Скока (природна забележителност, област Шумен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Скока (природна забележителност, област Шумен).

Природна забележителност
„Скока“
Skoka6 01-05-2010.jpg
Водопадът „Скока“
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Данни
Площ 111.04 хектара
Създаден 30 май 2006

„Скока“ се нарича природна забележителност в Стара планина разположена в землището на село Веселиново, обл. Шумен. Обявена е за такава със Заповед №РД-314/30.05.2006 г. на МОСВ[1].

Природната забележителност е обявена с цел опазване на интересния ландшафт. Той включва скални венци, система от два големи и няколко по-малки водопада на река Кръщеница, забележителни карстови и скални образувания сред които и най-характерното наречено „Софрата“. Обхваща площ от 1110,350 дка. Стопанисва се и се охранява от Държавно лесничейство „Смядово“ под контрола на РИОСВ-Шумен[2]. От представителите на местната флора тук често се срещат червен божур (Paeonia peregrina), балканския ендемит понтийска ведрица (Fritillaria pontica) и момкова сълза (Pollygonatum multiflorum). Тези видове са разпространени предимно в местнстта „Челеклията“[3] От животинските видове се срещат сърни, елени, диви прасета и бухали.

Със съдействието на „фондация д-р Желю Желев“ в местността е изградена екопътека. Тя е с дължина около 8 km. Започва от западния край на село Веселиново и включва обхождането на четири природни образувания в района – водопадите „Скока“ и „Малкият скок“, „Пещерата“ („Сарая“) и местността „Софрата“. Изградени са места за почивка. Маршрутът е обозначен с указателни табели и знаци. Основният път е застлан с чакъл като към всяка от забележителностите се отделя пътека.

Мястото наречено „Софрата“ представлява гола скала насред гората със забележителни размери и без никаква растителност върху нея. Скалата е прорязана от улеи където според преданията траките извършвали жертвоприношения на боговете за мир и плодородие. Тук е измервано времето за зимното и лятното слънцестоене и отчитайки местоположението на слънцето траките извършвали едни от своите най-важни обреди в дните на пролетното и есенното равноденствие и през най-дългия и най-късия ден на годината.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Извори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]