Александър Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Александър Радев (футболист).

Александър Радев
български политик

Роден
Починал
4 юни 1911 г. (47 г.)
Политика
Депутат XI ОНС   XII ОНС   

Александър Петров Радев е български политик, активист на Прогресивнолибералната партия. Той е подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1898-1899), министър на правосъдието (1901-1902) и министър на народното просвещение (1902-1903).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Радев е роден на 7 март[1] 1864 година в големия западномакедонски град Битоля, тогава в Османската империя, днес в границите на Република Македония. Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша[2] и син на Петър Радев - един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.[3] Брат му Гоце Радев е български дипломат. Майка му е влахиня от Крушево.

Алексадър Радев завършва гръцката гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 година, откъдето получава докторска степен.[4]

Александър Радев (в средата) като министър на правосъдието

Установява се в Свободна България и работи в съдилищата в Ловеч, Трън, Търново, София, а в 1892 година започва адвокатска практика в столицата.

В 1895 година влиза в Македонския комитет и на II, III и V конгрес на организацията е избран за неин касиер.[5] Той е и председател на Юридическото дружество и доцент по византийско право във Висшето училище в София.[6][4]

Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в четвъртото правителство на Петко Каравелов и първото правителсто на Стоян Данев и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във второто и третото правителство на Стоян Данев.[7]

Александър Радев умира след операция от двустранна херния на 4 юни 1911 година във Виена.[6][4]

В некролога му на 24 май вестник „Воля“ пише:

Българското общество ще узнае днес със скръб за смъртта на един от неговите видни членове. Д-р Ал. Радев, който се е поминал скоропостижно във Виена.

Д-р Ал. Радев не бе от нашите приятели; ний не хранехме към неговите идеи и към неговата политическа дейност никакво съчувствие. Но неговите големи дарби никога не сме оспорвали. Като адвокат той бе опасен противник: умът му бе гъвкав, чевръст, изобретателен. Той познаваше основно правото. Оратор не бе, но говореше приятно. Речите му бяха фамилиарни беседи, в които той влагаше много живост и остроумие.

В политика д-р Ал. Радев доби твърде късно. Той стана известен от като има с царя една тъмна и досега разправия, която повлече оставката на Даневия кабинет. Д-р Ал. Радев се постави оттогава като противник на царя и това негово поведение му спечели значителна популярност между крайните народняци[8].

В Прогресивната партия д-р Радев имаше голямо влияние. Може да се каже, че между партизаните той бе по-популярен от г. Данева. Той имаше весел нрав, прости обноски, влизаше бърже в интимност - и всичко това му създаваше приятелство даже вън от партията му. Мир на праха му![4]

Погребан е в София.[9]

Негова съпруга е видната българска общественичка Олга Радева.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички дати са в нов стил.
  2. Илюстрация Илинден, 1936, бр.76, стр.6
  3. Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67.
  4. а б в г Воля, 24 май 1911 г., брой 63, стр. 3.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 142.
  6. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  7. Енциклопедия „България“, том 5. София, Издателство на БАН, 1986.
  8. В оригинала „народи“.
  9. Парцел 29. // София помни. Посетен на 2016-01-18.
     Портал „Македония“         Портал „Македония