Анево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анево
Църквата „Св. Архангел Михаил“
Църквата „Св. Архангел Михаил“
Общи данни
Население 1081 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19.633 km²
Надм. височина 469 m
Пощ. код 4331
Тел. код 03134
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 00480
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Сопот
Деян Дойнов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Анево
Николай Николов
(РДПБ)
Анево в Общомедия

Анево е село в Южна България, единственото в община Сопот, област Пловдив. Край него се намира местността Асърлъка, а на 2 км на север – крепостта Аневско градище. Анево е било квартал на град Сопот в периода 1974 – 1996 г. Населението му е около 1000 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Анево се намира в географската област Розова долина, в подножието на Стара Планина и се намира на около километър на запад от Сопот. Жилищната му площ е 400 декара, а през него минава Републикански път I-6. Анево се намира на километър западно от Сопот и на 7 от Карлово, с които е свързано посредством автобусна линия. На юг от Анево минава ЖП линията София-Бургас, на която селото е спирка за пътническите влакове. През землището на селото течат няколко малки реки: Куру дере (Сухото дере), Мечо дере, Татар дере (от Татаре старотро име на село Московец) Таушан дере (Заешко дере) и Кале дере. Над Анево в местността Асърлъка са изградени два язовира. Местностите „Асърлъка“, „Пайталка“, „Карач пунар“ и „Дряна“ заемат северната част от землището, а на юг се простират местностите „Карачово“, където до 1906 г. се намира село със същото име, „Бащията“, „Лъджери“ и „Бозалъка“. По-голямата част от землището е заета от ливади, житни блокове, лозови масиви, овощни градини и различни широколистни и иглолистни гори (габър, дъб, бор). Важен отрасъл е розопроизводството от розови масиви, характерни за тази част на България. Недалеч от селото е разположен Национален парк „Централен Балкан“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че Анево възниква в края на XIV век, след нахлуването на османците в българските земи, след като близката крепост „Аневско градище“ е завзета от тях. На югозапад от днешното село има османски гробище, където вероятно са погребани падналите при обсадата и щурма на твърдината османски войници. Съществуват и устни предания, според които там е било и тюрбето (гробницата) на падналия при превземането на крепостта османски военачалник, което в полуразрушен вид просъществувало до XIX век.

Според устни предания първото селище пряк потомък на Анево се е намирало южно от Западния язовир на селото до Кюй дере (Селско дере) и е носело името Яйяларе или Яйялар маале. Наброявало е 10 – 15 къщи. Постепенно селото е местено на изток като известно време е заемало площ от 50 декара в местността Асарлъка. В последствие селото е изместено до минаващото и днес през селото Мечо дере (Айъ дере), даващо и едно от последните имена на Анево.

До средата на XIX век селото носи името Аблаларе, т.е. Какино или лелино село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили татари на мястото на днешното село Московец (бивше Татаре). Техният бей имал една дъщеря и трима сина на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове (на турски кака е „абла“) той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблаларе или Аблалардан (Какиното село), на най-големия си син оставил село Татаре, на втория който бил голобрад оставил селото Кьоселер (дн. Мали Богдан, квартал на село Каравелово), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. Иганово.

До Освобождението селото остава чисто мюсюлманско, с изключение на няколко български семейства. Съхранен е спомена, че през бурната 1877 г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия башибозук от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След Освобождението част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата Войнягово, Дъбене, Каравелово, Михилци (Карловско) и Белица Първите български семейства заселелили се в селото са тези на братята Марко и Пано Стойчеви, Гаврил Бараков и т.нар Караниколов род. По това време селото се нарича Айюво (Аиево), ро късно прекръстено на Ахиево, буквално от турски „Мечково“, вероятно по името на „Айъ дере“, днес Мечо дере, което тече през селото. С името Ахиево, селото е споменато и в романа „Под игото“ – „Ахиево беше турско село, най-ближно до Бяла черква“. Това име селото носи до 1934 г., когато с указ името му е променено на Анево. Още със заселването на първите българи в селото възниква и идеята за създаване на българско училище, Иван Бакалина родом от с. Дъбене намира първия учител в селото също от Дъбене. Първоначално училището се помещавало в дома на Пано Стойчев в последствие в къщата на Денко Рачев, докъто през 1929 година не възниква идеята за създаване на нова сграда. С доброволен труд на българи и турци за две години е изградена сградата на НУ Христо Ботев във двора дарен от Кольо Пятов. Читалището е основано през 1928 г. по идея на Колю Цанков от с. Балван, Великотърновско, учителствал в Анево по онова време. А именно и Колю Цанков спомага за първата пиеса изнесена от читалището – „Майстори“ на Рачо Стоянов.

