Дългопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дългопол
Общи данни
Население 4 795 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 4 888 (НСИ)
Землище 57,881 km²
Надм. височина 19 m
Пощ. код 9250
Тел. код 0517
МПС код В
ЕКАТТЕ 24565
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГН)
Дългопол в Общомедия

Дългопол е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна и е в близост до язовир „Цонево“. Градът е административен център на Община Дългопол. Старото му име е Ново село.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Дългопол е разположена в източната част на Стара планина. Релефът е полупланински и планински. Над 50 процента от територията е заета от горски масиви. Общинският център Дългопол се намира на 70 километра от Варна. Съседни на Дългопол са общините Долни чифлик, Провадия, Руен и Смядово.

На територията на общината се намира язовир „Цонево“ с дължина 28 километра и с пълен обем 330 милиона куб. метра. Общината пресичат реките Луда и Голяма Камчия. Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изключителна ценност за цялата археологическа култура са оръдията на труда, съдовете, оръжията, култовата пластика от неолита, халколита и бронзовата епоха, открити при проучването на еднослойните селища Усое-1 и Усое-2 при село Аспарухово, селищните могили при село Сава, село Цонево и Голямо Делчево. Неолитното селище Усое, съществувало от V-то хилядолетие преди Христа, е от така наречения „открит тип“. От него са разкопани 80 землянки с неправилна форма.

Савенската селищна могила е дала името на така наречената енеолитна „Култура Сава“. Културата Сава е проучена през 1950-те години. Там са открити уникални керамични съдове с многоцветна украса, изработени с изключително майсторство, каменни, кремъчни и костени оръдия на труда, явяващи се връх в производството на подобен вид сечива от тази епоха.

Могила в село Голямо Делчево[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. по долното течение на река Камчия, в землището на с. Голямо Делчево е разкрита могила. Тя остава непроучена до 1968 г., когато паралелно със строежа на язовир Камчия започват и археологическите разкопки. След три години могилата е изцяло проучена. Тя е образувана от останки на праисторически селища, натрупани в продължение на хиляди години на височина близо 10 метра. За историята на обитателите на мястото може да се каже, че е била динамична и на моменти драматична.

Първите заселници в района са през ранния Неолит – VI хил пр. Хр. През следващите хиляда години климатичните промени довеждат до покачване нивото на водите и до образуването на блата. Мястото бива изоставено.

В началото на Енеолита нивото на водите отново спада, което довежда до възникване на друго селище, вече укрепено с тройна дървена преграда (палисада). В кратък период то бива изоставено по неизвестни причини и наново изградено и заселено.

В могилата е разкрита важна находка – един от първите кладенци, известни в Европа. Според археолозите той е бил преустройван три пъти.

В края на Енеолита пожар изпепелява всички постройки. Следващото селище съществува до края на неолита (началото IV хил. пр. Хр.). Към този период е датирана голяма постройка, която е разкрита в могилата също по време на разкопките. Сградата представлява работилница за оръдия на труда и оръжия, изработени от кости и мед. Намерени са антропоморфни керамични съдове и повече от 100 идола от кост и глина.

Друга интересна находка е некропол, от който са проучени 30 гроба, предимно от последния период (неолит). Мъртвите са погребани в поза хокер – свити и полегнали на една страна, със свити ръце към гърдите, като положението на дете в майчина утроба.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Читалищата са основните културни центрове на общината. Въпреки икономическите трудности на прехода читалищата в общината се запазиха. Те са своеобразни центрове, в които се съхранява и развива традиционната българска култура. Фондовете на библиотеките се обновяват с нова художествена и специализирана литература.

Създадени са добри условия за развитието на шестте детски фолклорни групи и осемте състава за автентичен фолклор. Фолклорните тържества в общината се провеждат по специален календар. Детско-юношеският духов оркестър с художествен ръководител Костадин Павлов многократно е обявяван за най-добрия в страната. Участвал е в смесени концерти с най-добрите български оркестри. В него са обучени повече от 450 деца. Някои от тях в момента работят в опери в Кайро, Виена, Богота, Берлин. Оркестърът е участвал в конкурси и концертни турнета в Германия, Унгария, Полша, Словакия, Русия, Украйна, Гърция, Франция, Белгия и Финландия.

В общината са започнали творческия си път и научната си дейност поетите Андрей Германов и Иван Вълчев, енциклопедистът Димитър Златарски, академик Атанас Атанасов и професорите Страшимир Димитров и Георги Германов.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]


Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
1946 -
1956 -
1965 -
1975 -
1985 -
1992 -
2001 -
2011 -



Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 4 888 100.00
Българи 3 308 67.67
Турци 120 2.45
Цигани 129 2.63
Други 7 0.14
Не се самоопределят 23 0.47
Не отговорили 1 301 26.61

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музей[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в Дългопол е създаден през 1948 година като училищна сбирка от учителя-енциклопедист Димитър Златарски. От 1953 г. музеят има собствена сграда и държавна издръжка. През 1985 година в центъра на Дългопол с правителствено решение е построена нова, съвременна и функционална сграда. През 1975 година Дългополският музей е обявен за държавен – като база за това са събираните в предходните десетилетия експонати и материали. В резултат от събирателната дейност на неговия създател Димитър Златарски в хранилищата на музея са постъпили огромни количества материали от територията на Дългополската и съседни общини.

По своето количество, разнообразен характер и хронологически обхват, по научна и художествена стойност, те правят колекцията на музея една от най-богатите в страната. В археологическия отдел са обхванати всички епохи от палеолита до Късното средновековие. Особен интерес на територията на общината представлява археологическият комплекс „Арковна“, състоящ се от предримски, римски и късноантични могили – некрополи.

Проучено е трако-римско светилище от III – IV век с мраморни и други релефи на тракийския бог – конник. Римската епоха е представена от колективни находки на железни сечива и оръжия, бронзови и сребърни монети, бронзова пластика. Извършени са спасителни разкопки на славянско селище с 15 землянки, в които са открити глазирани керамични съдове и голяма находка от славянски земеделски сечива.

Чудните скали[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината, на брега на язовир „Цонево“, се намират скалните образувания, наречени „Чудните скали“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 2013 г. всяка година на 14.10 се организира меден събор в с.Аспарухово

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България