Теодор Теодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Теодоров
български политик

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Одески национален университет
Професия политик
Политика
Партия Народна партия
Народен представител в:
VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   
19-и министър-председател на България
28 ноември 19186 октомври 1919
Теодор Теодоров в Общомедия

Теодор Иванов Теодоров е български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 38-ото и 39-ото правителство (1918 – 1919 г.). По образование е юрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва прочутото Еленско трикласно училище[1], учи последователно в Априловската гимназия в Габрово и в Николаев, дн. Украйна. Възпитанник на Южнославянския пансион на Т. Минков.[2] През 1883 г. завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет[3] в Одеса.[4]

След завръщането му в България, има просперираща адвокатска и политическа кариера.

От 1894 до 1896 г. е председател на VIII Обикновено народно събрание. Като такъв води делегацията, изпратена по решение на Народното събрание за помирение с Русия (1895 г.). До 1923 г. е многократно избиран за народен представител. От 1896 до 1897 г. е министър на правосъдието, а през 1897 – 1899 г. – министър на финансите в кабинетите на Константин Стоилов. През 1911 – 1913 г. е министър на финансите в кабинетите на Иван Евстратиев Гешов и Стоян Данев. През 1918 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов.

През 1918 – 1919 г. е министър-председател и министър на външните дела и изповеданията в два поредни коалиционни кабинета. Ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката конференция, но подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише Ньойския договор. През 1922 г. е арестуван и подведен под отговорност като виновник за националната катастрофа от правителството на БЗНС. Лежи в Шуменския затвор[1] заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат през 1923 г. е освободен и се присъединява към Демократическия сговор.

В периода 1910 – 1911 г. построява в София сградата на известния по-късно Руски клуб.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Теодоров има пет сестри, омъжени за видни обществени фигури, свързани с Народната партия – Мария (съпруга на политика Михаил Маджаров), Екатерина (съпруга на политика Стефан Бобчев) и Станка (съпруга на банкера Георги Губиделников), Иваничка (съпруга на Стефан Огнянов, който е общественик[5] и кмет на Русе[6]), Роза (съпруга на известния русенски банкер Никола (Нико) Буров). Брат му Петко Теодоров е минен инженер, деец на Народната партия, кмет на София, член на управителните съвети на редица стопански предприятия и съосновател на БИАД.[7] Самият Теодор Теодоров е женен е за Рада Теодорова, дъщеря на Найден Геров и Мария Пулиева. Имат дъщеря и син: Анна-Мария и Иван.

Зет (съпруг на Анна-Мария) му е д-р Николай Николаев[1] – известен български политик през 30-те и 40-те години на XX век.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гамза, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906
  • Димитрова, М., Йорданов, С. Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе: Авангард принт, 2011, с. 262 – 263. ISBN 978-954-337-128-0
  • Николова, В., Стоянова, Р. Еленският род на Иван х. Тодоров и неговите наследници. Алманах за историята на Русе. 2016, Т. 16, с. 196 – 224
  • Николова, В., Стоянова, Р. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859 – 1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. София: ИК „Петко Венедиков“, 2014. ISBN 978-954-9870-68-8.
  • Прищепа, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906
  • Танчев, И. Руският принос в подготовката на българска интелигенция с висше и професионално образование (1878 – 1912). Известия на Държавните архиви, 2013, №105, с. 34 – 140. ISSN 0323 – 9780.
  • Ташев, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
  • Теодоров, И. Балканските войни (1912 – 1913). Исторически, дипломатически и стратегически очерк. Теодор Теодоров – парламентарният лъв. Предг. Н. Ив. Теодорова. Съст. В. Николова. София, 2007. ISBN 978-954-9800-57-9
  • Цонев, Мл. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 195 – 196. ISBN 954-430-799-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Николова, В., Стоянова, Р. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859 – 1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. София: ИК „Петко Венедиков“, 2014, с. 381. ISBN 978-954-9870-68-8
  2. Гамза, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 48. ISSN 0204 – 8906
  3. Танчев, И. Руският принос в подготовката на българска интелигенция с висше и професионално образование (1878 – 1912). Известия на Държавните архиви, 2013, № 105, стр. 34 – 60
  4. Прищепа, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, стр. 226. ISSN 0204 – 8906
  5. Димитрова, М., Йорданов, С. Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе: Авангард принт, 2011, с. 262 – 263. ISBN 978-954-337-128-0
  6. Радков, И., Златев, Л. Русенските кметове 1878 – 2005. Русе: Изд. „Държавен архив – Русе“, 2005, с. 65 – 68. ISBN 954-8339-26-9
  7. Цонев, Мл. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 195 – 196. ISBN 954-430-799-0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Иван Евстратиев Гешов Министър на финансите (7 септември 1897 – 30 януари 1899) Михаил Тенев
Андрей Ляпчев Министър на финансите (29 март 1911 – 17 юли 1913) Димитър Тончев