Дългопол (община)

Община Дългопол Координати: 43°03′59.99″ с. ш. 27°21′00″ и. д. / 43.05° с. ш. 27.35° и. д.
Общи данни
Област	Варна
Площ	440.95 km²
Население	13 972 души
Адм. център	Дългопол
Брой селища	16
Сайт	dalgopol.org
Управление
Кмет	Георги Георгиев; (ГЕРБ)
Общ. съвет	17 съветници; • ГЕРБ (8); • ДПС (5); • БСП за България (2); • „Демократична България – Обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (2)

Топографска карта на община Дългопол.

Община Дългопол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е ра3положена в югозападната част на област Варна. С площта си от 440,945 km² заема 5-о място сред 12-те общините на областта, което съставлява 11,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Провадия;
на изток – община Долни чифлик;
на юг – община Руен от област Бургас;
на запад и северозапад – община Смядово от област Шумен.

Релеф, води, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Източна Стара планина, Източния Предбалкан и Източната Дунавска равнина.

Към Източна Стара планина се отнасят най-източните части на Върбишка планина и най-западните части на Камчийска планина. Върбишка планина обхваща южните части на общината и се простира между реките Голяма Камчия и десният ѝ приток Лопушка река на север и Луда Камчия на юг. Тук югозападно от село Поляците се издига най-високата точка на общината от 563 m н.в. Югоизточната част е заета от западните разклонения на Камчийска планина с максимална височина – връх Чешмебаир (547 m). Тази част на планината е разделена от дълбоко всечената каньоновидна долина на река Елешница, десен приток на Камчия.

Най-западната част на общината между река Голяма Камчия на север и десният и приток Лопушка река се заема от най-източните разклонения на Драгоевска планина (част от Източния Предбалкан) с максимална височина – връх Калфата (518 m), разположен северно от село Медовец.

В северната част от общината, на север от река Голяма Камчия се простират южните склонове на Роякското плато, което спрямо физикогеографската подялба на страната се отнася към Източната Дунавска равнина. Тук максималната височина е 408 m, разположена северно от село Сладка вода.

Между Роякското плато на север и Върбишка и Камчийска планина на юг се простира широката долина на река Голяма Камчия и най-горното течение на същинската река Камчия. Тук в нейното корито, източно от село Величково се намира най-ниската точка на общината – 21 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От запад на изток, през средата на общината на протежение от около 28 km протича най-долното течение на река Голяма Камчия, а в южната част, между Върбишка и Камчийска планина – най-долното течение на река Луда Камчия. Двете реки се сливат южно от село Величково, като образуват същинската река Камчия, която след около 4 – 5 km напуска пределите на общината и навлиза в община Долни чифлик. На река Луда Камчия, нагоре от село Цонево е изграден големият язовир „Цонево“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на множество населени места в Североизточна България. В югоизточната част, от юг на север, в дълбока каньоновидна долина протича средното и долно течение на река Елешница, която източно то село Величково се влива отдясно в река Камчия.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На десния бряг на язовира, югозападно от село Аспарухово се намира природния феномен „Чудните скали“, които са най-големият туристически обект на община Дългопол. Обявен е с постановление № 1869 от 17.02.1949 г. с площ 12,5 ха. Местността има специфичен ландшафт – скален венец с уникални скални образувания и местообитание на редки представители на орнитофауната. Скалите са образувани от въздействието на водата и вятъра върху варовика, като скалата не е монолитна, а на блокове. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево“, където са най-стръмни и отвесни. Те са около десетина невероятно красиви скални игли с височина 40 – 50 m, наподобяващи кули на замък.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от село Партизани през 2008 г.

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Арковна	75	17,316	Реджеб махалле	Лопушна	911	27,221
Аспарухово	634	90,717	Ченге	Медовец	1717	33,898	Саръкованлък
Боряна	294	27,694	Чамурна, Къзлар Пънаръ, Йокюз Муса	Партизани	1084	33,178	Пиредже, Предже
Величково	560	13,484	Коте	Поляците	856	41,280	Бекчи
Дебелец	-	-	Кара Ахмед махалле, в з-щето на с. Цонево	Рояк	272	18,472	Куштепе
Дългопол	4888	57,881	Ново село, Йеникьой	Сава	236	16,444
Камен дял	241	8,435	Кая ардъ, Кая Йозю	Сладка вода	44	14,521	Айджъ дере
Комунари	107	15,060	Мурна, Хабибче махалле	Цонево	2383	15,835	Сандъкчъ, Ракла
Красимир	87	9,509	Казаллък	ОБЩО	14389	440,945	1 населено място без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Реджеб махле на с. Арковна;

