Велешани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за жителите на град Велес. За селото в България вижте Велешани (село).

Велешани, единствено число велешанец/велешанка (на македонска литературна норма: Велешани), са жителите на град Велес, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени във Велес[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Поп Гьошо Михайлов – вляво от него с феса хаджи Драндаров, Велес, 1909 г.
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Ганчо Хаджипанзов (1900 – 1936), югославски комунист и интербригадист
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Арсов Михаилев, български учител в родния си град между 1867 – 1873 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Богданов, български революционер и гемиджия
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Божков, четник в четата на Антон Бузуков по време на Четническата акция в 1895 г., член на пловдивския революционен кръжок[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Варналиев (? – 1919), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Велезлията, български революционер, четник на Филип Тотю в 1876 г.[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Георгов (1858 – 1929), български политик, народен представител
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Драндаров (1876 – 1930), български дипломат,[15] завършил през 1896 година с единадесетия випуск на Солунската българска мъжка гимназия[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Карайорданов (1874 – 1931), български военен географ
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Менкаджиев, български просветен деец и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Миленков, български учител в родния си град между 1863 – 1865 година[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Палашев, (1879 – 1926) български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги П. Матов, завършил електроинженерство в Санкт Петербург в 1911 г.[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Гьошо) Михайлов, български свещеник и революционер; синът му учител е заклан от турци и оставен пред прага му, вследствие на което жена му полудява[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Рашанов, завършил Киевската духовна семинария в 1898 година[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Самуркашев, български възрожденец, просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Танев, български учител в родния си град между 1870 – 1874 година[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Трайков, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Чолаков, български революционер, деец на ВМРО
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Георги Шоптраянов (1907 – 2001), филолог, югославски партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Драндаров Григоров (1871 – 1916), завършил електротехника в Митвайда и Кьотен, Германия.[21] Поручик, загинал през Първата световна война[22][23]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of North Macedonia.svg Живко Фирфов (1906 – 1984), музикален деец от Социалистическа република Македония

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Turkey.svg Кязим Йозалп (1880 – 1968), турски военен и политик, видна фигура в Гръцко-турската война
  • Flag of North Macedonia.svg Кирил Лазаров (р. 1980), хандбалист от Северна Македония, рекордьор на световното първенство в Хърватска и европейското в Сърбия
  • Flag of Bulgaria.svg Кирков, български военен, поручик, и революционер, загинал преди 1918 г.[26]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Киро Чучуков (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Кирил Кямилов (1898 – 1976), деец на НОВМ и интербригадист
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Антонов Богданов (1873 – ?), в 1900 година завършва медицина във Виенския университет[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Кирков (1882 – 1903), български революционер и гемиджия
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Кръстев, български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Свякяров, български учител в родния си град между 1855 – 1861 година, а след това свещеник там[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Шулев, български възрожденски общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Коте Мартулчанец, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Бондиков (1878 – ?), български търговец
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Наумов, български учител в родния си град между 1815 – 1835 година[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Пейков (1873 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Ангюшев (р. 1969), вицепремиер на Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Кочо Рацин (1908 – 1943), македонски писател
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Зографов (1884 – 1922), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Крепиев, български лекар, завършил медицина в Грац в 1906 г.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Зограф, български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Попданаилов (? – ?), български революционер и просветен деец

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Плавев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар П. Караянов, български учител в Ресен (1868) и Велес (1867, 1872 – 1874)[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Трайков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Любомир Весов (1892 – 1922), български революционер, поет
  • Flag of North Macedonia.svg Люпчо Димовски (р. 1959), политик от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Любо Зафиров, югославски партизанин и деец на НОВМ

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Нено Спиров (1849 – ?), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[52]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Нида Бога (1886 – 1974), румънски писател и общественик
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Алтиев, поет от Северна Македония
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Никола Бабунски (1914), югославски комунистически деец и деец на НОФ
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Давидов (1864 – ?), български юрист, завършил в 1898 година право в Женевския университет[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров Юрганджиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Котев Чпърте, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Мискинов, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Панов (1884 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попстефанов (1837 – 1895), български търговец и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Симеонов Весов (1891 – ?), български архитект, завършил архитектура в Мюнхенския технически университет[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Николай Драндаров (Дръндаров), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Никуш Карастоянов, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум (? – 1815), български свещеник, основал около 1780 г. училище в града

О[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Олга Радева (1868 – 1951), българска общественичка[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Онче Свякяров, български учител в родния си град между 1872 – 1874 година[55]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янко Весов, виден български търговец[63]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Менкаджиев, български учител в родния си град между 1848 – 1851 година[64]

Опълченци от Велес[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Георгиев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ацов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Райчов (Райчев) (1847 – 5 юли 1909), постъпил на 29 юни 1877 г. в 8 дружина, 2 рота, на 5 август е прехвърлен в 1 опълченска дружина, 3 рота, уволнен на 1 юли 1878 г., живее в Стамболово, Русенско и Русе, умрял в Русе[68][65]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитриев, родом от Велешко, ІІI опълченска дружина, умрял на 15 юли 1877 г.[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пешев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янков, IV опълченска дружина, умрял или убит преди 1918 г.[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Григоров, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[71]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 г.[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Георгиев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Радев, на 5 май 1877 година постъпил в I опълченска дружина, II рота, на 3 юни 1878 година уволнен от Опълчението[72] умрял преди 1918 г.[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Георгиев, ІІI опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Иванов, ІІI опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Борец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Янев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[71]

