Радовишани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Радовишани (единствено число радовишанец/радовишанчанка) са жителите на град Радовиш, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Радовиш[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Вангелов, деец на ВМОРО, член на околийския комитет през лятото на 1898 година[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Урумов, български общественик и учител

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Николов (1886 - ?), завършил математика в Белград в 1908 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ташев (1887 – 1966), български революционер и духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Филипов, български учител в Петрич[3] (1871 – 1876), брат му Кирил Филипов също е учител в Петрич[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Хаджигригоров (1888 - 1961), български юрист и общественик, председател на българския акционен комитет в Щип[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Шатоев (1876 – 1922), български революционер и духовник

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Никола Василев, български революционер[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Георгиев (1880 – 1932), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Казанджиев (1879 – 1971), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Христов – Страхил (1877), член на Тайния македоно-одрински студентски кръжок в Санкт Петербург през 1900 година[8]

П[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стефанов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[9]
  • Flag of North Macedonia.svg Томе Даневски (р.1970), политик от Република Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Христо Николов (1872 - ?), завършил френска филология в Ньошател[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Урумов, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Сребреников, български възрожденски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Христофор Костадинов (Константинов) Тюфекчиев, участник в църковната борба[10]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Яне Темелкович, български учител в Робово от 1866 година[11]

Македоно-одрински опълченци от Радовиш[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Коце Айтов, 38-годишен, ковач, III отделение, четата на Стамен Темелков, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Андонов, 57-годишен, жител на София, служещ, I отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на бронзов медал[13]

Починали в Радовиш[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Димитров Матев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Тасев (? – 1908), български духовник и учител, йеромонах
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Бакърджиев (1880 – 1919), революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Филчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Яким Якимов Кесъков, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[17]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стефанов, български революционер от ВМОРО, член на Радовишкия околийски революционен комитет през 1897 година[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Алексиев – български просветен деец, учител в Радовиш преди 1878 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 23.
  2. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  3. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 160 – 161.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.671.
  5. Парцел 37. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  6. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48, 107
  7. Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 – 1934, Льовен, 1967, стр. 938.
  8. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.93
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  10. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.642.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 85
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 13
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 124
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 32
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
     Портал „Македония“         Портал „Македония