Дългопол
| Дългопол | |
|---|---|
 ЖП Гара Дългопол |
|
  Дългопол  Дългопол  Дългопол |
|
| Общи данни | |
| Население |
4795 (ГРАО, 2015-03-15)* 4888 (НСИ) |
| Землище | 57,881 km² |
| Надм. височина | 19±1 m |
| Пощ. код | 9250 |
| Тел. код | 0517 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 24565 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
|
Община - кмет |
Дългопол Георги Георгиев (ГЕРБ) |
| Дългопол в Общомедия | |
.jpg)
Дългопол е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна и е в близост до язовир Цонево. Градът е административен център на Община Дългопол. Старото му име е Ново село (на турски: Eni köy).
География[редактиране | редактиране на кода]
Община Дългопол е разположена в източната част на Стара планина. Релефът е полупланински и планински. Над 50 процента от територията е заета от горски масиви. Общинският център Дългопол се намира на 70 km от Варна. Съседни на Дългопол са общините Долни чифлик, Провадия, Руен и Смядово.
На територията на общината се намира язовир „Цонево“ с дължина 28 km и с пълен обем 330 милиона m3. Общината е пресечена от реките Луда и Голяма Камчия. Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен.
История[редактиране | редактиране на кода]
Ценни за цялата археологическа култура са оръдията на труда, съдовете, оръжията, култовата пластика от неолита, халколита и бронзовата епоха, открити при проучването на еднослойните селища Усое-1 и Усое-2 при село Аспарухово, селищните могили при село Сава, село Цонево и заличеното Голямо Делчево. Неолитното селище Усое, съществувало от V-то хилядолетие преди Христа, е от така наречения „открит тип“. От него са разкопани 80 землянки с неправилна форма. Савенската селищна могила дава името на т.нар. енеолитна „Култура Сава“, проучена през 1950-те години. Там са открити уникални керамични съдове с многоцветна украса, каменни, кремъчни и костени оръдия на труда.
Интересна находка е неолитен некропол, от който са проучени 30 гроба. Мъртвите са погребани в поза хокер – свити и полегнали на една страна, със свити ръце към гърдите, като положението на дете в майчина утроба.[1]
Югозападно от днешното селище е разкрита късноантична еднокорабна църква със запазени фрагменти от стенописи.[2]
Ново село, Провадийска околия е преименувано в Дългопол с МЗ 2820 (обн. 14.VІІІ.1934).[3] През 1964 г. село Дългопол е признато за селище от градски тип, а през 1969 г. получава статут на град.[4]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
В града са създадени шест детски фолклорни групи и осем състава за автентичен фолклор. Фолклорните тържества в общината се провеждат по специален календар. Детско-юношеският духов оркестър участва в смесени концерти с български оркестри. В него са обучени повече от 450 деца.
От общината са поетите Андрей Германов и Иван Вълчев, енциклопедистът Димитър Златарски, академик Атанас Атанасов и професорите Страшимир Димитров и Георги Германов.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 3695 |
 |
| 1946 | 4503 | |
| 1956 | 5204 | |
| 1965 | 5013 | |
| 1975 | 5390 | |
| 1985 | 5314 | |
| 1992 | 5304 | |
| 2001 | 5394 | |
| 2011 | 4888 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 4888 | 100.00 |
| Българи | 3308 | 67.67 |
| Турци | 120 | 2.45 |
| Цигани | 129 | 2.63 |
| Други | 7 | 0.14 |
| Не се самоопределят | 23 | 0.47 |
| Не отговорили | 1301 | 26.61 |
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Исторически музей[редактиране | редактиране на кода]
Историческият музей в Дългопол е създаден през 1948 г. като училищна сбирка от учителя-енциклопедист Димитър Златарски. От 1953 г. музеят има собствена сграда и държавна издръжка. През 1985 година в центъра на Дългопол с правителствено решение е построена нова, съвременна и функционална сграда. През 1975 г. Дългополският музей е обявен за държавен – като база за това са събираните в предходните десетилетия експонати и материали. В резултат от събирателната дейност на неговия създател Димитър Златарски в хранилищата на музея постъпват големи количества материали от територията на Дългополската и съседни общини, които правят колекцията на музея една от най-богатите в страната. В археологическия отдел са обхванати всички епохи от палеолита до Късното средновековие. Интерес на територията на общината представлява археологическият комплекс „Арковна“, състоящ се от предримски, римски и късноантични могили – некрополи.
Проучено е трако-римско светилище от 3 – 4 век с мраморни и други релефи на тракийския бог – конник. Римската епоха е представена от колективни находки на железни сечива и оръжия, бронзови и сребърни монети, бронзова пластика. Извършени са спасителни разкопки на славянско селище с 15 землянки, в които са открити глазирани керамични съдове и голяма находка от славянски земеделски сечива.
Чудните скали[редактиране | редактиране на кода]
На територията на общината, на брега на язовир „Цонево“, се намират скалните образувания, наречени „Чудните скали“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
От 2013 г. всяка година на 14 октомври се организира меден събор в село Аспарухово
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени
- Димитър Златарски (1903 – 1989) – български учител, музеен работник и енциклопедист
- Атанас Атанасов (1943) – български учен агроном, академик
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ сайт Археологически музей – град Варна
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 97.
- ↑ Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
- ↑ Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт – Каталог
- ↑ „Справка за населението на град Дългопол, община Дългопол, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 6 януари 2017. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
Портал „
Портал „
