Велешани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за жителите на град Велес. За селото в България вижте Велешани (село).

Велешани са жителите на град Велес, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

От Велес родом произхождат и известните османски управляващи фамилии Кьопрюлю и Гика.

Родени във Велес[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Поп Гьошо Михайлов — вляво от него с феса хаджи Драндаров, Велес, 1909 г.

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Екатерина Й. Войнова (1892 – ?), завършила зъболекарство в Одеса[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Елисей Янков Теофилов, български учител в родния си град между 1840 – 1860 година, след това свещеник[28]

З[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Зафир Вазалията (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО, четник при Мирче Ацев, загинал в Уланци[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Зюмбюля Петрова – Тумпарова, завършва Старозагорското класно девическо училище, преподава във Велес (1872 – 1873) и София (1875 – 1877), съпруга на Спас Тумпаров[30]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Macedonia.svg Живко Фирфов (1906 – 1984), музикален деец от Социалистическа република Македония

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Белев, български революционер[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Варналиев (1863 – ?), български революционер в Тракия
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Весов (1843 – ?), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгов (1862 – 1936), български философ, ректор на СУ
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Корабаров (1847 – ?), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Топчев (1869 – 1903), български военен и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Шойлев, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял след 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Игнат Аницин (1896 – 1922), завършил в 1903 година физика и математика в Брюкселския университет[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Георгов (1860 – 1945), български политик, деец на Радикалната партия
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Кушев (1896 – 1922), български военен и революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Къртов, учител в родния си град между 1863 – 1865 година[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Левков, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ращанов (1878 – 1945), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Илия Плавев (1867 – 1940), български и югославски комунистически деец
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Чайлев (1870 – 1961) – виден български съдия и общественик, председател на Софийския окръжен съд[35]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Turkey.svg Кязим Йозалп (1880 – 1968), турски военен и политик, видна фигура в Гръцко-турската война
  • Flag of Macedonia.svg Кирил Лазаров (р. 1980), хандбалист от Република Македония, рекордьор на световното първенство в Хърватска и европейското в Сърбия
  • Flag of Bulgaria.svg Кирков, български военен, поручик, и революционер, загинал преди 1918 г.[23]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Киро Чучуков (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Кирил Кямилов (1898 – 1976), деец на НОВМ и интербригадист
  • Flag of Bulgaria.svg Константин А. Богданов (1873 – ?), в 1900 година завършва медицина във Виенския университет[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Кирков (1882 – 1903), български революционер и гемиджия
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Кръстев, български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Свякяров, български учител в родния си град между 1855 – 1861 година, а след това свещеник пак там[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Шулев, български възрожденски общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Коте Мартулчанец, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Бондиков (1878 – ?), български търговец, член-основател на Красноселската популярна банка, починал в София[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Наумов, български учител в родния си град между 1815 – 1835 година[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Пейков (1873 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Ангюшев (р. 1969), вицепремиер на Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Кочо Рацин (1908 – 1943), македонски писател
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Зографов (1884 – 1922), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Крепиев, български лекар, завършил медицина в Грац в 1906 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Зограф, български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Попданаилов (? – ?), български революционер и просветен деец

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Плавев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар П. Караянов, български учител в Ресен (1868) и Велес (1867, 1872 – 1874)[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Трайков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Любомир Весов (1892 – 1922), български революционер, поет
  • Flag of Macedonia.svg Люпчо Димовски (р. 1959), политик от Република Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Любо Зафиров, югославски партизанин и деец на НОВМ

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Нено Спиров (1849 – ?), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[48]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Нида Бога (1886 – 1974), румънски писател и общественик
  • Flag of Macedonia.svg Никола Алтиев, поет от Република Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Никола Бабунски (1914), югославски комунистически деец и деец на НОФ
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Давидов (1864 – ?), български юрист, завършил в 1898 година право в Женевския университет[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров Юрганджиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Котев Чпърте, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Мискинов, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Панов (1884 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попстефанов (1837 – 1895), български търговец и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Симеонов Весов (1891 – ?), български архитект, завършил архитектура в Мюнхенския технически университет[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Николай Драндаров (Дръндаров), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Никуш Карастоянов, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум (? – 1815), български свещеник, основал около 1780 г. училище в града

