Балван
Тази статия е за селото в България. За едното щипско село вижте Горни Балван. За другото вижте Долни Балван.
| Балван | |
|---|---|
 | |
  Балван  Балван | |
| Общи данни | |
| Население | 629 души[1] (15 септември 2022 г.) 18,7 души/km² |
| Землище | 33,67 km² |
| Надм. височина | 308 m |
| Пощ. код | 5064 |
| Тел. код | 06113 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 2364 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Недьо Георгиев |
Балван е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Лежи на Републикански път I-4 между Севлиево (28 km) и Велико Търново (19 km).
История[редактиране | редактиране на кода]
До Освобождението е село с турско население, българската махала на селото е била в настоящото село Ветринци, което до 1944 г. се е наричало „Балван махала“.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Балван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Поминък[редактиране | редактиране на кода]
Има мелница с „производство и продажба на широка гама ръжени и пшенични брашна, без подобрители и консерванти.
През 1948 г. е национализирана валцова мелница „ЕМА“,собственост на забележителния предприемач Станчо Хаджидимитров от гр. Дряново, а след промените е върната на неговите наследници.[3]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Нива“,
- Основно училище „Свети Иван Рилски“,
- Целодневна детска градина,
- Дом за стари хора, сайт milostiv.org/411
- Църква „Св. Иван Рилски“. През 1913 година храмът претърпява сериозни щети от горнооряховското земетресение,[4] след което с дарения и труд на жителите на селото е съграден и изрисуван отново. Църквата се намира на центъра на селото. През 2018 се отбелязаха 135 години от построяването и освещаването на църквата. Строителството на църквата в Балван започва през 1882 година, а на 19 октомври 1883 година тя вече е завършена и осветена.[5] Тъй като това става в деня на Св. Иван Рилски Чудотворец, храмът е наречен на името на небесния покровител. С разрешение на Св. Велико Търновски Митрополит Климент през 1882 г. се е построил храма в селото в подарения от турчина Мехмед Мехмедоолу двор.[6] През периода 1939 – 1942 г. църквата е изографисана и електрифицирана.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 539 | 100.00 |
| Българи | 326 | 60.48 |
| Турци | 141 | 26.15 |
| Цигани | 19 | 3.52 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 53 | 9.83 |
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Минчо Панов – юрист, депутат в VI ВНС (1946 – 1949) г. и виден деятел на БЗНС. Дългогодишен концлагерист в „Куциян“ и „Белене“.
- Нено Неновски – виден български юрист и учен, член на Конституционния съд на Република България (1991 – 1994)
- Стоян Пенчев Шиков – един от създателите на Комитета за опазване на природната среда – днес Министерство на околната среда и водите.
- Лиляна Дичева – български художник, живописец (1928 – 2018).
- Христо Колев Йорданов (1911 – 1995) – анархист, политически затворник и концлагерист, почетен главен радактор на вестник „Свободна Мисъл“.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Държавен вестник, брой 190 от 14.VIII СПИСЪК НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, НАЦИОНАЛИЗИРАНИ ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЧАСТНИ ИНДУСТРИАЛНИ И МИННИ ПРЕДПРИЯТИЯ. //
- ↑ Земетресение в Търновско (1913). //
- ↑ Балван отбеляза 135 години от построяването на църквата си. //
- ↑ Архив: ДА – Велико Търново – 17 Номер на фонд: 541К. //
- ↑ „Справка за населението на село Балван, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 11 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
| ||||||||||
Портал „
Портал „