Антим I
| Антим I | |
|---|---|
| български екзарх | |
.jpg) Портрет на Антим I | |
| Роден |
1816 г.
|
| Починал | 1 декември 1888 г.
|
| Погребан | Видин, Република България |
| Етнос | българи |
| Религия | православие |
| Учил в | Московска духовна академия Халкинска семинария |
| Политика | |
| Професия | политик • духовник |
| Депутат | |
| УС I ВНС II ВНС | |
| Антим I в Общомедия | |
Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Антим е роден през 1816 година в Лозенград, Османска империя, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско.[1] Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843 – 1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Духовна дейност[редактиране | редактиране на кода]
След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862 година е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски.[2] През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. Под негово ръководство са конструирани епархиите на новата църковна област и са определени техните църковни ръководители. Екзархията полага грижи за учебното дело и за организацията на църковния живот. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието[3].
Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
През април 1877 година по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I велико народно събрание (1879 година).
Сръбско-българската война[редактиране | редактиране на кода]
По време на Сръбско – българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:
| „ | Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска[4] | “ |
Антим I почива във Видин на 1 декември 1888 година, Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия. В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Библиография на Антим I Архив на оригинала от 2008-10-14 в Wayback Machine. от Тракийско дружество „Антим Първи“, Бургас
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003 г.
- Кирил патриарх Български. Екзарх Антим (1818-1888). София: Синодално издателство, 1956.
- Вера Бонева. Митрополит Антим и движението на българите от Преславска епархия за църковно-народен суверенитет 1861-1868. // Studia in Honoreum Professor Virginiae Paskaleva. Bulgarian Historical Review, 2006, 1-2, 137-150.
- Вера Бонева. Екзарх Антим Първи и националноосвободителното движение на българите срещу Османската империя (1872-1877). // Историкии, т. 12. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, 2019. ISBN 978-619-00-1124-8
- Калиганов И. И., Крашенинникова Н. Н.. Антим I. // Православная энциклопедия. Т. II. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2001. ISBN 5-89572-007-2. с. 719-720. (на руски)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тодев, Илия. „Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878“, София 1994 г., с. 92
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 214. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Pravoslavieto.com. Църковна дейност на екзарх Антим. // Църковен вестник, бр. 23 за 2004.
- ↑ Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877 – 1945, София 2004, с. 26.
| Вениамин | → | преславски митрополит (23 май 1861 – 13 април 1868) |
→ | Прокопий |
| Паисий | → | видински митрополит на Вселенската патриаршия (13 април 1868 – 1872) |
→ | Паисий |
| пръв | → | видински митрополит на Българската екзархия (1872 – 1 декември 1888) |
→ | Кирил |
| Иларион | → | български екзарх (16 февруари 1872 – 14 април 1877) |
→ | Йосиф |
| |||||||||||||||
|
Портал „
Портал „
Портал „- Предстоятели и патриарси на Българската православна църква
- Български политици (1878 – 1918)
- Преславски митрополити
- Видински митрополити
- Учители в Халкинската семинария
- Възпитаници на Великата народна школа
- Възпитаници на Халкинската семинария
- Починали във Видин
- Български духовници от Тракия
- Родени в Лозенград
- Председатели на Народното събрание на България
- Монаси в Хилендарския манастир