Килифарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Килифарево
Килифарево - Горната Църква.jpg
България
42.9944° с. ш. 25.6212° и. д.
Килифарево
Област Велико Търново
42.9944° с. ш. 25.6212° и. д.
Килифарево
Килифарево
42.9944° с. ш. 25.6212° и. д.
Килифарево
Общи данни
Население 2368 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,989 km²
Надм. височина 303±1 m
Пощ. код 5050
Тел. код 06114
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 36837
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Килифарево
Димитър Събев
(независим)
Килифарево в Общомедия

Килифарево е град в Северна България, той се намира в състава на община Велико Търново, област Велико Търново. Разположен е в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Килифарево е разположен в централна Северна България или по-точно в разположено в Търновската предбалканска котловина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.

По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.

През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 3 143
1946 3 144
1956 2 507
1965 2 616
1975 2 853
1985 2 981
1992 2 840
2001 2 556
2011 2 256

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 2 256 100.00
Българи 1 364 60.46
Турци 552 24.46
Цигани 20 0.88
Други 7 0.31
Не се самоопределят 27 1.19
Не отговорили 286 12.67

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно православие. Храмове – „Свети Архангел Михаил“ и „Успение на Пресвета Богородици“

Ислям – около 20% от населението са мосюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

  • Самодеен театрален колектив към читалище „Напредък“
  • Младежка театрална трупа към Младежки дом – гр. Килифарево

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Градски музей

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на града – последната неделя от месец август

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Стайков, просветен и културен деятел. Създател на театрална трупа, която впоследствие поставя на селската сцена опери. Директор на училището.
  • Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Старо Търново – духът и ликът на времето“, отпечатана през 2009 г.
  • Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга "Памет за Търново", отпечатана през 2018 година

Други[редактиране | редактиране на кода]

Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Килифарево.[5]

В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България – „Св. Трифон“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев
  2. „Справка за населението на град Килифарево, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  5. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България