Велико Търново (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Велико Търново)
Община Велико Търново
Map of Veliko Tarnovo municipality (Veliko Tarnovo Province).png
Знаме
      
Герб
Общи данни
ОбластВелико Търново
Площ885.34 km²
Население91 333 души
Адм. центърВелико Търново
Брой селища89
Сайтveliko-turnovo.bg
Управление
КметДаниел Панов
(ГЕРБ)
Общ. съвет37 съветници
Bulgaria VelikoTarnovo Municipality geographic map bg.svg
Община Велико Търново в Общомедия

Община Велико Търново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Велико Търново. С площта си от 885,345 km2 заема 1-во място сред 10-те общините на областта, което съставлява 18,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните части на Тревненска планина, заемаща най-южната част общината. Тук се намира и най-високата точка на общината – връх Чукара (946 m), разположен южно от село Горановци. Източно от Прохода на Републиката в пределите на общината попадатат най-северозападните разклонения на Елено-Твърдишка планина с максимална височина връх Главите 939 m.

Около 3/4 от територията на община Велико Търново попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е ниско планински и хълмист. Тук са обособени 9 броя възвишения, височини, ридове и плата, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. Западно от долината на река Белица (десен приток на Янтра) се простират североизточните разклонения на Габровските възвишения – връх Йовчевски рът (716 m). Югоизточната част на общината, източно от долината на река Белица се заема от западните и северни склонове на Еленските височини – връх Вятърницата (743 m).

Цялата средна част на общината е заета от ниски възвишения и плата. От изток на запад се редуват: Западната част на Присовския рид (409 m). На север от него и източно от Търновския пролом на река Янтра – западните и югозападните склонове на Арбанашкото плато (440 m). На запад от пролома – Беляковското плато (440 m) и неговото западно продължение – Търновските височини (440 m). Югозападно от областния център Велико Търново, между долината на Янтра на север и Дряновска река на югоизток – полупланинският рид Меловете (връх Бакладжия 477 m). Западно от него, след Ветринския пролом на Янтра – северната част на рида Стените (връх Гюнето 510 m). И накрая, в най-западната част на общината, северозападно от горното течение на река Негованка (десен приток на Росица) – най-югоизточните склонове на платото Плужна (връх Картала 394 m).

Най-северната част на общината, северно от Търновските височини е заета от южните части на Средната Дунавска равнина и конкретно широката долина на река Росица, като тук източно от село Ресен е и най-ниската точка на общината – 54 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река Янтра. Реката протича през общината с част от своето средно течение, като образува два изключително красиви пролома. Южно от село Ветринци, между нископланинските ридове Стените на запад и Меловете на изток е Ветринският пролом, а между Беляковското плато на запад и Арбанашкото плато, в района на град Велико Търново – забележителния Търновски пролом. В северната част на общината преминава част от долното течение на най-големия приток на Янтра – река Росица, заедно със своите десни притоци реките Негованка и Бохот. Река Негованка в района на село Емен образува живописния Еменски каньон. Южно от областния център през общината преминава най-долното течение на река Белица (десен приток на Янтра) и най-долното течение на левия ѝ приток Дряновска река. В най-югоизточната част на общината преминава участък от средното течение на река Веселина, ляв приток на Стара река, която от своя страна е десен приток на Янтра.

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

- след 1880 г. – заличено е с. Звънковци и е присъединено като квартал на к. Терзиювци;

