Велико Търново (община)

Община Велико Търново 43.083, 25.65
Общи данни
Област	Велико Търново
Площ	885.34 km²
Население	91 333 души
Адм. център	Велико Търново
Брой селища	89
Сайт	veliko-turnovo.bg
Управление
Кмет	Даниел Панов (ГЕРБ)
Общ. съвет	37 съветници • ГЕРБ (17) • БСП (5) • РБ (4) • Българска демократична общност (3) • Движение Царевград за Велико Търново (3) • Патриотите – ВМРО (2) • ДПС (2) • АБВ (1)
Община Велико Търново в Общомедия

Община Велико Търново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Велико Търново. С площта си от 885,345 km² заема 1-во място сред 10-те общините на областта, което съставлява 18,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – община Павликени;
• на север – община Полски Тръмбеш;
• на североизток – община Горна Оряховица и община Лясковец;
• на изток – община Златарица;
• на югоизток – община Елена;
• на юг – община Гурково от област Стара Загора;
• на югозапад – община Трявна и община Дряново от област Габрово;
• на запад – община Севлиево от област Габрово.

Релеф, води, природни забележителности

Релеф

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните части на Тревненска планина, заемаща най-южната част общината. Тук се намира и най-високата точка на общината – връх Чукара (946 m), разположен южно от село Горановци. Източно от Прохода на Републиката в пределите на общината попадатат най-северозападните разклонения на Елено-Твърдишка планина с максимална височина връх Главите 939 m.

Около 3/4 от територията на община Велико Търново попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е ниско планински и хълмист. Тук са обособени 9 броя възвишения, височини, ридове и плата, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. Западно от долината на река Белица (десен приток на Янтра) се простират североизточните разклонения на Габровските възвишения – връх Йовчевски рът (716 m). Югоизточната част на общината, източно от долината на река Белица се заема от западните и северни склонове на Еленските височини – връх Вятърницата (743 m).

Цялата средна част на общината е заета от ниски възвишения и плата. От изток на запад се редуват: Западната част на Присовския рид (409 m). На север от него и източно от Търновския пролом на река Янтра – западните и югозападните склонове на Арбанашкото плато (440 m). На запад от пролома – Беляковското плато (440 m) и неговото западно продължение – Търновските височини (440 m). Югозападно от областния център Велико Търново, между долината на Янтра на север и Дряновска река на югоизток – полупланинският рид Меловете (връх Бакладжия 477 m). Западно от него, след Ветринския пролом на Янтра – северната част на рида Стените (връх Гюнето 510 m). И накрая, в най-западната част на общината, северозападно от горното течение на река Негованка (десен приток на Росица) – най-югоизточните склонове на платото Плужна (връх Картала 394 m).

Най-северната част на общината, северно от Търновските височини е заета от южните части на Средната Дунавска равнина и конкретно широката долина на река Росица, като тук източно от село Ресен е и най-ниската точка на общината – 54 m н.в.

Води

Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река Янтра. Реката протича през общината с част от своето средно течение, като образува два изключително красиви пролома. Южно от село Ветринци, между нископланинските ридове Стените на запад и Меловете на изток е Ветринският пролом, а между Беляковското плато на запад и Арбанашкото плато, в района на град Велико Търново – забележителния Търновски пролом. В северната част на общината преминава част от долното течение на най-големия приток на Янтра – река Росица, заедно със своите десни притоци реките Негованка и Бохот. Река Негованка в района на село Емен образува живописния Еменски каньон. Южно от областния център през общината преминава най-долното течение на река Белица (десен приток на Янтра) и най-долното течение на левия ѝ приток Дряновска река. В най-югоизточната част на общината преминава участък от средното течение на река Веселина, ляв приток на Стара река, която от своя страна е десен приток на Янтра.

Населени места

Изглед към град Велико Търново от село Арбанаси през 2012 г.

Изглед към село Емен през 2010 г.

Изглед към село Кладни дял през 2008 г.

Изглед към село Пчелище през 2013 г.

Изглед към село Шодековци през 2015 г.

