Димитър Мишев (публицист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за публициста. За радиоинженера вижте Димитър Мишев (инженер).

Димитър Мишев
български публицист
Студио портрет на Мишев от Димитър Карастоянов, София, 13 април 1909 г.
Студио портрет на Мишев от Димитър Карастоянов, София, 13 април 1909 г.

Роден
Починал
26 януари 1932 г. (77 г.)
Народен представител в:
IV ОНС   XIV ОНС   
Димитър Мишев в Общомедия

Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Мишев е роден във Видин през 1854 г. Началното си образование получава във Видин, а след това с помощта на екзарх Антим I следва в Габровската гимназия, която завършва през 1872 година.[1] В същата година учителства за малко в Орхание (днес Ботевград), но при избухването на Руско-турската война (1877 - 1878) се премества в София, където става преводач на софийския окръжен началник.

Мишев като млад

След войната отново се връща на учителското поприще, като работи в Лом (1879 - 1880) и Видин (1880-1881). В периода 1883-1884 г. издава вестник „Свобода“. В него се поместват обществени и културни статии, а също така и преводи на Тургенев и Гогол.[1] Включва се активно в политическия живот на новоосвободена България на страната на Народнолибералната партия - избран е за народен представител в 4 ОНС (1884-1886) и активно участва в списването на вестник „Търновска конституция“ (1884-1888).

От 1890 година отново става учител — в Сливенската мъжка гимназия до 1894 и в Българското екзархийско училище в Цариград (1894). В Цариград е привлечен от екзарх Йосиф като секретар на Българската екзархия. На този пост Мишев остава до 1901 година. Пътуванията му като секретар на Екзархията из Македония му позволяват да подготви фундаменталния си труд „Македония и нейното християнско население“, издаден през 1905 година в Париж под псевдонима Бранков (D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905). Димитър Мишев е основен учредител на „Църковен вестник“ през 1900 година и негов пръв главен редактор до 1903 и после отново от 1907 до 1915 година.

От 1908 до 1911 година Мишев е депутат в 14 ОНС от Демократическата партия. Участва в списването на вестниците „Балкански сговор“ и „Църковен архив“ и списанията „Свободно мнение“, „Пролет“ и „Отец Паисий“.

През 1916 г. завършва и издава книгата си „България в миналото“. Книгата е преведена на английски език през 1919 г. под заглавието „The Bulgarians in the past. Pages from the bulgarian cultural history“.[1]

След Първата световна война Димитър Мишев издава вестник „Плебисит“, който има за цел да защити българските претенции върху Македония[2] и работи за помирението на различните македонстващи фракции в България.

Димитър Мишев издава в три големи тома, като издание на Светия Синод, Църковен архив, съответно през 1925, 1929 и 1931 г. Създава всебългарски съюз „Отец Паисий“ и редактира неговият орган сп. „Отец Паисий“. Ръководител е на българската секция на лигата за защита правата на човека и гражданина на Дружеството за мир към Общността на народите.[1]

Димитър Мишев умира през 1932 година в София.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ръководство по български език“, (3 части, 1887 - 1891)
  • „Христоматия. За долните класове на гимназията и общинските класни училища“, (1890)
  • „La Macédoine et sa Population Chrétienne“, Paris, 1905
  • „Обществена съвест“ (1908)
  • „В мир и във война“ (1917)
  • „La Vérité sur la Macédoine“ (1918)
  • „Начало на българската пробуда“ (1925)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Табаков, Н. Димитър Мишев. -Училищен преглед, януари 1932, кн. 1, с. 208-211.
  2. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 56.
  3. Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 310.
пръв главен редактор на „Църковен вестник
(7 април 1900 – 1903)
Христо Капнилов
Христо Капнилов главен редактор на „Църковен вестник
(1907 – 1915)
Иван Гюзелев
     Портал „Македония“         Портал „Македония