Велико Търново (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Велико Търново)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велико Търново
Map of Veliko Tarnovo municipality (Veliko Tarnovo Province).png
Герб на Велико ТърновоЗнаме на Велико Търново
Общи данни
Област Област Велико Търново
Площ 885.34 km²
Население 91 333 души
Адм. център Велико Търново
Брой селища 89
Сайт www.veliko-turnovo.bg
Управление
Кмет Даниел Панов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 37 съветници
   ГЕРБ (17)
   БСП (5)
   РБ (4)
   Българска демократична общност (3)
   ДВИЖЕНИЕ ЦАРЕВГРАД ЗА ВЕЛИКО ТЪРНОВО (3)
   ПАТРИОТИТЕ-ВМРО (2)
   ДПС (2)
   АБВ (1)
Географска карта на община Велико Търново
Изглед от село Емен
Изглед от село Кладни дял
Църквата на Килифаревския манастир

Община Велико Търново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Велико Търново. С площта си от 885,345 km2 заема 1-во място сред 10-те общините на областта, което съставлява 18,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните части на Тревненска планина, заемаща най-южната част общината. Тук се намира и най-високата точка на общината – връх Чукара (946 m), разположен южно от село Горановци. Източно от Прохода на Републиката в пределите на общината попадатат най-северозападните разклонения на Елено-Твърдишка планина с максимална височина връх Главите 939 m.

Около 3/4 от територията на община Велико Търново попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е ниско планински и хълмист. Тук са обособени 9 броя възвишения, височини, ридове и плата, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. Западно от долината на река Белица (десен приток на Янтра) се простират североизточните разклонения на Габровските възвишения – връх Йовчевски рът (716 m). Югоизточната част на общината, източно от долината на река Белица се заема от западните и северни склонове на Еленските височини – връх Вятърницата (743 m).

Цялата средна част на общината е заета от ниски възвишения и плата. От изток на запад се редуват: Западната част на Присовския рид (409 m). На север от него и източно от Търновския пролом на река Янтра – западните и югозападните склонове на Арбанашкото плато (440 m). На запад от пролома – Беляковското плато (440 m) и неговото западно продължение – Търновските височини (440 m). Югозападно от областния център Велико Търново, между долината на Янтра на север и Дряновска река на югоизток – полупланинският рид Меловете (връх Бакладжия 477 m). Западно от него, след Ветринския пролом на Янтра – северната част на рида Стените (връх Гюнето 510 m). И накрая, в най-западната част на общината, северозападно от горното течение на река Негованка (десен приток на Росица) – най-югоизточните склонове на платото Плужна (връх Картала 394 m).

Най-северната част на общината, северно от Търновските височини е заета от южните части на Средната Дунавска равнина и конкретно широката долина на река Росица, като тук източно от село Ресен е и най-ниската точка на общината – 54 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река Янтра. Реката протича през общината с част от своето средно течение, като образува два изключително красиви пролома. Южно от село Ветринци, между нископланинските ридове Стените на запад и Меловете на изток е Ветринският пролом, а между Беляковското плато на запад и Арбанашкото плато, в района на град Велико Търново – забележителния Търновски пролом. В северната част на общината преминава част от долното течение на най-големия приток на Янтра – река Росица, заедно със своите десни притоци реките Негованка и Бохот. Река Негованка в района на село Емен образува живописния Еменски каньон. Южно от областния център през общината преминава най-долното течение на река Белица (десен приток на Янтра) и най-долното течение на левият ѝ приток Дряновска река. В най-югоизточната част на общината преминава участък от средното течение на река Веселина, ляв приток на Стара река, която от своя страна е десен приток на Янтра.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население (2001 – 2016)[редактиране | редактиране на кода]

  • 105 000 души (2001)
  • 93 865 души (21.07.2005)
  • 91 706 души (24.08.2007)
  • 93 252 души (15.12.2009)
  • 91 333 души (01.02.2011)
  • 87 181 души (31.12.2016)

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 88 670 100,00
Българи 75 570 85.23
Турци 3 681 4.15
Цигани 595 0.67
Други 350 0.39
Не се самоопределят 313 0.35
Не отговорили 8 161 9.20