О[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Олга Радева (1868 – 1951), българска общественичка[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Онче Свякяров, български учител в родния си град между 1872 – 1874 година[51]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Павлина В. Господинова (1882 – ?), завършила в 1907 година зъболекарство в Нанси[2]
  • Flag of Macedonia.svg Павлина Климкар - Меанджиева (р. 1949), поетеса от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Панко Брашнаров (1883 – 1951), български революционер и член на АСНОМ
  • Flag of Bulgaria.svg Пано Буков, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Богданов, български търговец и благодетел[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Васков, български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Панче Пешев (1915 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Константинов (1880 – 1906), български войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Корабаров (1859 – 1915), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Хаджимишев (1874 – 1957), български дипломат
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Macedonia.svg Перо Коробар (1916 – 2004), югославски партизанин и публицист от Република Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Macedonia.svg Перо Д. Коробар (1914 – 2001), югославски партизанин и прокурор от Република Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Macedonia.svg Петре Пърличко (1907 – 1995), актьор от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Андреев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Богданов, в 1900 година завършва инженерство във Виенския университет[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Бошнаков, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Бояджиев, завършил в 1900 година инженерство във Виенския университет[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър (Петре) Варналиев, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Васков (1875 – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Георгов (1865 – ?), завършил в 1893 година медицина в Москва,[2] деец на Велешкото братство
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Глушков (1872 – 1960), български печатар и учител
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Корабаров (1855 – 1905), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Кушев (1870 – 1935), български лекар и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Мартулков (1875 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър (Петре) Милев, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Михов (1865 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Сименов (1846 – 1876), втори войвода на Ботевата чета
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Хаджипанзов (1901 – 1976), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Михалкев Цеков, български учител в родния си град между 1858 – 1861 година[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Шурков (1893 – 1964), български предприемач

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Сава Палашева, българска учителка в Прилеп от 1870 година, женена за учителя Григор Константинов – Дяконов[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Саздо Копандан, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Светослав Чочков (1896 – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Севастия Антонова, учи в Стара Загора и Габрово, преподава във Велес, а от 1872 година в Прилеп[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Зографов (1874 – 1949), български архитект и кмет на град Добрич
  • Flag of Bulgaria.svg Славейко Матов, български общественик
  • Flag of Macedonia.svg Славко Петров (1937 – 2009), политик от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Славчо Лазаров, български лесничей и лесовъд, завършил лесовъдство в 1911 година в Айзенах[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Пейов или Пеев (около 1847 – 1896), български революционер, участник във Втората българска легия и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Костов (1848 – 1931), български революционер
  • Flag of Macedonia.svg Стеван Габер (1919 – 1999), виден юрист от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан П. Крепиев, български лекар, завършил Солунската българска гимназия в 1903 г.[58] и медицина в Женева в 1908 г.[10]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Macedonia.svg Страхил Гигов (1909 – 1999), югославски комунистически деец
  • Flag of Bulgaria.svg Страшимир Кушев (1888 – 1959), български военен
  • Flag of Bulgaria.svg Султана Николова (1880 – 1949), българска артистка

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янко Весов, виден български търговец[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Менкаджиев, български учител в родния си град между 1848 – 1851 година[62]

Опълченци от Велес[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[63]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Георгиев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[64]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ацов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Райчов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[63]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитриев, родом от Велешко, ІІI опълченска дружина, умрял на 15 юли 1877 г.[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пешев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янков, IV опълченска дружина, умрял или убит преди 1918 г.[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Григоров, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[64]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[64]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Георгиев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[64]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Радев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[63]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Георгиев, ІІI опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Иванов, ІІI опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Борец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Янев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[68]

