Симеоновград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симеоновград
Изглед от Симеоновград на брега на р. Марица
Изглед от Симеоновград на брега на р. Марица
България
42.0344° с. ш. 25.8319° и. д.
Симеоновград
Област Хасково
42.0344° с. ш. 25.8319° и. д.
Симеоновград
Симеоновград
42.0344° с. ш. 25.8319° и. д.
Симеоновград
Общи данни
Население 6 853 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6 712 (НСИ)
Землище 77,159 km²
Надм. височина 80 m
Пощ. код 6490
Тел. код 03781
МПС код Х
ЕКАТТЕ 47278
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Симеоновград
Милена Рангелова
(Реформаторски блок)

Симеоновград е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Харманли. Градът е административен център на община Симеоновград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на двата бряга на река Марица. Над реката има построени три моста (един железопътен и два шосейни), които свързват двете части на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Симеоновград са останките на древната крепост Констанция, датираща от късната античност (4 век). Тя се намира на възвишението Асара. Тази крепост се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от 4 век. до началото на 13 век.

Тук ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.

Идриси отбелязва, че: „град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета.

Средновековният град-крепост е превзет на 24 март 1201 г. от цар Калоян.

В местността "Чавдарова чешма" в околностите на града е разкрито селище от късната неолитна епоха, просъществувало до ранното средновековие. Спасителните разкопки през 2014-2015 г. във връзка със строителството на автомагистрала "Марица" на площ от около 200 dka въз основа на разкритата керамика доказаха, че неолитното селище се отнася към фазите III и III/IV на културата Караново, т. е. е от 2-та половина на 6-то хилядолетие пр. н. е. - 4900-4850 г. пр. н. е. Намерените субфосилни останки от палеорнитолога Златозар Боев принадлежат на 5 вида, сред които са 2 вида критично застрашени - малката белочела гъска (Anser erythropus) и голямата дропла (Otis tarda), 1 вид е застрашен - белоглавият лешояд (Gyps fulvus) и 1 вид е уязвим - скалният орел Aquila chrysaetos). Намерени са и останките от 2 домашни форми - домашна кокошка (от късната античност) и ?домашна гъска (от ранен неолит). [1]

Имената на града[редактиране | редактиране на кода]

Име Обяснение
Констанция от 4ти век пр.Хр. до 1202 г. (антично име)
Търново-Сеймен от 1872 г. до 1929 г.
Симеоновград от 1929 г. до 1946 г.
Марица от 1946 г. до 1981 г.
Симеоновград сегашно име от 1981 година

Религии[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от населението са православни християни. В Симеоновград има две църкви. Църквата „Св. Богородица“ /1827 г./ се намира в кв. Злати дол, а храмът „Св. Николай Чудотворец“ /1888 г./ се намира в центъра на града.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Симеоновград е един от първите градове в Бълагрия с ЖП Гара. Построените от Барон М.Хирш (между 1870 и 1875) железници в европейската част на тогавашната Османска империя имат обща експлоатационна дължина 1280 км. Тези, които имат пряко значение за нашите железници по-късно, са: Цариград – Белово, открита на 18 – 20 юни 1873, и Търново Сеймен (Симеоновград) – Ямбол, открита на 7 януари 1875. И двете железопътни линии са минавали през Симеоновград и именно там са се разклонявали. Т.е. Симеоновград (или Търново Сеймен, както се е наричал по онова време) е първата разпределителна гара в България.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Музей на тракийското изкуство[редактиране | редактиране на кода]

На 11 км от Симеоновград в посока Хасково се намира село Александрово. Там на 15 май 2009 г., в присъстивето на Техни Височества Акишино – принцът и принцесата на Япония, президента на България Георги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов и много гости официално е открит Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“. Той е изграден с финансова помощ от Япония, възлизаща на близо 3 млн. щатски долара.[2]

Новопостроеният Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е с разгърната застроена площ от 833.4 m².

Едната част от сградата с площ от 355 m² е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.

Експозицията дава информация за тракийската гробница – история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха ( VI – I в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.

В музея са изградени няколко взаимосвързани експозиционни модула:

  • Информационен модул – постоянна експозиция от фотоси и текстове, които представят паметника с акцент върху стенописите. Модулът съдържа фотоси от стенописите, както и кратка текстова информация за гробницата като цяло.
  • Изложбен модул от движими паметници на културата – в шест витрини са експонирани най-атрактивните тракийски движими паметници от фонда на музея в Хасково, като се акцентира върху онези, които са свързани с погребалните ритуали на траките, населявали региона.

Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено златно съкровище в света.

В контактната зона между модул 1 и 2 ще бъдат експонирани движими паметници, които отговарят на изобразените в стенописите, оръжия, елементи от конска амуниция и др.

  • Туристическо – информационен модул – чрез фотоси, текстове и карти се демонстрират най-забележителните археологически паметници в региона на Източните Родопи, Сакар планина и долината на р. Марица, дава информация за местоположението им и съдейства за разгръщането на маршрути за културен туризъм.

Останалата част на Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е обособена като модерен научноизследователски център с лаборатория и фондохранилище, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. На първо време те ще започнат с работа свързана с проблемите на консервацията и реставрацията на оригинала, а впоследствие обхватът им ще се разшири, за проучването и на други обекти.

Аудиовизуалната зала на центъра дава възможност за организирането на конференции, кръгли маси, тематични лектории и др., свързани с изследването на тракийската култура.

Община Хасково влага близо 500 хил.лв. за изграждане на техническата инфраструктура към Музея – проектиране подготовка на строителната площадка, осигуряване на електро- и водопровод, изграждане на довеждащ път с улично осветление и паркинг.

Цената за посещение на Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ в Александрово е 4 лева на човек за възрастни. Пенсионери и учащи ще плащат по 2 лева. За деца до 7 години входът е безплатен. Цената за изнасяне на беседа от екскурзовод е 6 лева. Работното време на комплекса е от 9 до 17 часа, всеки ден без понеделник.

Оригиналът на Александровската гробница[редактиране | редактиране на кода]

На 17 декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука“ край с. Александрово, община Хасково, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникална тракийска гробница от IV в.пр.Хр. с изключителни високохудожествени стенописи.

Постройката, играла ролята на храм и мавзолей, е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име е неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити досега. Уникална обаче я правят нейните стенописи, които, поне за сега, са без паралел. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.

Гробницата има дълъг над 10 м коридор и две помещения – правоъгълно и кръгло. Фигурални сцени с хора на коне и пешаци, диви и домашни животни, растителни и геометрични орнаменти покриват стените в края на коридора и в двете помещения.

Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера, изградена от прецизно изработени каменни блокове. Тя е украсена с 16, разположени един над друг пояса. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Общо 23-те човешки фигури, представени в различни моменти от живота, са ценен извор на информация за траките.

Александровската гробница е доказателство за високите художествени умения на траките и е свързващо звено в знанията ни за древността между подобни паметници в Южна Италия и Гърция. Интересът към нея от културната, научната и широката общественост в България и по света е огромен. Живописта от гробницата е изключително ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината функционират три училища: СОУ „Св. Климент Охридски“ ; ОУ „Иван Вазов“ и НУ „Отец Паисий“.

Две целодневни градини: ЦДГ „Зорница“ с разкрит филиал в с.Тянево и ЦДГ „Детство“.

Една детска ясла „Пролет“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на града е на 6 декември – Никулден.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Boev, Z. 2017. Late Neolithic and Late Antiquity avian finds of Chavdarova Cheshma (Simeonovgrad, Haskovo Region). - ZooNotes 111: 1-3 (2017) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313-9916
  2. Музей на тракийското изкуство

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България