Общината се състои от 89 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Арбанаси	303	11,881		Лагерите	1	-	Първовци, в з-щето на с. Райковци
Балван	539	33,670		Леденик	823	22,619
Белчевци	-	-	Белчовци, в з-щето на с. Войнежа	Малки чифлик	276	6,015
Беляковец	893	22,497		Малчовци	8	-	в з-щето на с. Големаните
Бижовци	-	-	в з-щето на с. Райковци	Марговци	-	-	в з-щето на с. Вонеща вода
Бойчеви колиби	-	-	Бойчовци, в-щето на с. Габровци	Миндя	241	30,849
Бойчовци	-	-	в з-щето на с. Вонеща вода	Мишеморков хан	5	-	Грамадливо, в з-щето на с. Райковци
Бочковци	-	-	в з-щето на с. Райковци	Момин сбор	152	15,256	Кестамбол
Бояновци	3	-	в з-щето на с. Въглевци	Нацовци	48	–	в з-щето на с. Големаните
Бранковци	-	-	в з-щето на с. Въглевци	Никюп	365	19,433
Буковец	41	8,717		Ново село	620	41,868
Велико Търново	68 783	30,379	Търново	Осенарите	-	-	в з-щето на с. Вонеща вода
Велчево	118	20,102	Фида бей, Марийно	Пирамидата	–	–	Николчовци, в з-щето на с. Райковци
Ветринци	136	19,542	Балван махла	Плаково	236	29,841
Виларе	1	-	Самсиите, в-з-щето на с. Райковци	Пожерник	-	-	в з-щето на с. Въглевци
Водолей	696	14,829	Ибричево	Поповци	3	-	в з-щето на с. Войнежа
Войнежа	40	40,831		Присово	823	24,755
Вонеща вода	179	36,739		Продановци	7	-	в з-щето на с. Войнежа
Въглевци	38	31,885		Пушево	138	14,767
Върлинка	6	-	в з-щето на с. Големаните	Пчелище	539	33,450	Кованлъка
Габровци	30	25,326		Пъровци	6	-	в з-щето на с. Габровци
Гащевци	11	-	в з-щето на с. Въглевци	Радковци	5	-	в з-щето на с. Въглевци
Големаните	16	12,069		Райковци	23	39,530
Горановци	1	-	в з-щето на с. Райковци	Рашевци	-	-	в з-щето на с. Вонеща вода
Горен Еневец	3	-	Горни Дупини, в з-щето на с. Габровци	Ресен	1962	49,866
Дебелец	4032	26,375		Русаля	275	20,236	Голямо Яларе
Деветаците	3	-	в з-щето на с. Габровци	Русковци	-	-	в з-щето на с. Райковци
Дечковци	2	-	в з-щето на с. Въглевци	Самоводене	1705	42,107
Димитровци	16	-	в з-щето на с. Габровци	Самсиите	1	-	в з-щето на с. Въглевци
Димовци	1	-	в з-щето на с. Райковци	Сеймените	3	-	в з-щето на с. Райковци
Дичин	273	20,483		Семковци	-	-	в з-щето на с. Райковци
Дойновци	-	-	в з-щето на с. Вонеща вода	Суха река	4	-	в з-щето на с. Войнежа
Долен Еневец	-	-	Долни Дупини, в з-щето на с. Габровци	Сърненци	-	-	Караджовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Долни Дамяновци	1	-	Дамяновци, в з-щето на с. Вонеща вода	Терзиите	4	-	в з-щето на с. Вонеща вода
Дунавци	8	-	в з-щето на с. Въглевци	Тодоровци	2	-	в з-щето на с. Войнежа
Емен	71	15,021		Ушевци	-	-	Ушовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Ивановци	2	-	в з-щето на с. Райковци	Хотница	382	30,341
Илевци	6	-	Илювци, в з-щето на с. Войнежа	Цепераните	-	-	в з-щето на с. Райковци
Йовчевци	-	-	Йовчовци, в з-щето на с. Вонеща вода	Церова кория	382	14,958
Килифарево	2256	28,989		Цонковци	-	-	в з-щето на с. Райковци
Кисьовци	5	-	в з-щето на с. Вонеща вода	Шемшево	523	12,539
Кладни дял	20	-	в з-щето на с. Войнежа	Шереметя	240	6,792
Клъшка река	2	-	в з-щето на с. Райковци	Шодековци	3	-	в з-щето на с. Габровци
Куцаровци	-	-	в з-щето на с. Плаково	Ялово	34	10,152
Къпиново	296	20,636	Капиново

Административно-териториални промени

- след 1880 г. – заличено е с. Звънковци и е присъединено като квартал на к. Терзиювци;

• през 1881 г. – с. Боруш е изселено;
• Указ № 30/обн. 8 април 1893 г. – преименува с. Фида бей на с. Марийно;
• указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. – признава Преображенския манастир за отделно населено място ман.с. Преображенски манастир;
• Указ № 48/обн. 9 февруари 1931 г. – преименува с. Марийно на с. Велчево;
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.:: – преименува с. Балван махла на с. Ветринци;

– преименува к. Гърците на к. Градците;

– преименува с. Кестамбол на с. Момин сбор;

