Соколаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Соколаре
Общи данни
Население 561 души[1] (15 март 2022 г.)
22,1 души/km²
Землище 25,396 km²
Надм. височина 166 m
Пощ. код 3258
Тел. код 09146
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 67845
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Соколаре
Николай Нинов
(ГЕРБ)

Сокола̀ре е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Соколаре граничи със селата Нивянин, Комарево, Борован и с град Бяла слатина. Селото се намира на 8 km от града в западна посока по шосето за гр. Враца. На север от Соколаре се намира село Търнава.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е доста старо, данни за него се срещат още от времето на траките. Останки от тяхното селище са намерени западно от селото при изкопи за преливник на малък язовир. Керамиката от това селище свидетелства за живот през края на бронзовата и началото на желязната епоха – средата на второто и началото на първото хилядолетие пр.Хр. През цялата желязна епоха траките са имали селище на югозапад от Соколаре в местността Илиевско бранище.[2]

През второто българско царство е основано село Соколаре от селяни със статут на соколари – хора, които отглеждали и дресирали соколи за лов на болярите. От историята на това средновековно селище започва и историята на днешното село. То е заварено от турските завоеватели в края на XIV в. с това име и е съществувало през вековете на робството чак до края на XVIII в. В един османски регистър за доганджии (соколари) от 1564 г. е записано и селото Соколаре като село на доганджии, т.е. селото е запазило своя средновековен статут да отглежда и дресира соколи.[2]

В края на XVIII в. Соколаре е плячкосано от кърджалийски банди и населението му се разбягава. Средновековната църква е опожарен, а останалите от нея камъни са пренесени от помаците в Бяла Слатина за строителство на джамия. Няколко десетилетия селото е пусто, но постепенно забягналите стари родове се завръшат и и основават село със същото име малко на изток от пепелищата на предишното Соколаре.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основна и единствена религия е православното християнство с храм „Св. Димитрий“ с енорийски свещеник Галин Каменов.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има детска градина и читалище. Има и църква в центъра на селото. Кооперацията се казва ЗППОК „Единство“. Има поща на центъра. Има и училище, но то е в неизправно състояние.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко вековни дървета в м. „Училищната градина“ – те са доста стари. Там има и извор, който в определени периоди пресъхва. В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във войните за Отечеството.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празника на селото се празнува на местния събор.

Личности, починали в Соколаре[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Нивянин (1919 – 1944), български поет-партизанин, починал в землянка в околностите на селото

Други[редактиране | редактиране на кода]

Към читалището съществува и хор за стари градски песни с ръководител Марин Митев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.