Първомай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Първомай.

Първомай
Main street in Parvomay.JPG
Общи данни
Население 13 984 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 12 533 (НСИ)
Землище 75,485 km²
Надм. височина 134 m
Пощ. код 4270
Тел. код 03366
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 59080
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Ангел Папазов
(СДП)
Адрес на общината
ул. „Братя Миладинови“ 50, п.к. 4270 тел. 0336/6-22-01
Първомай в Общомедия
Цариградско шосе (Е80) при входа на Първомай в квартал Дебър
Цариградско шосе (Е80) при центъра на кв.Дебър – гр.Първомай

Първома̀й е град в Южна България, област Пловдив. До 1894 г. носи името Хаджѝ Елѐс, а до 1947 г. се казва Борѝсовград (кръстен е на цар Борис III по случай неговото рождение на 30 януари 1894 г.) Първомай се намира в област Пловдив и е в близост до областните градове Пловдив, Стара Загора и Хасково. Градът е административен център на община Първомай. Притежава развита лека промишленост.

Население на град Първомай (31.12.2015) – 12 533 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

  • Релефът е преобладаващо хълмисто-равнинен. Климатът е преходно-континентален с изявени температурни контрасти. Почвите са чернозем (смолници, канелено-горски, ливадно-алувиални). Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми.
  • Почвено-климатичните и хидроложки условия обуславят специализацията и развитието на производството на зеленчуци, технически култури, трайни насаждения и зърнени култури.
  • През територията на община Първомай протичат реките Марица, Каялийка, Мечка и редица по малки рекички, които се вливат в тях. Има изградени два язовира от национално значение – „Брягово“ [1] и „Езерово“, както и още тридесетина микроязовира, които гарантират необходимите количества вода за нуждите на селското стопанство и за развитието на воден и риболовен туризъм.
  • Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в селата Драгойново и Бяла река.
  • Около водните обекти са разположени разнообразни широколистни гори.
  • През територията на града преминават международния път Е 80, жп линията от Европа през София, Пловдив и Истанбул за Мала и Южна Азия, шосето от Стара Загора и Чирпан за Асеновград и Смолян. По-голяма част от пътникопотока е от транзитен характер и това обуславя възникването на редица обслужващи обекти – ресторанти, мотели, бензиностанции и газостанции.
  • Автомагистрала „Марица“ минава в близост до Първомай, но все още няма разклон за качване на магистралата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дълго време се е смятало, че град Първомай е образуван неизвестно кога през ХVI в., като най-ранният източник, споменаващ името на града, е известният джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576 г., съставен от кадията на град Татар Пазаръ – Джафер, в който регистър град Първомай е посочен под името Илиаслу от нахията Караджа даг (Сърнена гора) на каазата Филибе.

Привличането в научен оборот на един пренебрегнат досега османски документален източник от втората половина на ХV в. неоспоримо свидетелства, че град Първомай вече е съществувал като значително селище от нахията Филибе (Пловдив) и че корените на зараждането му би следвало да се търсят в периода 1365 – 1390 г., тогава, когато в земите на пловдивска Тракия са били настанени големи маси от турски заселници, преселени в района от султаните-завоеватели на Пловдивско – Мурад I Гази (1362 – 1389) и Баязид I Йълдъръм (1389 – 1402). Именно такива турски заселници образуват град Първомай, а и редица други села в общината през втората половина на ХIV в.

Въпросният османски източник от втората половина на ХV в., в който се съдържат най-ранните сведения за съществуването на града представлява подробен (муфассал) регистър от 1472 г., описващ поименно населението на санджаците Паша и Чирмен, обложено с извънреден данък за въоръжаване и екипиране на акънджийските отряди в османската армия. Въпросният регистър се съхранява във Ориенталския отдел на Софийската Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под сигнатура „ОАК 94/73“. Целият дефтер, който е частично запазен и съхранен, съдържа 73 страници, като краят му липсва.

