Врабево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Врабево
Общи данни
Население 746 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42,8 km²
Надм. височина 410 m
Пощ. код 5660
Тел. код 06954
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 12108
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Врабево
Иван Карагьозов
(ГЕРБ)

Врабево е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Врабево може да бъде открито в центъра на триъгълника между градовете Троян, Ловеч и Севлиево. Земите на Врабево граничат със землищата на селата Добродан, Стефаново, Дамяново, Дебнево, махалата Маргатина. Врабево е естествен център на околните села и поради функциониралата до няколко години преди 2006 г. гимназия.

Намира се в Предбалкана, като съчетава възможностите на равнината и на планината. Климатът предпоставя възможността за развитието на всички срещани в България фиданки.

История и име[редактиране | редактиране на кода]

Като населено място Врабево е възникнало по време на военните действия, водени от братята Асен и Петър през 1185-1187 г.(по съхранени писмени данни в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методи“). В земите на сегашното село се смята, че е станала една от многото размени на военнопленници и голяма част от тях са пожелали да останат (територията на селото е влизала във владенията на търновските боляри). Предполага се, че името на местността „Робово бърдо“, която е разположена малко на север от Гяур баир идва точно от тази размяна – на „роби“, т.е. военнопленници. Една от версиите относно името на селото също е свързана с „робския“ характер на първите му заселници – смята се, че се е наричало „Рабево“, от „раби“ (роби;по-късно буквата „В“ е била прибавена като сливане на предлога „в“ с първоначалното име). В подкрепа на достоверността на това твърдение са и многото имена на местности: Царска чешма, Царевец, Каля/Калоянова/ черква...

