Арковна
| Арковна | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 70 души[1] (31 декември 2025 г.) 4,04 души/km² |
| Землище | 17,316 km² |
| Надм. височина | 61 m |
| Пощ. код | 9246 |
| Тел. код | 0517 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 00624 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Дългопол Георги Георгиев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Мариана Христова (кметски наместник) |
Аркòвна е село в Североизточна България, община Дългопол, област Варна.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Арковна се намира на около 60 km запад-югозападно от областния център град Варна, 12 km западно от общинския център град Дългопол и 34 km югоизточно от град Шумен. Разположено е в Източна Стара планина. Южно край селото тече река Голяма Камчия, а източно – нейният десен приток Лопушанска река. Надморската височина в селото при сградата на кметството е около 53 m, а на юг нараства до около 70 – 80 m. На около 2 km западно от селото е възвишението Истенлика (408,9 m) (Каята), а на изток – Арковна (Голямата Арковна – 356 m), на която селото дължи името си.
Климатът е преходно-континентален.
През село Арковна минава третокласният републикански път III-7301, водещ на югоизток през село Партизани до връзка северно от село Комунари с републикански път III-208 и по него на североизток през градовете Дългопол и Провадия до връзка с автомагистрала Хемус, а на юг до град Айтос и връзка с първокласния републикански път I-6 (Подбалкански път). На северозапад от Арковна републиканският път III-7301 води покрай село Желъд и през селата Янково и Кълново до село Ивански и връзка в него с второкласния републикански път II-73.
Северно край Арковна минава електрифицираната железопътна линия Шумен – Комунари, на която за селото има спирка.
Землището на село Арковна граничи със землищата на: село Желъд на запад; село Черни връх на север; село Партизани на изток; село Лопушна на юг; село Медовец на югозапад.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Числеността на населението на село Арковна по данните от преброяванията[3] от 1934 г. насам се променя както следва:[4]
| ![]() |
Етническият състав на населението на село Арковна по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 75 | 100 |
| Българи | 73 | 97,33 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | 0 | 0 |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 1 | 1,33 |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Реджеб махле, попада в Княжество България. Преименувано е на Арковна през 1934 г.[6] При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Реджеб махле в окръг Варна, околия Ново село (Дългопол), община Реджеб махле и има население 453 души.[7]
Българското население на селото след Освобождението се дължи на малоазийски преселници от село Мандър (днес Мурадийе) и Гьобел в Турция, на юг от град Бандърма, в района на изток от езерото Маняс. В периода 1882 – 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в село Реджеб махле, българските преселници пристигат поетапно. От устни сведения и стари регистри става ясно, че най-много заселници в Реджеб махле (Арковна) – 32 семейства, пристигат в периода 1882 – 1884 г.
В първите десетилетия българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението, е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях пази името Гъркови.
Имена на жители на селото се споменават в криминална хроника от 10 март 1923 г.[8]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В село Арковна се изповядва източно православие.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В района на селото се намират над петнадесет пещери,[9] половината от които са над 20 m дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност, обитавана от прилепи.[10]
Село Арковна попада в защитените зони:
На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр.н.е., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III – IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки.[14] За любителите на пешеходния туризъм са маркирани 5 маршрута, поставени над 40 указателни табели, 3 информационни табла с карти и един жалон.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата. Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „Гюрла“.
Под връх Малка Арковна има винарска изба, където може да се проследи процеса на производство и да се дегустира вино. В района на избата има и малък параклис.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Арковна, общ. Дългопол, обл. Варна. Справка към 10.06.2026.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 31 март 2023. Посетен на 10 юни 2026. (на английски)
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. APKOBHA (Реджеб махле) (Справка към 10 юни 2026.)
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 58 (64). Реджеб махле с., община Реджеб махле, околия Ново село, окръг Варна, жители 453.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 10, 10 март 1923 г., стр. 1
- ↑ hinko.org
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. ТУЛУМОВА ПЕЩЕРА (Код в регистъра: 162). Категория: Защитена местност.
- ↑ Голяма Камчия (Код в регистъра: BG0000501). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. С. Арковна.
- ↑ Екокоридор Камчия-Емине (Код в регистъра: BG0000393). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. С. Арковна.
- ↑ Провадийско - Роякско плато (Код в регистъра: BG0002038). Категория: ЗЗ по директивата за птиците. С. Арковна.
- ↑ Археологически обекти в долината на Камчия
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 120-годишнината от преселването на българи от турските села Гюбел и Мандър във Варненско Архив на оригинала от 2008-01-23 в Wayback Machine.
- Фотография на селото и връх Арковна, направена от върха Каята
- Източна Стара планина. Географска карта.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-037-2.jpg. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.
- Арковна – едно китно селце, надарено с несметни богатства.
| ||||||||||
