Община Троян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Троян
Map of Troyan municipality (Lovech Province).png
Общи данни
Област Област Ловеч
Площ 888.84 km²
Население 32 425 души
Адм. център Троян
Брой селища 22
Управление
Кмет Донка Михайлова
(БСП)
Общ. съвет 29 съветници
   БСП (10)
   ГЕРБ (10)
   ИЗБОР ЗА ТРОЯН (5)
   ВМРО (2)
   ДПС (2)

Община Троян се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната и югоизточна част на Област Ловеч. С площта си от 888,839 km2 заема 2-ро място сред 8-те общините на областта, което съставлява 21,53% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Южната част на общината, приблизително на юг от линията Шипково, Троян и Черни Осъм се заема от северните разклонения на Троянска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат реките Бели и Черни Осъм и техните притоци. Тук на границата с община Карлово се издига първенецът на планината и на общината връх Левски (Амбарица 2166 m).

Останалата част на общината попада в пределите на Средния Предбалкан. От запад на изток, северно от горепосочената линия се простират части от три орографски единици. Западната част на община Троян се заема от източните разклонения на най-високата планина на ПредбалканаВасильовска планина (връх Васильов 1490 m). В най-южната си част, югозападно от село Шипково тя се свързва с Троянска планина посредством високата седловина Богое.

Източно от Васильовска планина, от двете страни на река Осъм са разположени Троянските височини (Троянския балкан). На юг те достигат до описаната вече линия между Средна Стара планина и Средния Предбалкан, на север опират до долините на Сухата река и Малката река, съответно ляв и десен приток на Осъм, а на изток – до проломната долина на река Видима.

Източно от долината на река Видима в пределите на общината се простират крайните западни части на мощния Черновръшки рид. Неговата максимална височина е връх Церовица (788 m), разположен североизточно от село Гумощник, на границата с община Севлиево.

Районите разположени северно от долините на Сухата река и Малката река, до границата с общините Угърчин и Ловеч се заемат от южните склонове на дългите и тесни Микренски височини. Максималната им височина връх Пашаалан (875 m) се издига на около 4-5 km северно от село Борима.

В североизточният ъгъл на община Троян, в района на селата Врабево и Дебнево се простират крайните западни части на Севлиевското поле. По южната му периферия протича река Видима и тук в нейното корито, североизточно от село Дебнево се намира най-ниската точка на общината – 290 m н.в.

Води, климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Троян попада в три водосборни басейна – на реките Осъм, Янтра и Вит.

Близо 80% от площта ѝ спада към водосборния басейн на река Осъм. Тя се образува в северната част на град Троян от сливането на двете съставящи я реки Бели Осъм (28 km) и Черни Осъм (36 km). Те водят началото си от Троянска планина и текат в тесни, дълбоки и гористи долини със стръмни склонове. Дължината на същинската река Осъм в пределите на общината е около 15 km. След образуването си тя протича в сравнително широка алувиална долина през Троянските височини (Троянския балкан), след което проломява Микренските височини и южно от село Лешница напуска общината и навлиза в община Ловеч. Основни притоци на река Осъм на територията на община Троян са реките: леви – Бели Осъм, Команска река и Сухата река; десни – Черни Осъм и Малката река.

Източната част на община Троян се отводнява от река Видима и нейните притоци. Тя протича с част от средното си течение като образува проломна долина между Троянските височини (Троянския балкан) и Черновръшкия рид. При село Дебнево навлиза в крайната югозападна част на Севлиевското поле, напуска общината и на територията на община Севлиево се влива отляво в река Росица, която от своя страна е ляв приток на Янтра. Основен приток на Видима в пределите на общината е река Червещица.

Крайните западни части на община Троян принадлежат към водосборния басейн на река Вит. Те се отводняват от десният ѝ приток река Калник и нейните малки притоци и дерета. Река Калник води началото си от Микренските височини и тече в западно посока в широка долина. На нея е изграден големият язовир Сопот. По-голямата част от язовира е на територията на община Троян, а долната му част и преградната стена са в община Угърчин.

Климатът е умерено-континентален с изразено планинско влияние, с четири годишни времена, без мъгли и силни ветрове. Валежите са над средните за страната, снежната покривка се задържа около 50 дни в годината.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите дървесни видове са: дъб, явор, ясен, габър, топола и букови гори. Разнообразието на релефа и растителността е създало благоприятни условия за развъждането на полезен дивеч: елен, сърна, диви свине, мечки, диви кози, вълци. В общината има над 200 вида птици, някои от тях редки видове, които са предпоставка за развитие на орнитоложки туризъм.

