Летница

Вижте пояснителната страница за други значения на Летница.

---

Летница
Центърът на града със сградата на общината и военния паметник
Летница 43.308972, 25.052075 Летница
Общи данни
Население	2633 души (31 декември 2025 г.) 38,4 души/km²
Землище	68,515 km²
Надм. височина	85 m
Пощ. код	5570
Тел. код	06941
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	43476
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Летница Красимир Джонев (безпартиен; 1999)
Летница в Общомедия

Лѐтница е град в Северна България. Той се намира в Ловешка област. Градът е административен център на община Летница, която обхваща селата Крушуна, Горско Сливово, Кърпачево.

По данни на НСИ в града живеят 2633 души (31 декември 2025 г.).

История

Районът на днешния град Летница е обитаван още от траките. Вероятно от IV в. пр. Хр. датира откритото там през 1963 г. сребърно тракийско съкровище.

Етимологията на името на град Летница произхожда от названието „летница" на вид пшеница, а не от „летовище“. Ако се съди по славянското селищно име и по наличието на селото в запазените османски регистри от XV век, селището е основано през среднобългарската епоха.

През XIX век Летница е център на нахия – административна единица (подобна на община), по-малка от околия, която обединява няколко села. Тя е управлявана от мюдюрин.

През Възраждането в Летница има хора, които симпатизират на революционните идеи. Селото е споменато неведнъж в кореспонденцията на Георги Раковски (1821 – 1867).

Град е от 1970 г.

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	2665	100,00
Българи	2002	75,12
Турци	32	1,20
Цигани	111	4,16
Други	156	5,85
Не се самоопределят	14	0,52
Неотговорили	350	13,13

Религия

Голяма част от жителите са православни християни.

Най-старото запазено здание в града е църквата „Свети Теодор Тирон“, която според бележки в „Евангелие поучителное“ от Тодор Хрулев (Нови Сад, 1856) е започната на 22 април 1836 г. и е осветена на 18 май 1845 г. от търновския митрополит Неофит Византийски (1840 – 1846, 1848 – 1857). Църквата в Летница е единствената в района. В нейния архив са запазени няколко необнародвани документа, които предлагат интересни данни за социално-икономическите отношения, културата, диалекта и антропонимията на жителите на Летница през XIX в. Първият български свещеник е отец Иван Лицов от с. Пресяка, Ловешко.

Стенописите са дело на дебърските майстори Наум и Ненчо Илиеви.

Икономика

Жп гарата на Летница

Община Летница се характеризира с индустриален сектор, съсредоточен предимно в преработвателната промишленост. С преструктурирането на икономиката и предвид благоприятните природни особености на региона, в общината се развива предимно селско стопанство, оранжерийно производство и свързаните с тях дейности. Почти 100% от продукцията и нетните приходи от продажби се реализират от частния сектор.

В производствения сектор на община Летница уникална ниша заема българската фирма „Уолтопия“ ООД, чийто предмет на дейност включва производство на изкуствени катерачни стени, изграждане на метални конструкции и отливане на панели и хватки.

Фирма „Летница-Индустриален парк“ АД има средносрочни планове за изграждане на индустриален парк, за продажба и предоставяне под наем на парцели и строителство на индустриални сгради.

Забележителности

Входът откъм Ловеч с табели към пещерата и водопадите

„Перла в короната“ на община Летница е природната забележителност Маарата. Намира се на 8 км от град Летница в южна посока и на 34 км в източна посока, в южната част на село Крушуна.

Карстовото плато, попадащо в територията на общината е изключително окарстено и там на едно място като под открито небе могат да се видят всички карстови форми – кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. От около 25 години те са обект на систематизирано спелеологическо изучаване. Неслучайно БАН, в частност Географският институт, и Фондация „Център по карстология“ са избрали именно района на с. Крушуна за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Това е показателно за представителността и значението на карста край с. Крушуна – еталон на защитена карстова територия в България.

Редовни събития

• През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Хотели

Хотел „Прованс“, е единствен в община Летница, изграден е през 2014 г. по европейска програма за Селските районии по мярка 312.

Други

На Летница е наречена улица в квартал „Хиподрума“ в София (Карта).

Литература

• Венедиков, Иван. Тракийското съкровище от Летница. С., Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1996 (Библиотека Културно-историческо наследство).
• Христозов, М. Столетната култура на Летница. – Читалище, 103, 1973, № 8, 34 – 35.
• Стефанов, П., йеромонах. Летница в печата на Г. С. Раковски. – Осъм [Летница], № 13, 18 юли 1978.
• Стефанов, П., йеромонах. За произхода и същността на топонима Летница. – Осъм, № 7, 11 април 1979.
• Стефанов, П., йеромонах. Възрожденският архив на църквата „Св. Теодор Тирон“ в гр. Летница. – Духовна култура, 1982, № 9, 29 – 32.
• Йонов, В., прот. Църквата „Св. Теодор Тирон“ в Летница – средище на просвета и родолюбие. – Духовна култура, 1996, № 3, 27 – 30.

Външни препратки

• Радио и телевизия в Летница
• Дарик радио Ловешка област става световна зона на планинската вода