Дебелец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Северна България. За растението вижте Дебелец (растение). За селото в Североизточна България вижте Дебелец (село).

Дебелец
Главната улица на Дебелец
Главната улица на Дебелец
Общи данни
Население 3883 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26 375 km²
Надм. височина 164±1 m
Пощ. код 5030
Тел. код 06117
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 20242
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Дебелец
Димитър Димитров
(БСП)
Дебелец в Общомедия

Дебелѐц е град, разположен в близост до град Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Дебелец се намира на 6 km югозападно от Велико Търново. Разположен е в малка котловина оформена от предбалканската хълмиста зона. В близост до него са градовете Килифарево и Дряново. Дебелец е подход към старопланинските проходи Шипка и Проход на републиката (Хаинбоаз). Покрай града минава и трасето на презбалканската железопътна линия Русе – Подкова.

История[редактиране | редактиране на кода]

Old school in Debelets,Bulgaria.jpg

Вероятно Дебелец е съществувал още през времето на Второто българско царство. За пръв път населеното място се споменава в османски регистър от 80-те години на XV в. под името Дебелче като тимар на Юнус, син на Кара Хазър[1]. В друг регистър от 1579 г. селото е споменато като дервентджийско. Жителите му са задължени да ремонтират и поддържат моста над р. Беличе (Белица), както и да охраняват опасните места по пътя минаващ през него[2].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2538
1946 2396
1956 2560
1965 4016
1975 4797
1985 4705
1992 4639
2001 4413
2011 4032

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Library Debelets,Bulgaria.jpg
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 4032 100.00
Българи 3668 90.97
Турци 57 1.41
Цигани 77 1.90
Други 6 0.14
Не се самоопределят 11 0.27
Не отговорили 213 5.28

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

През 1951 г. е построен машиностроителен завод „Червена звезда“. Неговата продукция се изнася в 20 страни. По времето на прехода след 1989 – 90 г. заводът, както много предприятия в България, запада. Наследник на МЗ „Червена звезда“ и „Унимаш – 1“ ООД е „ТМКо“ ООД.[6]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Дебелец има транспортни връзки с Велико Търново. Към 2016 е асфалтиран пряк вътрешен път (продължение на ул. Дълга лъка в промишлената зона на В. Търново) от моста на река Янтра в квартал Чолаковци на Велико Търново до разклона гр. Дебелец-ЖП гара (Дебелец) / ТМКО ООД иначе достъпа е през разклон на пътя за проходите Хаинбоаз и Шипка. Ежедневно на интервал от 30 мин. се движи автобусна линия №3 от 06:00 до 20:30 (последен автобус от Дебелец в 21:00). Работи и автобусна линия №33, която се движи по маршрут Велико Търново – Дебелец – Килифарево. Съществуват и други пътнически автобусни линии, пътуващи до Дебелец, които го свързват с Вонеща вода, Въглевци, Мишеморков хан, Плаково, Големани, Габровци и др. В град Дебелец има и жп гара, която го свързва с градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Трявна, Плачковци, Стара Загора, и Пловдив.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Над река Белица е построен Старият мост преди повече от 300 години от неизвестен майстор. Легендата разказва, че след като мостът бил изкаран, реката придошла и го съборила. Беят се ядосал и казал на майстора, че ще му отреже главата, ако мостът пак бъде съборен.

Church in Debelets,Bulgaria.jpg

През 1830 г. е открито първото килийно училище при църквата „Св. Марина“, в което учителства възрожденеца П. Р. Славейков.

1934 г. отваря врати новото училище „Д-р Петър Берон“, в което учат над 350 деца. Във връзка с развитието на машиностроенето през 1963 г. е открита ПГМ „Н. Й. Вапцаров“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционният сбор на Дебелец е през първата неделя от месец август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Христов (Самоук) – роден 1844 г., майстор на първата веялка.
  • Дончо Момчев Хаджиев – роден 1855 г., основателят на дружеството и читалище „Съгласие“.
  • Никола Кузманов, роден в Лозенград през 1869 г. Директор на Дебелската смесена гиманзия.
  • Петър Мазнев (Даскала) – роден 1894, анархист.
  • Цоню Ганев – роден 28.10.1896 г. Генерал-майор, командир на шестнадесета пехотна дивизия, която под негово ръководство печели ключови битки по време на Втората световна война в сраженията край река Драва срещу хитлеристките окупатори. Награждаван с много ордени за бойни заслуги. Описал участието на 16-а пехотна дивизия в Дравската епопея в книгата „Сурови дни“, София 1965 г., Държавно военно издателство.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Характерна за селището е туршия от дини – кисела. Избират се малки динчета и се слагат в каца или бидон. Заливат се със студена вода и се оставят да втасат. Арпаджикът също играе голяма роля в дебелчанската кухня.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачев, Р. Опис на никополския санджак от 80-те години на XV век. София, Издателство НБ „Св. св. Кирил и Методий“, 1977. ISBN 954-523-023-0. с. 113.
  2. Каяпънар, А. Дервентджийските села в Търновската каза/нахия през периода от 1515 до 1614 г. Набюдение върху тяхното социално и икономическо развитие. // III, 2018. с. 192.
  3. „Справка за населението на град Дебелец, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  6. „ТМКо“ ООД

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България