Теодор Теодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Теодоров
български политик

Роден
Починал
4 август 1924 г. (65 г.)
Националност Флаг на България България
Професия политик
Народен представител в:
VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   
Теодор Теодоров в Общомедия

Теодор Иванов Теодоров е български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 38-ото и 39-ото правителство (1918 – 1919 г.). По образование е юрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва прочутото Еленско трикласно училище[1], учи последователно в Априловската гимназия в Габрово и в Николаев, дн. Украйна. Възпитанник на Южнославянския пансион на Т. Минков[2]. Завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883 г.).[3]

След завръщането му в България, има просперираща адвокатска и политическа кариера.

От 1894 до 1896 г. е председател на VIII Обикновено народно събрание. Като такъв води депутацията, изпратена по решение на Народното събрание за помирение с Русия (1895 г.). До 1923 г. е многократно избиран за народен представител. От 1896 до 1897 г. е министър на правосъдието, а през 1897 – 1899 г. – министър на финансите в кабинетите на Константин Стоилов. През 1911 – 1913 г. е министър на финансите в кабинетите на Иван Евстратиев Гешов и Стоян Данев. През 1918 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов.

През 1918 – 1919 г. е министър-председател и министър на външните дела и изповеданията в два поредни коалиционни кабинета. Ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката конференция, но подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише Ньойския договор. През 1922 г. е арестуван и подведен под отговорност като виновник за националната катастрофа от правителството на БЗНС. Лежи в Шуменския затвор[1] заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат през 1923 г. е освободен и се присъединява към Демократическия сговор.

В периода 1910 – 1911 г. построява в София сградата на известния по-късно Руски клуб за свой дом[1].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Теодоров има пет сестри, омъжени за видни обществени фигури, свързани с Народната партия – Мария (съпруга на политика Михаил Маджаров), Екатерина (съпруга на политика Стефан Бобчев) и Станка (съпруга на банкера Георги Губиделников), Иваничка (съпруга на Стефан Огнянов, който е общественик[4] и кмет на Русе[5]), Роза (съпруга на известния русенски банкер Никола (Нико) Буров). Брат му Петко Теодоров е минен инженер, деец на Народната партия, кмет на София, член на управителните съвети на редица стопански предприятия и съосновател на БИАД[6]. Самият Теодор Теодоров е женен е за Рада Теодорова, дъщеря на Найден Геров и Мария Пулиева. Имат дъщеря и син: Анна-Мария и Иван.

Зет (съпруг на Анна-Мария) му е д-р Николай Николаев[1] – известен български политик през 30-те и 40-те години на XX век.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906. Available from: https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=713393
  • ДИМИТРОВА, М., ЙОРДАНОВ, С. Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе: Авангард принт, 2011, с. 262 – 263. ISBN 978-954-337-128-0.
  • НИКОЛОВА, В., СТОЯНОВА, Р. Еленският род на Иван х. Тодоров и неговите наследници. Алманах за историята на Русе. 2016, Т. 16, с. 196 – 224.
  • НИКОЛОВА, В., СТОЯНОВА, Р. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859 – 1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. София: ИК „Петко Венедиков“, 2014. ISBN 978-954-9870-68-8.
  • ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906.
  • ТАШЕВ, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • ТЕОДОРОВ, И. Балканските войни (1912 – 1913). Исторически, дипломатически и стратегически очерк. Теодор Теодоров – парламентарният лъв. Предг. Н. Ив. Теодорова. Съст. В. Николова. София, 2007. ISBN 978-954-9800-57-9.
  • ЦОНЕВ, Мл. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 195 – 196. ISBN 954-430-799-0.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г НИКОЛОВА, В., СТОЯНОВА, Р. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859 – 1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. София: ИК „Петко Венедиков“, 2014, с. 381. ISBN 978-954-9870-68-8.
  2. ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 48. ISSN 0204 – 8906. Available from: https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=713393
  3. ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 226. ISSN 0204 – 8906.
  4. ДИМИТРОВА, М., ЙОРДАНОВ, С. Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе: Авангард принт, 2011, с. 262 – 263. ISBN 978-954-337-128-0.
  5. РАДКОВ, И., ЗЛАТЕВ, Л. Русенските кметове 1878 – 2005. Русе: Изд. „Държавен архив – Русе“, 2005, с. 65 – 68. ISBN 954-8339-26-9.
  6. ЦОНЕВ, Мл. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 195 – 196. ISBN 954-430-799-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Иван Евстратиев Гешов Министър на финансите (7 септември 1897 – 30 януари 1899) Михаил Тенев
Андрей Ляпчев Министър на финансите (29 март 1911 – 17 юли 1913) Димитър Тончев