Килифарево
| Килифарево | |
|---|---|
 |
|
  Килифарево  Килифарево  Килифарево |
|
| Общи данни | |
| Население |
2448 души[1] (15 юни 2020 г.) 84,4 души/km² |
| Землище | 28,989 km² |
| Надм. височина | 303±1 m |
| Пощ. код | 5050 |
| Тел. код | 06114 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 36837 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
|
Община – кмет |
Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Килифарево Димитър Събев (независим) |
| Килифарево в Общомедия | |
[2]Килифарево е град в Северна България, той се намира в състава на община Велико Търново, област Велико Търново. Разположен е в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Килифарево е разположен в централна Северна България или по-точно в разположено в Търновската предбалканска котловина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.
Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.
По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.
През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2256 | 100.00 |
| Българи | 1364 | 60.46 |
| Турци | 552 | 24.46 |
| Цигани | 20 | 0.88 |
| Други | 7 | 0.31 |
| Не се самоопределят | 27 | 1.19 |
| Не отговорили | 286 | 12.67 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Източно православие. Храмове – „Свети Архангел Михаил“ и „Успение на Пресвета Богородици“
Ислям – около 20% от населението са мосюлмани.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Напредък“, основано през 1884
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Театри[редактиране | редактиране на кода]
- Самодеен театрален колектив към читалище „Напредък“
- Младежка театрална трупа към Младежки дом – гр. Килифарево
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
- Исторически музей
Разположен е в построената през първата половина на ХІХ в. Саралиева къща, до часовниковата кула в центъра на града. Експозицията му има общоисторически характер; в приземния етаж е оформена художествена галерия.[7][8]
- Музейна сбирка „Музей на техниката“, разположена в няколко зали на Младежкия дом.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празник на града – последната неделя от месец август
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]
- Валентин Вълев, скулптор, представител на монументалното съветско изкуство в средата на 20 в.
- Васил Шарков (1883 – 1925), просветен деец и краевед
- Велчо Атанасов-Джамджията (1778 – 1835), революционер
- Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП
- Никола Банджаков (1883 – 1924) антикомунист
- Марин Касаветов (1915 – 1998), доктор на юридическите науки.
- Пейо Гаджев (1908), поет, писател и драматург
- Трифон Саралиев (1888 – 1923), деец на БКП, Народен представител от БКП
- Янко Маринов (1907 – 2001), художник
- Никола Проданов (1900 – 1985), земеделец, председател на Лозарската кооперация
- Стефан Боалиев (1892 – 1985), фотограф-художник
- Стефан Додунеков (1945 – 2012), български математик, академик, председател на БАН
- Михаил Цонев (1915 – ?), български партизанин, генерал-лейтенант
Починали в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП
Свързани с Килифарево[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Стайков, просветен и културен деятел. Създател на театрална трупа, която впоследствие поставя на селската сцена опери. Директор на училището.
- Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Старо Търново – духът и ликът на времето“, отпечатана през 2009 г.
- Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Памет за Търново“, отпечатана през 2018 година
- Иван Тодоров, журналист и писател, автор и на посветената и на Килифарево книга „Търновски истории“, отпечатана през 2021 година
Други[редактиране | редактиране на кода]
Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Килифарево.[9]
В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България – „Св. Трифон“.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Модел на остров Килифарево в парка „Антарктида“, Килифарево
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Музей на техниката. //
- ↑ „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев
- ↑ „Справка за населението на град Килифарево, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
- ↑ Исторически музей – гр. Килифарево. // Община Велико Търново, офиц. сайт.
- ↑ Исторически музей – гр. Килифарево. //
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно град Килифарево- Официален сайт на гр. Килифарево Архив на оригинала от 2008-09-01 в Wayback Machine..
- Модерен спортен комплекс с олимпийски плувен басейн, два червени тенис корта и футболен стадион
- kilifarevo.info – Килифарево – минало, настояще и бъдеще на град Килифарево Архив на оригинала от 2013-06-06 в Wayback Machine.
- kilifarevo.eu – Килифарево – минало, настояще и бъдеще на град Килифарево Архив на оригинала от 2010-05-14 в Wayback Machine.
| |||||||||||||
Портал „
Портал „