Според султанската заповед-хюкма, издадена лично от канцеларията на султан Мехмед II (1451 – 1481) и намираща се на л. 1 от акънджийския регистър от 1472 г., се описват причините за регистрацията, начинът, по който да бъде проведена тя, ролята на местните кадии и османски административни лица в хода на провеждането ѝ и т.н.

В самата заповед-хюкма, на л. 1 от документа, във самия ѝ край е ясно посочено, че тя и акънджийският регистър са съставени и написани „...през първите 10 дни на месец реджеб 877 г. от Егира“, или във дните от 2 до 11 декември 1472 г.

В хюкмата, поместена в дефтера от 2 – 11 декември 1472 г., са посочени и районите от двата санджака, които подлежат на облагане, като те са следните: Ески Заара (Стара Загора), Йенидже Заара (Нова Загора), Акча Казанлък (Казанлък), Филибе (Пловдив), Хас кьой (Хасково) и Чирмен.По смисъла на хюкмата от всяка християнска и мюсюлманска къща в този обширен район е трябвало да се събере сумата от по 33 акчета (дребна сребърна османска монета, основна парична единица на Османската империя през периода ХIV – нач. на ХIХв.), като събраните на всеки 30 къщи общо 990 акчета следвало да се предадат на един акънджия, който пък от своя страна бил задължен да придружи военачалника Али бей във военен поход.

При описите на селищата от нахията Филибе (Пловдив) в акънджийския регистър от 1472 г. всички общо 196 на брой, е описано и податното население на „село Хаджъ Илиаслу“, т.е. днешния град Първомай (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73,л. 53б).

Всички жители на селото „Хаджъ Илиаслу“ (град Първомай) от нахията Филибе (Пловдив), описани в регистъра на акънджиите от 1472 г. до един включително са по същество само мюсюлмани.

Останалите селища от общината, описани в този най-ранен засега известен османски данъчен регистър за района на Пловдивско, както в българските, така и в турските архиви, и за наше щастие, съхраняващ се в България, същевременно и кой знае защо все още непубликуван за масово и свободно ползване, са следните: (Селища от община Първомай описани в дефтера от 1472 г.):

  • Село Козлу Деридже Геберан (село Драгойново, Първомайско) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.47б. – християни.
  • Село Куюджаклу (село Дълбок извор, Първомайско) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.49а. – мюсюлмани.
  • Село Шази Татаран (село Татарево, Първомайско – ?) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.55а. – мюсюлмани.
  • Село Кърджа Кьой (село Караджалово, Първомайско – ?) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52б. – мюсюлмани.
  • Село Хаджъ Илиаслу (град Първомай) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.53б. – мюсюлмани.
  • Село Каргалар (село Искра, Първомайско) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.61а. – мюсюлмани.
  • Село Сару Бедерлер (село Виница, Първомайско) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.61б. – мюсюлмани.
  • Село Йогуртчулар (кв.Любеново на град Първомай) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.63а. – мюсюлмани.
  • Село Чакърджълар (село Градина, Първомайско) – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.63а. – мюсюлмани.

Освен този документ с дата 1472 г.,съществува и още един османски документ от ХV в., в който се споменава град Първомай. В подробен (муфассал) регистър на тимарската ленна рая в Пловдивско и Старозагорско с дата 1489 г., съхраняван в Истанбулския Османски архив към Генералната дирекция на Държавните архиви на Република Турция в Истанбул, заведен под сигнатура „ВОА, ТD 26“, в който жителите на отделните селища са описани поименно, град Първомай е обозначен под името „село Илиаслу“ от нахията Филибе (Пловдив), като към 1489 г., през която е съставян този дефтер, градът е бил част от големия зиамет на висшия сановник от времето на султан Баязид II(1481 – 1512) Месих паша (Istanbul – BOA, TD 26,s.86).

Във разглеждания регистър от 1489 г. от община Първомай фигурира само село Йогуртчу (кв. Любеново на град Първомай – виж във Istanbul – BOA, TD 26,s.125).

