Коце Ципушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коце Ципушев
български революционер
Роден
1877 г.
Починал
1968 г. (91 г.)

Константин (Коце) Димитров Ципушев, с псевдоним Дойчин[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коце Ципушев е роден в Радовиш през 1877 година в семейството на търговеца Димитър Ципушев. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 г. продължва обучението си в българската гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“ в Солун. В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 година с четиринадесетия випуск.[2] Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев му е сват[3].

През 1899 година постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 година продължава образованието си в Женева, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 година заминава за Костур, където е учител в българското училище.[4] Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 година. В 1905 година е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото.[5] През март 1906 година властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие.

Гимназисти посрещат Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година.
Гробът на Цупушев в Централни софийски гробища.

В 1913 година след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 година е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 година е извикан за обяснение лично от министър председателя Васил Радославов.[6]

След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 г. е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20 годишна присъда.[7] Излиза от затвора в 1937 година.

Завръща се в Македония след анексирането ѝ от България през 1941 г. От 1942 година е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация[8]. През 1943 г. в София публикува спомените си, под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 година е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 година.[9]

Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев - внук. Спомените му са адаптирани на македонски литературен език и издадени в Скопие през 2003 г. от Владимир Перев. През 2006 година спомените са преиздадени и в София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.37
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  3. ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.282.
  4. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  5. ↑ Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 148.
  7. ↑ Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 18.
  8. ↑ Илюстрация Илинден, май 1942, година 14, книга 5 (135), стр. 1.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 183.
      Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коце_Ципушев&oldid=7868877“.