Ненчо Илиев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ненчо Илиев.
| Ненчо Илиев | |
| български иконописец | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Баща | Илия Ненчов |
| Братя/сестри | Наум Илиев (зограф) |
Ненчо (Ненко, Нине) Илиев Ненчов Чибуков е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в мияшкото село Селце, Дебърско в семейството на зографа Илия Ненчов. С баща си 1870 година се преселва в Ловеч. В 1878 година работи с баща си и брат си Наум Илиев икони за Троянския манастир. При едно от връщанията си в Селце, изписват местната църква „Свети Илия“. В 1873 година Наум и Ненчо рисуват стенописите в църквата „Света Неделя“ в Ловеч, където в нартекса оставят надпис: „Пріложи двете кубета и олтарѧтъ съ артиката заедно господин Пенчу Павлувъ; съсъ своимъ іждівеніемъ: 1873 іунна: 10: рукописаха, Ненчу Іліевъ и братъ его Наумъ дебралій:“.[1] В църквата се пазят и две икони от братята – на Свети Спиридон и Събор Архангелски.[2]
Рисуват стенописите в „Св. св. Петър и Павел“ в Осма Калугерово, които обаче са заличени в 1934 година. Запазен е единствено договорът за изработката им. В 1870 година братята рисуват стенописите в храма „Свети Архангел Михаил“ в Осиковица,[1] позлатяват иконостаса и изписват апостолските икони.[3] Рисуват в „Свети Теодор Тирон“ в Летница и „Свети Архангел Михаил“ във Врабево, Троянско, и в „Свети Димитър“ в Кормянско, Севлиевско.[4][1]
В църквата „Свети Георги“ в севлиевското село Столът оставят надпис над един от южните прозорци: „Пріложіха, Колю Баичиувъ, Стойно Досюв, Авраамъ Петровъ, Денчо Петрув 1879 рукописаха Ненчу, ѝ, Наумъ Илїеви Дебралій“. В храма двамата рисуват стенописи на тавана и в прозоречните ниши. Забележителен е образът на Свети Роман Сладкопевец.[1]
Според Асен Василиев стенописите на Наум и Ненчо Илиеви са условни, в тях преобладават червено и сино, като има и тежки, неуравновесени тонове. Фигурите често са разкривени – наблюдават се стройни фигури с малки глави или обратно. Зографите обаче показват усет към линията, приложен в гънките на драпериите, които а сполучливи и придават приятен вид на композициите.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Ненчо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Ненчов (? – 1879) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Григор Илиев | Наум Илиев | поп Божин Илиев | Ненчо Илиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Григоров | Христо Григоров | Саве Попбожинов (1864 – 1894) | Апостол Попбожинов (? – 1923) | Иван Попбожинов | Теофил Ненчов | Стефан Ненчов | Янаки Ненчов (? – 1930) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
- 1 2 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 263.
- ↑ Църква свети Архангел Михаил, с. Осиковица // Исторически музей-Правец. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 31 декември 2015.
- ↑ Село Кормянско // Sabori.bg. Посетен на 31 декември 2015.
