Габаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Габаре
Общи данни
Население 1 120 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,11 km²
Надм. височина 240 m
Пощ. код 3265
Тел. код 09140
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 14012
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Габаре
Елена Игнатова
(ЗСАС, Евророма, БНД, ...)
Габаре в Общомедия

Га̀баре е село в Северозападна България. То се намира в Община Бяла Слатина, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира между 5 възвишения. През него минават 3 реки. В близост до селото се намират 2 язовира. Земите около селото са много плодородни.

Има изключително разнообразна растителност: много иглолистни гори, билки. Сред многобройните животински видове, често срещани са лисицата и чакалът. Много влечуги – гущери, змии. По-често срещани змии са пепелянките. По-известни представители на насекомите са бръмбарите-рогачи, които са защитени в Република България.

По-голямата част от населението вече са роми.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Габаре е открито съкровище, което се намира в музея във Враца.

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Габаре се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената религия е православното християнство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В село Габаре има средно общообразователно училище (СОУ „Христо Ботев“) със собствен физкултурен салон и компютърен кабинет, детска градина, както и читалище с голяма библиотека. [2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има 2 калета (крепости), в които има много запазени керамични съдове, метални предмети и надгробни плочи. Едното кале се намира в началото на селото, а другото в края. Стените на едното кале са сравнително добре запазени.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Руските освободители са дошли в Габаре на 01.11.1877 г. оттогава насам на този ден е събора, на който се отслужва и молебен за възпоменание и благодарност. Били са един ескадрон кавалерия(„летящия" десантен отряд) от полка на ген. Клод и пристигнали от към с.Горник през „Дреновица“. Руските воини, са водени от храбреца генерал-майор Владимир Клод, ескадрона е включвал гренадири и драгуни, а също и гвардейска конна артилерия с четири оръдия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  2. История на СОУ „Христо Ботев“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]