Владимир Георгиев (езиковед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владимир Георгиев.

Владимир Георгиев
български езиковед
Роден
Починал
14 юли 1986 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Институт за български език при БАН

Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии, функционер на БКП.

Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния български правопис. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971-1986 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование
Кариера
Членства и председателства
  • Международен комитет на славистите (председател 1958-1963; заместник председател от 1963)
  • Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
  • Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965-1967; почетен председател от 1967).
  • Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
  • Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
  • Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
  • Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1932 — „Индоевропейските гутурали“ (монография)
  • 1941–1945 — „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
  • 1957 — „Тракийският език“ (монография)
  • 1958 — „Въпроси на българската етимология“ (монография)
  • 1958 — „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1958 — „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
  • 1959 — „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1960 — „Българска етимология и ономастика“ (монография)
  • 1964 — „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
  • 1966 — „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
  • 1969 — „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
  • 1977 — „Траките и техният език“ (монография)

Източници[редактиране | редактиране на кода]