Божурище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Божурище
Bojurishte Culture Home.JPG
Читалище „Христо Ботев“
Общи данни
Население 5 425 (ГРАО, 2015-03-15)*
Повишение 5 619 (НСИ)
Землище  [1] km²
Надм. височина 573 m
Пощ. код 2227
Тел. код 02
МПС код СО
ЕКАТТЕ 5027
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Божурище
Аспарух Аспарухов
(ДСХ, БЗНС, ПБЖ, ПДСД)
Адрес на общината
бул. „Европа“ 85
п.к. 2227
тел.: 02 9932913
факс: 02 9933104
http://www.bozhurishte.bg
Божурище в Общомедия
Летище Божурище, юни 1917 г.
Изложбена зала на „Машиноекспорт“
Църква „Св. Троица“

Божурище е град в Западна България, административен център на община Божурище, Софийска област. Намира се в близост до градовете София, Банкя и Костинброд.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 13 km западно от центъра на гр. София, в западната част на Софийско поле. Районът е равнинен, до хълмист.

Божурище има 5619 жители според преброяването от 01.02.2013 г. Градът е сред малкото селища в България, които са увеличили населението си спрямо 1980-те години. Основната религия на населението е източно православие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на днешния град Божурище като населено място е поставено през 1897 г., когато в землището на село Гурмазово е създаден коневъден комплекс за нуждите на армията. В строево и домакинско отношение е подчинен на тогавашното Министерство на войната. Около него постепенно започва постепенно застрояване на частни и държавни сгради и така се оформя бъдещото населено място.Конско военноремонтно депо е формирано на 1.01.1897 г. в с. Гурмазово, Софийско, съгласно Височайши указ № 2/1897 г. На 1.01.1900 г. е преименувано на Ремонтно конско депо и е преместено в с. Божурище. Със Заповед № 89/1906 г. на Военното ведомство, от 1 март 1906 г. към депото е разкрито "конезаводско" отделение, което извършва селекция и собствено производство на коне. През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне "Божурище". С това наименование функционира до 1951 г. Първото условно наименование на депото е под. 9940. От 10.03.1950 г. получава военнопощенски номер 7580, а от 13.11.1950 г. – военнопощенски номер 35360–А.. Съществува и до днес под името Конно-спортна база "Ген. Крум Лекарски" .

Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него. Днес от тях са запазени само малък брой отделни екземпляри в две доказани находища, за които е в ход процедура по обявяване на защитени зони..

Община Божурище е основана през 1934 г. като "селско общинско управлние", а впоследствие претърпява промени:

  • 1949 - 31.01.1959 г.- "Селски народен съвет" .
  • 01.02.1959 - 31.03.1979 г. - "Общински народен съвет".
  • 01.04.1979 - 15.08.1997 г. "Общински народен съвет на селищна система Божурище.

При основаването си общината е включвала селата Божурище, Гурмазово, Пожарево, Пролеша и Волуяк.

През 1959 г. в състава на Съвета влизат: Божурище, махала Белица (административно към Хераково), Гурмазово- с пълномощничество, Делян (административно към Златуша), Златуша - с пълномощничество, МалаРаковица (административно към Златуша), Пожарево -с пълномощничество, Пролеша-с пълномощничество, Росоман -с пълномощничество и Хераково.

Сега съществуващата селищна система включва кметствата Гурмазово, Пролеша, Пожарево, Хераково (с Белица), Храбърско, Златуша (с Делян), Росоман и Мала Раковица.

Структурата на Съвета от 1949 е : Изпълнителен комитет и постоянни комисии по: народното здраве, търговия и услуги, народна просвета, архитектура и благоустройство и селско стопанство. Към Съвета са изградени и две помощни комисии: по безопастността на движението и учебното и професионално ориентиране. В Съвета са функционирали шест отдела: Финансов, Архитектура и благоустройство, Планиране, Военен отчет, Комплексно административно обслужване и Организационен отдел.От 1978 г. има и Съвет за изкуство и култура.

