Коце Ципушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коце Ципушев
български революционер

Роден
Починал
11 януари 1968 г. (90 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Учил в Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща Димитър Ципушев
Съпруга Екатерина Ципушева
Коце Ципушев в Общомедия

Константин (Коце) Димитров Ципушев с псевдоним Дойчин[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гимназисти посрещат Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година

Коце Ципушев е роден в Радовиш на 17 април 1877 година в семейството на търговеца Димитър Ципушев. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 година продължава обучението си в българската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун. В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 година с четиринадесетия випуск.[2] Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев е кръстник на децата му.[3]

През 1899 година постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 година продължава образованието си в Женевския университет, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си в 1902 година[4] се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 година заминава за Костур, където е учител в българското училище.[5] В Костур е част от Костурското градско началство на ВМОРО.[6] Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 година. В 1905 година е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото.[7] През март 1906 година властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие.

През 1911/1912 година преподава в Скопското българско педагогическо училище.[8]

В 1913 година след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 година е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 година е извикан за обяснение лично от министър-председателя Васил Радославов.[9]

След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 година е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменена по-късно с 20-годишна присъда.[10] Излиза от затвора в 1937 година.

Завръща се в Македония след присъединяването ѝ от България през 1941 г. От 1942 година е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация.[11] Кмет е на Подареш между 23 май 1942 и 9 септември 1944 година.[12] През 1943 година в София публикува спомените си под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 година е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 година.[13][14]

Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев - внук. Спомените му са адаптирани на македонската литературна норма и издадени в Скопие през 2003 година от Владимир Перев. През 2006 година спомените са преиздадени и в София.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Ципушев в Централните софийски гробища
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Ципушев
 
Мария Ципушева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Ципушева
(1879 — 1967)
 
Коце Ципушев
(1877 — 1968)
 
Христо Ципушев
(? — 1924)
 
В. Ципушев
 
Вангелия Дацева
 
Ташо Дацев
(1865 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Ципушев
 
 
 
Кирил Ципушев
(1907 — 1928)
 
Методи Ципушев
(1891 — ?)
 
 
 
Димитър Ташев
(1887 — 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Ципушев
(1924 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
Нада Ципушева
(р. 1958)


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 37.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  3. Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985). Охрид, Полар, 1995. с. 282.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  5. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  6. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 322.
  7. Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.
  8. Училищното дело в град Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година. // Илюстрация Илиндень 9 (89). Илинденска организация, ноември 1937. с. 11.
  9. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 148.
  10. Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 18.
  11. Новоучредени Илинденски дружества. // Илюстрация Илиндень XIV (5 (135). София, Издание на Илинденската Организация, май 1942. с. ІІ.
  12. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183.
  14. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 510.
     Портал „Македония“         Портал „Македония