Жителите и на двете селища, описани в документа от 1489 г., са само мюсюлмани. [1].

  • Най-старото документирано споменаване на град Първомай е от 1576 г. То е в регистъра на джелепкешаните в българските земи, изготвен от Джафер, кадията на Пазарджик. Сведенията за двата днешни квартала на град Първомай – Любеново и Дебър, съществували като самостоятелни селища до 1969 г., са още по стари – Любеново се споменава в турски документи от 1488 и 1576 г. като Югуртчии, а Дебър е отбелязан като Кьой де Ени Мусулман от венецианския дипломат и учен Бенедето Рамберти през 1534 г.
  • Според Музея на образованието в гр. Първомай първото училище е било изградено през 1836 г. Първи учител е поп Никола, който, освен обучението на учениците, извършва в училището и богослужения, църковни обреди – венчавки, кръщенета, опела. През 1849 г. е изграден и олтар, сградата е официално призната и осветена като църковен храм – запазената и до днес църква „Свети Димитър“.
  • 1873 г. се открива официално железопътната линия от Белово до Димитровград. Тя дава тласък на развитието на селището. Куриозът е, че жп линията е трябвало да мине през село Дервент (дн. Дебър, квартал на града), но местните дервентци отклоняват предложението, за да не заглеждат пътниците жените им. Според други източници, първенец от Дервент подкупва австрийския инженер със 100 лири, за да промени трасето на жп линията. Логиката е, че влакът щял да плаши добитъка, а искрите от локомотива щели да палят посевите.
  • За първи околийски управител през май 1879 г. е назначен Янко Копчев от Градина, тогава чирпанска околия. Назначен е и полицейски комисар, в града са разположени милиционерско-жандармерийски части – по същество въоръжените сили на Източна Румелия. Разкрит е и околийски съд (1879 г.)
  • Открита е пощенска станция на 1 януари 1881 г.
  • 1882 г. е построена болница с един лекар и 10 болнични легла, а през 1886 г. – и първата градска амбулатория.
  • 1884 г. първото кредитно учреждение – земеделска каса, прераснала по-късно в клон на БЗКБ.
  • На 18 януари 1894 г. се ражда престолонаследникът княз Борис Търновски. По начинание на местните първенци е решено да се промени името на града от турското Хаджи Елес на българското Борисовград. Идеята е подкрепена след бурен митинг и молебен. Инициативата е приета от централната власт и е одобрена с указ на българския княз Фердинанд. Селището носи името Борисовград до 1945 г.

Военна история на Първомай (Десети родопски пехотен полк)

