Направо към съдържанието

Подареш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Подареш
Подареш
— село —
Герб
41.6139° с. ш. 22.5421° и. д.
Подареш
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаРадовиш
Географска областРадовишко поле
Надм. височина417 m
Население1527 души (2002)
Пощенски код2423
Подареш в Общомедия

Подареш или Подереш (на македонска литературна норма: Подареш) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в южното подножие на планината Плачковица, източно от общинския център Радовиш.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Подареш е село в Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подереш има 400 жители българи християни и 300 турци.[1]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Подереш (Poderece) има 560 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

Преди Балканската война в Подареш има османска полицейска станция (каракол). Заптиите в нея измъчват, тероризират и убиват населението не само в Подареш, но и в други в села в района. Димитър Галев пише през 1991 година, че в бунар край бившия каракол все още е пълен с черепи и кости. В периода 1897-1912 година загива голям брой местни жители от двете общности, включително и жени и деца. Много от тях са измъчвани и убивани за отмъщение.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Подареш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На 27 февруари 1915 година 50-годишния кмет Иван Стоянов и други двама българи са измъчвани и убити от сръбските окупатори.[5]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Подереш е център на община в Радовишка околия на Щипски окръг и има 542 жители.[6]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Подереш живеят 196 турци и 336 българи.[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Христо Костурлиев от Струмица е български кмет на Подареш от 15 септември 1941 година до 23 май 1942 година. След това кмет е Костадин Василиев Ципушев от Радовиш (23 май 1942 - 9 септември 1944).[8] В селото функционира кредитна кооперация „Готен“ (1941)[9], земеделска задруга (1942)[10], както и читалище „Виделина“ (1942)[11].

Църквата „Свети Георги“ е започната в 1944 година и осветена в 1980 година от злетовско-струмишкия администратор епископ Горазд Тивериополски.[12]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Подареш
  • Васил Спасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
  • Васил Стоянов Христов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  • Евтим Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[15]
  • Иван Месаров (1858 – 1913), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Коче Панко, българин, православен, арестуван на 12 юли 1902 година, обвинен, че „на 3 юли 1902 година през нощта откраднал житото от сноповете в нивата на Здраве от споменатото село; употребил оръжие против бекчиите Бекир и Али, които тръгнали да му попречат и заловят, и след като ранил Бекир, се присъединил към разбойниците“. Осъден е на 4 години. Не е амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година, защото престъплението му е сметнато за обикновено, а не политическо[16]
  • Мане Наков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
  • Мите Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Ставруш Месаров, български революционер, войвода на ВМРО

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
  2. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
  3. ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга втора, Щип, 1991, с. 72-73. Галев пише, че в селското гробище има гробница, пълна с кости - т.нар. Голема гробница. Бунарът в гробищата също е пълен с кости.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  5. ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 118
  6. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 104.
  7. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  8. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. ↑ Централен държавен архив, ф. 288К (Българска земеделска банка), оп. 4, а.е. 5772.
  10. ↑ ф. 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (1879–1944), оп. 2, а.е. 3398.
  11. ↑ ЦДА, ф. 264К, оп. 2, а.е. 7104.
  12. ↑ Подарешка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 29 март 2014. Посетен на 29 март 2014 г.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 624.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.
  15. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  16. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 210. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
  18. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Подареш&oldid=12661944“.