Македоно-одрински опълченци от Велес[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Кушев, 18-годишен, четата на Борис Илиев, Костурската съединена чета, 2-ра рота на 3-а солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен.[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Агушев (Агушов), 19-годишен, обущар, ІІ отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Андонов, 28-годишен, касапин, ІІІ отделение, четата на Крум Зографов, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 9 велешка дружина, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[71]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Андреев, 18-годишен, столар, ІV отделение, 4 рота на 9 велешка дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ангелов, 27-годишен, хлебар, Нестроева рота на 4 битолска дружина[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Димо) Андреев, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, сребърен медал[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Антонов, 25-годишен, тухлар, 3 рота на 4 битолска дружина, ранен на 21 юни 1913 година, кръст „За храброст“ ІV степен[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ананиев, 1 рота на 8 Костурска дружина[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Алексиев, 20-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, уволнен по болест на 25 декеври 1912[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Антонов, 41-годишен, работник, 3 рота на 4 битолска дружина[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Игнат Анушев, 32-годишен, тухлар, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ангелов, 20-годишен, декоратор, 2 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ангелов, 31-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Анастасов, 24-годишен, бояджия, 4 и Нестроева рота на 4 битолска дружина[80]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Ацев, 21-годишен, брашнар, 3 рота на 4 битолска дружина[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Ампов, 30-годишен, работник, 2 рота на Кюстендилската дружина[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Пане (Пано) Алексов, 25-годишен, касапин, 3 рота на 4 битолска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[82]
  • Flag of Bulgaria.svg Панче (Панчо) Ацев, 20-годишен, тухлар, 4 рота на 4 битолска дружина, убит на 17 юни 1913 година, орден „За храброст“ ІV степен[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Саздов Амзов, жител на Търново, аптекар, висше образование, Лазарет на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[84]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Алексов (Алексиев), 23-годишен, бозаджия, слуга, 2 рота на 4 битолска дружина[85]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Алексов, 22-годишен, бозаджия, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[85]
  • Flag of Bulgaria.svg Тошо Ангелов, четата на Тодор Александров[86]

Починали във Велес[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Авксентий Пелагонийски (1850 – 1919), велешки митрополит от 1894 до 1907 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Авксентий Велешки (1798 – 1865), велешки митрополит от 1848 до 1855 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Будинков, български революционер, през 1902 г. е избран за член на околийския комитет във Велес.[88]
  • Flag of Bulgaria.svg Генадий Велешки (Георги Димитров) (1800 – 1876), велешки митрополит от 1870 до 1872
  • Flag of Bulgaria.svg Гьоше Коцев, български учител и революционер, през 1903 г. е член на околийския комитет във Велес.[89]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Цоков, български революционер, войвода на ВМОРО във Велешко през 1911 година[90]
  • Flag of Bulgaria.svg Мелетий Велешки (Марко Димитров) (1968 – 1924), велешки митрополит от 1908 до 1912

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  2. а б в г д е ж Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 585.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 40.
  5. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  6. „Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“. Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 81 – 82.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.595.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.264.
  9. а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  10. а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.49
  12. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  13. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.426.
  14. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  16. Парцел 29. // София помни. Посетен на 2016-01-18.
  17. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.415.
  18. Каснеръ, К. Пѫтни спомети отъ Македония. // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 25.
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 640.
  20. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  21. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 394.
  22. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.
  23. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
  24. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.629.
  25. Парцел 69. // София помни. Посетен на 2018-04-16.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 52.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 120.
  28. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.647.
  29. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.42
  30. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.527.
  31. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  32. а б в г д е ж з и Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  33. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  34. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.373 – 374.
  35. а б Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-04-08.
  36. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.316.
  37. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.602.
  38. Парцел 51. // София помни. Посетен на 2016-04-10.
  39. а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  40. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.585.
  41. Парцел 115. // София помни. Посетен на 2018-04-15.
  42. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  43. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.322.
  44. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  45. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52 – 53.
  46. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  47. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.343.
  48. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 167.
  49. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 369, л. 48
  50. Парцел 29. // София помни. Посетен на 2016-01-12.
  51. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.585.
  52. Парцел 48. // София помни. Посетен на 2016-04-10.
  53. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  54. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.697.
  55. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.493.
  56. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 144, л. 3, 3 а
  57. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.43.
  58. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  59. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.201.
  60. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.181
  61. Парцел 37. // София помни. Посетен на 2016-01-07.
  62. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.410.
  63. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  64. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  65. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  66. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  67. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  68. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  69. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.
  70. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  71. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  72. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  73. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  74. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  75. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  76. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  77. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  78. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
  79. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  80. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  81. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  82. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  83. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73 – 74.
  84. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  85. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 20.
  86. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  87. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 69
  88. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  89. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84.
  90. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183
     Портал „Македония“         Портал „Македония