Десети пехотен родопски полк е формиран в Хасково под името Десети пеши родопски полк с указ №61 на княз Александър I Батенберг от 23 декември 1885 г., след примирието от Сръбско-българската война (1885). В състава му влизат 10-а хасковска дружина, 8-ма пловдивска резервна дружина, 6-а пловдивска резервна дружина и 4-та пещерска дружина от Източнорумелийската милиция. На 26.01.1898 г. с Указ №13 на княз Фердинанд територията на България е разделена на шест дивизионни области, 24 полкови окръжия и 88 военни околии. Съгласно указа Хасковското полково окръжие влиза в състава на 2ра тракийска дивизионна област и обхваща Хасковска, Харманлийска и Борисовградска (дн. Първомайска) околия. С Указ № 88 от 30.12.1903 г. Десети родопски полк влиза в състава на 1-ва бригада от VIII Тунджанска дивизия с щаб в гр. Ст.Загора. Балканската война (1912 г.-1913 г.) На 17.09.1912 г. в България е обявена мобилизация. Десети родопски пехотен полк е мобилизиран в гр. Хасково. През цялата нощ на 17-ти срещу 18-ти Септември в казармите пристигат хора от селата на околиите, влизащи в състава на 10-то военно-инспекционно окръжие. На 18-ти и 19-ти Септември се раздават облекло и оръжие и на 20-ти Септември полкът е в пълния си състав. 10 Родопски полк влиза в състава на Втора армия, Осма Тунджанска дивизия, 1-ва пехотнабригада. На 25-ти Септември полка напуска Хасково под гръмкото „Ура“ на събралите се граждани и изпращачи и звуците на на марша „Шуми Марица“. На 4-ти Октомври 1912 г. войната е обявена. На 5-ти Октомври на преди разсъмване 10 Родопски полк настъпва по пътя с.Бисер-с. Белица (общ.Любимец)-с. Лозен - с.Сива река, като задачата му е да превземе връх Трите чуки, гарата в Свиленград и моста на р. Марица. Турците се опитват да вдигнат моста във въздуха, но не успяват и са отблъснати към Одрин. На 7 и 8 октомври полкът атакува турците на височините при селата Булдуркьой и Кадъркьой и ги превзема. Дава 9 жертви, а противника 60 жертви, 16 пленника, а също и военни трофеи- картечница, 20 пушки и патрони. На 09.10.12г Шукри паша- командирът на Одринската крепост, предприема нападение при позициите на полка при селата Коюнлии и Юруш. След сражения турците са отблъснати към крепостта, като отстъплението им се превръща в паническо бягство. Турските загуби пред позицията на 10 Родопски, 30 Шейновски и 51 пехотен полк са около 900 убити. 10 Родопски полк дава в сраженията 6ма убити и 70 ранени войници. На 15-ти Октомври 10 Родопски полк започва да преминава през 3 понтонни моста, силно придошлата, р.Арда. На 16-ти турците ги атакуват с 15 дружини, които са подкрепени от артилерия, но са отблъснати. През нощта на 20 октомври, в непрестанен дъжд и дълбока кал, полкът се придвижва към Източния сектор на Одринската крепост. В следващите дни полкът води боеве, като настъпва Кум дере и заема гребените на Ески Кумлук и Пачаджилар. Опитите на турците да контра-атакуват са отблъснати. В боевете 10 Родопски полк дава 41 убити и 353 ранени войници. Дружина от полка участва в пленяването на 14 000 корпус на Явер паша на 15 ноември. На 12.01.1913 г. внезапно, от разрив на сърцето, почива командирът на полка и на негово място е назначен подполковник Янков. След провала на мирните преговори в полка се получава заповед, че примирието е изтекло и артилерията започва да обстрелва Одрин. За периода 21 – 26 януари 1913 г. се водят слаби престрелки, които обаче водят до 47 ранени войници от полка. За командир на Източния сектор е назначен военния инженер ген.Георги Вазов- брат на поета Ив.Вазов. В резултат на което са предприети активни действия в сектора. Участъка на полка е зает от 29-ти Ямболски полк, а 23-ти Шипченски полк разделя своя участък с 10 Родопски полк. Точно на 27.01.1913г в 5ч. сутринта, при разместването на частите, турците предприемат атака срещу сектора и нахлуват в българските окопи. Благодарение на бързата реакция на командира на 1-ва рота на 10 Родопски полк- поручик Свраков, който усеща, че положението е критично- с натъкнат нож и викове „Ура“, той повежда ротата си напред и отблъсква с ротата си атакуващите турци, като примера на 1-ва рота е последван и от останалите роти на полка. Тази победа на борисовградци, хасковци и харманлийци струва кръвта на 42-ма убити, но врага дава 800 убити. На следващата нощ турците отново атакуват полка, като са отблъснати и не правят нови опит за атака до 10 март. Полкът дава загуби от 8 убити и 105 ранени българи. Ген.Вазов решава да атакува едновременно с изненада всички турски позиции, но главния удар да се насочи срещу фортовете Айваз баба и Айджи йолу в Изт. сектор на Одрин. През нощта на 11-ти Март ротите тихомълком се предвижват и преминават Кум дере в посока крепостта. От двете страни на 10 Родопски полк са 23-ти и 32-ри полкове. Пионерните части пробиват проходи през мрежите и загражденията и с мощно „ура“ родопци настъпват. Скоро турците са уплашени, разбити и обърнати в бягство. Превзети са позициите на турците на Маслака и Малтепе пред крепостта. Артилерията се измества незабавно напред след полка- това е един от българските приносите в световната военна история. В 7ч. на 12-ти Март турците окончателно са отблъснати зад фортовия пояс. Решено е 23-ти Шипченски полк да атакува Айваз баба, а 10 Родопски полк форта Айджи йолу. В 23.30 ч. 10 Родопски полк започва своето настъпление. Пионерските команди достигат телените мрежи и правят два прохода в тях. Турците поддържат силен огън, но поради ефективността на българската артилерия, техният огън е разсеян. Родопци атакуват през проходите и в 1.45ч на 13-ти Март 1913 г. завладяват Айджи йолу, като борисовградчани, хасковлии и харманлийци са първите стъпили в Одринската крепост. Войниците влезли във форта се размесват. Летят шрапнели. Един войник се качва да подаде сигнал с червен фенер на българската артилерия да спре обстрела на форта, но пада ранен. Друг поема фенера. След това пада и Айваз баба превзет от шипченци. Родопци пленяват и едно турско бойно знаме. Турците правят опит да си възвърнат фортовете, но са отхвърлени. Уплашеният Шукри паша-комендант на крепостта, от нахлуването на 10 Родопски полк, заповядва да се взривят складовете с храна и боеприпаси и в 8.30ч. се предава заедно с крепостта Одрин. По заповед на командващия армията 10-ти Родопски полк и 23-ти Шипченски полк получават правото първи да влязат в превзетия Одрин. На 12-ти и 13-ти Март 1913 г. при щурма на Одрин нашият полк дава 185 убити, а от болести и рани умират още 64 души.