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

Численост
на
живородените		 Численост
на
починалите		 Естествен
прираст		 Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)		 Коефициент
на
смъртност
(в ‰)		 Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985 1264 1219 45 13.1 12.7 0.5
1988 1154 1183 -29 11.6 11.9 -0.3
1989 1201 1104 97 12.1 11.1 1.0
1990 1142 1125 17 11.4 11.3 0.2
1991 968 1189 -221 9.6 11.8 -2.2
1992 901 1147 -246 9.2 11.7 -2.5
1993 806 1154 -348 8.6 12.3 -3.7
1994 750 1173 -423 8.0 12.5 -4.5
1995 687 1237 -550 7.4 13.2 -5.9
1996 750 1285 -535 8.1 13.9 -5.8
1997 687 1286 -599 7.5 14.0 -6.5
1998 681 1230 -549 7.5 13.5 -6.0
1999 717 1235 -518 7.9 13.7 -5.7
2000 664 1240 -576 7.4 13.9 -6.4
2001 683 1096 -413 7.6 12.3 -4.6
2002 700 1157 -457 7.8 12.8 -5.1
2003 665 1118 -453 7.4 12.5 -5.1
2004 655 1181 -526 7.3 13.2 -5.9
2005 760 1129 -369 8.5 12.7 -4.1
2006 744 1188 -444 8.4 13.4 -5.0
2007 770 1141 -371 8.7 12.9 -4.2
2008 880 1204 -324 9.9 13.6 -3.6
2009 859 1138 -279 9.7 12.8 -3.1
2010 811 1192 -381 9.2 13.5 -4.3
2011 800 1164 -364 9.0 13.1 -4.1
2012 808 1150 -342 9.1 13.0 -3.9
2013 840 1055 -215 9.5 12.0 -2.5
2014 784 1098 -314 8.9 12.5 -3.6
2015 773 1125 -352 8.9 12.9 -4.0
2016 821 1100 -279 9.4 12.6 -3.2

Населени места в община Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 89 населени места с общо население 88 670 души (01.02.2011 г.)[3].

Списък на населените места в община Велико Търново, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.) 		Площ на землището
km2 		Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.) 		Площ на землището
km2 		Забележка (старо име)
Арбанаси 303 11,881 Лагерите 1 - Първовци, в з-щето на с. Райковци
Балван 539 33,670 Леденик 823 22,619
Белчевци - - Белчовци, в з-щето на с. Войнежа Малки чифлик 276 6,015
Беляковец 893 22,497 Малчовци 8 - в з-щето на с. Големаните
Бижовци - - в з-щето на с. Райковци Марговци - - в з-щето на с. Вонеща вода
Бойчеви колиби - - Бойчовци, в-щето на с. Габровци Миндя 241 30,849
Бойчовци - - в з-щето на с. Вонеща вода Мишеморков хан 5 - Грамадливо, в з-щето на с. Райковци
Бочковци - - в з-щето на с. Райковци Момин сбор 152 15,256 Кестамбол
Бояновци 3 - в з-щето на с. Въглевци Нацовци 48 – в з-щето на с. Големаните
Бранковци - - в з-щето на с. Въглевци Никюп 365 19,433
Буковец 41 8,717 Ново село 620 41,868
Велико Търново 68783 30,379 Търново Осенарите - - в з-щето на с. Вонеща вода
Велчево 118 20,102 Фида бей, Марийно Пирамидата – – Николчовци, в з-щето на с. Райковци
Ветринци 136 19,542 Балван махла Плаково 236 29,841
Виларе 1 - Самсиите, в-з-щето на с. Райковци Пожерник - - в з-щето на с. Въглевци
Водолей 696 14,829 Ибричево Поповци 3 - в з-щето на с. Войнежа
Войнежа 40 40,831 Присово 823 24,755
Вонеща вода 179 36,739 Продановци 7 - в з-щето на с. Войнежа
Въглевци 38 31,885 Пушево 138 14,767
Върлинка 6 - в з-щето на с. Големаните Пчелище 539 33,450 Кованлъка
Габровци 30 25,326 Пъровци 6 - в з-щето на с. Габровци
Гащевци 11 - в з-щето на с. Въглевци Радковци 5 - в з-щето на с. Въглевци
Големаните 16 12,069 Райковци 23 39,530
Горановци 1 - в з-щето на с. Райковци Рашевци - - в з-щето на с. Вонеща вода
Горен Еневец 3 - Горни Дупини, в з-щето на с. Габровци Ресен 1962 49,866
Дебелец 4032 26,375 Русаля 275 20,236 Голямо Яларе
Деветаците 3 - в з-щето на с. Габровци Русковци - - в з-щето на с. Райковци
Дечковци 2 - в з-щето на с. Въглевци Самоводене 1705 42,107
Димитровци 16 - в з-щето на с. Габровци Самсиите 1 - в з-щето на с. Въглевци
Димовци 1 - в з-щето на с. Райковци Сеймените 3 - в з-щето на с. Райковци
Дичин 273 20,483 Семковци - - в з-щето на с. Райковци
Дойновци - - в з-щето на с. Вонеща вода Суха река 4 - в з-щето на с. Войнежа
Долен Еневец - - Долни Дупини, в з-щето на с. Габровци Сърненци - - Караджовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Долни Дамяновци 1 - Дамяновци, в з-щето на с. Вонеща вода Терзиите 4 - в з-щето на с. Вонеща вода
Дунавци 8 - в з-щето на с. Въглевци Тодоровци 2 - в з-щето на с. Войнежа
Емен 71 15,021 Ушевци - - Ушовци, в з-щето на с. Вонеща вода
Ивановци 2 - в з-щето на с. Райковци Хотница 382 30,341
Илевци 6 - Илювци, в з-щето на с. Войнежа Цепераните - - в з-щето на с. Райковци
Йовчевци - - Йовчовци, в з-щето на с. Вонеща вода Церова кория 382 14,958
Килифарево 2256 28,989 Цонковци - - в з-щето на с. Райковци
Кисьовци 5 - в з-щето на с. Вонеща вода Шемшево 523 12,539
Кладни дял 20 - в з-щето на с. Войнежа Шереметя 240 6,792
Клъшка река 2 - в з-щето на с. Райковци Шодековци 3 - в з-щето на с. Габровци
Куцаровци - - в з-щето на с. Плаково Ялово 34 10,152
Къпиново 296 20,636 Капиново ОБЩО 88670 885,345 52 населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