  • през 1881 г. – с. Боруш е изселено;
  • Указ № 30/обн. 8 април 1893 г. – преименува с. Фида бей на с. Марийно;
  • указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. – признава Преображенския манастир за отделно населено място ман.с. Преображенски манастир;
  • Указ № 48/обн. 9 февруари 1931 г. – преименува с. Марийно на с. Велчево;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.:: – преименува с. Балван махла на с. Ветринци;
– преименува к. Гърците на к. Градците;
– преименува с. Кестамбол на с. Момин сбор;
– преименува с. Кованлъка на с. Пчелище;
– преименува с. Голямо Яларе на с. Русаля;
– преименува к. Кара Хасаните на к. Филип Тотево;
– преименува с. Чолакова махала (Чолак махле) на с. Чолаковци;
  • МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Ибричево на с. Водолей;
  • МЗ № 7552/обн. 22 ноември 1947 г. – преименува к. Горни Дупини на к. Горни Еневец;
– преименува м. Дамяновци на м. Долни Дамяновци;
  • указ № 48/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува к. Караджовци на к. Сърненци;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Шемшево и го присъединява като квартал на с. Леденик;
– признава к. Вонеща вода за с. Вонеща вода;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на к. Илювци на к. Илевци без административен акт;
  • Указ № 50/обн. 9 февруари 1960 г. – преименува к. Първовци на к. Лагерите;
  • Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува к. Бойчовци на к. Бойчеви колиби;
– преименува к. Самсиите на к. Виларе;
– преименува к. Николчовци на к. Пирамидата;
  • Указ № 57/обн. 5 февруари 1965 г. – заличава к. Таслаците и к. Татунчовци;
  • Указ № 501/обн. 27 юли 1965 г. – преименува гр. Търново на гр. Велико Търново;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на к. Белчовци на к. Белчевци;
– осъвременява името на к. Горни Еневец на к. Горен Еневец;
– осъвременява името на к. Долни Еневец на к. Долен Еневец;
– осъвременява името на к. Йовчовци на к. Йовчевци;
– осъвременява името на к. Ушовци на к. Ушевци;
  • Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава с. Чолаковци и го присъединява като квартал на гр. Велико Търново;
  • Указ № 1275/обн. 22 юни 1973 г. – признава с. Килифарево за гр. Килифарево;
  • Указ № 1885/обн. 6 септември 1974 г. – заличава к. Зънзарите и к. Свирците;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с. Дебелец за гр. Дебелец;
  • Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава к. Градците, к. Гърневци и к. Радневци и ги присъединява като квартали на с. Вонеща вода;
  • Указ № 202/обн. 2 март 1976 г. – заличава к. Димановци и к. Филип Тотево и ги присъединява като квартали на с. Войнежа;
– заличава к. Терзиювци и ги присъединява като квартал на к. Мишеморков хан;
  • Указ № 469/обн. 27 април 1976 г. – преименува к. Мишеморков хан и ги признава за с. Грамадливо;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава ман.с. Преображенски манастир и го присъединява към с. Леденик;
– заличава к. Хубановци и ги присъединява към к. Райковци;
  • Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – признава м. Големаните, м. Кладни дял, м. Нацовци и к. Райковци за села;
  • Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78 – заличава община Килифарево и присъединява прилежащите ѝ населени места към община Велико Търново;
  • Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – отделя кв. Шемшево от с. Леденик и го признава за отделно населено място – с. Шемшево;
  • Указ № 95/обн. 7 април 1992 г. – преименува с. Капиново на с. Къпиново;
  • Указ № 97/обн. 17 април 1992 г. – възстановява старото име на с. Грамадливо на с. Мишеморков хан;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към град Велико Търново от село Арбанаси през 2012 г.
Изглед към село Емен през 2010 г.
Изглед към село Кладни дял през 2008 г.
Изглед към село Пчелище през 2013 г.
Изглед към село Шодековци през 2015 г.