Спомените на ген. Георги Вазов, за битката:

"...Ето най-сетне великия момент, в който ще се реши участта на тая ужасна крепост, а заедно с нея и… моята. Как може да се преживее една катастрофа! Сърцето ми се свиваше от болка!...

...След половин час се получи радостната вест от началника на дясното крило, че „Айджи йолу“ е взет още в 1 ч. и 45 мин. от 10-и Родопски полк. „Боже, благодаря ти! Ето началото на края!“... Пробивът е готов. Важното е да се там закрепим. Телеграфирах на Грънчаров да изпрати по-скоро артилерия и да подкрепи 10-и полк и с пехота от своя резерв. Изпратената артилерия проявява чудеса от доблест. Към 6 ч. преди пладне на 13-и пада после разни перипетии и „Айваз баба“. Казах си: „Боже, благодаря! Сега мога да умра!“. ...

...Развълнуван до сълзи, аз им поблагодарих с прекъсващ от вълнение глас и им казвах: „Живейте, мои деца, целувам ви, славни герои!...

...Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия."

Трима души от Борисовград са доброволци от Македоно-Одринското опълчение.

В Междусъюзническата война 10-ти пехотен полк се сражава успешно срещу сръбските войски в състава на 4-та армия на ген. Н. Ковачев в Македония, включително в голямата битка при Калиманци през юли 1913 г. Там 10-ти пехотен полк успешно контраатакува сръбските войски и им нанася тежко поражение. По време на Първата световна война борисовградчани са мобилизирани отново в 8-ма пехотна дивизия. Те превземат българската крепост Ниш на 24.10.1915 г. След това се сражават в Македония, включително на завоя на р. Черна, където през есента на 1916 г. нанасят нови тежки поражения на настъпващите сръбски войски. През 1917 – 1918 г. борисовградчани защитават фронта на Добро поле. През септември 1918 г. 10-ти Родопски полк успява да отрази многочислените атаки на сръбските и френски войски. Отстъпва позициите си след героична отбрана.

