Дългопол (община)
Дългопол | |
---|---|
![]() | |
Общи данни | |
Област | Област Варна |
Площ | 440.95 km² |
Население | 13 972 души |
Адм. център | Дългопол |
Брой селища | 16 |
Управление | |
Кмет |
Георги Георгиев (ГН) |
Общ. съвет |
17 съветници ГЛАС НАРОДЕН (4) ВСИЧКИ ЗА ДОЛИНАТА (4) ДПС (4) БСП (3) ГЕРБ (2) |
![]() |
Община Дългопол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е ра3положена в югозападната част на област Варна. С площта си от 440,945 km2 заема 5-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 11,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Провадия;
- на изток – община Долни чифлик;
- на юг – община Руен от Област Бургас;
- на запад и северозапад – община Смядово от Област Шумен.
Релеф, води, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Източна Стара планина, Източния Предбалкан и Източната Дунавска равнина.
Към Източна Стара планина се отнасят най-източните части на Върбишка планина и най-западните части на Камчийска планина. Върбишка планина обхваща южните части на общината и се простира между реките Голяма Камчия и десният ѝ приток Лопушка река на север и Луда Камчия на юг. Тук югозападно от село Поляците се издига най-високата точка на общината от 563 m н.в. Югоизточната част е заета от западните разклонения на Камчийска планина с максимална височина – връх Чешмебаир (547 m). Тази част на планината е разделена от дълбоко всечената каньоновидна долина на река Елешница, десен приток на Камчия.
Най-западната част на общината между река Голяма Камчия на север и десният и приток Лопушка река се заема от най-източните разклонения на Драгоевска планина (част от Източния Предбалкан) с максимална височина – връх Калфата (518 m), разположен северно от село Медовец.
В северната част от общината, на север от река Голяма Камчия се простират южните склонове на Роякското плато, което спрямо физикогеографската подялба на страната се отнася към Източната Дунавска равнина. Тук максималната височина е 408 m, разположена северно от село Сладка вода.
Между Роякското плато на север и Върбишка и Камчийска планина на юг се простира широката долина на река Голяма Камчия и най-горното течение на същинската река Камчия. Тук в нейното корито, източно от село Величково се намира най-ниската точка на общината – 21 m н.в.
Води[редактиране | редактиране на кода]
От запад на изток, през средата на общината на протежение от около 28 km протича най-долното течение на река Голяма Камчия, а в южната част, между Върбишка и Камчийска планина – най-долното течение на река Луда Камчия. Двете реки се сливат южно от село Величково, като образуват същинската река Камчия, която след около 4 – 5 km напуска пределите на общината и навлиза в Община Долни чифлик. На река Луда Камчия, нагоре от село Цонево е изграден големият язовир „Цонево“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на множество населени места в Североизточна България. В югоизточната част, от юг на север, в дълбока каньоновидна долина протича средното и долно течение на река Елешница, която източно то село Величково се влива отдясно в река Камчия.
Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На десния бряг на язовира, югозападно от село Аспарухово се намира природния феномен „Чудните скали“, които са най-големият туристически обект на община Дългопол. Обявен е с постановление № 1869 от 17.02.1949 г. с площ 12,5 ха. Местността има специфичен ландшафт – скален венец с уникални скални образувания и местообитание на редки представители на орнитофауната. Скалите са образувани от въздействието на водата и вятъра върху варовика, като скалата не е монолитна, а на блокове. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево“, където са най-стръмни и отвесни. Те са около десетина невероятно красиви скални игли с височина 40 – 50 m, наподобяващи кули на замък.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 14 389 | 100.00 |
Българи | 5 755 | 40.00 |
Турци | 5 918 | 41.13 |
Цигани | 685 | 4.76 |
Други | 22 | 0.15 |
Не се самоопределят | 193 | 1.34 |
Не отговорили | 1 816 | 12.62 |
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината има 17 населени места с общо население 14 389 жители (01.02.11 г.)[2].
Населено място | Население (2011 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Арковна | 75 | 17,316 | Реджеб махле | Лопушна | 911 | 27,221 | |
Аспарухово | 634 | 90,717 | Ченге | Медовец | 1717 | 33,898 | Саръ кованлък |
Боряна | 294 | 27,694 | Чамурна | Партизани | 1084 | 33,178 | |
Величково | 560 | 13,484 | Коте | Поляците | 856 | 41,280 | Бекчии |
Дебелец | - | - | Кара Ахмед махле, в з-щето на с. Цонево | Рояк | 272 | 18,472 | Куш тепе |
Дългопол | 4888 | 57,881 | Ново село | Сава | 236 | 16,444 | |
Камен дял | 241 | 8,435 | Кая ардъ | Сладка вода | 44 | 14,521 | Айджи дере |
Комунари | 107 | 15,060 | Цонево | 2383 | 15,835 | сандъкчии, Ракла | |
Красимир | 87 | 9,509 | Казаллък | ОБЩО | 14389 | 440,945 | 1 населено място без землище |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Реджеб махле на с. Арковна;
- – преименува с. Кая ардъ на с. Камен дял;
- – преименува с. Айджи дере на с. Сладка вода;
- МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Ново село на с. Дългопол;
- – преименува с. Сандъкчии на с. Ракла;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Дели Хюсеин (Дели Хюсеин махле) на с. Голямо Делчево;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Петрушан на с. Яворово;
- – преименува с. Ченге на с. Аспарухово;
- – преименува с. Чамурна на с. Боряна;
- – преименува с. Коте на с. Величково;
- – преименува с. Казаллък на с. Красимир;
- Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Ракла на с. Цонево;
- Указ № 490/обн. 19.09.1950 г. – заличава селата Горна Мурна и Долна Мурна и ги обединява в едно населено място с. Комунари;
- – заличава селата Ганчево и Преджа и ги обединява в едно населено място с. Партизани;
- указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Дългопол за с.гр.т. Дългопол;
- указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Дългопол за гр. Дългопол;
- Указ № 689/обн. 22.04.1975 г. – заличава с. Яворово и го присъединява като квартал на с. Цонево;
- Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Голямо Делчево поради изселване и присъединява землището му към с. Цонево;
- Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Дебелец поради изселване;
- Указ № 343/обн. 16.11.2007 г. – възстановява заличеното през 1976 г. с. Дебелец;
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През територията на общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:
- последният участък от 21,2 km от трасето на жп линията Синдел – Комунари;
- началният участък от 6,8 km от трасето на жп линията Комунари – Дъскотна – Карнобат;
- последният участък от 11,3 km от трасето на жп линията Шумен – Комунари.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,9 km:
- участък от 26,3 km от Републикански път III-208 (от km 26,9 до km 53,2);
- началният участък от 12,3 km от Републикански път III-2083 (от km 0 до km 12,3);
- последният участък от 11,3 km от Републикански път III-7301 (от km 19,9 до km 31,2).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|