Троянска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината, част от Стара планина. За планината, част от Проклетия вижте Троян (планина).

Троянска планина
Връх Левски (Амбарица)
Връх Левски (Амбарица)
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.72° с. ш. 24.781° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Ловеч
Област Пловдив
Част от Стара планина
Най-висок връх Левски (Амбарица)
Надм. височина 2165,5 m

Троянска планина е планина в западната част Средна Стара планина, в областите Ловеч и Пловдив, между Рибаришкия проход и Калоферска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина. Западно от Троянския проход в миналото е била известна като Кенда Балкан.[1]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Троянска планина се издига в западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 км и ширина от 10 км на запад до 30 км на изток. На запад Рибаришкия проход (1570 м) я отделя от Златишко-Тетевенска планина, а на изток долината на река Черни Осъм, седловина висока 1950 м и долината на Стара река я отделят от Калоферска планина. На север склоновете ѝ постепенно прехождат в Троянските височини, а на северозапад чрез седловината Богое (1238 м н.в.) се свързва с Васильовска планина на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към централната част на Карловската котловина.[1]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината е широко и плоско, разположено на 1600 – 1750 м н.в., по-високо в най-източната и най-западната част. Най-висока точка е връх Левски (Амбарица, 2165,5), разположен в най-източната ѝ част:[1]

Име Кота (m)
Левски (Амбарица) 2165,5
Лепенят 1696
Козя стена 1670
Ушите 1637
Сиврията 1522

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Южните ѝ склонове обърнати към Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от левите притоци на река Стряма, заети от големи наносни конуси. Северните склонове са дълги и дълбоко разчеленен от реките Бели и Черни Осъм и техните начални притоци и между долините им са се образували дълги и полегати напречни ридове: Кози дял, Кладни дял и др.[1]

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинална структура. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали, триаски и юрски пясъчници, мергели, мергелни глинести лиски и варовици.[1]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и планинско-ливадни.[1]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Южният склон е обезлесен, скалист, с тревна растителност и редки гори от бук и габър, запазени само по долините на реките. Високите пояси на северния склон са обрасли с гъсти букови гори, а ниските са обезлесени и голяма част от тях заети от обработваеми земи. Билото е скалисто, на места покрито с високопланинска тревна и храстова растителност. Около връх Козя стена расте еделвайс.[1]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Троянска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Стенето“ и „Козя стена“.[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Сопот и селата Анево, Иганово, Кърнаре и Христо Даново, а по северното – селата Черни Осъм, Балканец, Бели Осъм и Чифлик.[1]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Троянската планина се намират следните хижи:[1]

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Дерменка 1480 Да 86 Да Да
Добрила 1800 Да 80 Да Да
Козя стена 1560 Да 100 Да Да
Незабравка 1650 Да 80 Да Да
Хайдушка песен 870 Да 70 Да Да
Яворова лъка 740 Да 60 Не Да

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

По цялото ѝ южно подножие, от село Розино до град Карлово, на протежение от 26 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.[1]

В централната част на планината, през Троянския проход (Беклемето, 1526 м), от Троян до Кърнаре, на протежение от 22,7 км преминава участък от второкласен Републикански път II-35, Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]