 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велес е посочен като град с 1470 домакинства и 1007 жители мюсюлмани и 4884 българи.[6]

В началото на XX век градът е център на Велешка каза в Османската империя. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Велес има 19 700 жители, както следва: 12 000 българи християни, 6 600 турци, 500 власи и 600 цигани.[7]

Печат на гръцкото училище във Велес, 1898 г.

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Велес се състои от 13 816 българи екзархисти, 56 българи патриаршисти сърбомани, 35 гърци, 402 власи, 12 албанци и 444 цигани. В града има 2 прогимназиални и 2 основни български училища, и по едно прогимназиално и едно основно гръцко, влашко и сръбско.[8]

Преди построяването на Баронхиршовата железница по направлението Косовска Митровица – Солун през 1873 – 1874 г., в града процъфтява търговията със салове, които се спускат натоварени със стока по река Вардар до Солун.[9]

След Балканските войни[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война 306 души от Велес са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] На 5 октомври 1912 година градът е освободен от четите на Даме Мартинов, Тодор Оровчанов и Трайко Павлов, които на 15 октомври го предават на настъпващите сръбски части.[11] Пръв сръбски кмет на града става Лазар Трайков.[12]

След Междусъюзническата война градът остава в Сърбия.

Според преброяването от 1994 градът има 44 149 жители, а според това от 2002 година – 43 716.[13]

Вардар във Велес
Националност Всичко
македонци 40 269
албанци 91
турци 1694
роми 799
власи 340
сърби 297
бошняци 36
други 190

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 173.
  2. Колектив, Македония Сборник от документи и материали, БАН, 1978 г., стр.120.
  3. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 34.
  4. Из донесения М. И. Хитрово директору Азиатского департамента Н. П. Игнатьеву о социально-экономическом и культурном развитии г. Велеса и прилегающего к нему района, 1.03.1862 г.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 58.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.178 – 179.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  8. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.118 – 119.
  9. Иван Петров Крайничанец. „Спомени от изминалия път в живота ми“, Скопие, 1942 година
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833 – 834.
  11. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 23.
  12. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  14. www.namrb.org
Населени места в Община Велес
Велес | Башино село | Белещевица | Бузалково | Ветерско | Горно Каласлари | Горно Оризари | Джидимирци | Долно Каласлари | Долно Оризари | Иванковци | Карабунище | Клуковец | Круше | Кумарино | Лугунци | Мамутчево | Новачани | Ново село | Ораовец | Отовица | Ращани | Рудник | Сълп | Сливник | Сояклари | Сопот | Църквино | Чалошево | Ърлевци

Исторически села: Влахчени | Дуган | Еленоводица | Чука

     Портал „Македония“         Портал „Македония