– преименува с. Кованлъка на с. Пчелище;

– преименува с. Голямо Яларе на с. Русаля;

– преименува к. Кара Хасаните на к. Филип Тотево;

– преименува с. Чолакова махала (Чолак махле) на с. Чолаковци;

• МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Ибричево на с. Водолей;
• МЗ № 7552/обн. 22 ноември 1947 г. – преименува к. Горни Дупини на к. Горни Еневец;

– преименува м. Дамяновци на м. Долни Дамяновци;

• указ № 48/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува к. Караджовци на к. Сърненци;
• Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Шемшево и го присъединява като квартал на с. Леденик;

– признава к. Вонеща вода за с. Вонеща вода;

• през 1956 г. – осъвременено е името на к. Илювци на к. Илевци без административен акт;
• Указ № 50/обн. 9 февруари 1960 г. – преименува к. Първовци на к. Лагерите;
• Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува к. Бойчовци на к. Бойчеви колиби;

– преименува к. Самсиите на к. Виларе;

– преименува к. Николчовци на к. Пирамидата;

• Указ № 57/обн. 5 февруари 1965 г. – заличава к. Таслаците и к. Татунчовци;
• Указ № 501/обн. 27 юли 1965 г. – преименува гр. Търново на гр. Велико Търново;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на к. Белчовци на к. Белчевци;

– осъвременява името на к. Горни Еневец на к. Горен Еневец;

– осъвременява името на к. Долни Еневец на к. Долен Еневец;

– осъвременява името на к. Йовчовци на к. Йовчевци;

– осъвременява името на к. Ушовци на к. Ушевци;

• Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава с. Чолаковци и го присъединява като квартал на гр. Велико Търново;
• Указ № 1275/обн. 22 юни 1973 г. – признава с. Килифарево за гр. Килифарево;
• Указ № 1885/обн. 6 септември 1974 г. – заличава к. Зънзарите и к. Свирците;
• Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с. Дебелец за гр. Дебелец;
• Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава к. Градците, к. Гърневци и к. Радневци и ги присъединява като квартали на с. Вонеща вода;
• Указ № 202/обн. 2 март 1976 г. – заличава к. Димановци и к. Филип Тотево и ги присъединява като квартали на с. Войнежа;

– заличава к. Терзиювци и ги присъединява като квартал на к. Мишеморков хан;

• Указ № 469/обн. 27 април 1976 г. – преименува к. Мишеморков хан и ги признава за с. Грамадливо;
• Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава ман.с. Преображенски манастир и го присъединява към с. Леденик;

– заличава к. Хубановци и ги присъединява към к. Райковци;

• Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – признава м. Големаните, м. Кладни дял, м. Нацовци и к. Райковци за села;
• Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78 – заличава община Килифарево и присъединява прилежащите ѝ населени места към община Велико Търново;
• Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – отделя кв. Шемшево от с. Леденик и го признава за отделно населено място – с. Шемшево;
• Указ № 95/обн. 7 април 1992 г. – преименува с. Капиново на с. Къпиново;
• Указ № 97/обн. 17 април 1992 г. – възстановява старото име на с. Грамадливо на с. Мишеморков хан;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Население

Население (2001 – 2016)

• 95 000 души (2001)
• 93 865 души (21.07.2005)
• 91 706 души (24.08.2007)
• 93 252 души (15.12.2009)
• 91 333 души (1 февруари 2011)
• 87 181 души (31 декември 2016)

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	88 670	100,00
Българи	75 570	85.23
Турци	3 681	4.15
Цигани	595	0.67
Други	350	0.39
Не се самоопределят	313	0.35
Не отговорили	8 161	9.20

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:

