Антим I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антим I
български екзарх
Портрет на Антим I
Портрет на Антим I
Роден
Починал
Погребан Видин, България
Религия Православие
Образование Московска духовна академия
Халкинска семинария
Политика
Професия политик • духовник
Депутат
УС   I ВНС   II ВНС   
Антим I в Общомедия
Мавзолеят на екзарх Антим I във Видин
Паметник на екзарх Антим I в София

Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Антим е роден през 1816 година в Лозенград, Османска империя, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско.[1] Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843 – 1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

BASA 1318K-1-5908 Antim-I.jpg

Духовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862 година е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски.[2] През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През април 1877 година по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879 година).

Сръбско-българската война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско – българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

„ Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска [3] “

Антим I почива във Видин на 1 декември 1888 година, Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия. В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Тодев, Илия. „Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878“, София 1994 г., с. 92
  2. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 214. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  3. ↑ Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877 – 1945, София 2004, с. 26.
Вениамин → преславски митрополит
(23 май 1861 – 13 април 1868) 		→ последен
Паисий → видински митрополит на Вселенската патриаршия
(13 април 1868 – 1872) 		→ Паисий
пръв → видински митрополит на Българската екзархия
(1872 – 1 декември 1888) 		→ Кирил
Иларион → български екзарх
(16 февруари 1872 – 14 април 1877) 		→ Йосиф
Нормативен контрол
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антим_I&oldid=9931597“.