  • От 1928 г. има запазени исторически данни за наличие на съдебна институция в региона. Тогава е действал т.нар. „мирови съд“.

През април 1928 г. районът на Борисовград е засегнат от Чирпанското земетресение. Има разрушени много сгради.

  • По време на Втората световна война (1941 – 1944 г.) в община Първомай действа партизанският отряд „Ангел войвода“.

На 1 май 1945 г. на специален митинг градът е прекръстен на Първомай. Д-р Георги Славчев дава идеята. На 5 май 1945 г. излиза заповед № 9159 за преименуването на града. Има идея от софийските комунисти да бъде наречен Равниград. Местните партийни „величия“ Мильо Гаделев и Иван Чуков обаче успяват да защитят предложението на доктора. Това е третото селище в България, носещо името на 1 май след село Първомай, Петричко, и село Първомайци, Горнооряховско. Двата опита за възвръщане на старото име на града след 1989 г. се провалят поради силната съпротива на местните комунисти и съюзниците им.

  • През 1991 г. за пръв път некомунист става кмет. Това е Петър Ганев – тогава издигнат от коалицията СДС, а днес лидер на ДСБ и общински съветник. През 1995 г. „независимият“ Тодор Начев Баръмов, подкрепен от БСП, е избран за кмет на общината. Той управлява два мандата до 2003 г. През 2003 г. за кмет е избран Ангел Папазов. Тогава са проведени едни от най-оспорваните избори. На първи тур действащият кмет Т. Баръмов, подкрепян от БСП, повежда с 6763 гласа срещу 4200 на втория Ангел Папазов, издигнат от Коалиция за Първомай в състав: НДСВ, ВМРО, ССД. На втория тур на 2 ноември 2003 г. се получава пълен обрат. Ангел Папазов печели с 9020 гласа или 52,05 % срещу 8310 или 47,85 % на Т. Баръмов. Само 710 гласа обезпечават победата на Папазов.
  • През есента на 2007 г. има нови избори за кмет на общината и общински съветници. Тогава са регистрирани 9 кандидата за кмет. С 9384 гласа или 66,53% на балотажа Ангел Папазов от коалиция „Заедно за Първомайско“ (ССД и Земеделски народен съюз) е преизбран. Неговият съперник Тодор Начев Баръмов, издигнат от инициативен комитет, получава 4721 гласа или 33,47%.
  • От 16 август 2005 г. до юли 2009 г. министър на транспорта от лѝстата на БСП е първомаецът Петър Мутафчиев.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Първомай има две средни училища – Професионална гимназия по (икономика, екология, механизация, земеделие) селско стопанство „Васил Левски“ [2] и СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ [3]. Има още 2 основни училища: ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ [4] и ОУ „Георги Караславов“ [5], 2 начални училища: НУ „Христо Ботев“ [6] и НУ „Васил Левски“ [7], както и четири детски градини – ОДЗ „8-ми март“ [8], ЦДГ „Марица“ [9], ЦДГ „Пролет“ и ЦДГ „Радост“ [10].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Майски културни тържества – събитието се провежда през месец май.
  • Празник на тракийската народна музика и песен – през септември [11].
  • Месец на поезията – през октомври.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Димитър Гочев (26.04 1943г. – 20.10 2013г.), режисьор, два пъти театрален режисьор на годината на Германия (1991г., 2005г.), трикратен победител в майските "Берлински театрални срещи" (1992г., 2004г. и 2007г.), театралната награда на Берлин (2011г.)
  • Петко Добчев (1955г. – 2006г.), историк и библиограф, "Най-големият познавач на историята на правните институции", библиотеката при Висшия адвокатски съвет носи неговото име
  • Петър Иванов Динчев (1857г. – 1925г.), юрист- дипломирал се в Прага, народен представител, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на земеделието
  • Тоско Илиев (1895г. – 1971г.), юрист, оперен певец, директор на Старозагорската опера
  • Иван Георгиев Кръстев (1897г. – 1959г.), помощник министър в министерството на земеделието, професор, аргроном, член-кореспондент, декан във ВСИ и зам.-ректор на ВИХВП
  • Георги Караславов (1904г. – 1980г.), писател, белетрист, драматург, академик, народен представител, член и зам.-председател на Президиума на Народ.събрание, директор на Народния театър "Иван Вазов"
  • Слав Караславов (1932г. – 2002г.), писател, поет, белетрист, главен секретар на Съюза на българските писатели
  • Еньо Манолов (1881г. – 1961г.), юрист, председател на адвокатския съвет, кмет на Пловдив
  • Йордан Качаков (1885г. – 1934г.), юрист, народен представител, министър на правосъдието и главен прокурор
  • Петър Мутафчиев (р. 1961г.), министър на транспорта, народен преставител
  • Тезджан Наимова (р. 1987г.), лекоатлетка
  • Васил Сгурев (р. 1936г.), математик, академик, награден е с орден „Стара планина” 2-ра степен
  • Иван Чуков (1911г. – 1979г.), български партизанин и генерал-майор
  • Демир Янев (1910 г.– 1992г.), български партизанин, народен представител, министър на народната просвета
  • Ваня Петкова (1944г. – 2009г.), поетеса, писател, публицист, журналист и преводач
  • Спасимир Запрянов Балев (1979г. – 2013г.), български учен, доктор на физико-математическите науки, ядрен физик.

