Анево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анево
Общи данни
Население 1 081 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19.633 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 4331
Тел. код 03134
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 00480
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Сопот
Деян Дойнов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Анево
Николай Николов
(РДПБ)
Анево в Общомедия

Анево е село в Южна България, единственото в община Сопот, област Пловдив. Край него се намира местността Асърлъка, а на 3,5 км на север – крепостта Аневско градище. Анево е бивш квартал на град Сопот. Населението му е 1111 жители според данни от преброяването през 2010 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Анево се намира в географската област Розова долина, в подножието на Стара Планина и се намира на около километър на запад от Сопот.

Заема сравнително малка площ – 0,4 км².

През селото минава национален път I-6 .

Също така на юг от Анево минава ЖП линията София-Бургас. През землището на селото течат няколко малки реки (дерета), сред които са : Куру дере (Сухото дере), Мечо дере, Таушан дере (Заешко дере), Кале дере и други. Над Анево в местността Асърлъка се намират два язовира. По голямата част от землището е заета от ливади, житни блокове, лозови масиви, овощни градини (черешова и вишнева) и различни широколистни и иглолистни гори (габър, дъб, бор и други) .

Също така част от землището е заета от розови масиви които са характерни за тази част на България.

Анево се намира на километър западно от Сопот и на 7 от Карлово. Транспортното положение на селото е добро. Градска автобусна линия свързва Анево със Сопот и Карлово. Под селото се намира и железопътна гара. Над селото е разположен Национален парк „Централен Балкан“.

Местностите Асърлъка и Пайталка заемат северната част от землището.

А на юг се простира местността Карачово (Карачово), където до 1906 г. се е намирало село със същото име.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възниква в самия край на 14-ти началото на 15 век след нахлуването на османците в българските земи, като гарнизон на близката крепост „Аневско градище“, когато тя е завзета от османците. На югозапад от днешното село, насред полето личат стотиците османски гробове, където са били погребани падналите при обсадата и щурма на „Аневско кале“ османски войници. Тук е било и тюлбето (гробницата) на падналия при превземането на крепостта османски военачалник, което в полуразрушен вид просъществувало почти до края на 19 век.

Жителите на Анево по произход са „карашък“ – т. е. от смесен произход. Те са потомци на местните балканджии, живели в Розовата долина още през Средновековието, както и на пришълци, дошли от западните български земи – предимно от Македония и Арнаутлука. Такива преселници „арнаути“ се заселват и в Сопот, Стрелча, Панагюрище, Копривщица и други селища около Средна гора. От такъв смесен произход е известното семейство Вазови, чийто основател Кирко Арнаудов е родом от българското костурско село Яновени.

До Освобождението селото остава чисто мюсюлманско. През бурната военновременна 1877 г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия башибозук от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния им чисто християнски град Сопот.

След Съединението в 1885 г. част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата Войнягово, Дъбене, Каравелово, Михилци (Карловско) и Белица (Софийска област).

До средата на 19 в. селото носи името „Аблалардан“, т. е. Какиното село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили татари на мястото на днешното село Московец ( бивше Татаре), като бея им се заселил в село Татаре, което получило това си име. Този бей имал една дъщеря и трима сина на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове (на турски кака е „абла“) той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблалардан (Какиното село), на най-големия си син оставил с. Татаре, на втория който бил кьосе оставил селото Кьоселер (бивше Мали Богдан – днес квартал на село Каравелово), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. Иганово.

По-късно селото започва да се нарича Аиюво (Аиево), вероятно по името на „Айъ дере“, днес Мечо дере, което тече през селото. Това име селото носи до 1934 г., когато с указ името му е променено на „Анево“.

През 1974 година Анево е присъединено като квартал към Сопот. През 1996 г. Анево отново е обявено за село. Заедно със Сопот създават нова община, в коятоАнево е единственото село.

През 2011 година за кмет е избран Николай Николов. Открит е новият водопровод, реставрирани са обществените чешми, централния площад и обръщалото на градската линия на западния край придобиват европейски облик. Построен е православния храм „Св. Архангел Михаил“, който е построен с финансовата помощ на бизнесмена Щерьо Щерев. На откриването на храма и водопровода присъстват Пловдивския архиепископ Николай и премиерът Бойко Борисов.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Селото е населено с мюсюлмани и християни, които живеят в мир и съгласие и са образец за религиозна търпимост и добросъседство. Голяма част от населението на Анево са мюсюлманите (близо 1/3 от жителите). Също не малък е и броя на циганите.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с кметство, поща и здравна служба, няколко магазина.

В центъра на селото се намира и църквата „Св. Архангел Михаил“ а в непосредствена близост до нея се намира и джамията. Сградата на бившите училище и библиотека тъне в разруха. Селото е разполагало и с читалище – НЧ „Искра“ 1928 – което вече не функционира.

В селото има и Земеделска кооперация – ЗК „Зорница“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Аневско кале
  • В подножието на Стара планина на километър-два северно от селото се намира кътът за отдих „Масите“ често избиран за почивка или отдих от туристи решили да посетят Аневското кале.
  • В селото се намират няколко обществени чешми с течаща балканска вода – най старата от тях е " Акча пънар" (Акча е изгубената дъщеря на пълководецът, направил чешмата, а пънар означава извор от турски език.)известна и като „Зарковата чешма“,"Голямата чешма" и „Трите чучура“ която е на близо 6 века. Също така известна чешма е и „Лиловата чешма“. Две чешми има на централния площад и една на западния край – известна и като „Асърлъшка чешма“.
  • В подножието на Аневското кале се намира малък живописен водопад.
  • В местността Пайталка се намират основите на средновековен православен храм.
  • На един от жилищните блокове са изобразени Иван Вазов в цял ръст и Аневското кале.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година в края на м. септември се провежда традиционния селски събор (празник на плодородието). Обикновено събора трае 2 дни – в единия се провежда младежка дискотека а на втория протича с участие на народен оркестър и интересна програма. Събора събира гости от региона и страната. Традиционното хоро се извива на централния площад.
  • Трифон Зарезан – в началото на февруари (обикновено преди Сопотския старопланински събор) в двора на училището се събират жителите на селото и със вино, мезета, музика, голям огън и богата софра отбелязват празника.
  • Сирни заговезни – група самодейци кукери обикаля за да изгони злите духове а след това по здрач в местността Асърлъка се пали голям огън
  • Откриването на ловния сезон в кътът за отдих "Масите " също събира голям брой гости от селото и околностите.