	Численост на живородените	Численост на починалите	Естествен прираст	Коефициент на раждаемост (в ‰)	Коефициент на смъртност (в ‰)	Коефициент на естествен прираст (в ‰)
1985	1264	1219	45	13.1	12.7	0.5
1988	1154	1183	-29	11.6	11.9	-0.3
1989	1201	1104	97	12.1	11.1	1.0
1990	1142	1125	17	11.4	11.3	0.2
1991	968	1189	-221	9.6	11.8	-2.2
1992	901	1147	-246	9.2	11.7	-2.5
1993	806	1154	-348	8.6	12.3	-3.7
1994	750	1173	-423	8.0	12.5	-4.5
1995	687	1237	-550	7.4	13.2	-5.9
1996	750	1285	-535	8.1	13.9	-5.8
1997	687	1286	-599	7.5	14.0	-6.5
1998	681	1230	-549	7.5	13.5	-6.0
1999	717	1235	-518	7.9	13.7	-5.7
2000	664	1240	-576	7.4	13.9	-6.4
2001	683	1096	-413	7.6	12.3	-4.6
2002	700	1157	-457	7.8	12.8	-5.1
2003	665	1118	-453	7.4	12.5	-5.1
2004	655	1181	-526	7.3	13.2	-5.9
2005	760	1129	-369	8.5	12.7	-4.1
2006	744	1188	-444	8.4	13.4	-5.0
2007	770	1141	-371	8.7	12.9	-4.2
2008	880	1204	-324	9.9	13.6	-3.6
2009	859	1138	-279	9.7	12.8	-3.1
2010	811	1192	-381	9.2	13.5	-4.3
2011	800	1164	-364	9.0	13.1	-4.1
2012	808	1150	-342	9.1	13.0	-3.9
2013	840	1055	-215	9.5	12.0	-2.5
2014	784	1098	-314	8.9	12.5	-3.6
2015	773	1125	-352	8.9	12.9	-4.0
2016	821	1100	-279	9.4	12.6	-3.2
2017	788	1128	-340	9.0	12.9	-3.9

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	88 670	100.00
Православие	58 308	65.75
Католицизъм	422	0.47
Протестантство	464	0.52
Ислям	2498	2.81
Друго	140	0.15
Нямат	3362	3.79
Не се самоопределят	4415	4.97
Непоказано	19 061	21.49

Политика

Награди за Община Велико Търново

• Победител в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“, раздел „големи общини“. Приз за кмета инж. Даниел Панов за цялостна дейност през годината във всички сфери на работа на ръководената от него местна администрация.

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2011 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Инициативен комитет, партия или сдружение	2003	2007	2011	2015
Избирателна активност по време на изборите	39,24 %	45,98 %		54,49 %
Общ брой места	37	37	37	37
ГЕРБ		9	13	17
Българска социалистическа партия		8	8	5
Реформаторски блок				4
Българска демократична общност				3
Коалиция „Движение Царевец за Велико Търново“			2	3
Движение за права и свободи	1	3	2	2
Патриотите – ВМРО (Национален фронт за спасение на България, ВМРО – Българско национално движение)				2
Алтернатива за българско възраждане				1
Новото време			5
ВМРО – Българско национално движение	3	2	2
Коалиция „Синя коалиция“ (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България, Български демократически форум)			2
Коалиция „Нашият град“		1	2
Коалиция „Обединени демократични сили“			1
Атака		3
Коалиция „Граждани за Велико Търново“ (Северна лига, Федерация Активно гражданско общество)		3
Съюз на демократичните сили	7	3
Коалиция „Гражданско сдружение Преображение“ (Политическо движение „Социалдемократи“, Български социалдемократи)		2
ЛИДЕР		1
Демократи за силна България		1
Съюз на свободните демократи	1	1
Коалиция „Обединена левица“	16
Национално движение „Симеон Втори“	5
Национално движение за права и свободи	2
Коалиция „Обединение за Велико Търново“	1
Българска социалдемокрация	1

Транспорт

През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България:

• през северната част, от запад на изток участък от 13,1 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
• през средата на общината, от север на юг участък от 20 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова;
• в източната част, покрай селата Церова кория и Миндя, участък от 9,9 km от трасето нае жп линия Горна Оряховица – Елена. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.

През общината преминават частично или изцяло 12 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 195,8 km:

• участък от 34,7 km от Републикански път I-4 (от km 100,2 до km 134,9);
• участък от 16 km от Републикански път I-5 (от km 93 до km 114,3);
• участък от 8,4 km от Републикански път II-53 (от km 24,9 до km 33,3);
• началният участък от 33,9 km от Републикански път II-55 (от km 0 до km 33,9);
• участък от 12,4 km от Републикански път III-303 (от km 50,2 до km 62,6);
• началният участък от 15,2 km от Републикански път III-504 (от km 0 до km 15,2);
• последният участък от 6,6 km от Републикански път III-514 (от km 47,4 до km 54,0);
• началният участък от 16,7 km от Републикански път III-551 (от km 0 до km 16,7);
• началният участък от 4,5 km от Републикански път III-552 (от km 0 до km 4,5);
• последният участък от 14,8 km от Републикански път III-3031 (от km 14,6 до km 29,4);
• целият участък от 20,6 km от Републикански път III-5302;
• началният участък от 6,7 km от Републикански път III-5502 (от km 0 до km 6,7).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.

Литература

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Велико Търново
• ((bg)) Официален уебсайт
• ДСБ – Велико Търново Архив на оригинала от 2012-02-24 в Wayback Machine.