Коце Ципушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коце Ципушев
български революционер
Роден
Починал
1968 г. (91 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Образование Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща Димитър Ципушев
Съпруга Екатерина Ципушева
Коце Ципушев в Общомедия

Константин (Коце) Димитров Ципушев с псевдоним Дойчин[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коце Ципушев е роден в Радовиш през 1877 г. в семейството на търговеца Димитър Ципушев. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 г. продължва обучението си в българската гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“ в Солун. В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 г. с четиринадесетия випуск.[2] Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев е кръстник на децата му.[3]

През 1899 г. постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 г. продължава образованието си в Женевския университет, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си в 1902 година[4] се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 г. заминава за Костур, където е учител в българското училище.[5] Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 г. В 1905 г. е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото.[6] През март 1906 г. властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие.

Гимназисти посрещат Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година.
Гробът на Цупушев в Централни софийски гробища.

В 1913 г. след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 г. е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 г. е извикан за обяснение лично от министър-председателя Васил Радославов.[7]

След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 г. е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20-годишна присъда.[8] Излиза от затвора в 1937 г.

Завръща се в Македония след присъединяването ѝ от България през 1941 г. От 1942 г. е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация[9]. През 1943 г. в София публикува спомените си под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 г. е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 г.[10]

Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев - внук. Спомените му са адаптирани на македонски литературен език и издадени в Скопие през 2003 г. от Владимир Перев. През 2006 г. спомените са преиздадени и в София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.37
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  3. ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985). Охрид, Полар, 1995. с. 282.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  5. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  6. ↑ Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.
  7. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 148.
  8. ↑ Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 18.
  9. ↑ Илюстрация Илинден, май 1942, година 14, книга 5 (135), стр. 1.
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 183.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коце_Ципушев&oldid=9546985“.