Дългопол (община)

Община Дългопол
43.05, 27.35
	Община Дългопол
Общи данни
Област	Варна
Площ	440,95 km²
Население	13 972 души
Адм. център	Дългопол
Брой селища	16
Сайт	dalgopol.org
Управление
Кмет	Георги Георгиев ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (8); ДПС (5); БСП за България (2); „Демократична България – Обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (2);

Община Дългопол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Варна. С площта си от 440,945 km² заема 5-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 11,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Провадия;
на изток – община Долни чифлик;
на юг – община Руен от област Бургас;
на запад и северозапад – община Смядово от област Шумен.

Релеф, води, природни забележителности

Релеф

Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Източна Стара планина, Източния Предбалкан и Източната Дунавска равнина.

Към Източна Стара планина се отнасят най-източните части на Върбишка планина и най-западните части на Камчийска планина. Върбишка планина обхваща южните части на общината и се простира между реките Голяма Камчия и десният ѝ приток Лопушка река на север и Луда Камчия на юг. Тук югозападно от село Поляците се издига най-високата точка на общината от 563 m н.в. Югоизточната част е заета от западните разклонения на Камчийска планина с максимална височина – връх Чешмебаир (547 m). Тази част на планината е разделена от дълбоко всечената каньоновидна долина на река Елешница, десен приток на Камчия.

Най-западната част на общината между река Голяма Камчия на север и десния ѝ приток Лопушка река се заема от най-източните разклонения на Драгоевска планина (част от Източния Предбалкан) с максимална височина – връх Калфата (518 m), разположен северно от село Медовец.

В северната част от общината, на север от река Голяма Камчия, се простират южните склонове на Роякското плато, което спрямо физикогеографската подялба на страната се отнася към Източната Дунавска равнина. Максималната височина е 408 m, разположена северно от село Сладка вода.

Между Роякското плато на север и Върбишка и Камчийска планина на юг се простира широката долина на река Голяма Камчия и най-горното течение на същинската река Камчия. Тук в нейното корито, източно от село Величково, се намира най-ниската точка на общината – 21 m н.в.

Води

От запад на изток, през средата на общината на протежение от около 28 km, протича най-долното течение на река Голяма Камчия, а в южната част, между Върбишка и Камчийска планина – най-долното течение на река Луда Камчия. Двете реки се сливат южно от село Величково, като образуват същинската река Камчия, която след около 4 – 5 km напуска пределите на общината и навлиза в община Долни чифлик. На река Луда Камчия, нагоре от село Цонево е изграден големият язовир „Георги Трайков“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на множество населени места в Североизточна България. В югоизточната част, от юг на север, в дълбока каньоновидна долина протича средното и долно течение на река Елешница, която източно от село Величково се влива отдясно в река Камчия.

Природни забележителности

На десния бряг на язовира, югозападно от село Аспарухово се намира природният феномен „Чудните скали“, което е най-големият туристически обект на община Дългопол. Обявен е с постановление № 1869 от 17.02.1949 г., с площ 12,5 ха. Местността има специфичен ландшафт – скален венец с уникални скални образувания и местообитание на редки представители на орнитофауната. Скалите са образувани от въздействието на водата и вятъра върху варовика, като скалата не е монолитна, а на блокове. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Георги Трайков“, където са най-стръмни и отвесни. Те са около десетина невероятно красиви скални игли с височина 40 – 50 m, наподобяващи кули на замък.

Населени места

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Арковна	72	17,316	Реджеб махалле	Лопушна	711	27,221
Аспарухово	540	90,717	Ченге	Медовец	1482	33,898	Саръкованлък
Боряна	191	27,694	Чамурна, Къзлар Пънаръ, Йокюз Муса	Партизани	970	33,178	Пиредже, Предже
Величково	454	13,484	Коте	Поляците	772	41,280	Бекчи
Дебелец	6	-	Кара Ахмед махалле, в з-щето на с. Цонево	Рояк	315	18,472	Куштепе
Дългопол	4254	57,881	Ново село, Йеникьой	Сава	176	16,444
Камен дял	244	8,435	Кая ардъ, Кая Йозю	Сладка вода	12	14,521	Айджъ дере
Комунари	84	15,060	Мурна, Хабибче махалле	Цонево	1860	15,835	Сандъкчъ, Ракла
Красимир	65	9,509	Казаллък	ОБЩО	12208	440,945	1 населено място без землище

