Коце Ципушев

Коце Ципушев
български революционер
Роден	17 април 1877 г. Радовиш, Османска империя
Починал	11 януари 1968 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Образование	Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща	Димитър Ципушев
Съпруга	Екатерина Ципушева
Коце Ципушев в Общомедия

Константин (Коце) Димитров Ципушев с псевдоним Дойчин е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Коце Ципушев е роден в Радовиш na 17 април 1877 г. в семейството на търговеца Димитър Ципушев. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 г. продължва обучението си в българската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун. В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 г. с четиринадесетия випуск. Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев е кръстник на децата му.

През 1899 г. постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 г. продължава образованието си в Женевския университет, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си в 1902 година се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 г. заминава за Костур, където е учител в българското училище. Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 г. В 1905 г. е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото. През март 1906 г. властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие.

Гимназисти посрещат Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година.

Гробът на Цупушев в Централни софийски гробища.

В 1913 г. след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 г. е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 г. е извикан за обяснение лично от министър-председателя Васил Радославов.

След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 г. е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20-годишна присъда. Излиза от затвора в 1937 г.

Завръща се в Македония след присъединяването ѝ от България през 1941 г. От 1942 г. е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация. През 1943 година в София публикува спомените си под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 година е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 г.

Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев - внук. Спомените му са адаптирани на македонски литературен език и издадени в Скопие през 2003 г. от Владимир Перев. През 2006 г. спомените са преиздадени и в София.

Родословие

Димитър Ципушев

Мария Ципушева

Екатерина Ципушева (1879 — 1967)

Коце Ципушев (1877 — 1968)

Христо Ципушев

В. Ципушев

Вангелия Дацева

Ташо Дацев (1865 — 1915)

Иван Ципушев

Кирил Ципушев (1907 — 1928)

Методи Ципушев (1891 — ?)

Димитър Ташев (1887 — 1966)

Благой Ципушев (1924 — ?)

Нада Ципушева (р. 1958)

Външни препратки

• Ципушевъ, Коце. 19 години въ сръбскитѣ затвори. Спомени. София, Книжарница „Св. Климентъ“, 1943.