Владимир Атанасов
Владимир Атанасов | |
български литературен историк и политик | |
Роден |
21 септември 1955 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | учител, университетски преподавател, редактор, политик, дипломат |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Софийски университет |
Публикации | „Символни полета в българската литература“ (1995) „Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация“ (2009) |
Политика | |
Партия | НДСВ |
министър на образованието и науката |
Владимир Атанасов е български литературен историк, професор, политик от Национално движение „Симеон Втори“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Атанасов Атанасов е роден на 21 септември 1955 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет. До 1986 г. е учител по български език и литература. В Катедрата по методика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет преподава от 1986 г. През 2000 г. получава научно-образователната степен „доктор“ с дисертация на тема „Поезията на Никола Вапцаров – митове, структури, прочити“, от 2002 г. е хабилитиран доцент по Методика на обучението по литература, а от 2014 г. – професор по Педагогика на обучението по литература. Води лекционни курсове по методика на литературното образование и курс по „Образование и мултикултурализъм“.[1]
От 1999 г. е главен редактор на научно-методическото списание „Български език и литература“. Член на Сдружението на българските писатели (от 1991). Има над 70 публикации в специализирания печат. Интересите му са насочени към литературната история и критика, политики, организация, отношението между половете и мултикултурния диалог в образованието, както и в областта на двустранната и многостранна дипломация по отношение на Западните Балкани.[1]
Участвал е като организатор в няколко дарителски акции, най-голямата от които е „Светът за Дарфур“ под егидата на президента на Словения.
В периода 2001–2003 г. е министър на образованието и науката[2], а от 2004 до 2008 г. – посланик в Р Словения[3][4][5][6].
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Удостоен със:
- Златен почетен знак на ЦРЧР към МОМН за принос в устойчиво развитие на европейските образователни програми в България
- Почетен знак на министъра на културата на Италия за принос в евроинтеграцията (2002)
- Почетен знак на министъра на външните работи на България за принос в присъединяването към ЕС (2007)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Автор
[редактиране | редактиране на кода]- „Символни полета в българската литература“. София: Фенея, 1995, 144 стр.
- „Теми и прочити на българската литература“. София: Дамян Яков, 1999, 200 стр.
- „Как да пишем съчинение“ (1999)
- „Техники на писането“ (2000)
- „Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация“. София: Просвета, 2009, 394 стр.
Съставител
[редактиране | редактиране на кода]- сборник „Литература и образование“ (1999),
- антология „Никола Вапцаров. Моторни песни“ (2000).
В съавторство
[редактиране | редактиране на кода]Съавтор на книгата „Българската литература – диалогични прочити“ (1994), на учебниците по литература за 7., 8., 10., 11., 12. клас и книги за учителя (1996-2001), както и на учебното помагало „Как да пишем отговор на литературен въпрос?“ (1998).
За него
[редактиране | редактиране на кода]- „Образование и медии. Сборник в чест на проф. д-р Владимир Атанасов“. София: Просвета, 2020, 566 стр.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Биография на Владимир Атанасов, министър на образованието и науката, в. „Дневник“, 22 юли 2001 г.
- ↑ Владимир Атанасов, министър на образованието Архив на оригинала от 2021-05-22 в Wayback Machine., в. „Сега“, 23 юли 2001 г.
- ↑ Указ № 260, в. „Държавен вестник“, бр. 66, 30 юли 2004 г.
- ↑ Уволнен министър приютен за посланик Архив на оригинала от 2022-10-01 в Wayback Machine., в. „Сега“, 30 юли 2004 г.
- ↑ Материалната култура и манталитетът определят успеха на словенците, интервю на Цветанка Еленкова, сп. „Европа 2001“, бр. 4, год. XIII, 2006 г.
- ↑ Указ № 261, в. „Държавен вестник“, бр. 84, 26 септември 2008 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Владимир Атанасов в Литернет
- „Владимир Атанасов: Вместо 17 000 съкратихме само 2700 учители“, интервю на Пепа Витанова, сп. „Тема“, бр. 12 (76), 24 март 2003 г.
- „Министърът: Дебатът за българското образование предстои“, интервю на Марин Бодаков, в. „Култура“, бр. 15 (2223), 12 април 2002 г.
- „Публичности, университети, незавършени дебати (Разговор на ЛВ с Владимир Атанасов, Михаил Неделчев и Румен Спасов)“, в. „Литературен вестник“, бр. 43, 19 декември 2001 г.
|
|
- Български филолози
- Български литературни историци
- Български политици след 1989
- Министри на образованието на България
- Посланици на България в Словения
- Български учители
- Български автори на учебници
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Родени в София