Административно-териториални промени

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Реджеб махле на с. Арковна;

– преименува с. Кая ардъ на с. Камен дял;

– преименува с. Айджи дере на с. Сладка вода;

МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Ново село на с. Дългопол;

– преименува с. Сандъкчии на с. Ракла;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Дели Хюсеин (Дели Хюсеин махле) на с. Голямо Делчево;

– преименува с. Кара Ахмед махле на с. Дебелец;

– преименува с. Саръ кованлък на с. Медовец;

– преименува с. Бекчии на с. Поляците;

– преименува с. Куш тепе на с. Рояк;

МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Петрушан на с. Яворово;

– преименува с. Ченге на с. Аспарухово;

– преименува с. Чамурна на с. Боряна;

– преименува с. Коте на с. Величково;

– преименува с. Казаллък на с. Красимир;

Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Ракла на с. Цонево;
Указ № 490/обн. 19.09.1950 г. – заличава селата Горна Мурна и Долна Мурна и ги обединява в едно населено място с. Комунари;

– заличава селата Ганчево и Преджа и ги обединява в едно населено място с. Партизани;

указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Дългопол за с.гр.т. Дългопол;
указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Дългопол за гр. Дългопол;
Указ № 689/обн. 22.04.1975 г. – заличава с. Яворово и го присъединява като квартал на с. Цонево;
Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Голямо Делчево поради изселване и присъединява землището му към с. Цонево;
Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Дебелец поради изселване;
Указ № 343/обн. 16.11.2007 г. – възстановява заличеното през 1976 г. с. Дебелец;

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	14389	5755	5918	685	22	193	1816	100,00	39,99	41,12	4,76	0,15	1,34	12,62
Дългопол	4888	3308	120	129	7	23	1301	Дългопол	67,67	2,45	2,63	0,14	0,47	26,61
Арковна	75	73	0	0			1	Арковна	97,33	0,00	0,00			1,33
Аспарухово	634	604	23	0	0	0	7	Аспарухово	95,26	3,62	0,00	0,00	0,00	1,10
Боряна	294	226	3	0			64	Боряна	76,87	1,02	0,00			21,76
Величково	560	124	35	372			13	Величково	22,14	6,25	66,42			2,32
Дебелец	0	0	0	0	0	0	0	Дебелец	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Камен дял	241	36					202	Камен дял	14,93					83,81
Комунари	107	106		0			0	Комунари	99,06		0,00			0,00
Красимир	87	87	0	0	0	0	0	Красимир	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Лопушна	911	21	731			143	15	Лопушна	2,30	80,24			15,69	1,64
Медовец	1717	11	1697		0		8	Медовец	0,64	98,83		0,00		0,46
Партизани	1084	203	834			0	44	Партизани	18,72	76,93			0,00	4,05
Поляците	856	17	838	0			0	Поляците	1,98	97,89	0,00			0,00
Рояк	272		268	0		0	0	Рояк		98,52	0,00		0,00	0,00
Сава	236	202	9	14			9	Сава	85,59	3,81	5,93			3,81
Сладка вода	44	44	0	0	0	0	0	Сладка вода	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Цонево	2383	690	1359	168	5	9	152	Цонево	28,95	57,02	7,04	0,20	0,37	6,37

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	14 389	100,00
Православие	4 296	29,85
Католицизъм
Протестантство	45	0,31
Ислям	5 094	35,40
Друго
Нямат	71	0,49
Не се самоопределят	751	5,21
Непоказано	4 092	28,43

Транспорт

През територията на общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:

последният участък от 21,2 km от трасето на жп линията Синдел – Комунари;
началният участък от 6,8 km от трасето на жп линията Комунари – Дъскотна – Карнобат;
последният участък от 11,3 km от трасето на жп линията Шумен – Комунари.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,9 km:

участък от 26,3 km от Републикански път III-208 (от km 26,9 до km 53,2);
началният участък от 12,3 km от Републикански път III-2083 (от km 0 до km 12,3);
последният участък от 11,3 km от Републикански път III-7301 (от km 19,9 до km 31,2).

Топографска карта

Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

община Дългопол.

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-3] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]