Култура и спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Основа на изявите в културната област са двете читалища, работещи в града – читалище „Св. св. Кирил и Методий“ [12] в гр. Първомай с филиал в кв. Любеново и читалище „Просвета“ в кв. Дебър. Към тях са изградени редица самодейни колективи: Ансамбъл за народни песни и танци, оркестър „Дионис“, оркестър „Веселите момчета“, драматични състави, фолклорни формации, група за руски песни, група за стари градски песни, библиотеки, клуб на дейците на културата и ред други, които развиват много богата дейност и изнасят концерти, представления и спектакли в града, общината, страната и дори в чужбина.
  • В областта на спорта работят няколко спортни клуба: „Борислав“, ФК „Марица-1951“ – кв. Любеново, [13] ФК „Ботев Дебър“ – по футбол; „Атлет“ – по бадминтон, „Олимп-2002“ – по тенис на маса, клубът за конен спорт „Каубой“, шахматен клуб „Дуел“. Футболният клуб „Борислав“ има записани няколко сезона в „Б“ ПФГ и добри постижения в турнирите за купата на страната. Първомай има славно минало във волейбола. Волейболът в Първомай води началото си от 1931 г. Местен отбор се е състезавал във втора „А“ ПВГ. Сериозни успехи са постигнати в леката атлетика, водомоторния спорт, хандбала и през последните години особено във бадминтона (СК „Атлет“), където са завоювани редица републикански титли.
  • Първомай разполага с голям плувен комплекс и стадион с капацитет от 5 000 места.[14]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Връх Драгойна (813 m) – прастаро тракийско селище [15]
  • с. Виница – едно от малкото естествени находища на блатно кокиче в страната[16]
  • Фосилни находки от гръбначни животни, представители на хоботните бозайници в землищата на селата Бяла река, Езерово и Православен
  • Югоизточно от село Добри дол е известното праисторическо селище „Кале“, където животът е текъл интензивно от най-дълбока древност до падането на България под турско робство.
  • Между Езерово и Драгойново е язовир „Езерово“, който предлага добри условия за риболовен туризъм.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Запазени реликви от старо време съществуват в единствения музей в града, намиращ се в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Една от основните забележителности в община Първомай се намира в село Езерово – къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса Ваня Петкова. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата, известната преводачка и журналистка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос в културния живот на селото и в региона като цяло.

Къща-музей на големия Български писател и общественик Георги Караславов къщата се намира в кв.Дебър едни от най-известните му романи са "Снаха" и "Селкор" и двата са филмирани.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]