Българска филология
Българска филология е научна (филологическа) област, която изучава езика, текстологията, литературата, обичаите, традициите, духовната култура на българите. Тя е клон на славянската филология и – в по-широк прав – на славистиката – науката за славянските езици и културата на славянските народи.
История на специалността[редактиране | редактиране на кода]
Университетската специалност „Българска филология“ е създадена в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1947 г. при разделянето на съществуващата от основаването на университета специалност „Славянска филология“ и е неин пряк наследник и правоприемник. През 1947 г. от специалността „Славянска филология“ са отделение специалностите „Българска филология“ и „Руска филология“, а под названието „Славянска филология“ вече се разбират специалностите, свързани с „малките“ славянски езици – „Полска филология“, „Чешка филология“ и „Сърбохърватска филология“, впоследствие делението продължава, настоящите специалности под названието „Славянска филология“ в СУ „Климент Охридски“ са „Полска филология“, „Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език“, „Словашка филология“, „Чешка филология“ и „Украинска филология“.
Обучението в България по специалността „Българска филология“ включва и изучаването на литературата – не само българската, но и световната. По същество, специалността е теоретичната филология (с литературна и с лингвистична част). Обучението в България (бакалавърска степен) преминава в 4/5-годишен курс (съответно в редовна/задочна форма на обучение) и завършва с писмен държавен изпит или защита на дипломна работа. В Софийския университет, студентите задължително придобиват педагогическа правоспособност. В повечето от другите университети педагогическата практика е по избор, тъй като се смята, че специалността подготвя филолози, които могат да получат педагогическа правоспособност само по желание. Според действащия учебен план в Софийския университет, задължителните учебни дисциплини са:
- Увод в общото езикознание
- Старобългарска литература
- Литература за деца и юноши
- Антропология на българите. Български фолклор
- Филологически практикум
- Българска лексикология
- Руски език
- Старогръцки език
- Увод в теория на литературата
- Старобългарски език
- Антична и средновековна литература
- Фонетика и фонология на българския език
- Западноевропейска литература
- Руска класическа литература
- Българска възрожденска литература
- Съвременен български език. Морфология
- Българска диалектология
- Славянски език
- История на българския език
- История на българския книжовен език
- Сравнителна граматика на славянските езици
- Славянски литератури
- Българска литература от Освобождението до Първата световна война
- Българска литература между двете световни войни
- Съвременна българска литература
- Съвременен български език - синтаксис
- Руска литература - XX век
- Педагогика
- Психология
- История на българския книжовен език
- Методика на обучението по български език
- Методика на обучението по българска литература
- Стилистика на българския книжовен език
- Аудиовизуални и информационни технологии в обучението
Известни професори[редактиране | редактиране на кода]
В специалността българска филология са преподавали едни от най-известните български учени-хуманитаристи, като акад. Владимир Георгиев, акад. Емил Георгиев, акад. Петър Динеков, чл.-кор. Кирил Мирчев, чл.-кор. Иван Добрев, проф. Тодор Иванов Живков и много други.
