Врабево

Врабево
	Врабево
	Врабево Врабево
Общи данни
Население	645 души (15 март 2024 г.); 15,1 души/km²
Землище	42,8 km²
Надм. височина	436 m
Пощ. код	5660
Тел. код	06954
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	12108
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община; – кмет	Троян; Донка Михайлова ; (БСП – Обединена левица; 2011)
Кметство; – кмет	Александрина Георгиева Игнатова
	Врабево в Общомедия

Врабево е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.

География

Село Врабево може да бъде открито в центъра на триъгълника между градовете Троян, Ловеч и Севлиево. Земите на Врабево граничат със землищата на селата Добродан, Стефаново, Дамяново, Дебнево, махалата Маргатина. Врабево е естествен център на околните села и поради функциониралата до няколко години преди 2006 г. гимназия.

Намира се в Предбалкана, като съчетава възможностите на равнината и на планината. Климатът предпоставя възможността за развитието на всички срещани в България фиданки.

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	779	100,00
Българи	433	55,58
Турци	11	1,41
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	333	42,74

История и име

Като населено място Врабево е възникнало по време на военните действия, водени от братята Асен и Петър през 1185 – 1187 г.(по съхранени писмени данни в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методи“). В земите на сегашното село се смята, че е станала една от многото размени на военнопленници и голяма част от тях са пожелали да останат (територията на селото е влизала във владенията на търновските боляри). Предполага се, че името на местността „Робово бърдо“, която е разположена малко на север от Гяур баир идва точно от тази размяна – на „роби“, т.е. военнопленници. Една от версиите относно името на селото също е свързана с „робския“ характер на първите му заселници – смята се, че се е наричало „Рабево“, от „раби“ (роби; по-късно буквата „В“ е била прибавена като сливане на предлога „в“ с първоначалното име). В подкрепа на достоверността на това твърдение са и многото имена на местности: Царска чешма, Царевец, Каля/Калоянова/ черква...

Културни и природни забележителности

църквата „Свети Архангел Михаил“, построена повече от 110 години преди 2006 г. с труда и спомоществованието на населението от селото. Стенописите са дело на дебърските майстори Наум и Ненчо Илиеви.^[3]
от старото килийно училище са останали само снимки.
интересни в архитектурно отношение сгради
- всестранна кооперация „Взаимопомощ“ с часовникова кула
- гимназията
- Ветеринарната лечебница
- фамилна къща „Попов“
- къщите на фамилиите Иванджийски, Балеви, Далекови, Караиванови, Толекови, Коеви, Данчеви, Доковски – оттук са и корените на именитата българска адвокатка Даниела Доковска – която оглавява от 2008 г. и висшия адвокатски съвет и сестра ѝ Павлина Доковска – пианист, Керкенезов, Йочевски, Михови, Лафчийски, Тутекови, Топузови, Стратеви, Рошковски, Хаджийски, макар и позападнали, са своеобразно свидетелство за архитектурата в едно българско село от началото на миналия век.
духовата музика, създадена през 20-те години на миналия век от Никола Цонков Заяков
известни местности: Гяур Баир, Барковец, Двата гроба, Ледево, Купито, Въртешница, Каля Черква, Курдова могила, Урунконак, Царската чешма, Царевец, Ламбанка, Пладнището.
надгробните паметници на Христо Ц. и Стоян Ц.Заякови. Това са двама братя, загинали по фронтовете на Балканската война, живели разделени и в коренно различно финансово състояние. Единият паметник е от мрамор, другият от ронлив камък. До известно време преди 2006 г. паметниците са се намирали в черковния двор, след което са преместени в началото на гробищата.

Редовни събития

Врабево отбелязва своя празник със селски събор всяка есен на празника на Св. Архангел Михаил, по името на черквата. Великден се празнува с организирана програма от песни и танци на площада.

Личности

Подредени по първо име и фамилия:

проф. Аксиния Джурова, изкуствовед, теоретик и историк на изкуството
Ангел М. Заяков, композитор, хоров диригент, дългогодишен учител по музика
Атанас Йонков, дългогодишен ген. директор на БМФ до 1993 г.
доц. д-р Бойко М. Пенков – първият избран от парламента председател на УС на НЗОК
Борис Бакалов, композитор, хоров диригент и дългогодишен учител по музика.
проф. Борис Боев, историк
арх. Борис Боев /Дядо Бойчо/, зам.министър в няколко правителства преди 10.11.89
инж. Борис Мареков, директор на представителството на МОТО ПФОЕ в България
Валентин Заяков, спортен деятел, президент на Българската асоциацията по плажен волейбол, президент на Българската Федерация по Волейбол ('92-'99), член на съдийската комисия към Световната Федерация по Волейбол (FIVB), генерален секретар на Българския Олипийски Комитет ('95-'99).
Васил М. Босев, политик, ръководител на катедра във ВА „Г.С.Раковски“
Васил Караиванов, лекоатлет, майстор на спорта, шампион на троен скок
Васил Киров Митков (1909 – 1991) – създал първия промишлен кожарски цех във Врабево и пенсионно осигурявал работниците си. Притежател на първия спортен велосипед във Врабево, първия мотоциклет „Сакс“, първия радиоапарат „Ореон“ и отгледал първия кон за спортна езда. Първият му син Васил Василев Киров (1934 – 2009) става един от най-добрите кожари в България и участвал в пускането на кожарски заводи в Алжир и Танзания.
Веселин В. Заяков, политик, доцент в ТУ-Русе,
Веска Коева (Толекова по баща) – уважаван дългогодише педагог и общественик
Георги Петров Георгиев – доцент по Социална педагогика – теория и методика на ресоциализацията и методика на превантивно-корекционната дейност, доктор по педагогика, преподавател в катедра „Педагогика“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Гергина М. Тошкова /Бончевска/, тъкачка на китеници, народен майстор
Даниела Стефанова Доковска – адвокат и сестра на Павлина Стефанова Доковска – Пианист
Добри Джуров, политик, дългогодишен военен министър, армейски генерал
Добри М. Пенков – първият кореспондент на регионални и национални печатни медии от селото
Иван Гадевски, актьор, директор на Плевенския драматичен театър
Иван Иванджийски, директор на Студия за документални филми, посланик в Полша, 60-70-те години на миналия век.
проф. Иван Койнаков, ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“
ст.н.с. д-р инж. Иван Найденов Караиванов, публикувал десетки трудове в областта на железопътния транспорт на България
Иван Михайлович Молдован /Иван Михов/, опълченец, загинал в боевете на Шипка
Иван Недялков, опълченец от I рота на 8-а дружина, заселил се след Освобождението във Врабево, родом от с. Зла река
д-р на философските науки Иван Ст. Тутеков, политик, министър, с най-голяма заслуга за откриване на гимназия във Врабево
Иван Цонков – наставникът на оперната прима Гена Димитрова, хоров диригент
Константин Йоакимов Коев – Доктор на Науките; Директор на ИПЗЖ, Института за Плнаински Земеделие и Животновъдставо, Гр Троян, Общественик, награден от Световния съвет за защита на мира
Красимир Иванджийски (1947 – ), журналист, издател, политик; собственик и гл. редактор на в. „Строго секретно“ (роден във Врабево)
проф. Марин Д. Пенков – почвовед, ръководител на катедра в МГИ
доц.д-р Милко Стоянов Палангурски – ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Минко Станев /Карата/- анархокомунист, убит в 1935 г. край мина Плачковци.
Минко Христов, депутат в XXXVIII народно събрание 1997 – 2001 г., парламентарна група на ОДС
Михо В. Заяков – спонсор и спомоществовател на българските културни институции в Будапеща / Унгария /
Найден Василев Караиванов – дългогодишен учител и Председател на читалище „Надежда“ в селото, съден, но признат за невинен от Народния съд и преследван от местните комунисти
Найден Ангелов Найденов – учител по литература в с. Врабево от 1955 до 1963 г. Изключен от Соф. университет заради попския си произход, но реабилитиран и превърнал се в деятел на културата от национално значение.
Никола Василев Никовски – Гемиджия – с уникалния си талант да предсказва времето и ненадминатата си работливост, с която е помагал на всички свои съселяни на добронамерени приятелски начала.
д-р Найден Иванов Толеков, хирург-уролог, създател на Урологично отделение в Окръжна болница – Велико Търново, автор на изобретения и рационализации в областта на урологията.
Николай Заяков, поет и публицист
Павел Боржуков, испанист и поет
Пенко Толеков /Даскала – Първият среднист на с. Врабево; Завършил гимназия в гр. Плевен; Първият учител с учителска правоспособност на с. Врабево; 20 години председател, касиер и деловодител на обществени начала, без заплата на кооперация ‘Взаимопомощ’ от 1912 до 1932 год; Най-активен участник за откриване на прогимназия в с. Врабево; Дълги години председател на читалището/
Пенчо Далеков, Спас Пенов, Марин Ц. Петков, Христо Влашки, Димитър /Дико/ Кутровски, Марин Колев, Томи Томев – автори в различно време на книги за историята на Врабево.
Петър Вълчев Топузов, първият врабевенин, завършил средно образование
инж. Радион Доков, политик, зам. министър в последното правителство преди 10 ноември 1989 г.
Светослав Л. Топузов, майстор на спорта, шампион на троен скок
Станчо Хаджистанчев Врабевски – председател на тетевенския революционен комитет, сподвижник на В. Левски
Трифон Матев Ковачев, първият, роден във Врабево, учител във врабевското училище, 1893 г.
Христо Касалийски, спортен журналист и коментатор
капитан Христо Сп. Колев, военен летец, загинал през 1966 г. край с. Перущица
полк. Христо М. Тошков, военен, автор на „Боен устав на пехотата“

Групи хора

Учители: Цанко и Лальо Топузови; Васил, Цонко и Дафина Тутекови; Иван и Дора Спасови; Стефана Попова; Найден Караиванов;
Любка и Марин Михови; Нанко Нанков, Минчо Данчев; Коса Койнакова; Бориса Марекова; Йорданка Джурова; Стефана Димитрова; Стоян Ст. Заяков – първият директор на гимназията, след това Начлник Просвета в Окръжния съвет във Велико Търново; Мита Заякова; Григор Ватев; Христо Тошков

Дисиденти

Стефан В. Тутеков, дисидент, съден, преследван и убит от тоталитарния режим
Васил Ив. Добрев /Янката/, дисидент, съден, преследван и убит от тоталитарния режим
Илия Ст. Илиев, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим, починал
Христо Любомиров Ковачев, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим, починал
Димитър Ив. Попов /Серин/, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим
Георги Ал. Генков, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.

Външни препратки

www.vrabevo.com

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-2] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[Василиев_262-3] Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.

[1]

[2]

[3]