Общината се състои от 89 населени места, от които 3 града и 86 села. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Списък на населените места в община Велико Търново, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)[1]
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Велико Търново 58 507 30,379 Търново, административен център на общината и областта
Дебелец 3569 26,375
Килифарево 1761 28,989
Арбанаси 372 11,881
Балван 435 33,670
Белчевци - - Белчовци, в з-щето на с. Войнежа
Беляковец 864 22,497
Бижовци - - в з-щето на с. Райковци
Бойчеви колиби 2 - Бойчовци, в-щето на с. Габровци
Бойчовци - - в з-щето на с. Вонеща вода
Бочковци - - в з-щето на с. Райковци
Бояновци 7 - в з-щето на с. Въглевци
Бранковци - - в з-щето на с. Въглевци
Буковец 60 8,717
Велчево 146 20,102 Фида бей, Марийно
Ветринци 175 19,542 Балван махла
Виларе - - Самсиите, в-з-щето на с. Райковци
Водолей 447 14,829 Ибричево
Войнежа 30 40,831
Вонеща вода 160 36,739
Въглевци 32 31,885
Върлинка 2 - в з-щето на с. Големаните
Габровци 29 25,326
Гащевци 7 - в з-щето на с. Въглевци
Големаните 17 12,069
Горановци 1 - в з-щето на с. Райковци
Горен Еневец 4 - Горни Дупини, в з-щето на с. Габровци
Деветаците 1 - в з-щето на с. Габровци
Дечковци 3 - в з-щето на с. Въглевци
Димитровци 20 - в з-щето на с. Габровци
Димовци - - в з-щето на с. Райковци
Дичин 226 20,483
Дойновци - - в з-щето на с. Вонеща вода
Долен Еневец - - Долни Дупини, в з-щето на с. Габровци
Долни Дамяновци 2 - Дамяновци, в з-щето на с. Вонеща вода
Дунавци - - в з-щето на с. Въглевци
Емен 71 15,021
Ивановци 4 - в з-щето на с. Райковци
Илевци 1 - Илювци, в з-щето на с. Войнежа
Йовчевци - - Йовчовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Кисьовци 4 - в з-щето на с. Вонеща вода
Кладни дял 6 - в з-щето на с. Войнежа
Клъшка река 2 - в з-щето на с. Райковци
Куцаровци 4 - в з-щето на с. Плаково
Къпиново 324 20,636 Капиново
Лагерите - - Първовци, в з-щето на с. Райковци
Леденик 846 22,619
Малки чифлик 310 6,015
Малчовци 8 - в з-щето на с. Големаните
Марговци - - в з-щето на с. Вонеща вода
Миндя 241 30,849
Мишеморков хан 3 - Грамадливо, в з-щето на с. Райковци
Момин сбор 186 15,256 Кестамбол
Нацовци 63 в з-щето на с. Големаните
Никюп 332 19,433
Ново село 465 41,868
Осенарите 1 - в з-щето на с. Вонеща вода
Пирамидата Николчовци, в з-щето на с. Райковци
Плаково 187 29,841
Пожерник - - в з-щето на с. Въглевци
Поповци 1 - в з-щето на с. Войнежа
Присово 791 24,755
Продановци 4 - в з-щето на с. Войнежа
Пушево 155 14,767
Пчелище 500 33,450 Кованлъка
Пъровци 8 - в з-щето на с. Габровци
Радковци 8 - в з-щето на с. Въглевци
Райковци 21 39,530
Рашевци 1 - в з-щето на с. Вонеща вода
Ресен 1760 49,866
Русаля 237 20,236 Голямо Яларе
Русковци - - в з-щето на с. Райковци
Самоводене 1628 42,107
Самсиите 1 - в з-щето на с. Въглевци
Сеймените 4 - в з-щето на с. Райковци
Семковци - - в з-щето на с. Райковци
Суха река - - в з-щето на с. Войнежа
Сърненци - - Караджовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Терзиите 2 - в з-щето на с. Вонеща вода
Тодоровци 1 - в з-щето на с. Войнежа
Ушевци - - Ушовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Хотница 394 30,341
Цепераните 2 - в з-щето на с. Райковци
Церова кория 416 14,958
Цонковци - - в з-щето на с. Райковци
Шемшево 579 12,539
Шереметя 195 6,792
Шодековци - - в з-щето на с. Габровци
Ялово 73 10,152
ОБЩО 76 718 885,345 52 населени места без землища
73 населени места с по-малко от 350 души население, от които 22 без население

Население (2001 – 2016)[редактиране | редактиране на кода]

  • 95 000 души (2001)
  • 93 865 души (21.07.2005)
  • 91 706 души (24.08.2007)
  • 93 252 души (15.12.2009)
  • 91 333 души (1 февруари 2011)
  • 87 181 души (31 декември 2016)

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 88 670 100,00
Българи 75 570 85.23
Турци 3 681 4.15
Цигани 595 0.67
Други 350 0.39
Не се самоопределят 313 0.35
Не отговорили 8 161 9.20

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[3]

