Радовишани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Радовишани (единствено число радовишанец/радовишанчанка) са жителите на град Радовиш, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Радовиш[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Вангелов, деец на ВМОРО, член на околийския комитет през лятото на 1898 година[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Урумов, български общественик и учител

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Николов (1886 - ?), завършил математика в Белград в 1908 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ташев (1887 – 1966), български революционер и духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Филипов, български учител в Петрич[3] (1871 – 1876), брат му Кирил Филипов също е учител в Петрич[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Хаджигригоров (1888 - 1961), български юрист и общественик, председател на българския акционен комитет в Щип[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Шатоев (1876 – 1922), български революционер и духовник

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Никола Василев, български революционер[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Георгиев (1880 – 1932), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Казанджиев (1879 – 1971), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Христов – Страхил (1877), член на Тайния македоно-одрински студентски кръжок в Санкт Петербург през 1900 година[8]

П[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стефанов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[9]
  • Flag of North Macedonia.svg Томе Даневски (р.1970), политик от Република Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Христо Николов (1872 - ?), завършил френска филология в Ньошател[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Урумов, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Сребреников, български възрожденски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Христофор Костадинов (Константинов) Тюфекчиев, участник в църковната борба[10]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Яне Темелкович, български учител в Робово от 1866 година[11]

Македоно-одрински опълченци от Радовиш[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Коце Айтов, 38-годишен, ковач, III отделение, четата на Стамен Темелков, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Андонов, 57-годишен, жител на София, служещ, I отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на бронзов медал[13]

Починали в Радовиш[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Тасев (? – 1908), български духовник и учител, йеромонах
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Бакърджиев (1880 – 1919), революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Филчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стефанов, български революционер от ВМОРО, член на Радовишкия околийски революционен комитет през 1897 година[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Алексиев – български просветен деец, учител в Радовиш преди 1878 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 23.
  2. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  3. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 160 – 161.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.671.
  5. Парцел 37. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  6. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48, 107
  7. Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 – 1934, Льовен, 1967, стр. 938.
  8. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.93
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  10. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.642.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 124
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
     Портал „Македония“         Портал „Македония