– преименува с. Кая ардъ на с. Камен дял;

– преименува с. Айджи дере на с. Сладка вода;

МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Ново село на с. Дългопол;

– преименува с. Сандъкчии на с. Ракла;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Дели Хюсеин (Дели Хюсеин махле) на с. Голямо Делчево;

– преименува с. Кара Ахмед махле на с. Дебелец;

– преименува с. Саръ кованлък на с. Медовец;

– преименува с. Бекчии на с. Поляците;

– преименува с. Куш тепе на с. Рояк;

МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Петрушан на с. Яворово;

– преименува с. Ченге на с. Аспарухово;

– преименува с. Чамурна на с. Боряна;

– преименува с. Коте на с. Величково;

– преименува с. Казаллък на с. Красимир;

Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Ракла на с. Цонево;
Указ № 490/обн. 19.09.1950 г. – заличава селата Горна Мурна и Долна Мурна и ги обединява в едно населено място с. Комунари;

– заличава селата Ганчево и Преджа и ги обединява в едно населено място с. Партизани;

указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Дългопол за с.гр.т. Дългопол;
указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Дългопол за гр. Дългопол;
Указ № 689/обн. 22.04.1975 г. – заличава с. Яворово и го присъединява като квартал на с. Цонево;
Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Голямо Делчево поради изселване и присъединява землището му към с. Цонево;
Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Дебелец поради изселване;
Указ № 343/обн. 16.11.2007 г. – възстановява заличеното през 1976 г. с. Дебелец;

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	14389	5755	5918	685	22	193	1816	100,00	39,99	41,12	4,76	0,15	1,34	12,62
Дългопол	4888	3308	120	129	7	23	1301	Дългопол	67,67	2,45	2,63	0,14	0,47	26,61
Арковна	75	73	0	0			1	Арковна	97,33	0,00	0,00			1,33
Аспарухово	634	604	23	0	0	0	7	Аспарухово	95,26	3,62	0,00	0,00	0,00	1,10
Боряна	294	226	3	0			64	Боряна	76,87	1,02	0,00			21,76
Величково	560	124	35	372			13	Величково	22,14	6,25	66,42			2,32
Дебелец	0	0	0	0	0	0	0	Дебелец	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Камен дял	241	36					202	Камен дял	14,93					83,81
Комунари	107	106		0			0	Комунари	99,06		0,00			0,00
Красимир	87	87	0	0	0	0	0	Красимир	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Лопушна	911	21	731			143	15	Лопушна	2,30	80,24			15,69	1,64
Медовец	1717	11	1697		0		8	Медовец	0,64	98,83		0,00		0,46
Партизани	1084	203	834			0	44	Партизани	18,72	76,93			0,00	4,05
Поляците	856	17	838	0			0	Поляците	1,98	97,89	0,00			0,00
Рояк	272		268	0		0	0	Рояк		98,52	0,00		0,00	0,00
Сава	236	202	9	14			9	Сава	85,59	3,81	5,93			3,81
Сладка вода	44	44	0	0	0	0	0	Сладка вода	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Цонево	2383	690	1359	168	5	9	152	Цонево	28,95	57,02	7,04	0,20	0,37	6,37

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	14 389	100,00
Православие	4 296	29,85
Католицизъм
Протестантство	45	0,31
Ислям	5 094	35,40
Друго
Нямат	71	0,49
Не се самоопределят	751	5,21
Непоказано	4 092	28,43

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:

последният участък от 21,2 km от трасето на жп линията Синдел – Комунари;
началният участък от 6,8 km от трасето на жп линията Комунари – Дъскотна – Карнобат;
последният участък от 11,3 km от трасето на жп линията Шумен – Комунари.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,9 km:

участък от 26,3 km от Републикански път III-208 (от km 26,9 до km 53,2);
началният участък от 12,3 km от Републикански път III-2083 (от km 0 до km 12,3);
последният участък от 11,3 km от Републикански път III-7301 (от km 19,9 до km 31,2).