Административен център на община, гр. Божурище е от 1949г. На 15 август 1997 г., за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11.08.1997 г.[2]

Летище Божурище[редактиране | редактиране на кода]

Божурище играе важна роля в историята на авиацията в България. Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на Летище „Божурище“. През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия за София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната Централна гара на София. През август 1915 година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от Асен Йорданов[3]. Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.

След поражението на България в Първата световна война военната авиация е унищожена, но Летище Божурище продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на пощенски пратки, а през 1927 година компанията „Бунавад“ за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието Държавна аеропланна работилница, което разработва и произвежда самолети. През следващата година Аеропланното училище е преместено в Казанлък.

През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище Божурище става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943 – 1944 година. Оттам през 1943 година излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война.

През 1947 година е открито новопостроеното Летище Враждебна, което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в Доброславци е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на Организацията за съдействие на отбраната и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и парашутизъм.

След закриването на военновъздушната база Божурище продължава да бъде важен военен център, като в селото са изградени нови военни съоръжения и поделения, свързани главно с противовъздушната отбрана и зенитно-ракетните войски.

През 2005 година министърът на отбраната Николай Свинаров ликвидира летището и продава терена и сградите му на компанията „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“, в замяна на 106 апартамента. През 2008 година летището е обявено за паметник на културата.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Разположението на Божурище определя своеобразието на неговата икономика, население и атмосферата на гражданска активност и духовно присъствие на жителите. Развитието на съвременната община Божурище и на общинския център град Божурище е свързано с 3 символа: кон, символизиращ коневъдството и конния спорт, самолет – люлката на българската авиация, божур – обагрящ всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.

Стратегическото местоположение – близостта на общината до столичния град, създава добри възможности за развитие на неговата икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Едновременно с това община Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната в екологично отношение, подходящ за билкопроизводство и екотуризъм. За това значително допринася и полупланинският ѝ релеф и природо-климатични условия – мека зима и хладно лято, обуславяни от близостта на планините Витоша и Люлин. Съхраняването, продължаването и обогатяването на културните и образователните ѝ традиции, наличието на свободни терени и сграден фонд и на значителен кадрови потенциал превръщат общината в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции.

Предприятия
Полицейски участък Божурище с графити от Димитър Казаков
  • „Газстроймонтаж“ АД
  • „Спетема“ – фабрика за кафе
  • „Станков“ – мебелна фирма
  • „САКС 2000“ – мебелна фирма
  • завод „ТЕРЕМ – Ген. Вл. Заимов“ ООД
  • Логистичен парк Божурище
  • „Минстрой-металик“ АД
  • „Минстрой-инфра комерс“ АД
  • „Изток-запад“ – издателство
  • „Пасат-МН“ ООД (б. „Виста БМ“) – фабрика за химични продукти
  • „Автомотор копорация Ситроен“
  • Мелница с производителност 24 тона/час
  • Търговско-сервизен център на „Ситроен“ (най-големият в Източна Европа)
  • „Софиягаз“ ЕАД – от групата на „Овергаз“ инк.
  • „Овергаз Сервиз“ АД – от групата на „Овергаз Инк.“
  • „Полисхарт“ – преработка на вторична хартия
  • „Милмекс“ – фабрика за бонбони
  • „Шенкер“ ЕООД – международна логистична фирма
  • „Бер-Хелла“ Термоконтрол ЕООД – производство на електроника за панели на автомобилни климатици
  • „Оскар-ЕЛ“ ЕООД – електрозахранване, автоматизация, управление и контрол на технологичните процеси
  • „Неофарм“ АД – производство на хранителни добавки и витамини
  • „Ангро“ ООД – производство на строителни материали, строителна химия, бои и др.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Божурище се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград – Истанбул.

Достъп от София:

За периода от 1999 до 2003 г. в града са прокарани 23 000 m газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%. След 2003 г. е изградена първата далекосъобщителна мрежа, предоставяща Интернет достъп на крайни абонати.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Графити от Димитър Казаков върху блока срещу Читалище „Хр. Ботев“
Починали в Божурище
Други

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божурище е разположено в землището на село Гурмазово.
  2. Божурище – справка от Национален регистър на населените места на НСИ
  3. monitor.bg, 14.04.2009, Летище Божурище помни славно минало

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]