Бяла Слатина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бяла Слатина
България
43.4689° с. ш. 23.9442° и. д.
Бяла Слатина
Област Враца
43.4689° с. ш. 23.9442° и. д.
Бяла Слатина
Бяла Слатина
43.4689° с. ш. 23.9442° и. д.
Бяла Слатина
Общи данни
Население 12 519 (ГРАО, 2015-03-15)*
11 227 (НСИ)
Землище 82,383 km²
Надм. височина 99 m
Пощ. код 3200
Тел. код 0915
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 7702
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Климент Охридски“ 68
тел.: 0915/8-20-11
е-поща
Бяла Слатина в Общомедия

Бя̀ла Сла̀тина е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на община Бяла Слатина.

Населението на града към края на 2011 година е 12 289 жители.[1][2][3]

Според специалисти, занимаващи се с произхода на имената (ономастици), името Слатина означава 'солен извор'[4].

Паметник „Перката“

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на около 50 км. североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север–североизток минава река Скът.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2011):[1][2][3]

Бяла Слатина
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
население 9 324 13 442 14 951 15 745 16 068 15 995 13 832 13 165 12 695 12 433 12 289
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-Одринското опълчение[5][6].

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Балканкар Мизия“ АД (не функционира)
  • „Вега стар“ ЕООД – консервна фабрика
  • „Гарант“ АД – машиностроителен завод
  • „Пионер“ АД – шивашка фабрика
  • „Белпред“ АД
  • „Фортуна-ФЗ“ АД
  • „Милве“ АД
  • „Рила Стил“ АД – клон (не функционира)
  • „Юнион Левъл“ АД – клон
  • „Капаска“ ООД – клон
  • Нешо Миранов ЕТ
  • „Искра“ ООД
  • „Кардинал“ ЕТ
  • „ПапасМел“ ЕАД – мелница

По време на социализма в града са работили няколко големи завода. Тогава градът бързо се е разраствал и от него държавата е печелела много. Например по-голямата част от продукцията на шивашкото предприятие „Пионер“ е изнасяна в СССР. Произвеждани са и части за мотокари. След промените от 1989 г. предприятията са приватизирани, земеделската земя е реституирана, в града остават почти всички заводи, но с много намален персонал и производство.

Общинската администрация

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметове[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Развитие 1892“

Театралната дейност в Бяла Слатина винаги е била тясно свързана с читалището. Най-голямата зала в читалището е една от малкото в България която има акустика излизаща от странната форма на тухлите.

Функционира читалищеРазвитие 1892“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Прог. „Св. Климент Охридски“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
  • Традиционен белослатински панаир: провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
  • Празник на Бяла Слатина: отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с решение на Общинския съвет от 2002 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бяла Слатина
Свързани с града

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Чавдар“

Футболен клуб „Чавдар“ (Западна „Б“ група)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. toponyms.wordpress.com
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832
  6. От Искър до Огоста