Владимир Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Атанасов
български литературен историк и политик
Роден
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Публикации „Символни полета в българската литература“ (1995)
„Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация“ (2009)

Проф. Владимир Атанасов е български литературен историк и политик от Национално движение „Симеон Втори“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Атанасов Атанасов е роден на 21 септември 1955 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. До 1986 г. е учител по български език и литература. В Катедрата по методика към Факултета по славянски филологии на СУ преподава от 1986 г. През 2000 г. получава научно-образователната степен „доктор“ с дисертация на тема „Поезията на Никола Вапцаров - митове, структури, прочити“, от 2002 г. е хабилитиран доцент по Методика на обучението по литература, а от 2014 г. - професор по Педагогика на обучението по литература. Води лекционни курсове по методика на литературното образование и курс по „Образование и мултикултурализъм“.[1]

От 1999 г. е главен редактор на научно-методическото списание „Български език и литература“. Член на Сдружението на българските писатели (от 1991). Има над 70 публикации в специализирания печат. Интересите му са насочени към литературната история и критика, политики, организация, отношението между половете и мултикултурния диалог в образованието, както и в областта на двустранната и многостранна дипломация по отношение на Западните Балкани.[1]

Участвал е като организатор в няколко дарителски акции, най-голямата от които е „Светът за Дарфур“ под егидата на президента на Словения.

В периода 2001-2003 г. е министър на образованието и науката, а от 2004 до 2008 - посланик в Р Словения.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Удостоен със:

  • Златен почетен знак на ЦРЧР към МОМН за принос в устойчиво развитие на европейските образователни програми в България
  • Почетен знак на министъра на културата на Италия за принос в евроинтеграцията (2002 г.)
  • Почетен знак на министъра на външните работи на България за принос в присъединяването към ЕС (2007 г.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Символни полета в българската литература“ (1995)
  • „Теми и прочити на българската литература“ (1999)
  • „Как да пишем съчинение“ (1999)
  • „Техники на писането“ (2000)
  • „Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация“ (2009)

Съставител[редактиране | редактиране на кода]

  • сборник „Литература и образование“ (1999),
  • антология „Никола Вапцаров. Моторни песни“ (2000).

В съавторство[редактиране | редактиране на кода]

Съавтор на книгата „Българската литература - диалогични прочити“ (1994), на учебниците по литература за 7., 8., 10., 11., 12. клас и книги за учителя (1996-2001), както и на учебното помагало „Как да пишем отговор на литературен въпрос?“ (1998).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Биография на Владимир Атанасов, министър на образованието и науката, в. „Дневник“, 22 юли 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]