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • църкватаСвети Архангел Михаил“, построена повече от 110 години преди 2006 г. с труда и спомоществованието на населението от селото. Стенописите са дело на дебърските майстори Наум и Ненчо Илиеви.[1]
  • от старото килийно училище са останали само снимки.
  • интересни в архитектурно отношение сгради
    • всестранна кооперация „Взаимопомощ“ с часовникова кула
    • гимназията
    • Ветеринарната лечебница
    • фамилна къща „Попов“
    • къщите на фамилиите Иванджийски, Балеви, Далекови, Караиванови, Толекови, Коеви, Данчеви, Доковски – от тук са и корените на именитата българска адвокатка Даниела Доковска – която оглавява от 2008 г. и висшия адвокатски съвет и сестра ѝ Павлина Доковска – пианист, Керкенезов, Йочевски, Михови, Лафчийски, Тутекови, Топузови, Стратеви, Рошковски, Хаджийски, макар и позападнали, са своеобразно свидетелство за архитектурата в едно българско село от началото на миналия век.
  • духовата музика, създадена през 20-те години на миналия век от Никола Цонков Заяков
  • известни местности: Гяур Баир, Барковец, Двата гроба, Ледево, Купито, Въртешница, Каля Черква, Курдова могила, Урунконак, Царската чешма, Царевец, Ламбанка, Пладнището.
  • надгробните паметници на Христо Ц. и Стоян Ц.Заякови. Това са двама братя, загинали по фронтовете на Балканската война, живели разделени и в коренно различно финансово състояние. Единият паметник е от мрамор, другият от ронлив камък. До известно време преди 2006 г. паметниците са се намирали в черковния двор, след което са преместени в началото на гробищата.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Врабево отбелязва своя празник със селски събор всяка есен на празника на Св. Архангел Михаил, по името на черквата. Великден се празнува с организирана програма от песни и танци на площада.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Цонков – наставникът на оперната прима Гена Димитрова, хоров диригент
  • Д-р на философските науки Иван Ст. Тутеков, политик, министър, с най-голяма заслуга за откриване на гимназия във Врабево
  • Добри Джуров, политик, дългогодишен военен министър, армейски генерал
  • Васил М. Босев, политик, ръководител на катедра във ВА „Г.С.Раковски“
  • проф. Иван Койнаков, ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“
  • проф. Борис Боев, историк
  • полк. Христо М. Тошков, военен, автор на „Боен устав на пехотата“
  • капитан Христо Сп. Колев, военен летец, загинал през 1966 г. край с.Перущица
  • Иван Гадевски, актьор, директор на Плевенския драматичен театър
  • Николай Заяков, поет и публицист
  • Минко Христов, депутат в 38-то Народно събрание 1997-2001 г.,парламентарна група на ОДС
  • Проф. Аксиния Джурова, изкуствовед, теоретик и историк на изкуството
  • Васил Караиванов, лекоатлет, майстор на спорта, шампион на троен скок
  • Светослав Л. Топузов, майстор на спорта, шампион на троен скок
  • Павел Боржуков, испанист и поет
  • Христо Касалийски, спортен журналист и коментатор
  • Учители: Цанко и Лальо Топузови; Васил, Цонко и Дафина Тутекови; Иван и Дора Спасови;Стефана Попова; Найден Караиванов;
  • Пенко Толеков /Даскала - Първият среднист на с. Врабево; Завършил гимназия в гр. Плевен; Първият учител с учителска правоспособност на с. Врабево; 20 години председател, касиер и деловодител на обществени начала, без заплата на кооперация ‘Взаимопомощ’ от 1912 до 1932 год; Най-активен участник за откриване на прогимназия в с. Врабево; Дълги години председател на читалището/
  • Веска Коева (Толекова по баща) – уважаван дългогодише педагог и общественик
  • Константин Йоакимов Коев – Доктор на Науките; Директор на ИПЗЖ, Института за Плнаински Земеделие и Животновъдставо, Гр Троян, Общественик, награден от Световния съвет за защита на мира
  • Любка и Марин Михови; Нанко Нанков, Минчо Данчев; Коса Койнакова; Бориса Марекова; Йорданка Джурова;Стефана Димитрова; Стоян Ст. Заяков – първият директор на гимназията, след това Начлник Просвета в Окръжния съвет във Велико Търново; Мита Заякова; Григор Ватев; Христо Тошков
  • Найден Василев Караиванов – дългогодишен учител и Председател на читалище „Надежда“ в селото, съден, но признат за невинен от Народния съд и преследван от местните комунисти
  • Добри М. Пенков – първият кореспондент на регионални и национални печатни медии от селото
  • проф. Марин Д. Пенков – почвовед, ръководител на катедра в МГИ
  • доц. д-р Бойко М. Пенков – първият избран от парламента председател на УС на НЗОК
  • Минко Станев /Карата/- анархокомунист, убит в 1935 г. край мина Плачковци.
  • Никола Василев Никовски – Гемиджия – с уникалния си талант да предсказва времето и ненадминатата си работливост, с която е помагал на всички свои съселяни на добронамерени приятелски начала.
  • Найден Ангелов Найденов – учител по литература в с. Врабево от 1955 до 1963 г. Изключен от Соф. университет заради попския си произход, но реабилитиран и превърнал се в деятел на културата от национално значение.
  • арх. Борис Боев /Дядо Бойчо/, зам.министър в няколко правителства преди 10.11.89
  • Атанас Йонков, дългогодишен ген. директор на БМФ до 1993 г.
  • ст.н.с. д-р инж. Иван Найденов Караиванов, публикувал десетки трудове в областта на железопътния транспорт на България
  • Гергина М. Тошкова /Бончевска/, тъкачка на китеници, народен майстор
  • инж. Радион Доков, политик, зам. министър в последното правителство преди 10.11.1989 г.
  • Ангел М. Заяков, композитор, хоров диригент, дългогодишен учител по музика
  • Борис Бакалов, композитор, хоров диригент и дългогодишен учител по музика.
  • Михо В. Заяков – спонсор и спомоществовател на българските културни институции в Будапеща / Унгария /
  • Пенчо Далеков, Спас Пенов, Марин Ц. Петков, Христо Влашки, Димитър /Дико/ Кутровски, Марин Колев, Томи Томев – автори в различно време на книги за историята на Врабево.
  • Станчо Хаджистанчев Врабевски – председател на тетевенския революционен комитет, сподвижник на В. Левски
  • Иван Михайлович Молдован /Иван Михов/, опълченец, загинал в боевете на Шипка
  • Иван Недялков, опълченец от I-ва рота на 8-ма дружина, заселил се след Освобождението във Врабево, родом от с. Зла река
  • инж. Борис Мареков, директор на представителството на МОТО ПФОЕ в България
  • Трифон Матев Ковачев, първият, роден във Врабево, учител във врабевското училище, 1893 г.
  • Петър Вълчев Топузов, първият врабевенин, завършил средно образование
  • Валентин Заяков, спортен деятел, президент на Българската асоциацията по плажен волейбол, президент на Българската Федерация по Волейбол ('92-'99), член на съдийската комисия към Световната Федерация по Волейбол (FIVB), генерален секретар на Българския Олипийски Комитет ('95-'99).
  • Веселин В. Заяков, политик, доцент в ТУ-Русе,
  • д-р Найден Иванов Толеков, хирург-уролог, създател на Урологично отделение в Окръжна болница – Велико Търново, автор на изобретения и рационализации в областта на урологията.
  • Иван Иванджийски, директор на Студия за документални филми, посланик в Полша, 60-70-те години на миналия век.
  • Красимир Иванджийски, собственик и гл. редактор на в. „Строго секретно“
  • Даниела Стефанова Доковска – адвокат и сестра на Павлина Стефанова Доковска – Пианист
  • гл. ас. д-р Георги Петров Георгиев -преподавател в катедра „Педагогика“ при ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“
  • доц.д-р Милко Стоянов Палангурски – ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ при ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“
  • Васил Киров Митков (1909-1991) – създал първия промишлен кожарски цех във Врабево и пенсионно осигурявал работниците си. Притежател на първия спортен велосипед във Врабево, първия мотоциклет „Сакс“, първия радиоапарат „Ореон“ и отгледал първия кон за спортна езда. Първият му син Васил Василев Киров (1934-2009) става един от най-добрите кожари в България и участвал в пускането на кожарски заводи в Алжир и Танзания.

Десиденти:

  • Стефан В. Тутеков, дисидент, съден, преследван и убит от тоталитарния режим
  • Васил Ив. Добрев /Янката/, дисидент, съден, преследван и убит от тоталитарния режим
  • Илия Ст. Илиев, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим, починал
  • Христо Любомиров Ковачев, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим, починал
  • Димитър Ив. Попов /Серин/, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим
  • Георги Ал. Генков, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 262.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]