Върбишка планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Върбишка планина
Ришкия проход – защитена местност „Орлиците“, чешмата при „Немой дере“
Ришкия проход – защитена местност „Орлиците“, чешмата при „Немой дере“
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.897° с. ш. 26.683° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Бургас, област Шумен, област Варна)
Част от Стара планина
Най-висок връх Калето
Надм. височина 898,6 m

Върбишка планина е планина, дял от Източна Стара планина, в области Бургас, Шумен и Варна между Върбишкия проход и Лудокамчийския пролом. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източния Предбалкан и Източна Стара планина.[1]

Върбишка планина се издига в средната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 55 km и ширина 10 – 15 km. На север със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово и Ришката котловина, а Веселиновският пролом на Брестова река (десен приток на Голяма Камчия) я отделя от Драгоевска планина на Източния Предбалкан. На североизток долината на река Голяма Камчия я отделя от Роякското плато на Източната Дунавска равнина. На юг и югоизток долината на река Луда Камчия и нейният пролом я отделят от Карнобатска и Камчийска планина. На запад долината на река Герила (десен приток на Голяма Камчия), Върбишкия проход (870 м н.в.) и долината на Садовска река (ляв приток на Луда Камчия) я отделят от Котленска планина.[1]

Най-високата ѝ точка е връх Калето (898,6 м), разположен в най-западната ѝ част, в близост до Върбишкия проход. На изток и североизток планината постепенно се понижава и завършва с ниска хълмиста част до язовир „Цонево“ и долината на Голяма Камчия.[1]

Планината е оформена върху Котленската антиклинала и е изградена от триаски, юрски и кредни варовици, пясъчници и мергели. Северните ѝ склонове към Герлово и Ришката котловина са стръмни, а южните по-полегати, разчленени от левите притоци на Луда Камчия. От планината извират реките Герила и Елешница (леви притоци на Голяма Камчия) и множество други по-малки реки вливащи в Голяма Камчия и Луда Камчия. Почвената покривка е плитка, представена от кафяви и канелени горски почви. Върбишка планина е силно залесена с букови и дъбовогабърови гори.[1]

В западната, висока част на планината липсват населени места, а в източната, която е значително по-ниска са разположени селата: Дюля, Звезда, Каравельово, Соколец, Струя и Трънак в Бургаска област и селата Лопушна, Медовец, Партизани и Поляците във Варненска област.[1]

В планината са създадени четири защитени местности: „Момин град“, „Куза скок“, „Калфата“ и „Чудните скали“. Изградени 3 хижи: „Върбишки проход“ (в най-западната част, в близост до Върбишкия проход), „Веселиновски пролом“ (в близост до Веселиновския пролом) и „Чудните скали“ (до село Струя).[1]

По западната граница на планината и през средата ѝ преминават участъци от два пътя от Държаваната пътна мрежа:[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]