- след 1880 г. – заличено е с. Звънковци и е присъединено като квартал на к. Терзиювци;

  • през 1881 г. – с. Боруш е изселено;
  • Указ № 30/обн. 08.04.1893 г. – преименува с. Фида бей на с. Марийно;
  • указ № 311/обн. 23.01.1923 г. – признава Преображенския манастир за отделно населено място ман.с. Преображенски манастир;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1931 г. – преименува с. Марийно на с. Велчево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г.:: – преименува с. Балван махла на с. Ветринци;
– преименува к. Гърците на к. Градците;
– преименува с. Кестамбол на с. Момин сбор;
– преименува с. Кованлъка на с. Пчелище;
– преименува с. Голямо Яларе на с. Русаля;
– преименува к. Кара Хасаните на к. Филип Тотево;
– преименува с. Чолакова махала (Чолак махле) на с. Чолаковци;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Ибричево на с. Водолей;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува к. Горни Дупини на к. Горни Еневец;
– преименува м. Дамяновци на м. Долни Дамяновци;
  • указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува к. Караджовци на к. Сърненци;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Шемшево и го присъединява като квартал на с. Леденик;
– признава к. Вонеща вода за с. Вонеща вода;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на к. Илювци на к. Илевци без административен акт;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува к. Първовци на к. Лагерите;
  • Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува к. Бойчовци на к. Бойчеви колиби;
– преименува к. Самсиите на к. Виларе;
– преименува к. Николчовци на к. Пирамидата;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава к. Таслаците и к. Татунчовци;
  • Указ № 501/обн. 27.07.1965 г. – преименува гр. Търново на гр. Велико Търново;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на к. Белчовци на к. Белчевци;
– осъвременява името на к. Горни Еневец на к. Горен Еневец;
– осъвременява името на к. Долни Еневец на к. Долен Еневец;
– осъвременява името на к. Йовчовци на к. Йовчевци;
– осъвременява името на к. Ушовци на к. Ушевци;
  • Указ № 196/обн. 30.01.1970 г. – заличава с. Чолаковци и го присъединява като квартал на гр. Велико Търново;
  • Указ № 1275/обн. 22.06.1973 г. – признава с. Килифарево за гр. Килифарево;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава к. Зънзарите и к. Свирците;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Дебелец за гр. Дебелец;
  • Указ № 2552/обн. 26.11.1974 г. – заличава к. Градците, к. Гърневци и к. Радневци и ги присъединява като квартали на с. Вонеща вода;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава к. Димановци и к. Филип Тотево и ги присъединява като квартали на с. Войнежа;
– заличава к. Терзиювци и ги присъединява като квартал на к. Мишеморков хан;
– заличава к. Хубановци и ги присъединява към к. Райковци;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Големаните, м. Кладни дял, м. Нацовци и к. Райковци за села;
  • Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78 – заличава община Килифарево и присъединява прилежащите ѝ населени места към община Велико Търново;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Шемшево от с. Леденик и го признава за отделно населено място – с. Шемшево;
  • Указ № 95/обн. 07.04.1992 г. – преименува с. Капиново на с. Къпиново;
  • Указ № 97/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Грамадливо на с. Мишеморков хан;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Награди за Община Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в онлайн конкурса "Кмет на годината, 2017", раздел "големи общини". Приз за кмета инж. Даниел Панов за цялостна дейност през годината във всички сфери на работа на ръководената от него местна администрация.

Местна власт[редактиране | редактиране на кода]

Общинския съвет на Велико Търново от 2011 година, се състои от 37 души, от тях:

  • 13 – ГЕРБ
  • 8 – БСП
  • 5 – НОВОТО ВРЕМЕ понастоящем независими
  • 2 – ДПС
  • 1 – КП „ОДС – ОБЩНОСТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ“
  • 2 – КП „ДВИЖЕНИЕ ЦАРЕВГРАД ЗА ВЕЛИКО ТЪРНОВО“
  • 2 – ВМРО
  • 2 – КП „СИНЯТА КОАЛИЦИЯ (СДС, ДСБ, БДФ)“
  • 2 – КП „НАШИЯТ ГРАД“

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично или изцяло 12 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 195,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. ↑ ((bg))  Демографски анализ на Област Велико Търново.. // riokoz-vt.com. Посетен на 16 март 2016.
  3. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  4. ↑ http://www.lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_03_railroad.html
  5. ↑ Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велико_Търново_(община)&oldid=8864770“.