Килифарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Килифарево
Килифарево - Горната Църква.jpg
България
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Област Велико Търново
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Килифарево
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Общи данни
Население 2393 души[1] (15 юни 2020 г.)
84,5 души/km²
Землище 28,989 km²
Надм. височина 303±1 m
Пощ. код 5050
Тел. код 06114
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 36837
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Килифарево
Димитър Събев
(независим)
Килифарево в Общомедия

[2]Килифарево е град в Северна България, той се намира в състава на община Велико Търново, област Велико Търново. Разположен е в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Килифарево е разположен в централна Северна България или по-точно в разположено в Търновската предбалканска котловина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.

По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.

През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19343143
19463144
19562507
19652616
19752853
19852981
19922840
20012556
20112256

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 2256 100.00
Българи 1364 60.46
Турци 552 24.46
Цигани 20 0.88
Други 7 0.31
Не се самоопределят 27 1.19
Не отговорили 286 12.67

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно православие. Храмове – „Свети Архангел Михаил“ и „Успение на Пресвета Богородици“

Ислям – около 20% от населението са мосюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище "Напредък" 1884

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

  • Самодеен театрален колектив към читалище „Напредък“
  • Младежка театрална трупа към Младежки дом – гр. Килифарево

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Исторически музей

Разположен е в построената през първата половина на ХІХ в. Саралиева къща, до часовниковата кула в центъра на града. Експозицията му има общоисторически характер; в приземния етаж е оформена художествена галерия.[7][8]

  • Музейна сбирка „Музей на техниката“, разположена в няколко зали на Младежкия дом.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на града – последната неделя от месец август

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Стайков, просветен и културен деятел. Създател на театрална трупа, която впоследствие поставя на селската сцена опери. Директор на училището.
  • Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Старо Търново – духът и ликът на времето“, отпечатана през 2009 г.
  • Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Памет за Търново“, отпечатана през 2018 година
  • Иван Тодоров, журналист и писател, автор и на посветената и на Килифарево книга „Търновски истории“, отпечатана през 2021 година

Други[редактиране | редактиране на кода]

Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Килифарево.[9]

В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България – „Св. Трифон“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Музей на техниката. //
  3. „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев
  4. „Справка за населението на град Килифарево, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018.
  5. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  7. Исторически музей – гр. Килифарево. // Община Велико Търново, офиц. сайт.
  8. Исторически музей – гр. Килифарево. //
  9. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България