Арковна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арковна
Общи данни
Население 82 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17.316 km²
Надм. височина 86 m
Пощ. код 9246
Тел. код 0517
МПС код В
ЕКАТТЕ 00624
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГН)

Арковна е село в Североизточна България. Намира се в община Дългопол, област Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Българското село Арковна е основано от малоазийски преселници от с. Мандър (днес Мурадийе) и Гьобел в Турция, на юг от град Бандърма, в района на изток от езерото Маняс, в периода 1880 - 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в с. Реджеб махале. Мандърските българи са преселници в Анадола от Южна България, както показва рупския им диалект.

В първите десетилетия, българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях и днес пази името Гъркови.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 470
1946 587
1956 528
1965 370
1975 297
1985 213
1992 176
2001 133
2011 75

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 75 100.00
Българи 73 97.33
Турци
Цигани
Други  ?  ?
Не се самоопределят  ?  ?
Не отговорили 1 1.33

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно православие.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост е река Камчия, малък приток на която минава през селото. Два невисоки планински върха го обграждат — „Каята“ и „Арковна“ (дал името на селището). Името няма сигурна етимология.

В района на селото се намират над петнадесет пещери[4], половината от които са над 20 метра дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност, обитавана от прилепи[5].

На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III в. пр. Хр.[6], основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III–IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки[7].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата.Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „ Гюрла“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България