Балван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За едното щипско село вижте Горни Балван. За другото вижте Долни Балван.

Балван
House for Sale in Balvan, near Veliko Tarnovo - panoramio.jpg
Общи данни
Население 642 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33,67 km²
Надм. височина 308 m
Пощ. код 5064
Тел. код 06113
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 2364
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Недьо Георгиев

Балван е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лежи на Републикански път I-4 между Севлиево (28 km) и Велико Търново (19 km).

История[редактиране | редактиране на кода]

До Освобождението е село с турско население, българската махала на селото е била в настоящото село Ветринци, което до 1944 г. се е наричало „Балван махала“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Балван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Има мелница с „производство и продажба на широка гама ръжени и пшенични брашна.

През 1948 г. е национализирана валова мелница „Бр. Йорданови & х. Маринови“, с. Балван, Търновско[2].

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Нива“,
  • Основно училище „Свети Иван Рилски“,
  • Целодневна детска градина,
  • Дом за стари хора, сайт milostiv.org/411
  • Църква „Св. Иван Рилски“. През 1913 година храмът претърпява сериозни щети от горнооряховското земетресение[3], след което с дарения и труд на жителите на селото е съграден и изрисуван отново. Църквата се намира на центъра на селото. През 2018 се отбелязаха 135 години от построяването и освещаването на църквата. Строителството на църквата в Балван започва през 1882 година, а на 19 октомври 1883 година тя вече е завършена и осветена[4]. Тъй като това става в деня на Св. Иван Рилски Чудотворец, храмът е наречен на името на небесния покровител. С разрешение на Св. Велико Търновски Митрополит Климент през 1882 г. се е построил храма в селото в подарения от турчина Мехмед Мехмедоолу двор[5]. През периода 1939 – 1942 г. църквата е изографисана и електрифицирана.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1808
1946 1653
1956 1452
1965 1119
1975 1070
1985 793
1992 766
2001 635
2011 539

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 539 100.00
Българи 326 60.48
Турци 141 26.15
Цигани 19 3.52
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 53 9.83

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България