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985 1264 1219 45 13.1 12.7 0.5
1988 1154 1183 -29 11.6 11.9 -0.3
1989 1201 1104 97 12.1 11.1 1.0
1990 1142 1125 17 11.4 11.3 0.2
1991 968 1189 -221 9.6 11.8 -2.2
1992 901 1147 -246 9.2 11.7 -2.5
1993 806 1154 -348 8.6 12.3 -3.7
1994 750 1173 -423 8.0 12.5 -4.5
1995 687 1237 -550 7.4 13.2 -5.9
1996 750 1285 -535 8.1 13.9 -5.8
1997 687 1286 -599 7.5 14.0 -6.5
1998 681 1230 -549 7.5 13.5 -6.0
1999 717 1235 -518 7.9 13.7 -5.7
2000 664 1240 -576 7.4 13.9 -6.4
2001 683 1096 -413 7.6 12.3 -4.6
2002 700 1157 -457 7.8 12.8 -5.1
2003 665 1118 -453 7.4 12.5 -5.1
2004 655 1181 -526 7.3 13.2 -5.9
2005 760 1129 -369 8.5 12.7 -4.1
2006 744 1188 -444 8.4 13.4 -5.0
2007 770 1141 -371 8.7 12.9 -4.2
2008 880 1204 -324 9.9 13.6 -3.6
2009 859 1138 -279 9.7 12.8 -3.1
2010 811 1192 -381 9.2 13.5 -4.3
2011 800 1164 -364 9.0 13.1 -4.1
2012 808 1150 -342 9.1 13.0 -3.9
2013 840 1055 -215 9.5 12.0 -2.5
2014 784 1098 -314 8.9 12.5 -3.6
2015 773 1125 -352 8.9 12.9 -4.0
2016 821 1100 -279 9.4 12.6 -3.2
2017 788 1128 -340 9.0 12.9 -3.9

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 88 670 100.00
Православие 58 308 65.75
Католицизъм 422 0.47
Протестантство 464 0.52
Ислям 2498 2.81
Друго 140 0.15
Нямат 3362 3.79
Не се самоопределят 4415 4.97
Непоказано 19 061 21.49

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Награди за Община Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“, раздел „големи общини“. Приз за кмета инж. Даниел Панов за цялостна дейност през годината във всички сфери на работа на ръководената от него местна администрация.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общинския съвет през 2011 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8]

Инициативен комитет, партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 39,24 % 45,98 % 54,49 %
Общ брой места 37 37 37 37
ГЕРБ 9 13 17
Българска социалистическа партия 8 8 5
Реформаторски блок 4
Българска демократична общност 3
Коалиция „Движение Царевец за Велико Търново“ 2 3
Движение за права и свободи 1 3 2 2
Патриотите – ВМРО
(Национален фронт за спасение на България, ВМРО – Българско национално движение)
2
Алтернатива за българско възраждане 1
Новото време 5
ВМРО – Българско национално движение 3 2 2
Коалиция „Синя коалиция
(Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България, Български демократически форум)
2
Коалиция „Нашият град“ 1 2
Коалиция „Обединени демократични сили 1
Атака 3
Коалиция „Граждани за Велико Търново“ (Северна лига, Федерация Активно гражданско общество) 3
Съюз на демократичните сили 7 3
Коалиция „Гражданско сдружение Преображение“
(Политическо движение „Социалдемократи“, Български социалдемократи)
2
ЛИДЕР 1
Демократи за силна България 1
Съюз на свободните демократи 1 1
Коалиция „Обединена левица 16
Национално движение „Симеон Втори“ 5
Национално движение за права и свободи 2
Коалиция „Обединение за Велико Търново“ 1
Българска социалдемокрация 1

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България:

  • през северната част, от запад на изток участък от 13,1 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна;
  • през средата на общината, от север на юг участък от 20 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара ЗагораПодкова;
  • в източната част, покрай селата Церова кория и Миндя, участък от 9,9 km от трасето нае жп линия Горна Оряховица – Елена[9]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.[10]

През общината преминават частично или изцяло 12 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 195,8 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ. //
  2. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  3. Демографски анализ на Област Велико Търново.. // riokoz-vt.com. Посетен на 18 декември 2018. Архив на оригинала от 2015-06-18 в Wayback Machine.
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 декември 2018. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 20 декември 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Велико Търново“. // results.cik.bg. Посетен на 20 декември 2018.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Велико Търново“. // results.cik.bg. Посетен на 20 декември 2018.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Велико Търново“. // results.cik.bg. Посетен на 20 декември 2018.
  9. www.lyaskovets.net
  10. Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]