След Втората световна и идването на комунизма селото е електрифицирано (1947 – 48 г.). Около 1958 – 1960 сградата на училището е разширена и в нея са се помещавали също читалището и библиотеката .

В селото до към 60-те на ХХ век са действали 2 училища християнско и мюсюлманско в което се изучава турски език. Като след взаимно съгласие на българи и турци двете училища се обединяват в новата сграда.

През пролетта на 1956 г. е създадено и ТКЗС, в което всички се включват доброволно.

През 70-те на централния площад е придаден нов облик като са изградени фурна, сладкарница, кафене и магазин. В този вид с леки промени центъра на селото остава до 2010 когато площада е напълно реновиран и придобива европейски облик.

През 1974 година Анево е присъединено като квартал към Сопот. През 1996 г. Анево отново е обявено за село. Заедно със Сопот създават нова община, в която Анево е единственото село.

През 2011 година за кмет е избран Николай Николов. Открит е новият водопровод, реставрирани са обществените чешми, централния площад и обръщалото на градската линия на западния край придобиват обновен облик. Построен е православния храм „Св. Архангел Михаил“, издигнат с финансовата помощ на бизнесмена Щерьо Щерев.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Православен параклис „Свети Архангел Михаил“

Населението на Анево към 31.12.2018 е 1004 души и е с тенденция да намалява.

Година 1884 1887 1892 1900 1905 1910 1926 1934 1946 1956 1965 1975
Брой на населението 339 330 254 378 481 593 752 823 958 977 1049 ~1200[б 1]
Година 1985 1995 2001 2006 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018
Брой на населението ~1350[б 1] ~1150[б 1] 1062 1071 1073 1068 1063 1042 1023 1018 1008 1004

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Селото е населено с мюсюлмани и християни, които живеят в мир и съгласие и са образец за религиозна търпимост и добросъседство. Голяма част от населението на Анево са мюсюлманите (близо 1/3 от жителите). Също не малък е и броя на циганите, изповядващи християнство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с кметство, поща и здравна служба, няколко магазина. В центъра на селото се намира и църквата „Св. Архангел Михаил“ а в непосредствена близост до нея се намира и джамията. Сградата помещавала бившите училище, библиотека и Народно читалище „Искра“ 1928 вече не функционира.

В селото има и Земеделска кооперация – ЗК „Зорница“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Аневско кале
  • В подножието на Стара планина на километър-два северно от селото се намира кътът за отдих „Масите“ често избиран за почивка или отдих от туристи решили да посетят Аневското кале.
  • В селото се намират няколко обществени чешми с течаща балканска вода – най-старата от тях е „Акча пънар“ (Акча е изгубената дъщеря на пълководецът, направил чешмата, а пънар означава извор от турски език) известна и като „Зарковата чешма“, „Голямата чешма“ и „Трите чучура“ която е на близо 6 века. Също така известна чешма е и „Лиловата чешма“. Две чешми има на централния площад и една на западния край – известна и като „Асърлъшка чешма“.
  • В подножието на Аневското кале се намира малък живописен водопад.
  • В местността Пайталка се намират основите на средновековен православен храм.
  • На двата жилищни блока са изобразени Иван Вазов с Аневското кале и Васил Левски

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година в края на септември се провежда традиционния селски събор (празник на плодородието). Обикновено събора трае 2 дни – в единия се провежда младежка дискотека а на втория протича с участие на народен оркестър и интересна програма. Събора събира гости от региона и страната. Традиционното хоро се извива на централния площад. От 2018 година събора се провежда в края на юли.
  • Трифон Зарезан – в началото на февруари (обикновено преди Сопотския старопланински събор) в двора на училището се събират жителите на селото и със вино, мезета, музика, голям огън и богата софра отбелязват празника.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Монография – село Анево“ – Петко Петков, дългогодишен директор на училището и първия учител от Анево, известно време е бил председател на ТКЗС, а по късно и на ЗК „Зорница“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в квартал на Сопот