Бяла Слатина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бяла Слатина
Chital-bsl.JPG
България
43.4688° с. ш. 23.9454° и. д.
Бяла Слатина
Област Враца
43.4688° с. ш. 23.9454° и. д.
Бяла Слатина
Бяла Слатина
43.4688° с. ш. 23.9454° и. д.
Бяла Слатина
Общи данни
Население 11 679 души[1] (15 юни 2020 г.)
157 души/km²
Землище 82,383 km²
Надм. височина 99±1 m
Пощ. код 3200
Тел. код 0915
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 7702
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Климент Охридски“ 68
тел.: 0915/8-20-11
е-поща
Уебсайт www.byala-slatina.com
Бяла Слатина в Общомедия

Бя̀ла Сла̀тина е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на община Бяла Слатина.

Населението на града към края на 2019 година е 9 644 жители.[2][3][4]

Според специалисти, занимаващи се с произхода на имената (ономастици), името Слатина означава 'солен извор'.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на около 50 км североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север-североизток минава река Скът.

История на града[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото селище в центъра на Бяла Слатина е от епохата на средния неолит, втората половина на шестото хилядолетие пр.Хр. Останките от това селище са открити на самия бряг на р. Скът и се простират на юг до градската баня и до парка. Има още няколко неизследвани праисторически селища в района на днешния град. При изкопни работи за основите на читалищната сграда на югоизток от центъра на града са открити останки от селище и некропол, съществували през бронзовата епоха. Намерени са глинени съдове и един бронзов връх за кама, които се съхраняват в Националния археологически музей. На изток от града до извора Сладнѝца, бившата училищна градина, също има следи от антично тракийско селище.[5]

Видно от османски документи от периода XV – XIX в. Бяла Слатина е заварена от османската инвазия с днешното си име. Изглежда, че Бяла Слатина и целият край много са пострадали при един селски бунт против султана през 1766 г., в резултат на което много от селата били обезлюдени, а други останали с население по-малко от половината. Поради това турската администрация заселила в този район помаци от Ловешко и Тиквешко. Според един списък от 1876 г. българомохамеданите в Бяла Слатина наброяват близо 100 къщи и 156 жители (броени са само мъжете). След Освобождението помаците постепенно се изселват в Анадола.[5]

С указ № 317 от 26 юни 1880 г. Бяла Слатина става околийски център на окръг Орехово и е околия до 1959 г. на Врачанска област.[5]

Първата болница в селото е открита през 1889. През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в селото и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители.[6]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение[8][9]. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година. Илия Калканов е кметът, по чието време населеното място става град.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2016):[2][3][4]

Бяла Слатина
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2016
население 9324 13442 14951 15745 16068 15995 13832 13165 12695 12433 12289 10200
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Балканкар Мизия“ АД (не функционира)
  • „Вега стар“ ЕООД – консервна фабрика
  • „Гарант“ АД – машиностроителен завод
  • „Пионер“ АД – шивашка фабрика
  • „ТК Текс“ АД
  • „Фортуна-ФЗ“ АД
  • „Милве“ АД
  • „Рила Стил“ АД – клон (не функционира)
  • „Юнион Левъл“ АД – клон
  • „Капаска“ ООД – клон
  • Нешо Миранов ЕТ
  • „Искра“ ООД
  • „Кардинал“ ЕТ
  • „ПапасМел“ ЕАД – мелница

По време на социализма в града са работили няколко големи завода. Тогава градът бързо се е разраствал и от него държавата е печелела много. Например по-голямата част от продукцията на шивашкото предприятие „Пионер“ е изнасяна в СССР. Произвеждани са и части за мотокари. След промените от 1989 г. предприятията са приватизирани, земеделската земя е реституирана, в града остават почти всички заводи, но с много намален персонал и производство.

Общинската администрация

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметове[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Развитие 1892“

През зимата на 1892 г., по инициатива на Иван А.Цонев, главен бирник на селото, и със съдействието на Гюздо Петков и други будни хора се основава читалище и се именува „Развитие“. Читалището разполага с библиотека, художествена галерия, танцови зали и др. През годините се появяват и художествените любителски колективи като: Белослатинския театър, Детско театрално студио „Буратино“, Детска театрална школа „Лъч“, появява се и музикалното изкуство като се свормират Духовата музика, Четригласният смесен хор, Мъжка вокална група, Детски народен хор, Смесеният камерен хор, Детските вокални групи: „Мини Мис“, „Бяла Слата“, „Бони-Бон“ и Детска музикална школа, появява се и танцовото изкуство, като се създават: танцов състав „Развитие“, тогавашният ансамбъл „Пионер“, група на характерни танци, група по модерен балет, балет „Грация“. През 1983 г. е построена новата сградата на читалище „Развитие“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Гимназия „Св. Климент Охридски“
Плоча от бял пясъчник с гравирани и релефни кръстове из двора на църквата „Света Параскева“ в Бяла Слатина. Скицирана от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Китката“ е местност с дъбова горичка, намираща се край западния край на Бяла Слатина. Тя е бивш дългогодишен символ на града и общината, включен в герба на града. Горичката включва 15-ина дъбове, израснали в кръг като китка, намираща се в близкия район, известен като Агиното бранище. Към 2012 г. вече не съществува, горичката с дъбовете е унищожена.
  • Паметник на Ботевия четник Кольо Радев-Черкеза – намира се на гроба му в двора на храм „Света Параскева“.
  • Паметник на поета революционер Николай Хрелков – намира се в централния градски парк.
  • Паметник „Перката“ – паметник на загинали по време на Втората световна война съветски летци. Намира се на едно от възвишенията североизточно от града в местността „Лесопарка“. До паметник във вид на част от самолетно витло, се стига по извити бетонни стъпала от местността „Езерото“.
  • Паметник на Цола Драгойчева – намира се на централния градски площад.
  • Паметник на антифашиста Благой Монов – намира се в двора на прогимназия „Св. Климент Охридски“.
  • Паметник на военнослужещите и доброволците от града, загинали по време на Сръбско-българската война, Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. Представлява стоманобетонна конструкция, облицована с мрамор, с надпис „Българийо, за тебе те умряха!“. На 3 плочи от черен гранит са списъците с имената по азбучен ред на загиналите през войните. Построен е през 2014 година. Намира се на централния градски площад пред сградата на общинската администрация.
  • Читалище „Развитие 1892“ се намира се на площад „Демокрация“ № 1

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
  • Традиционен белослатински панаир: провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
  • Празник на Бяла Слатина: отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с решение на Общинския съвет от 2002 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бяла Слатина
Свързани с града
Стадион „Чавдар“

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  3. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  6. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 46.
  7. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  9. От Искър до Огоста

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България