Арковна

Арковна
Арковна 43.036443, 27.199248 Арковна
Общи данни
Население	70 души (31 декември 2025 г.) 4,04 души/km²
Землище	17,316 km²
Надм. височина	61 m
Пощ. код	9246
Тел. код	0517
МПС код	В
ЕКАТТЕ	00624
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Дългопол Георги Георгиев (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Мариана Христова (кметски наместник)

Аркòвна е село в Североизточна България, община Дългопол, област Варна.

География

Село Арковна се намира на около 60 km запад-югозападно от областния център град Варна, 12 km западно от общинския център град Дългопол и 34 km югоизточно от град Шумен. Разположено е в Източна Стара планина. Южно край селото тече река Голяма Камчия, а източно – нейният десен приток Лопушанска река. Надморската височина в селото при сградата на кметството е около 53 m, а на юг нараства до около 70 – 80 m. На около 2 km западно от селото е възвишението Истенлика (408,9 m) (Каята), а на изток – Арковна (Голямата Арковна – 356 m), на която селото дължи името си.

Климатът е преходно-континентален.

През село Арковна минава третокласният републикански път III-7301, водещ на югоизток през село Партизани до връзка северно от село Комунари с републикански път III-208 и по него на североизток през градовете Дългопол и Провадия до връзка с автомагистрала Хемус, а на юг до град Айтос и връзка с първокласния републикански път I-6 (Подбалкански път). На северозапад от Арковна републиканският път III-7301 води покрай село Желъд и през селата Янково и Кълново до село Ивански и връзка в него с второкласния републикански път II-73.

Северно край Арковна минава електрифицираната железопътна линия Шумен – Комунари, на която за селото има спирка.

Землището на село Арковна граничи със землищата на: село Желъд на запад; село Черни връх на север; село Партизани на изток; село Лопушна на юг; село Медовец на югозапад.

Население

Числеността на населението на село Арковна по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 470 1946 587 1956 528 1965 370 1975 297 1985 213 1992 176 2001 133 2011 75 2021 68

Етническият състав на населението на село Арковна по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	75	100
Българи	73	97,33
Турци	0	0
Цигани	0	0
Други	...	...
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	1	1,33

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Реджеб махле, попада в Княжество България. Преименувано е на Арковна през 1934 г. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Реджеб махле в окръг Варна, околия Ново село (Дългопол), община Реджеб махле и има население 453 души.

Българското население на селото след Освобождението се дължи на малоазийски преселници от село Мандър (днес Мурадийе) и Гьобел в Турция, на юг от град Бандърма, в района на изток от езерото Маняс. В периода 1882 – 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в село Реджеб махле, българските преселници пристигат поетапно. От устни сведения и стари регистри става ясно, че най-много заселници в Реджеб махле (Арковна) – 32 семейства, пристигат в периода 1882 – 1884 г.

В първите десетилетия българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението, е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях пази името Гъркови.

Имена на жители на селото се споменават в криминална хроника от 10 март 1923 г.

Религии

В село Арковна се изповядва източно православие.

Културни и природни забележителности

В района на селото се намират над петнадесет пещери, половината от които са над 20 m дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност, обитавана от прилепи.

Село Арковна попада в защитените зони:

• Голяма Камчия;
• Екокоридор Камчия-Емине;
• Провадийско – Роякско плато.

На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр.н.е., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III – IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки. За любителите на пешеходния туризъм са маркирани 5 маршрута, поставени над 40 указателни табели, 3 информационни табла с карти и един жалон.

Редовни събития

На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата. Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие.

Други

На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „Гюрла“.

Под връх Малка Арковна има винарска изба, където може да се проследи процеса на производство и да се дегустира вино. В района на избата има и малък параклис.

Външни препратки

• 120-годишнината от преселването на българи от турските села Гюбел и Мандър във Варненско Архив на оригинала от 2008-01-23 в Wayback Machine.
• Фотография на селото и връх Арковна, направена от върха Каята
• Източна Стара планина. Географска карта.
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-037-2.jpg. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.
• Арковна – едно китно селце, надарено с несметни богатства.