Балван
Тази статия е за селото в България. За едното щипско село вижте Горни Балван. За другото вижте Долни Балван.
| Балван | |
 | |
  Балван  Балван | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 436 души[1] (31 декември 2024 г.) 12,9 души/km² |
| Землище | 33,67 km² |
| Надм. височина | 308 m |
| Пощ. код | 5064 |
| Тел. код | 06113 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 02364 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Недьо Георгиев |
| Балван в Общомедия | |
Балван е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Лежи на Републикански път I-4 между Севлиево (28 km) и Велико Търново (19 km).
История
[редактиране | редактиране на кода]До средата на 18 век селото е с изцяло българско население и има дори действащи храмове и трима попове(сведения по османотурски архиви). След време населението е изгонено от турците понеже земите в местността са по-плодородни от околните. Изгонените българи се заселват около село Балван и се създава "Балван Махала"(дн. с. Ветринци). До Освобождението в с. Балван остават само турци. След Освобождението се връщат голяма част от изгонените българи, идват и нови приселници. Сред големите и първите 40 родове нанесли се след Освобождението са Каракольовците, Геровците, Данчовците, Гиджуците, Лазаровците, Свилчовците и др. Някои от родовете се връщат по родните си къщи, от които са били изгонени техните предци преди около 100-120 години. Намират къщите си по предания от техни дядовци и баби.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Балван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Поминък
[редактиране | редактиране на кода]Има мелница с „производство и продажба на широка гама ръжени и пшенични брашна, без подобрители и консерванти.
През 1948 г. е национализирана валцова мелница „ЕМА“,собственост на забележителния предприемач Станчо Хаджидимитров от гр. Дряново, а след промените е върната на неговите наследници.[3]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Нива“,
- Основно училище „Свети Иван Рилски“,
- Целодневна детска градина,
- Дом за стари хора, сайт milostiv.org/411
- Църква „Св. Иван Рилски“. През 1913 година храмът претърпява сериозни щети от горнооряховското земетресение, след което с дарения и труд на жителите на селото е съграден и изрисуван отново. Църквата се намира на центъра на селото. През 2018 се отбелязаха 135 години от построяването и освещаването на църквата. Строителството на църквата в Балван започва през 1882 година, а на 19 октомври 1883 година тя вече е завършена и осветена.[4] Тъй като това става в деня на Св. Иван Рилски Чудотворец, храмът е наречен на името на небесния покровител. С разрешение на Св. Велико Търновски Митрополит Климент през 1882 г. се е построил храма в селото в подарения от турчина Мехмед Мехмедоолу двор.[5] През периода 1939 – 1942 г. църквата е изографисана и електрифицирана.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 539 | 100.00 |
| Българи | 326 | 60.48 |
| Турци | 141 | 26.15 |
| Цигани | 19 | 3.52 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 53 | 9.83 |
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Минчо Панов – юрист, депутат в VI ВНС (1946 – 1949) г. и виден деятел на БЗНС. Дългогодишен концлагерист в „Куциян“ и „Белене“.
- Нено Неновски – виден български юрист и учен, член на Конституционния съд на Република България (1991 – 1994)
- Стоян Пенчев Шиков – един от създателите на Комитета за опазване на природната среда – днес Министерство на околната среда и водите.
- Лиляна Дичева – българска художничка, живописец (1928 – 2018).
- Христо Колев Йорданов (1911 – 1995) – анархист, политически затворник и концлагерист, почетен главен радактор на вестник „Свободна Мисъл“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Държавен вестник, брой 190 от 14.VIII СПИСЪК НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, НАЦИОНАЛИЗИРАНИ ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЧАСТНИ ИНДУСТРИАЛНИ И МИННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
- ↑ Балван отбеляза 135 години от построяването на църквата си
- ↑ Архив: ДА – Велико Търново – 17 Номер на фонд: 541К[неработеща препратка]
- ↑ „Справка за населението на село Балван, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 11 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||||
