Троянска планина

Тази статия е за планината, част от Стара планина. За планината, част от Проклетия вижте Троян (планина).

---

Троянска планина
Връх Левски (Амбарица)
Местоположение на картата на България 42.72, 24.781
Общи данни
Местоположение	България Област Ловеч Област Пловдив
Част от	Стара планина
Най-висок връх	Левски (Амбарица)
Надм. височина	2165,5 m
Подробна карта

Троянска планина е планина в западната част Средна Стара планина, в областите Ловеч и Пловдив, между Рибаришкия проход и Калоферска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Западно от Троянския проход в миналото е била известна като Кенда Балкан.

Географско положение, граници, големина

Троянска планина се издига в западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 км и ширина от 10 км на запад до 30 км на изток. На запад Рибаришкия проход (1570 м) я отделя от Златишко-Тетевенска планина, а на изток долината на река Черни Осъм, седловина висока 1950 м и долината на Стара река я отделят от Калоферска планина. На север склоновете ѝ постепенно прехождат в Троянските височини, а на северозапад чрез седловината Богое (1238 м н.в.) се свързва с Васильовска планина на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към централната част на Карловската котловина.

Върхове

Билото на планината е широко и плоско, разположено на 1600 – 1750 м н.в., по-високо в най-източната и най-западната част. Най-висока точка е връх Левски (Амбарица, 2165,5), разположен в най-източната ѝ част:

Име	Кота (m)
Левски (Амбарица)	2165,5
Лепенят	1696
Козя стена	1670
Ушите	1637
Сиврията	1522

Климат и води

Южните ѝ склонове обърнати към Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от левите притоци на река Стряма, заети от големи наносни конуси. Северните склонове са дълги и дълбоко разчеленен от реките Бели и Черни Осъм и техните начални притоци и между долините им са се образували дълги и полегати напречни ридове: Кози дял, Кладни дял и др.

Геоложки строеж

Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинална структура. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали, триаски и юрски пясъчници, мергели, мергелни глинести лиски и варовици.

Почви

Почвите са кафяви горски и планинско-ливадни.

Флора

Южният склон е обезлесен, скалист, с тревна растителност и редки гори от бук и габър, запазени само по долините на реките. Високите пояси на северния склон са обрасли с гъсти букови гори, а ниските са обезлесени и голяма част от тях заети от обработваеми земи. Билото е скалисто, на места покрито с високопланинска тревна и храстова растителност. Около връх Козя стена расте еделвайс.

Защитени територии

Троянска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Стенето“ и „Козя стена“.

Населени места

По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Сопот и селата Анево, Иганово, Кърнаре и Христо Даново, а по северното – селата Черни Осъм, Балканец, Бели Осъм и Чифлик.

Туризъм

• Северно от Троянския проход се намира курортният комплекс „Беклемето“.

Хижи

В Троянската планина се намират следните хижи:

Име	Надморска Височина (m)	Действаща	Места	Ток	Вода
„Дерменка“	1480	Да	86	Да	Да
„Добрила“	1800	Да	80	Да	Да
„Козя стена“	1560	Да	100	Да	Да
„Незабравка“	1650	Да	80	Да	Да
„Хайдушка песен“	870	Да	70	Да	Да
„Яворова лъка“	740	Да	60	Не	Да

Пътища

По цялото ѝ южно подножие, от село Розино до град Карлово, на протежение от 26 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.

В централната част на планината, през Троянския проход (Беклемето, 1526 м), от Троян до Кърнаре, на протежение от 22,7 км преминава участък от второкласен Републикански път II-35, Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре.

Вижте също

• Списък на планините в България

Топографска карта

• Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.