Димитър Гичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За музиколога вижте Димитър Гичев (музиколог).

Димитър Гичев
български политик
Димитър Гичев 
Гичев говори по време на митинг през 1933 г.
Роден: 10 декември 1893 г.
Починал: 26 април 1964 г. (70 г.)
Народен представител в:
XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Димитър Любомиров Гичев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1931 – 1932 година и министър на търговията, промишлеността и труда през 1932 – 1934 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Гичев е роден на 10 декември (28 ноември стар стил) 1893 година в село Перущица, Пловдивско. Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност, взима участие във Владайското въстание.[1]

Димитър Гичев в правителството на Александър Малинов (третият от дясно наляво).

След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920 – 1923 година е окръжен управител на Пловдив, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на БЗНС „Врабча 1“, най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 – 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.[1]

През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната Петорка (1936). През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев (2 – 8 септември 1944), заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 година затвор.[1]

Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.[2] и преминава към опозиционния БЗНС – Никола Петков.[1] През есента на 1947 година отново е арестуван,[1] а на 16 април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.[3] Цялото му имущество е конфискувано.[4]

В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори. В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва.[5]

Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.[5]


Димитър Гичев е известен с думите си, изречени пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.[5]

Димитър Гичев умира на 26 април 1964 година в София. След 36 години, в 2000 г., в градинката пред църквата Свети Седмочисленици тържествено е открит негов паметник.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 122 – 123.
  2. Недев 2007, с. 691.
  3. Недев 2007, с. 769.
  4. Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893 – 26.04.1964. // zemedelskozname.com. zemedelskozname.com, 2013. Посетен на 2013-01-012.
  5. а б в Земеделецът Димитър Гичев предпочел затвора пред сделка с БКП
Цитирани източници
Христо Статев министър на земеделието и държавните имоти (29 юни 1931 – 31 декември 1932) Константин Муравиев
Георги Петров министър на търговията, промишлеността и труда (31 декември 1932 – 19 май 1934) ---