Македоно-одрински опълченци от Велес[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Кушев, 18-годишен, четата на Борис Илиев, Костурската съединена чета, 2-ра рота на 3-та солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен.[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Агушев (Агушов), 19-годишен, обущар, ІІ отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Андонов, 28-годишен, касапин, ІІІ отделение, четата на Крум Зографов, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 9 велешка дружина, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Андреев, 18-годишен, столар, ІV отделение, 4 рота на 9 велешка дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ангелов, 27-годишен, хлебар, Нестроева рота на 4 битолска дружина[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Димо) Андреев, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, сребърен медал[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Антонов, 25-годишен, тухлар, 3 рота на 4 битолска дружина, ранен на 21 юни 1913 година, кръст „За храброст“ ІV степен[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ананиев, 1 рота на 8 Костурска дружина[80]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Алексиев, 20-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина, уволнен по болест на 25 декеври 1912[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Антонов, 41-годишен, работник, 3 рота на 4 битолска дружина[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Богданов, 26-годишен, писар, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[82]
  • Flag of Bulgaria.svg Игнат Анушев, 32-годишен, тухлар, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ангелов, 20-годишен, декоратор, 2 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[84]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ангелов, 31-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина[84]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Анастасов, 24-годишен, бояджия, 4 и Нестроева рота на 4 битолска дружина[85]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Ацев, 21-годишен, брашнар, 3 рота на 4 битолска дружина[86]
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Чушков, 19-годишен, ученик, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой[87]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Ампов, 30-годишен, работник, 2 рота на Кюстендилската дружина[80]
  • Flag of Bulgaria.svg Пане (Пано) Алексов, 25-годишен, касапин, 3 рота на 4 битолска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[88]
  • Flag of Bulgaria.svg Панче (Панчо) Ацев, 20-годишен, тухлар, 4 рота на 4 битолска дружина, убит на 17 юни 1913 година, орден „За храброст“ ІV степен[89]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Саздов Амзов, жител на Търново, аптекар, висше образование, Лазарет на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[90]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Алексов (Алексиев), 23-годишен, бозаджия, слуга, 2 рота на 4 битолска дружина[91]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Алексов, 22-годишен, бозаджия, 3 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[91]
  • Flag of Bulgaria.svg Тошо Ангелов, четата на Тодор Александров[92]

Починали във Велес[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Авксентий Пелагонийски (1850 – 1919), велешки митрополит от 1894 до 1907 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Авксентий Велешки (1798 – 1865), велешки митрополит от 1848 до 1855 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Будинков, български революционер, през 1902 г. е избран за член на околийския комитет във Велес.[96]
  • Flag of Bulgaria.svg Генадий Велешки (Георги Димитров) (1800 – 1876), велешки митрополит от 1870 до 1872
  • Flag of Bulgaria.svg Гьоше Коцев, български учител и революционер, през 1903 г. е член на околийския комитет във Велес.[97]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Недева, българска учителка във Велес
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Цоков, български революционер, войвода на ВМОРО във Велешко през 1911 година[98]
  • Flag of Bulgaria.svg Мелетий Велешки (Марко Димитров) (1968 – 1924), велешки митрополит от 1908 до 1912

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  2. а б в г д е ж Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 585.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 40.
  6. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  7. „Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“. Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 81 – 82.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.595.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.264.
  10. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.49
  11. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.426.
  13. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  15. Парцел 29. // София помни. Посетен на 18 януари 2016.
  16. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  17. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.415.
  18. Каснеръ, К. Пѫтни спомети отъ Македония. // Илиндень 1903 – 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 25.
  19. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  20. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 640.
  21. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 385, л. 14
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 57
  24. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 394.
  25. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.
  26. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
  27. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.629.
  28. Парцел 69. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 52.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 120.
  31. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.647.
  32. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.42
  33. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  34. а б в г д е ж з и Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  35. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  36. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.373 – 374.
  37. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  38. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.316.
  39. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.602.
  40. Парцел 51. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  41. а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  42. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.585.
  43. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  44. а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  45. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.322.
  46. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  47. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52 – 53.
  48. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  49. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 183.
  50. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.343.
  51. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  52. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 167.
  53. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 369, л. 48
  54. Парцел 29. // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
  55. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.585.
  56. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  57. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  58. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.697.
  59. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  60. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.201.
  61. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.181
  62. Парцел 37. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  63. Парцел 44. // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  64. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.410.
  65. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  66. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  67. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  68. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 177.
  69. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  70. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  71. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  72. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 175.
  73. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.
  74. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  75. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  76. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  77. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  78. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  79. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  80. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  81. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  82. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 89.
  83. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
  84. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  85. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  86. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  87. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801.
  88. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  89. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73 – 74.
  90. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  91. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 20.
  92. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  93. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; а.е. 314, л. 19
  94. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 110, л. 29
  95. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 69
  96. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  97. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84.
  98. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183
     Портал „Македония“         Портал „Македония