Голяма Желязна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Голяма Желязна
България
42.9667° с. ш. 24.4667° и. д.
Голяма Желязна
Област Ловеч
42.9667° с. ш. 24.4667° и. д.
Голяма Желязна
Общи данни
Население 573 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 45,657 km²
Надм. височина 502 m
Пощ. код 5670
Тел. код 06957
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 15703
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Голяма Желязна
Иван Христов
(БСП)

Голяма Желязна е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се във Васильовската предпланина на Стара планина, на границата на общините Угърчин и Троян. Разстоянието до общинския център Троян е 32 км. През селото преминава река Топля (приток на Калник), която извира от едноименната пещера. Основни махали са: Бърдене, Централна, Мюсюлманска, Мочурака, Топля, Късера, Кузуря, Лъките, Разсадищата, Испирско, Радьово, Селски дол, Радей, Суха долчина, Чолдарско, Чиря. Част от землището на Голяма Желязна е заета от язовир "Сопот" (всъщност по-голямата част от язовира е в землището на Голяма Желязна). Язовирът е завършен през 1961 г. [1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите следи от човешко присъствие на територията на селото са находки от неолита в пещерата Топля. Край селото се е добивала и обработвала желязна руда, откъдето идва и името на селото. За първи път то се споменава в османски документи от XV век под името Зелезна. През XVII век, след потушаването на Чипровското въстание се заселват бежанци от рударския район на Чипровци, които традиционно се се занимават с добив и обработка на желязо. Находището на желязна руда се намира в местността Енча, в землището на селото. В наши дни находището не се експлоатира поради факта, че запасите от руда в него са недостатъчни. Легендата за основаването на селото гласи, че първоначално то се е наричало Браилица и се е намирало в м. Няголовото. Преди около 300 години се премества заради изтощаване на почвата. Новото му местоположение било в района на днешната махала Бърдене. Това било и наименованието на новото селище. Според преданието то бива засегнато от чумна епидемия и за да се спаси, населението е принудено да се крие. Тогава чумата бива заорана от двама братя-близнаци с два вола-близнаци в м. Чумин кръст. След това селото продължава да съществува спокойно и дори се замогва благодарение на пътя Варна-Дубровник, на който се намира. Развитието на търговията започва да носи големи приходи за населението. Благоденствието на селото обаче предизвикало вниманието на жителите на околните селища. Бърденци били обвинени в убийството на боримска кадъна, извършено в Борима от самите турци, които тайно захвърлили тялото в бърденските обори. Страхът от отмъщение за мнимото престъпление принудил бърденци да се разселят. Те се разделили на три групи. Според друга версия отмъщението се състояло, като част от българите били избити, а къщите им - изгорени. Част от бърденци се преселили в Пловдивско, а други се установили в близката местност Желязна. Така били положени основите на съвременното село Голяма Желязна. Третата група забягва вРумъния[2] .

Мъже от Голяма Желязна участват както в борбите за освобождение от Османската империя,така и във войните за национално обединение на България. При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голяма Желязна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно православие. Част от жителите са мюсюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото се намира неговото Кметство. През 1899 г. е основано читалище "Развитие",а от 1976 г. то разполага с нова сграда,в която се помещава и до днес.Още през 1862 г. е открито училище и в селото започва дълга училищна традиция,която обаче е прекратена в наши дни със закриването на основното училище "Цано Станчев". Каменната църква „Св. Всях Светих“ е осветена през 1857 г., а наскоро беше реставрирана.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Околностите на селото са били обитавани от дълбока древност, а доказателство за това са множеството изкуствени могили в неговото землище: могилите в мюсюлманската махала (три на брой), Топ кория, могилите в м. Лъките, тези в м. Говедарски рът (разрушени от иманяри) и др. Забележителност е и сградата на църквата, построена през 1857 г. Други обекти с културно и археологическо значение са старата и новата сгради на читалището, селищната могила в м. Петър, праисторическата леярница (пак там), множество стари къщи, Говедарската къща (там се е намирало първото училище), войнишкият паметник-чешма (в памет на загиналите в двете и двете световни войни), оброците ( в м. Сойчинско, в м. Торището, в м. Черковището и др.), м. Манастиря, където има останки от стар манастир и т.н. Най-известните природни забележителности са пещерите Топля и Яловица, скалата Купена (до Топленската пещера), Момски камък и т.н. Понастоящем голям интерес представлява и язовир „Сопот“,който предлага добри условия за риболов и водни спортове.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Трифон Стоянов. Под сенките на вековния дъб. С., 1937.
  • Григоров, М. Фолклор от с. Голяма Желязна, Троянско. - Български фолклор, 1996, № 5-6, 132-142.
  • Бъчварова, А. Жилищно-производствен комплекс до с. Голяма Железна, Троянско. – Поселищни проучвания, 1999, № 2, 37-44.
  • Съева, М. Битът и говорът на село Голяма Желязна, Троянско. Велико Търново, 2000.
  • Станева, Д. Новата "обредна" култура в с. Голяма Желязна, Тетевенско. - Годишник на Асоциация „Онгъл“, т. 2, год. IІ. Култ и обредност. Ред. Р. Малчев и др. С., 2001.
  • Странски, Ст. Д. Ние. С., 2001.
  • Малчев, Р. Система на свещените места в землището на село Голяма Желязна, Троянско (Състояние през 80-те години на XX в.). - Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 5. Русе, 2008,

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Битът и говорът на село Голяма Желязна, Троянско“ от Милка Съева (ВТ., 2000)
  2. „Битът и говорът на село Голяма Желязна, Троянско“ от Милка Съева (ВТ., 2000)
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]