Дългопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дългопол
ЖП Гара Дългопол
ЖП Гара Дългопол
Общи данни
Население4585 души[1] (15 декември 2023 г.)
79,2 души/km²
Землище57,881 km²
Надм. височина19 m
Пощ. код9250
Тел. код0517
МПС кодВ
ЕКАТТЕ24565
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГЕРБ; 2015)
Дългопол в Общомедия
Строежът на църквата в Дългопол, 1933 г. Ръководител на строежа е майсторът Коста Миланов Петров (1904 – 1989).
Новопостроената църква в Дългопол, 1933 г.
Младежи и девойки в народни носии около кладенец в с. Ново село (Дългопол), неизвестна дата.
Универсалният магазин на Дългопол към 1969 г.

Дългопол е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна и е в близост до язовир Цонево. Градът е административен център на Община Дългопол. Старото му име е Ново село (на турски: Eni köy).

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4575 души по настоящ адрес и 4844 души по постоянен адрес.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Дългопол е разположена в източната част на Стара планина. Релефът е полупланински и планински. Над 50 процента от територията е заета от горски масиви. Общинският център Дългопол се намира на 70 km от Варна. Съседни на Дългопол са общините Долни чифлик, Провадия, Руен и Смядово.

На територията на общината се намира язовир „Цонево“ с дължина 28 km и с пълен обем 330 милиона m3. Общината е пресечена от реките Луда и Голяма Камчия. Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ценни за цялата археологическа култура са оръдията на труда, съдовете, оръжията, култовата пластика от неолита, халколита и бронзовата епоха, открити при проучването на еднослойните селища Усое-1 и Усое-2 при село Аспарухово, селищните могили при село Сава, село Цонево и заличеното Голямо Делчево. Неолитното селище Усое, съществувало от V хилядолетие преди Христа, е от така наречения „открит тип“. От него са разкопани 80 землянки с неправилна форма. Савенската селищна могила дава името на т.нар. енеолитна „Култура Сава“, проучена през 1950-те години. Там са открити уникални керамични съдове с многоцветна украса, каменни, кремъчни и костени оръдия на труда.

Интересна находка е неолитен некропол, от който са проучени 30 гроба. Мъртвите са погребани в поза хокер – свити и полегнали на една страна, със свити ръце към гърдите, като положението на дете в майчина утроба.[3]

Югозападно от днешното селище е разкрита късноантична еднокорабна църква със запазени фрагменти от стенописи.[4]

Ново село, Провадийска околия е преименувано в Дългопол с МЗ 2820 (обн. 14.VІІІ.1934).[5] През 1964 г. село Дългопол е признато за селище от градски тип, а през 1969 г. получава статут на град.[6]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В града са създадени шест детски фолклорни групи и осем състава за автентичен фолклор. Фолклорните тържества в общината се провеждат по специален календар. Детско-юношеският духов оркестър участва в смесени концерти с български оркестри. В него са обучени повече от 450 деца.

От общината са поетите Андрей Германов и Иван Вълчев, енциклопедистът Димитър Златарски, академик Атанас Атанасов и професорите Страшимир Димитров и Георги Германов.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост
19343695
19464503
19565204
19655013
19755390
19855314
19925304
20015394
20114888
20214254

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 4888 100.00
Българи 3308 67.67
Турци 120 2.45
Цигани 129 2.63
Други 7 0.14
Не се самоопределят 23 0.47
Не отговорили 1301 26.61

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Камчиец“ в Дългопол.

Исторически музей[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в Дългопол е създаден през 1948 г. като училищна сбирка от учителя-енциклопедист Димитър Златарски. От 1953 г. музеят има собствена сграда и държавна издръжка. През 1985 година в центъра на Дългопол с правителствено решение е построена нова, съвременна и функционална сграда. През 1975 г. Дългополският музей е обявен за държавен – като база за това са събираните в предходните десетилетия експонати и материали. В резултат от събирателната дейност на неговия създател Димитър Златарски в хранилищата на музея постъпват големи количества материали от територията на Дългополската и съседни общини, които правят колекцията на музея една от най-богатите в страната. В археологическия отдел са обхванати всички епохи от палеолита до Късното средновековие. Интерес на територията на общината представлява археологическият комплекс „Арковна“, състоящ се от предримски, римски и късноантични могили – некрополи.

Проучено е трако-римско светилище от 3 – 4 век с мраморни и други релефи на тракийския бог – конник. Римската епоха е представена от колективни находки на железни сечива и оръжия, бронзови и сребърни монети, бронзова пластика. Извършени са спасителни разкопки на славянско селище с 15 землянки, в които са открити глазирани керамични съдове и голяма находка от славянски земеделски сечива.

Чудните скали[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината, на брега на язовир „Цонево“, се намират скалните образувания, наречени „Чудните скали“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 2013 г. всяка година на 14 октомври се организира меден събор в село Аспарухово

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. сайт Археологически музей – град Варна
  4. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 97.
  5. Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
  6. Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт – Каталог, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2018-09-12 
  7. „Справка за населението на град Дългопол, община Дългопол, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 6 януари 2017.
  8. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]