Защитени природни обекти[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината се намират два резервата от националния парк" Централен Балкан" - Биосферен резерват "Стенето" и резерват "Козя стена" - създаден с цел опазване на еделвайса.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 32 399 100,00
Българи 27 566 85,08
Турци 860 2,65
Цигани 334 1,03
Други 70 0,22
Не се самоопределят 110 0,34
Не отговорили 3 459 10,68

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 22 населени места с общо население 32 399 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в Община Троян, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Балабанско 164 23,236 Дълбок дол 334 29,734
Балканец 259 36,770 Кнежа Калейца 613 27,907
Бели Осъм 703 41,788 Ломец 269 23,613
Белиш 218 29,289 Орешак 2110 23,190
Борима 869 65,216 Патрешко 59 13,478
Врабево 779 42,840 Старо село 235 27,887 Съево
Голяма Желязна 637 45,657 Терзийско 326 37,945
Горно трапе 210 7,452 Троян 21338 60,243
Гумощник 190 17,645 Черни Осъм 979 186,806 Колибето
Дебнево 726 35,809 Чифлик 330 46,738
Добродан 343 22,120 Шипково 708 43,476 Горно Шипково
ОБЩО 32399 888,839 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • след 1887 г. – заличена е м. Иовевска и е присъединена като квартал на м. Влашка (Таласъм) без административен акт;
  • след 1892 г. – заличена е махала Длъжковска и е присъединена като квартал на м. Трапето без административен акт;
  • след 1905 г. – заличена е м. Хитревска и е присъединена като квартал на м. Дрянска без административен акт;
  • през 1906 г. – заличена е махала Топузите без административен акт поради изселване;
  • Указ № 209/обн. 03.01.1919 г. – признава н.м. Иванцов рът (от с. Маргатина-горна) за отделно населено място – м. Иванцов рът;
– признава н.м. Субашка (Субашите, от м. Маргатина-горна) за отделно населено място – м. Субашка;
  • Указ № 311/обн. 21.05.1923 г. – признава Троянският манастир за отделно населено място – ман.с. Троянски манастир;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Влашка (Таласъм) на м. Славник;
– преименува с. Колибето на с. Черни Осъм;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Маргатина-горна на м. Горна Маргатина;
– преименува м. Маргатина-долна на м. Долна Маргатина;
  • МЗ № 1049/обн. 24.04.1939 г. – заличава махалите Канджийска, Ралчовска, Терзийска и Шарбанска и ги присъединява като квартали на с. Старо село;
  • между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Нановска без административен акт поради изселване;
  • през 1950 г. – заличени са махалите Ангелска, Бойков рът (Спанска), Вълковска, Даньовска, Ковашка, Кутровска, Марковска, Минковска, Новата махала, Пананска, Перьовска, Радьовска, Райковска (Катранджийска), Самарджийска, Троянска и Чифлика и са присъединени като квартали на с. Белиш без административен акт;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Кнежа на с. Балканец;
– преименува с. Старо село на с. Съево;
  • Указ № 663/обн. 29.12.1950 г. – преименува м. Попишка на м. Христова;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Ливадето за отделно населон място – м. Ливадето;
– заличава махалите Велчевска, Голяма Рибня, Кнежки лък (Лъкът) и Малка Рибня и ги присъединява като квартали на гр. Троян;
– заличава махалите Бъзювото (Бъзьовото), Гачовска, Глушка, Гориначево (Гороначево), Иванцов рът, Йоковци и Катранджийска, с. Коман, махалите Крекляшка (Креклянска), Крушов рът, Минева къща, Миховска, Ралчовска, Скандалска, Тумбьовото и Узунска (Гергев трап) поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на м. Дудевска на м. Дудевска махала;
– осъвременява името на м. Калчовска на м. Калчевска;
– преименува с. Горно Шипково на с. Шипково;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – разделя м. Трапето на две отделни населени места – м. Горно трапе и м. Долно трапе;
– заличава махалите Долно трапе, Дудевска махала, Ливадето и Христова и ги присъединява като квартали на гр. Троян;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – обединява махалите Кичушка (Кючушка), Спасовска, Улумска и Цоневска (Цоньовска, Ирневска) в едно населено място – с. Патрешко;
– заличава махалите Горна Маргатина, Славник и Субашка и ги присъединява като квартали на с. Белиш;
– заличава махалите Ильовското, Коевци, Койнов трап (Койнов рът) и Ливадките, ман.с. Троянски манастир и м. Упчовското и ги присъединява като квартали на с. Орешак;
– заличава махалите Кушутината, Макаревец и Осойната поради изселване;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава м. Грънчер и я присъединява като квартал на с. Терзийско;
– заличава м. Долно Шипково и я присъединява като квартал на с. Шипково;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава махалите Балабанска (Балабанско) и Горно трапе за села;
  • Указ № 304/обн. 10.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Съево на с. Старо село;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
  • Реш. МС № 712/обн. ДВ бр. 68/04.09.2012 г. – заличава с. Габърска и го присъединява като квартал на с. Балабанско;
– заличава с. Долна Маргатина и го присъединява като квартал на с. Белиш;
– заличава селата Лакарево и Селце и ги присъединява като квартали на с. Гумощник;
– заличава селата Баба Стана и Радоевското и ги присъединява като квартали на с. Орешак;
– заличава селата Дрянска, Калчевска и Райковска и ги присъединява като квартали на гр. Троян;
– заличава селата Жеравица, Жидов дол, Иваншница, Лешко пресои, Миленча, Стойновското и Стругът и ги присъединява като квартали на с. Черни Осъм.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината от север на юг, по долината на река Осъм преминава последният участък от 15,3 km от трасето на жп линията ЛевскиЛовечТроян.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 119,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни припратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