Антим I

Антим I
	български екзарх
	Портрет на Антим I
Роден	1816 г. Лозенград, Османска империя
Починал	1 декември 1888 г. (72 г.) Видин, Княжество България
Погребан	Видин, Република България
Етнос	българи
Религия	православие
Учил в	Московска духовна академия; Халкинска семинария
Политика
Професия	политик • духовник
	Депутат
	УС I ВНС II ВНС
	Антим I в Общомедия

Мавзолеят на екзарх Антим I във Видин

Паметник на екзарх Антим I в София

Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Антим е роден през 1816 година в Лозенград, Османска империя, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско.^[1] Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843 – 1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Духовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Русия става преподавател и ректор (1865 – 1868) на Богословското училище на о. Халки.

През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862 година е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски.^[2] През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. Под негово ръководство са конструирани епархиите на новата църковна област и са определени техните църковни ръководители. Екзархията полага грижи за учебното дело и за организацията на църковния живот. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието^[3].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През април 1877 година по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I велико народно събрание (1879 година).

Сръбско-българската война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско – българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

„

Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска^[4]

“

Антим I почива във Видин на 1 декември 1888 година, Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия. В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография на Антим I Архив на оригинала от 2008-10-14 в Wayback Machine. от Тракийско дружество „Антим Първи“, Бургас

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003 г.
Кирил патриарх Български. Екзарх Антим (1818-1888). София: Синодално издателство, 1956.
Вера Бонева. Митрополит Антим и движението на българите от Преславска епархия за църковно-народен суверенитет 1861-1868. // Studia in Honoreum Professor Virginiae Paskaleva. Bulgarian Historical Review, 2006, 1-2, 137-150.
Вера Бонева. Екзарх Антим Първи и националноосвободителното движение на българите срещу Османската империя (1872-1877). // Историкии, т. 12. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, 2019. ISBN 978-619-00-1124-8
Калиганов И. И., Крашенинникова Н. Н. Антим I. // Православная энциклопедия. Т. II. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2001. ISBN 5-89572-007-2. с. 719-720. (на руски)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Тодев, Илия. „Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878“, София 1994 г., с. 92
↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 214. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
↑ Pravoslavieto.com. Църковна дейност на екзарх Антим. // Църковен вестник, бр. 23 за 2004.
↑ Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877 – 1945, София 2004, с. 26.

Вениамин	→	преславски митрополит (23 май 1861 – 13 април 1868)	→	Прокопий
Паисий	→	видински митрополит на Вселенската патриаршия (13 април 1868 – 1872)	→	Паисий
пръв	→	видински митрополит на Българската екзархия (1872 – 1 декември 1888)	→	Кирил
Иларион	→	български екзарх (16 февруари 1872 – 14 април 1877)	→	Йосиф

[1] Тодев, Илия. „Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878“, София 1994 г., с. 92

[2] Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 214. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)

[3] Pravoslavieto.com. Църковна дейност на екзарх Антим. // Църковен вестник, бр. 23 за 2004.

[4] Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877 – 1945, София 2004, с. 26.

[1]

[2]

[3]

[4]