Цепераните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цепераните
Общи данни
Население 0 души[1] (15 март 2022 г.)
Надм. височина 562 m
Пощ. код 5035
Тел. код ?
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 78389
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Цепераните е село в Северна България. Намира се в община Велико Търново, област Велико Търново. Към 1934 г. в селището са живеели близо 110 жители. В днешно време няма постоянно население. В най-добрия си период в Цеперани са били построени и използвани 22 къщи, днес те са десетина, част от тях съборени и необитаеми. Махалата влиза в землището на село Райковци.[2]

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

Според предания и исторически извори селото е създадено 1537 г. от трима братя избягали от кръвния данък на султана, от Русенско. Единият лекувал хора, между което и церял рани. За това на него кръстили махала Цепераните. Другият бил военен, на него кръстили съседната махала Сеймените. А третият се заселил в по-мочурливо място, където другите не щяли да ходят, та кръстили махалата Самсии. Това поселение е едно от най-старите в района. От това село, както и от околните махали са излезли няколко воеводи и множество хайдути, борци през освободителните години преди и през 1876 – 1897 г. В него все още е запазена къщата на Бойчо войвода, а други са оставени на разрушението. Друг известен е Богдан Войвода (Цеперанека). От близки села са Хаджи Досьо Байрактар, Филип Тотю (с.Гърците), Вълчан Войвода и много други.

През 60-те години на XX век по-голямата част от населението се преселва основно в Стара Загора. Родовете там си имат и специфични фамилии: Башакели, Батарей, Донките, Сплитките и Редките. Преди и по време на Първата световна война кмет на Райковци, което обхваща общо 20 балкански села, е Димо Драгошинов от Батарейте.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Цепераните се намира в живописния район на Централна Стара планина. В подножието на върховете Малък и Голям Белновръх, Клъшка чукар и в. Пролука. В близост са хижите Химик и Грамадлива, до които може да се стигне по маркирана пътека, тръгваща от с. Сеймените.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Област Велико Търново. // Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година. Т. Книга 1. Население по области, общини и населени места. София, Национален статистически институт, 2012. с. 86.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]